Йорданка Христова Лично Съобщи Черната Вест. Отиде Си Легенда На Българската Музика, Поклон
Той е една от емблемите на българския джаз. Симеонов е измежду оживелите членове на звездния музикален състав, който през 1971 година претърпява самолетна злополука при политане от летище София. Сред 30-те починали тогава е безконечната Паша Христова.
Кръстен е на своя дядо, който е бил цигулар и тромпетист в царския оркестър. Син е на световноизвестната българска цигуларка проф. Недялка Симеонова. Баща му Георги Димитров пък е пианист.
През 1951 година Димитър приключва музикалното учебно заведение в София. Започва да свири в " Джаза на Младите ". Четири години по-късно постъпва в " Джаза на Оптимистите ". Завършва и Музикалната академия.
През 1955 година се дами за Екатерина Симеонова, с която има 53 години брак, трима сина, двама внука и две внучки. През 1960 година е в Естрадния оркестър на БНР.
Свири в най-различни нашумели обединения, работи даже в Сирия и Ливан. Основава " Оркестър София ", където е диригент 20 лета. През 1968 година става първият учител по саксофон в Консерваторията.
Има издадени седем образователни школи по саксофон. Мончо, е прочут като най-неуморимия музикант в страната. Дори след 80-ата си годишнина той продължаваше да свири по обед в паметната софийска сладкарница " България ", чийто салон помни доста джазови концерти в предишното.
Тончо Русев дефинира Димитър Симеонов като знаме на българското музикантство. През лятото на предходната година Димитър Симеонов събра феновете си на премиерата на книгата си " Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен ". В нея споделя за всички преживелици през близо 60 години история, като общият знаменател е радетелство за музиката - музиката, която събира, музиката, която радва, музиката, която основава празник.
Черна диря в живота на Димитър Симеонов оставя датата 21 декември 1971 година Тогава се случва злокобната самолетна злополука. Самолет Ил-18 излетява от летище София за Алжир, където предстоят Дни на българската просвета. На борда на самолета се качват Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, Янка Рупкина, танцов фолклорен отбор " Аура " и Димитър Симеонов-Мончо с неговия " Оркестър София ". Минути откакто излетява, самолетът се накланя. Крилото му се удря в пистата, а корпусът се разцепва на две. Единият мотор се откъсва от корпуса и самолетът избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда на самолета умират 30. Сред тях е и Паша Христова, написа Дир.бг.
Димитър Симеонов оцелява, а след време споделя: " В оня призрачен ден имам възприятието, че на мен някой ми оказа помощ. Помогна ми да се спася! Имам такова чувство и до ден-днешен. Защото аз постоянно сядах начело, имах този табиет. Само на този ден, влизайки с паспортите в ръка в самолета, като че ли някаква мощ ме накара да отида и да седна откъм гърба. На предните седалки бяха седнали сътрудниците ми Петър Попов, Борис Гуджунов, Мария Нейкова, Иван Данов, Паша Христова, Христо Чолаков... Даже ми загатнаха, че е пристигнал контракт за чужбина, и да отида при тях, с цел да приказваме за него. Обаче като видях, че няма място, непосредствено се запътих към задните места ".
Кръстен е на своя дядо, който е бил цигулар и тромпетист в царския оркестър. Син е на световноизвестната българска цигуларка проф. Недялка Симеонова. Баща му Георги Димитров пък е пианист.
През 1951 година Димитър приключва музикалното учебно заведение в София. Започва да свири в " Джаза на Младите ". Четири години по-късно постъпва в " Джаза на Оптимистите ". Завършва и Музикалната академия.
През 1955 година се дами за Екатерина Симеонова, с която има 53 години брак, трима сина, двама внука и две внучки. През 1960 година е в Естрадния оркестър на БНР.
Свири в най-различни нашумели обединения, работи даже в Сирия и Ливан. Основава " Оркестър София ", където е диригент 20 лета. През 1968 година става първият учител по саксофон в Консерваторията.
Има издадени седем образователни школи по саксофон. Мончо, е прочут като най-неуморимия музикант в страната. Дори след 80-ата си годишнина той продължаваше да свири по обед в паметната софийска сладкарница " България ", чийто салон помни доста джазови концерти в предишното.
Тончо Русев дефинира Димитър Симеонов като знаме на българското музикантство. През лятото на предходната година Димитър Симеонов събра феновете си на премиерата на книгата си " Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен ". В нея споделя за всички преживелици през близо 60 години история, като общият знаменател е радетелство за музиката - музиката, която събира, музиката, която радва, музиката, която основава празник.
Черна диря в живота на Димитър Симеонов оставя датата 21 декември 1971 година Тогава се случва злокобната самолетна злополука. Самолет Ил-18 излетява от летище София за Алжир, където предстоят Дни на българската просвета. На борда на самолета се качват Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, Янка Рупкина, танцов фолклорен отбор " Аура " и Димитър Симеонов-Мончо с неговия " Оркестър София ". Минути откакто излетява, самолетът се накланя. Крилото му се удря в пистата, а корпусът се разцепва на две. Единият мотор се откъсва от корпуса и самолетът избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда на самолета умират 30. Сред тях е и Паша Христова, написа Дир.бг.
Димитър Симеонов оцелява, а след време споделя: " В оня призрачен ден имам възприятието, че на мен някой ми оказа помощ. Помогна ми да се спася! Имам такова чувство и до ден-днешен. Защото аз постоянно сядах начело, имах този табиет. Само на този ден, влизайки с паспортите в ръка в самолета, като че ли някаква мощ ме накара да отида и да седна откъм гърба. На предните седалки бяха седнали сътрудниците ми Петър Попов, Борис Гуджунов, Мария Нейкова, Иван Данов, Паша Христова, Христо Чолаков... Даже ми загатнаха, че е пристигнал контракт за чужбина, и да отида при тях, с цел да приказваме за него. Обаче като видях, че няма място, непосредствено се запътих към задните места ".
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ