Той е един от най-добрите футболисти в историята. В Италия

Той е един от най-хубавите футболисти в историята. В Италия той е жива икона и постоянно е определян като един от най-хубавите играчи на страната за XX в. Той стои и в основата на огромната популярност на клуба " Милан ". " Златното момче " Джани Ривера навърши 82 години.

Гениален, техничен, грациозен, водач. Така е определян някогашният състезател на " Милан " и на италианския народен тим Джани Ривера .

Но за почитателите на футбола, изключително тези от Милано той, е просто „ златното момче “.

Ривера, който в понеделник навърши 82 години, е избиран за номер едно в света в ерата на Джордж Бест, Франц Бекенбауер и Йохан Кройф . Той е считан за един от най-хубавите играчи в историята на играта и една от най-големите митове на италианския футбол.

Ривера е роден в Алесандрия , област Пиемонт, през 1943 година, когато Италия към момента е потопена във Втората Световна война.

Още от дете той стартира да тренира в един от дребните локални тимове, където е видян от тогавашния тим от Серия А – " Алесандрия ". Той се причислява към тима на 13-годишна възраст, а още на 15 прави и дебюта си в професионалния футбол против „ Интер “ .

Когато е на 16, напуща учебно заведение, с цел да се отдаде напълно на професионалната си кариера. Преди това той учи доста - както по лично предпочитание, по този начин и по гледище на майка му, и се готви за кариера на счетоводител.

„ Съжалявам, че стопирах да изучавам като дребен. Нашата специалност ни кара да пътуваме по целия свят и постоянно се срещаме с хора с огромни знания и богата просвета, а когато не знаеш някои неща, това те кара да се чувстваш некомфортно “, споделя той в изявление за Кориере делла сера.

Основна поддръжка за развиването му в спорта получава от татко си, който е служащ в локалните железопътни сдружения.

В същата година идва и мечтаният трансфер – Ривера е платен от „ Милан “ за голяма за времето си сума, като договорката включва още една година, през която остава в „ Алесандрия “.

С екипа на „ Милан “ дебютира през 1960 година точно против „ Алесандрия “ в мач за купата на страната. В Милано под крилото си го взема тогавашният капитан на тима, който играе на същата позиция като Ривера – Хуан Скиафино . Скиафино се трансформира в негов наставник и му оказва помощ доста за акомодацията и напредването му във футбола.

С идването на именития треньор Нерео Роко мястото на Ривера в началото изстива, макар че към този момент е пробил в първия тим и даже е получил именития номер 10. Следват месеци на тествания, само че в последна сметка напролет на 1962 година той е в центъра на тима и оказва помощ на „ Милан “ да завоюва купата.

През същата година той е извикан и в националния тим на Италия, с който дебютира едвам на 18 години по време на международните финали в Чили.

Само 12 месеца по-късно, с диригентската палка на плеймейкър в тима, Ривера извежда „ Милан “ до първата му Купа на европейските първенци (КЕШ, през днешния ден с името „ Шампионска лига “), а с помощта на сполучливия си сезон става втори в класацията за „ Златната топка “ след Лев Яшин .

До края на 60-те години на предишния век Ривера твърдо се открива като един от най-хубавите футболисти в света, а работата му с Роко дава плодове за клуба.

„ Златното момче “ доближава върха си през сезон 67-68. Тогава Роко таман се е върнал отпред на тима и построява екип към любимеца на почитателите. Ривера и съотборниците му смачкват всяка опозиция както в Италия, по този начин и в Европа, където печелят Купата на носителите на купи (КНК) .

Самата Италия полудява през тази година, когато е хазаин на европейските футболни финали. „ Скуадра адзура “, както е именуван националният тим, не разочарова почитателите си и печели купата, а Ривера става най-хубавият състезател в страната след войната.

Въпреки тези триумфи „ Златната топка “ е присъдена на Джордж Бест , което разочарова Ривера, само че единствено за малко. Още в идващия сезон неговият „ Милан “ не може да бъде спрян и печели както КЕШ, по този начин и „ Междуконтителната купа “. Така през 1969 година, след няколко години очакване, Ривера получава „ Златната топка “ и се трансформира в едвам втория италианец, който подвига най-ценния самостоятелен футболен трофей.

В кариерата си за „ Милан “ той печели общи два пъти КЕШ и КНК, три трофеи и четири купи на Италия, а един път е и голмайстор на локалното състезание. С националния тим печели европейската купа, само че губи финала за международната купа през 1970 година против Бразилия на Пеле, Жаирзиньо и Карлос Алберто .

Ривера взе участие и в определяния като „ мача на века “ конфликт с Федерална Република Германия на полуфинала на същото международно състезание, в който отбелязва победния гол.

„ Определено това беше най-вълнуващият мач в кариерата ми, въпреки че бих предпочел да бяхме спечелили финала против Бразилия “, споделя по-късно Ривера.

Той окача бутoнките през 1979 година и остава в управата на „ Милан “ за няколко години, преди тимът да бъде платен от Силвио Берлускони през 1986 година

Още до момента в който е деен футболист дружно с няколко играчи основава асоциацията на футболистите в страната, която пази правата на състезателите.

През 1986 година Ривера влиза в политиката и незабавно е определен за народен представител от християндемократите. В италианския парламент е избиран за общо четири мандата, а един път става и европейски народен представител, преди да приключи политическата си кариера през 2009 година

„ Мисля, че си останах дразнител, тъй като по този начин и не се научих да си измервам приказките “, споделя Ривера.