Антарктическият стопаджия. Проф. Христо Пимпирев, който над 30 години ръководи експедиции до Антарктида
Той е един от пионерите в българските полярни проучвания. Водил е над 30 национални експедиции до Антарктида. Затова не е изненадващо, че посреща 71-вия си рожден ден тъкмо там. Той е проф. Христо Пимпирев и е Човек на деня на Свободна Европа.
Казва, че си почива, до момента в който работи. Зарежда се от слънцето, дъжда и природата като цяло.
Той е първият българин, развял националния байрак на Южния полюс . И неслучайно връх, хладилник и бряг в Антарктика носят неговото име. Той е проф. Христо Пимпирев и на 13 февруари става на 71 години.
Проф. Пимпирев е роден в София и още от дребен демонстрира интерес към естествените науки.
„ Като дете желаех да стана капитан на транспортен съд. Летата си ги изкарвах във Варна. Любимото ми място беше пристанището “, споделя той пред.
Заради интереса си към естествените науки избира да учи геология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ . От 1981 година стартира да преподава там, а единствено 6 години по-късно става участник в първата българска антарктическа експедиция. Този миг бележи началото на дългогодишния му ангажимент към Ледения континент .
„ Чувството да стъпиш на Антарктида е неповторимо. Завиждам на тези, които посещават континента за първи път. Той е обособен отвред с Южния океан. Всички други континенти са надалеч от него “, описа проф. Пимпирев.
През 1993 година той учредява Българския антарктически институт и от този миг нататък става началник на годишните национални научни експедиции до Антарктида. Така утвърждава България като деен участник в интернационалните полярни проучвания.
Проф. Пимпирев споделя, че изискванията на Антарктида са извънредно сурови, само че пътуването до такава степен също не е елементарно – до континента водят бурни води.
Когато пристигнеш, „ първото, което виждаш, са едни смешни бели и черни същества, които идват любопитно да видят кой е този пришелец “, споделя той пред Нова.
Именно на този континент е измерена най-ниската температура на земята: – 89 градуса по Целзий .
„ Антарктида взима жертви всяка година, тъй като това са най-тежките естествени условия на Земята “, споделя проф. Пимпирев и прибавя, че с цел да изследва ситуацията отвън базата, би трябвало да минава през големи полета от лед. В тях има огромни пукнатини, които постоянно са покрити със сняг и не се виждат.
„ Както си вървиш по ледника със ски или с моторна шейна, тя умерено може да падне в тази цепнатина, а от време на време тя е с 200-300 метра дълбочина. Трябва доста да разчиташ на колегата, с който си тръгнал да изследваш “, споделя Пимпирев и прибавя, че двамата са свързани с въже.
„ Аз съм падал в такава цепнатина, само че сътрудникът ме задържа “, спомня си той.
Дългогодишният опит в региона на полярните проучвания и научните открития на проф. Пимпирев се прави оценка освен в България, само че и на интернационално равнище. Той взе участие в експедиции до непалските Хималаи , колумбийските Анди и канадска Арктика .
На 8 януари 2013 година става първият българин, развял българското знаме на Южния полюс , като част от интернационална експедиция, отдадена на 100-годишнината от покоряването на този континент.
През последните години проф. Пимпирев получава редица национални и интернационалните оценки. Между тях е и испанският медал „ Командор на Ордена на Исабел Католическа “ , който акцентира значимостта на неговия принос към интернационалните полярни проучвания.
Неговото име носят Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев хладилник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън и в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика.
Въпреки многото полярни експедиции, в които проф. Пимпирев е взел участие, дълго време България няма личен научно-изследователски транспортен съд. Българските учени разполагат с подобен едвам от 2021 година, а преди този момент пътуват с корабите на другите страни.
Проф. Пимпирев споделя, че да си „ стопаджия “ толкоз време не е доста прелестно. Именно тази дума обаче той употребява в заглавието на книгата си, в която разказва своя опит на Ледения континент – „ Христо Пимпирев. Антарктическият стопаджия “.
Той е създател и съавтор и на редица други книги.
През 2022 година излиза детската книга „ Антарктида – бяла приказка. Историята на пингвина Гошо “ на проф. Пимпирев и Екатерина Виткова . В нея двамата описват историята на пингвин, живял на българската полярна база през 1993 година, като пресъздават същинска история от антарктическите дневници на проф. Пимпирев за спасяването на ранения пингвин.
„ Когато един човек е антарктически стопаджия и обикаля света, не може да се размине без някои завършения “, споделя той пред.
Казва, че си почива, до момента в който работи. Зарежда се от слънцето, дъжда и природата като цяло.
Той е първият българин, развял националния байрак на Южния полюс . И неслучайно връх, хладилник и бряг в Антарктика носят неговото име. Той е проф. Христо Пимпирев и на 13 февруари става на 71 години.
Проф. Пимпирев е роден в София и още от дребен демонстрира интерес към естествените науки.
„ Като дете желаех да стана капитан на транспортен съд. Летата си ги изкарвах във Варна. Любимото ми място беше пристанището “, споделя той пред.
Заради интереса си към естествените науки избира да учи геология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ . От 1981 година стартира да преподава там, а единствено 6 години по-късно става участник в първата българска антарктическа експедиция. Този миг бележи началото на дългогодишния му ангажимент към Ледения континент .
„ Чувството да стъпиш на Антарктида е неповторимо. Завиждам на тези, които посещават континента за първи път. Той е обособен отвред с Южния океан. Всички други континенти са надалеч от него “, описа проф. Пимпирев.
През 1993 година той учредява Българския антарктически институт и от този миг нататък става началник на годишните национални научни експедиции до Антарктида. Така утвърждава България като деен участник в интернационалните полярни проучвания.
Проф. Пимпирев споделя, че изискванията на Антарктида са извънредно сурови, само че пътуването до такава степен също не е елементарно – до континента водят бурни води.
Когато пристигнеш, „ първото, което виждаш, са едни смешни бели и черни същества, които идват любопитно да видят кой е този пришелец “, споделя той пред Нова.
Именно на този континент е измерена най-ниската температура на земята: – 89 градуса по Целзий .
„ Антарктида взима жертви всяка година, тъй като това са най-тежките естествени условия на Земята “, споделя проф. Пимпирев и прибавя, че с цел да изследва ситуацията отвън базата, би трябвало да минава през големи полета от лед. В тях има огромни пукнатини, които постоянно са покрити със сняг и не се виждат.
„ Както си вървиш по ледника със ски или с моторна шейна, тя умерено може да падне в тази цепнатина, а от време на време тя е с 200-300 метра дълбочина. Трябва доста да разчиташ на колегата, с който си тръгнал да изследваш “, споделя Пимпирев и прибавя, че двамата са свързани с въже.
„ Аз съм падал в такава цепнатина, само че сътрудникът ме задържа “, спомня си той.
Дългогодишният опит в региона на полярните проучвания и научните открития на проф. Пимпирев се прави оценка освен в България, само че и на интернационално равнище. Той взе участие в експедиции до непалските Хималаи , колумбийските Анди и канадска Арктика .
На 8 януари 2013 година става първият българин, развял българското знаме на Южния полюс , като част от интернационална експедиция, отдадена на 100-годишнината от покоряването на този континент.
През последните години проф. Пимпирев получава редица национални и интернационалните оценки. Между тях е и испанският медал „ Командор на Ордена на Исабел Католическа “ , който акцентира значимостта на неговия принос към интернационалните полярни проучвания.
Неговото име носят Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев хладилник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън и в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика.
Въпреки многото полярни експедиции, в които проф. Пимпирев е взел участие, дълго време България няма личен научно-изследователски транспортен съд. Българските учени разполагат с подобен едвам от 2021 година, а преди този момент пътуват с корабите на другите страни.
Проф. Пимпирев споделя, че да си „ стопаджия “ толкоз време не е доста прелестно. Именно тази дума обаче той употребява в заглавието на книгата си, в която разказва своя опит на Ледения континент – „ Христо Пимпирев. Антарктическият стопаджия “.
Той е създател и съавтор и на редица други книги.
През 2022 година излиза детската книга „ Антарктида – бяла приказка. Историята на пингвина Гошо “ на проф. Пимпирев и Екатерина Виткова . В нея двамата описват историята на пингвин, живял на българската полярна база през 1993 година, като пресъздават същинска история от антарктическите дневници на проф. Пимпирев за спасяването на ранения пингвин.
„ Когато един човек е антарктически стопаджия и обикаля света, не може да се размине без някои завършения “, споделя той пред.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ