Георги Тошев: Всеки иска да е шеф и ментор, но никой - деликатен посредник
Той е един от дребното хора, които познават толкоз доста хора и които са били в толкоз доста страни и места по света. Знаете, че Георги Тошев е публицист и продуцент на знакови излъчвания като „ Преди обед “, „ НепознатиТЕ “, „ Другата България “ и знаете, че може дълго да се изброяват начинанията му. Но евентуално не знаете кое е най-голямото му отчаяние, дали нещо може да го накара да се излежава у дома на дивана по спортен екип до пица, с кой прочут и популярен човек, който не е сред живите, би пил едно кафе и къде ще е на Коледа:
Какъв е настоящият брой на страните, в които си бил?
Отдавна съм спрял да ги броя, само че са някъде към 193 или 197 страни. За мен през днешния ден по-важното е да се завръщам тук-там, на които съм бил преди години и да откривам по какъв начин са се трансформирали, да срещам нови хора, да се зареждам с нови знания и страсти. Смятам свободното пътешестване за едно от най-големите постижения през днешния ден.
Кои са идващите планувани?
Заминавам за Полша, Италия, Русия, Америка… Динамиката на моя ден е огромна. Не се окайвам. Благодаря на шанса да случвам фантазии, да осъществявам планове, да сбъдвам срещи. Разбира се, външната страна на тази динамичност е много привлекателна, само че зад нея се крие доста работа, безсънни нощи и голямо самообладание.
А къде в никакъв случай не би пътувал?
Няма място, което не бих посетил. С годините се научих да нямам упования, с цел да не се отчайвам. Пътуването е пристрастеност и знание.
В какъв брой от тези 193 или 197 страни се живее по-зле от България?
Живеем в свят, който бързо се трансформира. Прибързано е да се каже къде и за кого е по-добре в една или друга страна. Разбира се, има страни като Япония или Швеция, в които законите се съблюдават по-добре от България. Има развити демокрации като Норвегия и Германия за разлика от Бангладеш или Унгария да вземем за пример, само че това е част от динамичността на времето.
Какъв е главният проблем на актуалния българин съгласно теб?
Мога да приказвам единствено от мои персонални наблюдения, без да синтезирам, само че съгласно мен сме станали мрънкащи, мързеливи и занимаващите с всичко друго (и други!), само че не и с нас самите. Вярвам, че силата, която хабим, с цел да разясняваме другите, да споделяме “няма да стане ”, в случай че я съхраним за себе си, ще сме доста по-щастливи.
Как може да се позволи?
С работа, с добра осведоменост, с учене, с личностно развиване, с самообладание и малко повече приемливост по отношение на другите, които не постоянно разбираме и не е наложително да харесваме. Вярвам, че единственият късмет да продължим напред е да се научим да живеем дружно.
Колко дни ти се събират в България годишно приблизително?
Трудна статистика, която не повеждам. Различно е. Ето в този момент си мислех, че няма да мръдна до края на януари 2020 година от София, само че пък се появиха разнообразни благоприятни условия за работа. Аз съм неутолим за срещи.
С Кристо.
Какво ти липсва най-вече, когато не си в България?
Липсват околните, сътрудниците от “Преди обед ”, които са ми скъпи. Но аз се изучавам да не се обвързвам към места, движимости. Единствено към хора.
Ако имаш опцията да изпиеш едно кафе с някой прочут човек, който от дълго време не е сред живите, кой би бил той?
Може би Чърчил. Респектиран съм от неговата вътрешен глас и обсег.
С кого е било най-неприятното за теб изявление?
Имал съм сложни изявленията, само че не и неприятни. Всеки, който ме е позволил в неговия свят, е значим за мен. Професията ме научи да чувам другите. И да ги разбирам.
А на кого ти е идвало да плеснеш пестник?
Не е персона, която съм интервюирал, а един човек, който мина границата на положителния звук. Опита се да ме сплаши. Не му се получи!
Как разтоварваш насъбрани отрицателни страсти?
Със спорт, дълги разходки в планината, изкуство, музика, щерка ми, околните.
Кое е нещото, което може да те накара да се чувстваш доста отговорен пред себе си? Скарване с щерка ти? Да не си ефикасен през целия ден? Нещо друго?
Да пристъпя някакви морални правила, в които имам вяра. Един път бях на ръба в името на реализирането на един план. Не се случи и благодаря на околните ми, че ми дадоха цялата си поддръжка да не изпадна според, от която щях да се срамя след време. Аз съм свободен човек. И това ме прави невредим!
С Хавиер Бардем.
Ако би трябвало да избереш къде да живееш до края на живота си – единствено едно място, кое би било?
Сложен въпрос. Един ден е Стокхолм, различен – Форьо, трети – Токио, четвърти – Зермат… само че най-често си мисля за София.
Казвал си, че имаш гения да бъдеш медиатор. Посредникът обаче по предписание го отнася. Случва ли се някой да те накара да се чувстваш зле в тази роля? Да обираш негативите и от двете страни при избран случай?
Да, случвало се е да скърбя, че съм бил медиатор. Но това е мой проблем. Взел съм си поуките. Що се отнася до ролята на медиатор в публицистиката, считам, че е значима и нужна. Защото аман от ментори – от политици до общественици, които ни учат по какъв начин да живеем. Да си медиатор сред твоя воин и аудиторията е деликатна и комплицирана работа.
На фона на това, което се случва в публицистиката в последно време, би ли посъветвал откровено младежите да се захванат с нея, с това, което и ти правиш?
Трудно е да мотивираш един просветен, любопитен и безсънен младеж да се занимава с публицистика през днешния ден. Свободните медии у нас се броят на едната ми ръка. Щастлив съм, че работя със екип от свободни и търсещи сътрудници и в свободна медия, без зависимости. bTV съумява да удържа журналистически стандарти. Засега! Но пък човек би трябвало да има вяра.
Какво би трябвало да се случи, с цел да се оттеглиш от светския живот и да си стоиш вкъщи по спортен екип дни наред, да гледаш филмчета и да поръчваш пица за у дома?
Светският живот не ме блазни, само че вкъщи без работа няма по какъв начин да заставам. Аз съм любопитен човек, настоящ. И по тази причина избирам да бъда в ролята на “случващ нещата ”, а не на “страничен наблюдаващ ”.
Опознал си толкоз разнообразни персони, общувал си с безчет хора. Това култивира ли твоята вътрешен глас към индивида, това да успяваш да избегнеш разочарования, да не се занимаваш с някого, тъй като ти вдъхва съмнение и общо взето да се радваш на положителни връзки и в персонален, и работен проект с другите. Или се случва да се изненадаш от някого, да те подведе или зарадва ненадейно?
Имам мощна вътрешен глас за хора и обстановки. Все по-трудно се неистина. Научих се да напущам обстановки, които не одобрявам, с цел да не се омерзя. За благополучие съм си изработил имунитет против лъжата, завистта, нелепостта и клюката. Работя от дребен. Знам две и двеста, видял съм доста. Мога да се оправя с всяко предизвикателство. Водил съм борби. Повечето съм спечелил. Не се отхвърлям, само че не се връщам обратно. И се научих да прощавам. Дори на враговете си. А животът безпогрешно подрежда…
Кое е най-голямото ти отчаяние?
Наглостта и претенцията на инцидентни хора, без нужния опит и професионален стандарт, които се вършат на значими. Много им се желае да образуват публично мнение, а постоянно са със скромни благоприятни условия и огромни упоритости, постоянно желаят да са “шефове ”. Калинки, които са към нас. За малко, само че вредят.
С Холи Бери.
Кой човешки минус би желал да премахнеш от света, в случай че имаш тази магическа мощ – мързела, или?
Глупостта.
Къде ще бъдеш за Коледа? А за Нова година?
В София, за първи път от години. Със фамилията и другари. Обичам моя град.
Какво ще си обещаеш за новата година? Каква смяна искаш да направиш?
Да съм здрав и по-търпелив. Другото се случва.
Накрая, би ли дал съвет по какъв начин да сме по-добри в общуването с други хора?
Единственият белег на цивилизованост през днешния ден е толерантността. Да бъдем малко по-разбиращи другите!
Интервю на Милен Антиохов
Какъв е настоящият брой на страните, в които си бил?
Отдавна съм спрял да ги броя, само че са някъде към 193 или 197 страни. За мен през днешния ден по-важното е да се завръщам тук-там, на които съм бил преди години и да откривам по какъв начин са се трансформирали, да срещам нови хора, да се зареждам с нови знания и страсти. Смятам свободното пътешестване за едно от най-големите постижения през днешния ден.
Кои са идващите планувани?
Заминавам за Полша, Италия, Русия, Америка… Динамиката на моя ден е огромна. Не се окайвам. Благодаря на шанса да случвам фантазии, да осъществявам планове, да сбъдвам срещи. Разбира се, външната страна на тази динамичност е много привлекателна, само че зад нея се крие доста работа, безсънни нощи и голямо самообладание.
А къде в никакъв случай не би пътувал?
Няма място, което не бих посетил. С годините се научих да нямам упования, с цел да не се отчайвам. Пътуването е пристрастеност и знание.
В какъв брой от тези 193 или 197 страни се живее по-зле от България?
Живеем в свят, който бързо се трансформира. Прибързано е да се каже къде и за кого е по-добре в една или друга страна. Разбира се, има страни като Япония или Швеция, в които законите се съблюдават по-добре от България. Има развити демокрации като Норвегия и Германия за разлика от Бангладеш или Унгария да вземем за пример, само че това е част от динамичността на времето.
Какъв е главният проблем на актуалния българин съгласно теб?
Мога да приказвам единствено от мои персонални наблюдения, без да синтезирам, само че съгласно мен сме станали мрънкащи, мързеливи и занимаващите с всичко друго (и други!), само че не и с нас самите. Вярвам, че силата, която хабим, с цел да разясняваме другите, да споделяме “няма да стане ”, в случай че я съхраним за себе си, ще сме доста по-щастливи.
Как може да се позволи?
С работа, с добра осведоменост, с учене, с личностно развиване, с самообладание и малко повече приемливост по отношение на другите, които не постоянно разбираме и не е наложително да харесваме. Вярвам, че единственият късмет да продължим напред е да се научим да живеем дружно.
Колко дни ти се събират в България годишно приблизително?
Трудна статистика, която не повеждам. Различно е. Ето в този момент си мислех, че няма да мръдна до края на януари 2020 година от София, само че пък се появиха разнообразни благоприятни условия за работа. Аз съм неутолим за срещи.
С Кристо.
Какво ти липсва най-вече, когато не си в България?
Липсват околните, сътрудниците от “Преди обед ”, които са ми скъпи. Но аз се изучавам да не се обвързвам към места, движимости. Единствено към хора.
Ако имаш опцията да изпиеш едно кафе с някой прочут човек, който от дълго време не е сред живите, кой би бил той?
Може би Чърчил. Респектиран съм от неговата вътрешен глас и обсег.
С кого е било най-неприятното за теб изявление?
Имал съм сложни изявленията, само че не и неприятни. Всеки, който ме е позволил в неговия свят, е значим за мен. Професията ме научи да чувам другите. И да ги разбирам.
А на кого ти е идвало да плеснеш пестник?
Не е персона, която съм интервюирал, а един човек, който мина границата на положителния звук. Опита се да ме сплаши. Не му се получи!
Как разтоварваш насъбрани отрицателни страсти?
Със спорт, дълги разходки в планината, изкуство, музика, щерка ми, околните.
Кое е нещото, което може да те накара да се чувстваш доста отговорен пред себе си? Скарване с щерка ти? Да не си ефикасен през целия ден? Нещо друго?
Да пристъпя някакви морални правила, в които имам вяра. Един път бях на ръба в името на реализирането на един план. Не се случи и благодаря на околните ми, че ми дадоха цялата си поддръжка да не изпадна според, от която щях да се срамя след време. Аз съм свободен човек. И това ме прави невредим!
С Хавиер Бардем.
Ако би трябвало да избереш къде да живееш до края на живота си – единствено едно място, кое би било?
Сложен въпрос. Един ден е Стокхолм, различен – Форьо, трети – Токио, четвърти – Зермат… само че най-често си мисля за София.
Казвал си, че имаш гения да бъдеш медиатор. Посредникът обаче по предписание го отнася. Случва ли се някой да те накара да се чувстваш зле в тази роля? Да обираш негативите и от двете страни при избран случай?
Да, случвало се е да скърбя, че съм бил медиатор. Но това е мой проблем. Взел съм си поуките. Що се отнася до ролята на медиатор в публицистиката, считам, че е значима и нужна. Защото аман от ментори – от политици до общественици, които ни учат по какъв начин да живеем. Да си медиатор сред твоя воин и аудиторията е деликатна и комплицирана работа.
На фона на това, което се случва в публицистиката в последно време, би ли посъветвал откровено младежите да се захванат с нея, с това, което и ти правиш?
Трудно е да мотивираш един просветен, любопитен и безсънен младеж да се занимава с публицистика през днешния ден. Свободните медии у нас се броят на едната ми ръка. Щастлив съм, че работя със екип от свободни и търсещи сътрудници и в свободна медия, без зависимости. bTV съумява да удържа журналистически стандарти. Засега! Но пък човек би трябвало да има вяра.
Какво би трябвало да се случи, с цел да се оттеглиш от светския живот и да си стоиш вкъщи по спортен екип дни наред, да гледаш филмчета и да поръчваш пица за у дома?
Светският живот не ме блазни, само че вкъщи без работа няма по какъв начин да заставам. Аз съм любопитен човек, настоящ. И по тази причина избирам да бъда в ролята на “случващ нещата ”, а не на “страничен наблюдаващ ”.
Опознал си толкоз разнообразни персони, общувал си с безчет хора. Това култивира ли твоята вътрешен глас към индивида, това да успяваш да избегнеш разочарования, да не се занимаваш с някого, тъй като ти вдъхва съмнение и общо взето да се радваш на положителни връзки и в персонален, и работен проект с другите. Или се случва да се изненадаш от някого, да те подведе или зарадва ненадейно?
Имам мощна вътрешен глас за хора и обстановки. Все по-трудно се неистина. Научих се да напущам обстановки, които не одобрявам, с цел да не се омерзя. За благополучие съм си изработил имунитет против лъжата, завистта, нелепостта и клюката. Работя от дребен. Знам две и двеста, видял съм доста. Мога да се оправя с всяко предизвикателство. Водил съм борби. Повечето съм спечелил. Не се отхвърлям, само че не се връщам обратно. И се научих да прощавам. Дори на враговете си. А животът безпогрешно подрежда…
Кое е най-голямото ти отчаяние?
Наглостта и претенцията на инцидентни хора, без нужния опит и професионален стандарт, които се вършат на значими. Много им се желае да образуват публично мнение, а постоянно са със скромни благоприятни условия и огромни упоритости, постоянно желаят да са “шефове ”. Калинки, които са към нас. За малко, само че вредят.
С Холи Бери.
Кой човешки минус би желал да премахнеш от света, в случай че имаш тази магическа мощ – мързела, или?
Глупостта.
Къде ще бъдеш за Коледа? А за Нова година?
В София, за първи път от години. Със фамилията и другари. Обичам моя град.
Какво ще си обещаеш за новата година? Каква смяна искаш да направиш?
Да съм здрав и по-търпелив. Другото се случва.
Накрая, би ли дал съвет по какъв начин да сме по-добри в общуването с други хора?
Единственият белег на цивилизованост през днешния ден е толерантността. Да бъдем малко по-разбиращи другите!
Интервю на Милен Антиохов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ