За оцеляването на красотата. Режисьорът Джим Джармуш, който не се страхува да остане неразбран
Той е един от най-успешните режисьори в света на самостоятелното кино от над 40 години. Сега най-новият му филм завоюва огромната премия на кинофестивала във Венеция. Режисьорът Джим Джармуш е Човек на деня на Свободна Европа.
Джим Джармуш харесва всевъзможни форми на изкуството – музика, литература, изобразително изкуство, актьорско майсторство. Именно по тази причина е обаян от киното, което му дава опция да съчетава всички тях.
Неговите филми имат несравним почерк и му печелят голям брой награди от близо четири десетилетия насам.
В събота пристигна следващата – новият филм на Джармуш „ Баща, майка, сестра, брат “ завоюва най-голямата премия на филмовия фестивал във Венеция . Филмът визира връзките сред пораснали деца и техните родители и е с присъединяване на Кейт Бланшет, Адам Драйвър и Вики Крипс.
Джармуш е измежду най-влиятелните имена на самостоятелното кино през днешния ден. Сред по-известните му филми са „ По-странно от парадайса “ (1984), „ На дъното на закона “ (1986), „ Мистериозен трен “ (1989), „ Нощ на Земята “ (1991), „ Мъртвец “ (1995), „ Счупени цветя “ (2005), „ Само любовниците остават живи “ (2013) и „ Патерсън “ (2016).
Джармуш е роден в град Акрон, щата Охайо, през 1953 година Той е второ от три деца в семейство от междинната класа.
Баща му работи в локален цех за автомобилни гуми, а майка му е била рецензент на филми и театрални постановки, преди да се омъжи. Когато Джармуш е дребен, тя го увлича по филмовото изкуство и постоянно го води на кино.
Джармуш следва британска и американска литература в Колумбийския университет в Ню Йорк и в началото желае да стане публицист или музикант. По това време той свири на клавирни принадлежности и взе участие в бандата The Del-Byzanteens. Години по-късно композира музиката на някои от личните си филми.
През последната година от следването си отпътува на летен продан в Париж и прекарва по-голямата част от времето си във Френската синематека. Там съумява да види огромно многообразие от филми от целия свят, които оставят бездънен отпечатък в съзнанието му.
„ Тогава писането ми стартира да имитира кино стила и да включва от ден на ден референции към филми “, режисьорът.
След като се връща от Франция, Джармуш записва магистратура по кино изкуство в Училището по изкуства към Нюйоркския университет.
Както по време на следването си, по този начин и по-късно той е твърдоглав и капризен в работата си. Вярва, че човек се учи с практиката, и постоянно избира да пробва нови неща, към които го води интуицията му, въпреки и с риск да сгреши.
Мотото ми постоянно е било " мъчно е да се загубиш, в случай че не знаеш накъде вървиш " Джим Джермуш
„ Мотото ми постоянно е било „ мъчно е да се загубиш, в случай че не знаеш накъде вървиш “, той и прибавя:
„ Грешките са скъпи и [човек] в никакъв случай не би трябвало да се опасява да бърка, тъй като по този начин научава какво не работи. “
Филмите на Джармуш се отличават с минималистичен жанр, екстравагантност, мудни сюжети и ексцентрична конструкция. Пред той споделя, че те са отражение на характера му.
„ Знам, че имам сбит метод във връзка с времето. Знам, че приказвам постепенно. Вероятно мисля постепенно. Харесвам бавната музика. Харесвам бавните филми. Просто ми е вродено. “
„ Аз съм за оцеляването на хубостта, за мистерията на живота “, споделя още Джармуш.
Той прибавя, че филмите му нормално разделят публиката – това, което някои възприемат като красиво и необичайно, други считат за изкуствено и натрапено. Но режисьорът приема и двете и от дълго време е престанал да се тревожи дали ще бъде свестен. Така, както приема и несъгласията на живота, вместо да вижда света в черно и бяло.
Джим Джармуш харесва всевъзможни форми на изкуството – музика, литература, изобразително изкуство, актьорско майсторство. Именно по тази причина е обаян от киното, което му дава опция да съчетава всички тях.
Неговите филми имат несравним почерк и му печелят голям брой награди от близо четири десетилетия насам.
В събота пристигна следващата – новият филм на Джармуш „ Баща, майка, сестра, брат “ завоюва най-голямата премия на филмовия фестивал във Венеция . Филмът визира връзките сред пораснали деца и техните родители и е с присъединяване на Кейт Бланшет, Адам Драйвър и Вики Крипс.
Джармуш е измежду най-влиятелните имена на самостоятелното кино през днешния ден. Сред по-известните му филми са „ По-странно от парадайса “ (1984), „ На дъното на закона “ (1986), „ Мистериозен трен “ (1989), „ Нощ на Земята “ (1991), „ Мъртвец “ (1995), „ Счупени цветя “ (2005), „ Само любовниците остават живи “ (2013) и „ Патерсън “ (2016).
Джармуш е роден в град Акрон, щата Охайо, през 1953 година Той е второ от три деца в семейство от междинната класа.
Баща му работи в локален цех за автомобилни гуми, а майка му е била рецензент на филми и театрални постановки, преди да се омъжи. Когато Джармуш е дребен, тя го увлича по филмовото изкуство и постоянно го води на кино.
Джармуш следва британска и американска литература в Колумбийския университет в Ню Йорк и в началото желае да стане публицист или музикант. По това време той свири на клавирни принадлежности и взе участие в бандата The Del-Byzanteens. Години по-късно композира музиката на някои от личните си филми.
През последната година от следването си отпътува на летен продан в Париж и прекарва по-голямата част от времето си във Френската синематека. Там съумява да види огромно многообразие от филми от целия свят, които оставят бездънен отпечатък в съзнанието му.
„ Тогава писането ми стартира да имитира кино стила и да включва от ден на ден референции към филми “, режисьорът.
След като се връща от Франция, Джармуш записва магистратура по кино изкуство в Училището по изкуства към Нюйоркския университет.
Както по време на следването си, по този начин и по-късно той е твърдоглав и капризен в работата си. Вярва, че човек се учи с практиката, и постоянно избира да пробва нови неща, към които го води интуицията му, въпреки и с риск да сгреши.
Мотото ми постоянно е било " мъчно е да се загубиш, в случай че не знаеш накъде вървиш " Джим Джермуш
„ Мотото ми постоянно е било „ мъчно е да се загубиш, в случай че не знаеш накъде вървиш “, той и прибавя:
„ Грешките са скъпи и [човек] в никакъв случай не би трябвало да се опасява да бърка, тъй като по този начин научава какво не работи. “
Филмите на Джармуш се отличават с минималистичен жанр, екстравагантност, мудни сюжети и ексцентрична конструкция. Пред той споделя, че те са отражение на характера му.
„ Знам, че имам сбит метод във връзка с времето. Знам, че приказвам постепенно. Вероятно мисля постепенно. Харесвам бавната музика. Харесвам бавните филми. Просто ми е вродено. “
„ Аз съм за оцеляването на хубостта, за мистерията на живота “, споделя още Джармуш.
Той прибавя, че филмите му нормално разделят публиката – това, което някои възприемат като красиво и необичайно, други считат за изкуствено и натрапено. Но режисьорът приема и двете и от дълго време е престанал да се тревожи дали ще бъде свестен. Така, както приема и несъгласията на живота, вместо да вижда света в черно и бяло.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ