Той е един от най-големите политици на 20 век. Освен

Той е един от най-големите политици на 20 век. Освен това е художник, публицист и притежател на Нобелова премия за литература. Навършиха се 55 години от гибелта на " най-великия британец " - Уинстън Чърчил.

Чърчил напролет на 1940 година

Мнозинството от сънародниците му го дефинират като " най-великия британец на всички времена ". И въпреки страната му, чието политическо ръководство той поема през май 1940 година, да се е трансформирала радикално от оня леден януарски ден през 1965 година, когато Чърчил умира, въодушевлението на британците от тогавашния им политически водач си остава непроменено. 

Цяла Англия помни думите и делата на Уинстън Чърчил, само че в центъра на вниманието не е нито художникът Чърчил, нарисувал стотици картини, нито боецът Чърчил, воювал в края на 19 век за кралица Виктория, нито пък писателят Чърчил, който през 1953 година е почетен с Нобелова премия за литература. Цялото внимание е ориентирано към държавника Чърчил, за който някогашният английски министър председател Дейвид Камерън споделя, че е " непресъхващ извор на ентусиазъм, а ехото от неговите думи и каузи отеква и до през днешния ден ".

Картината на Чърчил " Езерото със златни рибки в Чартуел "

Шампанско, пури и политика

Политическата кариера на Чърчил се отличава с необикновената си дълготрайност. През 1900 година, още по времето на кралица Виктория, Чърчил влиза в английския парламент. И остава там съвсем до края на живота си. Рой Дженкинс го беше нарекъл преди време " най-великия жител на Даунинг стрийт ". И фактически: надали някой от днешните политици има това неизменност и оня необикновен декламаторски гений, проявени от него по време на Втората международна война.

Припомняйки този интервал от историята, не трябва да премълчаваме, че през 1937 година Чърчил към момента величае " патриотичните заслуги " на бъдещия си зложелател Хитлер. Заради това изявление, само че и поради други неточни изказвания като това против Ганди, Чърчил надали щеше да оцелее дълго, в случай че живееше в днешната елементарно възбудима медийна народна власт. Същото важи, прочее, за пристрастеността му към шампанското, както и за финансовата му взаимозависимост от предани меценати.

Въпреки убеждението, че в днешно време Чърчил би бил де факто невъобразим, политическите му наследници не стопират да си задават въпроса по какъв начин този буен пушач на пури би реагирал на проблемите на сегашното. Какво би споделил да вземем за пример за непрекъснато засилващата се интеграция в Европа? Най-вече евроскептиците се базират на Чърчил в ролята му на бранител на английската империя и настояват, че той със сигуронст би се застъпил за излизането на Англия от Брюкселския клуб. Други пък цитират фамозната му тирада от 1946 година в Цюрих, когато Чърчил показа визията си за " Европейски съединени щати ". В същата тирада обаче Чърчил споделя и следното: " Ние държим на Европа, само че не сме част от нея. Ние сме свързани, само че не сме едно цяло. Ние сме асоциирани, само че не сме всмукани. Ние не принадлежим към някой обособен континент, а към всички континенти ".

Чърчил, Рузвелт и Сталин по време на Ялтенската конференция

Чърчил и Желязната завеса

Британският историк Дейвид Кенъдайн споделя в тази връзка, че въпросът за геополитическата ориентировка на Англия, за партньорството със Съединени американски щати и доближаването с Европа е занимавал Чърчил през цялата му политическа кариера: " Постигането на баланс сред тези ползи сигурно би било и през днешния ден негова цел. Навремето никой не можеше да каже сигурно какво мнение ще застъпи Чърчил. Човек мъчно можеше да го реши. Но това, което споделяше, беше постоянно извънредно забавно ", споделя Кенъдайн. А Томас Килинджър, създател на биографична книга за Чърчил, го назовава " късен воин ". В книгата си Килинджър написа: " Чърчил става министър председател на 65 години. На тази възраст множеството хора излизат в пенсия ". Показателни са и думите, с които известният историк Алън Тейлър разказва Чърчил - " избавител на британците ".

Чърчил е и индивидът, " изобретил " понятието Желязна завеса. В тирада, която изнася през 1946 година в Съединени американски щати, Чърчил приказва за Желязната завеса сред Изтока и Запада и по този начин предсказва бъдещото разделяне на Европа.