Знам какво е да имаш и да нямаш. Щангистът Божидар Андреев, който спечели втората си европейска титла
Той е един от най-хубавите щангисти на България. По пътя към триумфа среща доста компликации, а неналичието на финансова помощ го оставя без дом. През 2014 година получава предложение да се състезава за Азербайджан за огромна сума пари. Но той отхвърля. Божидар Андреев е Човек на деня на Свободна Европа.
Той израства в беднотия в ромската махала на сливенското село Тополчане . Налага му се за известно време да живее в залата, а след това и при треньора си, тъй като му отхвърлят общинско жилище. Въпреки това става първенец по повдигане на тежести и печели златни медали за България.
В четвъртък Божидар Андреев стана европейски първенец по повдигане на тежести в категория 73 кг на шампионата, което се организира в София. Той реализира европейски връх в изтласкването със 193 кг, с което си обезпечи и златен орден.
" Вярвах, че ще победя, тъй като дадох заричане на няколко индивида, които не са измежду нас. И го направих поради тях ", споделя той след успеха си пред.
Андреев е на 27 години. Още като дребен той стартира да спортува, стимулиран от брат си. Когато е в шести клас, го открива актуалният му треньор - Пламен Братойчев .
" Още с първите проби, които направих, си личеше, че това момче има доста положителни данни. Тогава се ангажирах пред родителите му да поема подготовката му и учебното заведение. Родителите му застанаха твърдо зад това нещо ", споделя Братойчев пред.
Така Божидар стартира да учи в Спортното учебно заведение в Сливен и е настанен в общежитията там. Проблемите обаче идват, откакто приключва. Треньорът му споделя, че няколко пъти пуска молби към общината да му бъде отпуснато общинско жилище, само че оттова отхвърлят. Това кара Андреев за известно време да живее в дребна стая в залата, в която тренира. Впоследствие той е приютен и от треньора си.
" Условията бяха естествени. На мен ми харесва да съм там. Не ми правеше усещане дали ще дремя в залата или при персоналния ми треньор. Това не ме спираше ", споделя той в друго.
През 2014 година Андреев става олимпийски първенец на младежките олимпийски игри в Нандзин, Китай . Тогава притегля международното внимание и Азербайджан предлага 250 хиляди $ за него и за българската щангистка Мая Иванова . Андреев обаче отхвърля да се състезава под непознат байрак.
" Не взех решението мъчно. Искам да се състезавам за България, да популяризирам България. България е моята татковина. Не мисля да подвигам под непознат байрак. Има по-важни неща от парите ", споделя Андреев.
През 2018 година той печели злато и от Европейското състезание по повдигане на тежести за младежи до 23 години в Полша.
Година по-късно, когато е на 22 година, Божидар става европейски първенец за мъже в категория до 73 кг . Така той прекъсва дългогодишната пауза от триумфи на България във повдигането на тежести.
Същата година общината му отпуска жилище от 27 квадрата за 2 години напред, където той може да живее, до момента в който се готви за Олимпиадата в Токио .
В началото, до момента в който тренира, на Андреев му се постанова да работи като касиер, с цел да се устоя. През цялото това време обаче той мечтае да стане първенец.
" Имам още фантазии – за международен първенец и за олимпийски и се надявам с моя треньор да реализира и другите си фантазии ", споделя Андреев през 2019 година
В Токио през 2021 година обаче той остава пети, като е повлиян от травма и скорошната гибел на дъщерята на треньора си, с която са израснали дружно.
" Спечелването на орден ми беше обещанието към нея и към треньора ми. Не можах да го извърша и се оправдавам за това, което направих. Но отсега нататък се надявам да го реализира ", споделя тогава Андреев, представен от.
В началото на 2024 година обаче идва различен огромен триумф - втората европейска купа за Андреев, която поставя началото на огромен триумф за българския тим по повдигане на тежести при мъжете. Той приключи Евро 2024 в София с общо 11 златни, 4 сребърни и 3 бронзови медала.
Сега идващото предизвикателство, което следва за Андреев, са Олимпийските игри в Париж тази година.
С триумфите си Андреев е образец за децата в своето село и от ден на ден от тях желаят да се занимават с повдигане на тежести.
" Когато се прибрах, всички деца ме поздравиха и споделиха, че желаят да станат като мен. Аз им дадох обещание, че един ден може да поговорим с техните родители и вероятно да стартират тренировки ", споделя той пред Българска национална телевизия.
А в неговия път към триумфа с изключение на треньора му основни са точно роднините му, които се радват на всяка негова победа.
" Доста близки сме с моето семейство - с баща, с мама, с братята. Говорим си за всичко, споделяме си всичко. Връщам се с готовност при нашите. Знам какво е да имаш и да нямаш. Знам къде се намирам и какво върша ", споделя той.
Затова и златния си орден от Европейското състезание в София той поставя на гърдите на майка си - " дамата, която обичам най-вече ", споделя Андреев.
Той израства в беднотия в ромската махала на сливенското село Тополчане . Налага му се за известно време да живее в залата, а след това и при треньора си, тъй като му отхвърлят общинско жилище. Въпреки това става първенец по повдигане на тежести и печели златни медали за България.
В четвъртък Божидар Андреев стана европейски първенец по повдигане на тежести в категория 73 кг на шампионата, което се организира в София. Той реализира европейски връх в изтласкването със 193 кг, с което си обезпечи и златен орден.
" Вярвах, че ще победя, тъй като дадох заричане на няколко индивида, които не са измежду нас. И го направих поради тях ", споделя той след успеха си пред.
Андреев е на 27 години. Още като дребен той стартира да спортува, стимулиран от брат си. Когато е в шести клас, го открива актуалният му треньор - Пламен Братойчев .
" Още с първите проби, които направих, си личеше, че това момче има доста положителни данни. Тогава се ангажирах пред родителите му да поема подготовката му и учебното заведение. Родителите му застанаха твърдо зад това нещо ", споделя Братойчев пред.
Така Божидар стартира да учи в Спортното учебно заведение в Сливен и е настанен в общежитията там. Проблемите обаче идват, откакто приключва. Треньорът му споделя, че няколко пъти пуска молби към общината да му бъде отпуснато общинско жилище, само че оттова отхвърлят. Това кара Андреев за известно време да живее в дребна стая в залата, в която тренира. Впоследствие той е приютен и от треньора си.
" Условията бяха естествени. На мен ми харесва да съм там. Не ми правеше усещане дали ще дремя в залата или при персоналния ми треньор. Това не ме спираше ", споделя той в друго.
През 2014 година Андреев става олимпийски първенец на младежките олимпийски игри в Нандзин, Китай . Тогава притегля международното внимание и Азербайджан предлага 250 хиляди $ за него и за българската щангистка Мая Иванова . Андреев обаче отхвърля да се състезава под непознат байрак.
" Не взех решението мъчно. Искам да се състезавам за България, да популяризирам България. България е моята татковина. Не мисля да подвигам под непознат байрак. Има по-важни неща от парите ", споделя Андреев.
През 2018 година той печели злато и от Европейското състезание по повдигане на тежести за младежи до 23 години в Полша.
Година по-късно, когато е на 22 година, Божидар става европейски първенец за мъже в категория до 73 кг . Така той прекъсва дългогодишната пауза от триумфи на България във повдигането на тежести.
Същата година общината му отпуска жилище от 27 квадрата за 2 години напред, където той може да живее, до момента в който се готви за Олимпиадата в Токио .
В началото, до момента в който тренира, на Андреев му се постанова да работи като касиер, с цел да се устоя. През цялото това време обаче той мечтае да стане първенец.
" Имам още фантазии – за международен първенец и за олимпийски и се надявам с моя треньор да реализира и другите си фантазии ", споделя Андреев през 2019 година
В Токио през 2021 година обаче той остава пети, като е повлиян от травма и скорошната гибел на дъщерята на треньора си, с която са израснали дружно.
" Спечелването на орден ми беше обещанието към нея и към треньора ми. Не можах да го извърша и се оправдавам за това, което направих. Но отсега нататък се надявам да го реализира ", споделя тогава Андреев, представен от.
В началото на 2024 година обаче идва различен огромен триумф - втората европейска купа за Андреев, която поставя началото на огромен триумф за българския тим по повдигане на тежести при мъжете. Той приключи Евро 2024 в София с общо 11 златни, 4 сребърни и 3 бронзови медала.
Сега идващото предизвикателство, което следва за Андреев, са Олимпийските игри в Париж тази година.
С триумфите си Андреев е образец за децата в своето село и от ден на ден от тях желаят да се занимават с повдигане на тежести.
" Когато се прибрах, всички деца ме поздравиха и споделиха, че желаят да станат като мен. Аз им дадох обещание, че един ден може да поговорим с техните родители и вероятно да стартират тренировки ", споделя той пред Българска национална телевизия.
А в неговия път към триумфа с изключение на треньора му основни са точно роднините му, които се радват на всяка негова победа.
" Доста близки сме с моето семейство - с баща, с мама, с братята. Говорим си за всичко, споделяме си всичко. Връщам се с готовност при нашите. Знам какво е да имаш и да нямаш. Знам къде се намирам и какво върша ", споделя той.
Затова и златния си орден от Европейското състезание в София той поставя на гърдите на майка си - " дамата, която обичам най-вече ", споделя Андреев.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ