Той е един от най-важните съвременни китайски писатели. Пише за

Той е един от най-важните модерни китайски писатели. Пише за Културната гражданска война на Мао, за неправдите на света и за силата да бъдеш оптимист макар тях. В събота той ще е за първи път в София като посетител на фестивала " Литературни срещи ". Ю Хуа е Човек на деня на Свободна Европа.

" Ако един публицист не се съмнява в света, той не би имал претекст да написа ", споделя той в свое за " Тоест ". И към този момент повече от четири десетилетия не стопира да прави точно това - да слага света под въпрос и да написа за това.

Той е китайският публицист Ю Хуа и в събота, 26 април, за първи път идва в България. Предстои да се срещне със своята българска аудитория на фондация " Прочети София ". Разговорът с него ще се организира в постройката на Националния археологически институт.

Цялата стратегия на " Литературни срещи " тази година е отдадена на тематиката " Археология на паметта ". В своето писане самият Ю Хуа постоянно се връща към предишното. Запазването на паметта за него е изключително значимо.

Най-често писателят се връща към годините на Културната гражданска война - десетгодишен интервал на репресии сред 1967 и 1976 г ., в който хиляди хора, измежду които политици, учители и музиканти, са вкарани в пандиза без присъда. Убитите са над 1 милион души.

" По-младите генерации в Китай не знаят какво е Културната гражданска война, за тях това е просто наименование. За мое огромно страдание има и такива младежи, които преиначават тази ера, те не знаят какви бедствия е донесла тя на страната ни ", споделя писателят.

Ю Хуа, който е роден през 1960 година, в детайли разказва спомените си за тези години в книгата " Китай в 10 думи " , която през предходната година и в превод на български.

В нея писателят преплита личните си прекарвания с непознати - споделя по какъв начин по време на огромния апетит в Китай при започване на 60-те изгладнели студенти опоскват листата на дърветата към Пекинския университет; по какъв начин като дете открива любовта си към книгите и по какъв начин в обезверени опити да се добере до нови неща за четене обикаля домовете на приятелите си, само че открива единствено четирите тома на " Избраните съчинения на Мао Дзъдун " ; по какъв начин творбите на Шекспир, Толстой, Балзак или китайски създатели като Ба Дзин публично са наричани " отровни плевели " ; по какъв начин през 1989 година държавното управление смазва с войски митингите на площада Тиенанмън .

В различен собствен главен разказ - " Живи " , пък споделя за републикански Китай до Културната гражданска война през японското настъпление. Прави това през историята на основния воин - селски човек, който вижда по какъв начин гладът и маоизмът последователно унищожават фамилията му, само че той остава оптимист.

" Важно е някой да написа за предишното ", споделя Ю Хуа, тъй като " времето е безмилостно, то е гумичка, минаваща през спомените ни ".

Преди да стигне до писателската специалност обаче, Ю Хуа първо минава през зъболекарския кабинет. Или както по-точно го назовава той - през " зъбарницата ", тъй като е просто място за вадене на зъби и нищо повече.

Той стартира да работи в такава " зъбарица " на 18, незабавно откакто приключва учебно заведение. По личните му думи петте години, прекарани в работа там, са най-скучните пет години от живота му. Но точно с помощта на тях дефинитивно схваща, че не става за лекарската работа (понеже там „ едно е постоянно едно, две е постоянно две “ и няма никакво място за въображение).

Така при започване на 80-те, когато Китай таман е излязъл от крайния тоталитаризъм на Културната гражданска война при Мао, Ю Хуа взема решение да се захване с писане. По това време „ прозаичност се пишеше по един и същи метод “ и „ литература на практика не съществуваше “, споделя самият създател.

Именно на фона на последователното либерализиране на обществената и културната конюнктура се появяват ранните му разкази. Те са изпълнени с принуждение, безпорядък и парадокс и го слагат в челните редици на набиращото скорост по това време авангардно течение в китайската литература.

През 1989 година излиза първият му алманах - " На осемнайсет отпътувах далеко ", две години по-късно излиза и вторият - " Нещо случайно ". След него Ю Хуа преориентира стила си от експериментализъм към натурализъм, а фокусът на прозата му осезаемо се реалокира от жестокостта към състрадателността.

Вследствие на тази смяна се появяват трагикореалистичните романи " Викове под ръмежа " (1991), " Живи " (1992) и " Сю Сангуан продава кръвта си " (1996). За малко време " Живи " става един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над 15 милиона екземпляра. С екранизацията му през 1994 година режисьорът Джан Имоу печели " Гран при " от кинофестивала в Кан, отстъпвайки само на " Криминале " на Куентин Тарантино.

Следват сборникът с разкази " Момчето в сумрака " , романите " Братя " и " Седмият ден " . Междувременно Ю Хуа написа и голям брой къси есета, записки и литературни лекции, които са събрани в няколко сборника. За малко време е и колумнист в Ню Йорк Таймс, където написа по голям брой въпроси, заглушвани от китайските управляващи.

" Истинските писатели търсят не друго, а истината – тази истина, която изключва моралните оценки ", написа Ю Хуа в предговора към китайското издание на " Живи ".

" Мисията на писателя не е да излива яда си, нито да упреква или разобличава, а да демонстрира възвишеното. И тук нямам поради някаква обикновена прекрасност, а чувството за отдръпнатост след разбирането на всичко, идентичното отношение към положителното и неприятното, съчувствието към целия свят. "