Николай Петков - единственият в света, обходил и трите ръба на Еверест
Той е единственият планинар в света, обходил и трите ръба на Еверест – Западен, Югоизточен и Североизточен. Точно 40 години след първата българска експедиция до върха, той написа книга за Западния гребен на Еверест. Той е Николай Петков и е Човек на деня на Свободна Европа.
Годината е 1984-та. Група алпинисти се насочат на амбициозна експедиция. Те желаят да станат първите българи, изкачили най-високия връх в света, и то по допустимо най-трудния път нагоре - по Западния борд, постоянно именуван " Жестокия път ".
До оня миг единствено една единствена експедиция е успявала да направи това - група югославски алпинисти през 1979 година Преди тях и други са опитвали да минат по Западния борд на Еверест, само че опитите им са се проваляли.
Сега в българската офанзива на върха вземат участие петима алпинисти - Христо Проданов , Методи Савов , Иван Вълчев , Николай Петков и Кирил Досков .
Пръв на Еверест се качва Проданов на 20 април 1984 година, само че умира на слизане от него. На 8 май на покрива на света се качват и Савов и Вълчев, а ден по-късно и Петков и Досков, като сполучливо минават по Западния борд, а по-късно слизат по Югоизточния.
Успехът им е голям, най-важното спортно събитие за България през 20 век, както го дефинира една анкета десетилетия по-късно. След тях, в това число и до през днешния ден, нито един планинар не е успявал да повтори достижението им по Западния гребен.
Сега, тъкмо 40 години по-късно един от участниците в него - Николай Петков , написа за експедицията по Западния борд. Нейното публично показване беше във вторник, 12 ноември.
" Дадох си сметка, че съм един от дребното хора, които могат да опишат за това ", споделя Петков в изявление за Свободна Европа.
" По-старите генерации помним какъв беше ползата и по какъв начин цяла България се вълнуваше, само че ми се коства, че по-младите са се откъснали от този тип алпинизъм. Все по-малко хора вършат стойностни достижения и от ден на ден са хората, които желаят да се качат на цената на комерсиална експедиция ", прибавя той.
По думите му обаче книгата е доста повече от изложение на неговите персонални мемоари. В нея се появяват и записаните радиосеанси и диалози по време на самата експедиция, за първи път са оповестени и доста фотоси отвисоко горе по гребена, има и изявленията с другите участници, направени през днешния ден.
За Петков това е доста значимо, тъй като съгласно него става дума за едно " групово дело ". Това постоянно се подценява в остарялата литература, писана за " Еверест 1984 ", споделя той и напомня, че комунистическият режим в страната тогава посвещава експедицията на 40-ата годишнина от вземането на властта през 1944 година
По думите на Петков по тази причина и постоянно книгите, оповестени тогава за българското нанагорнище, са написани в характерния за това време жанр на героизиране и " носят полъха на онази ера ".
Сега неговата книга " Западният гребен на Еверест " е освободена от това. В добавка Петков включва и собствен прочит на другите задгранични опити по Западния борд както преди, по този начин и след българската експедиция от 1984 година
Петков споделя, че персонално за него най-труден от тази механически толкоз сложна експедиция е бил денят 9 май 1984 . Това е датата, на която с неговата взаимозависимост Кирил Досков нападат върха.
" За мен това беше най-рисковият и изискващ готовност ден ", споделя алпинистът. Той показва, че изключително мъчно е самото решение дали тъкмо през днешния ден да тръгнеш нагоре. Освен това двамата с Досков вземат решение да поемат огромен риск и да се катерят без оптималната осигуровка.
" Играхме ва банк – катерихме неовързани, с цел да сме по-бързи. Защото е известно, че бързината във високата планина е равна на живот. Но пък стилът, в който направихме изкачването, беше прекомерно рисков и всяка неточност щеше да докара до гибел ", споделя Петков.
" Не желая да наподобява патетично или революционно, само че в последна сметка цената на триумфа в алпинизма от време на време е обвързвана с вдишване на по-голям риск. Да го направиш и да оцелееш ", прибавя той.
Двамата с Досков взимат решението и поради неприятния опит на предходните свръзки, които се движат по-бавно от плануваното, закъсняват и са принудени да изкарат часове на бивак навън при доста ниски температури. Нещо, което при Христо Проданов се оказва смъртоносно.
В последна сметка офанзивата на Петков и Досков приключва сполучливо, като на върха Петков намира и камерата на Проданов, която той е оставил там при своето нанагорнище.
Тогава Петков споделя, че са гледали на себе си като на " алпинисти с построен опит ". Самият Петков стартира да се занимава с катерене през 1973 година, когато е единствено на 15 години. Подготовката съответно за експедицията на Еверест пък стартира още през 1982, две години преди самото нанагорнище.
" Но в този момент си давам сметка, че сме били при започване на своя път ", споделя Петков.
През идващите десетилетия той прави още стотици изкачвания на седемте континента на Земята. Качва се на още три осемхилядника - Дхаулагири през 1997 година, Нанга Парбат през 2006 година и Хидън Пик през 2009 година
През 2004 година прави и наново нанагорнище на Еверест - този път обаче по Североизточния борд . С това става първият човек в света, обходил Еверест и по трите му гребена. За момента остава и единственият.
Освен това има и шест изкачвания на върхове над 7000 метра. Продължава да се занимава интензивно и със скално катерене, като има стотици прокарани направления и премиерни изкачвания.
Казва, че и през днешния ден, когато е на 65, алпинизмът за него остава " опиат, който го влече към планините още веднъж и още веднъж ". И макар че по думите му височинният алпинизъм е елитарен спорт за " избрали и избраници ", има по какъв начин част от хубостта в него да бъде обяснена и с по-прости думи:
" Всеки може да отиде през една студена зимна нощ с чисто небе на Витоша, на Черни връх ", споделя Петков. " Да огледа небето, обсипано със звезди, да види какъв брой са ярки като кристали, забодени в небето, и да умножи това по 10 – това е по-голямата височина ".
Годината е 1984-та. Група алпинисти се насочат на амбициозна експедиция. Те желаят да станат първите българи, изкачили най-високия връх в света, и то по допустимо най-трудния път нагоре - по Западния борд, постоянно именуван " Жестокия път ".
До оня миг единствено една единствена експедиция е успявала да направи това - група югославски алпинисти през 1979 година Преди тях и други са опитвали да минат по Западния борд на Еверест, само че опитите им са се проваляли.
Сега в българската офанзива на върха вземат участие петима алпинисти - Христо Проданов , Методи Савов , Иван Вълчев , Николай Петков и Кирил Досков .
Пръв на Еверест се качва Проданов на 20 април 1984 година, само че умира на слизане от него. На 8 май на покрива на света се качват и Савов и Вълчев, а ден по-късно и Петков и Досков, като сполучливо минават по Западния борд, а по-късно слизат по Югоизточния.
Успехът им е голям, най-важното спортно събитие за България през 20 век, както го дефинира една анкета десетилетия по-късно. След тях, в това число и до през днешния ден, нито един планинар не е успявал да повтори достижението им по Западния гребен.
Сега, тъкмо 40 години по-късно един от участниците в него - Николай Петков , написа за експедицията по Западния борд. Нейното публично показване беше във вторник, 12 ноември.
" Дадох си сметка, че съм един от дребното хора, които могат да опишат за това ", споделя Петков в изявление за Свободна Европа.
" По-старите генерации помним какъв беше ползата и по какъв начин цяла България се вълнуваше, само че ми се коства, че по-младите са се откъснали от този тип алпинизъм. Все по-малко хора вършат стойностни достижения и от ден на ден са хората, които желаят да се качат на цената на комерсиална експедиция ", прибавя той.
По думите му обаче книгата е доста повече от изложение на неговите персонални мемоари. В нея се появяват и записаните радиосеанси и диалози по време на самата експедиция, за първи път са оповестени и доста фотоси отвисоко горе по гребена, има и изявленията с другите участници, направени през днешния ден.
За Петков това е доста значимо, тъй като съгласно него става дума за едно " групово дело ". Това постоянно се подценява в остарялата литература, писана за " Еверест 1984 ", споделя той и напомня, че комунистическият режим в страната тогава посвещава експедицията на 40-ата годишнина от вземането на властта през 1944 година
По думите на Петков по тази причина и постоянно книгите, оповестени тогава за българското нанагорнище, са написани в характерния за това време жанр на героизиране и " носят полъха на онази ера ".
Сега неговата книга " Западният гребен на Еверест " е освободена от това. В добавка Петков включва и собствен прочит на другите задгранични опити по Западния борд както преди, по този начин и след българската експедиция от 1984 година
Петков споделя, че персонално за него най-труден от тази механически толкоз сложна експедиция е бил денят 9 май 1984 . Това е датата, на която с неговата взаимозависимост Кирил Досков нападат върха.
" За мен това беше най-рисковият и изискващ готовност ден ", споделя алпинистът. Той показва, че изключително мъчно е самото решение дали тъкмо през днешния ден да тръгнеш нагоре. Освен това двамата с Досков вземат решение да поемат огромен риск и да се катерят без оптималната осигуровка.
" Играхме ва банк – катерихме неовързани, с цел да сме по-бързи. Защото е известно, че бързината във високата планина е равна на живот. Но пък стилът, в който направихме изкачването, беше прекомерно рисков и всяка неточност щеше да докара до гибел ", споделя Петков.
" Не желая да наподобява патетично или революционно, само че в последна сметка цената на триумфа в алпинизма от време на време е обвързвана с вдишване на по-голям риск. Да го направиш и да оцелееш ", прибавя той.
Двамата с Досков взимат решението и поради неприятния опит на предходните свръзки, които се движат по-бавно от плануваното, закъсняват и са принудени да изкарат часове на бивак навън при доста ниски температури. Нещо, което при Христо Проданов се оказва смъртоносно.
В последна сметка офанзивата на Петков и Досков приключва сполучливо, като на върха Петков намира и камерата на Проданов, която той е оставил там при своето нанагорнище.
Тогава Петков споделя, че са гледали на себе си като на " алпинисти с построен опит ". Самият Петков стартира да се занимава с катерене през 1973 година, когато е единствено на 15 години. Подготовката съответно за експедицията на Еверест пък стартира още през 1982, две години преди самото нанагорнище.
" Но в този момент си давам сметка, че сме били при започване на своя път ", споделя Петков.
През идващите десетилетия той прави още стотици изкачвания на седемте континента на Земята. Качва се на още три осемхилядника - Дхаулагири през 1997 година, Нанга Парбат през 2006 година и Хидън Пик през 2009 година
През 2004 година прави и наново нанагорнище на Еверест - този път обаче по Североизточния борд . С това става първият човек в света, обходил Еверест и по трите му гребена. За момента остава и единственият.
Освен това има и шест изкачвания на върхове над 7000 метра. Продължава да се занимава интензивно и със скално катерене, като има стотици прокарани направления и премиерни изкачвания.
Казва, че и през днешния ден, когато е на 65, алпинизмът за него остава " опиат, който го влече към планините още веднъж и още веднъж ". И макар че по думите му височинният алпинизъм е елитарен спорт за " избрали и избраници ", има по какъв начин част от хубостта в него да бъде обяснена и с по-прости думи:
" Всеки може да отиде през една студена зимна нощ с чисто небе на Витоша, на Черни връх ", споделя Петков. " Да огледа небето, обсипано със звезди, да види какъв брой са ярки като кристали, забодени в небето, и да умножи това по 10 – това е по-голямата височина ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ