Той е едно от първите английски селища в американските колонии,

...
Той е едно от първите английски селища в американските колонии,
Коментари Харесай

Градът, в който се роди съвременна Америка

Той е едно от първите британски селища в американските колонии, учредено през 1630 година и градът, който назовават " най-европейският " в Съединени американски щати
Всичко стартира с " Пътека на свободата ", пешеходна обиколка, която минава през Бостън и обгръща всички наложителни места, където е почнала модерна Америка. Разбира се, тези едвам малко над три километра звучат като момент, само че с толкоз доста " първи " неща, които би трябвало да видите, ще ви е нужен повече от един ден, с цел да научите историята им.

Едно от тези " първи места " е мястото, където стартира Пътеката на свободата.
 Снимка: iStock by Getty Images
Бостън Комън е първият публичен парк в Америка. За първи път той е бил самостоятелен през 1640 година за военно образование и паша на добитък, преди да се трансформира в това, което е през днешния ден - място, където да прекарате времето си и да се запознаете с богатата история на Бостън. В последна сметка това е мястото, където на всеки ъгъл ще откриете историята на Америка, където революционният порив е довел до битката за самостоятелност от британците.

Една от най-важните спирки на Пътеката на свободата е Old South Meeting House, където са се провеждали доста от събранията на тези революционери, в това число и едно преди " Бостънското чаено празненство " - митинг против данъчното облагане от 1773 година, при който сандъци с чай са изхвърлени в пристанището на Бостън, което провокира поредност от събития, които ще дадат подтик на американската самостоятелност.
 Снимка: iStock by Getty Images
Днес можете даже да се спуснете до водата за пълномащабна възстановка, в която артисти се вживяват в ролята на революционери и произнасят речи буквално. Това е вълнуващо събитие, което разкрива за какво не е изненада, че всичко е почнало точно в Бостън.

Това е едно от първите британски селища в американските колонии, учредено през 1630 година А 140 години по-късно, когато Народното събрание се пробва да наложи налог върху чая и търговски монопол, дано просто кажем, че нещата не се развиват по този начин, както британците са възнамерявали.
 Снимка: iStock by Getty Images
" Разглеждаме Бостънското чаено празненство като най-важното събитие, довело до Американската гражданска война ", споделя Евън О`Брайън, креативен шеф на  музея и корабите на Бостънското чаено празненство. Той не бърка. Британците възприемат Бостънското чаено празненство като акт на държавна измяна и отвръщат на удара с наказателни ограничения, които в последна сметка водят до спор.

" Ние бяхме катализаторът, който по-късно вкара Америка в същинска война. В тази нощ има към хиляда души, които следят унищожаването на чая по крайбрежията ", споделя О`Брайън. Що се отнася до " персоналната ми фамилна история. Аз съм колеблив. Имам доста британско и доста американско родословие. Така че може би щях да бъда на брега и да следя и да хукна дружно с тях! ", споделя пред CNN  О`Брайън.
 Снимка: iStock/Getty Images История на всяка крачка
Бостън е прочут с кулинарната си сцена и невероятната й история. Подходящо място да опитате извънредно вкусна храна и да научите повече за историята е ресторантът Union Oyster House, за който се твърди, че е най-старият непрестанно работещ ресторант в Съединените щати.



Тук можете да хапнете най-хубавите стриди в света, за които се твърди, че идват непосредствено от залива Дъксбъри - място с дълбока и дълга история, на към 56 км южно от Бостън.

Дъксбъри е място, което също по този начин е пионер по пътя към по-устойчиво бъдеще. Скип Бенет е израснал в тези води и се е трансформирал в човек, който се грижи за всичко, обвързвано със стридите. Вкусните миди, с които той търгува, са крайъгълен камък на кулинарната сцена в Бостън и Нова Англия и водят началото си отпреди колонистите да решат, че желаят да получат парче от пая в Масачузетс през XVII век. Коренните американци са събирали стриди тук в продължение на епохи, а народът уампаноаг продължава да отстоява правото си на това и през днешния ден.
 Снимка: iStock by Getty Images
За Бенет фермерската му активност е част от нещо по-голямо. Преди това той е нарекъл залива Дъксбъри долината на стриди, а реколтата му се продава на най-хубавите заведения за хранене в града. Но, както акцентира той, неговите стриди работят като значим филтър за нечистата вода. Тяхното наличие оказва помощ за попречване на цъфтежа на водораслите и за по-чиста вода. И това е преди икономическите изгоди от съществуването на лична плантация, както и на личен състав, чиито пари остават в локалния регион, създавайки по-силна стопанска система в този развой.

Цялото това място е и персонално за Бенет. От фермата му за стриди може да се види мястото, където първите пилигрими идват в " Нова Англия " през 1620 година

" Това е остров Кларк, част от Плимут. Намира се в средата на Дъксбъри, в залива Плимут. И в действителност това е мястото, където пилигримите са прекарали първата си събота в края на декември 1620 година Моето семейство се заселило тук и в никакъв случай не е напускало, то е тук още от времето на кораба " Мейфлауър ". А това, което всъщнст споделя Бенет е, че е директен потомък на тези фамозни пилигрими от " Мейфлауър ".


Среднощното обръщение
В Бостън има  толкоз доста " за първи път ". Там е гореспоменатата Бостън Комън и, несъмнено, Харвард, учреден през 1636 година и първият университет в Северна Америка.
 Снимка: iStock by Getty Images
И назад към Пътеката на свободата и фразата: най-старият непрестанно настоящ университет е повтаряща се тематика.

Табелките, които ги означават, са ситуирани на всички места, даже тук-там като къщата на Ебенезер Ханкок, мястото, където се намира най-старият непрестанно работещ магазин за обувки в Съединени американски щати, открит през 1798 година и прекратил активността си през 1968 година



Силно обвързван с Пътеката на свободата е и Пол Ривиър. Къщата му е една от основните спирки и за това има основателна причина. Именно неговото среднощно пътешестване на 18 април 1775 година предизвестява, че британците идват, и оказва помощ на патриотите да завоюват борбите при Конкорд и Лексингтън.

Пътуването на Ривиър е увековечено от Хенри Уодсуърт Лонгфелоу в стихотворението му " Пътуването на Пол Ривиър " от 1860 година Но макар че това класическо произведение в общи линии споделя правилно историята на напъните на Ривиър, поетичната независимост на Лонгфелоу значи, че няколко реда могат да се нарекат измислени.

Нина Заниери, изпълнителен шеф на Paul Revere House няма нищо срещу финалните реплики в фамозния стих, описващ събитията от тези дни. 



" В час на мрак, заплаха и нужда/народът ще се разсъни и ще се вслуша, с цел да чуе/ забързаните удари на копитата на този кон/ и среднощното обръщение на Пол Ривиър. "

Пътеката на свободата може да обгръща единствено няколко къси километра, само че историите, които оказва помощ да се опишат, и събитията, които съживява, я вършат нещо доста повече от разходка из модерния, многолюден град.

Всъщност за такава дребна повърхност има толкоз доста магии, на които да се насладите и в които да се изгубите, без значение дали става въпрос за Бостън Комън, Юниън Ойстър Хаус, някои от най-хубавите музеи в Америка или по-далеч -там, където може да ви води и въображението. 

Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР