Той е един от холивудските творци, постигнали най-голям успех. Казват, че

Той е един от холивудските създатели, постигнали максимален триумф.

Казват, че е и режисьорът с един от най-трудните характери.

Изявява се и като продуцент и сценарист. Всичко, до което се допре, е обречено на триумф.

Неговите филми „ Кръстникът “ и „ Апокалипсис в този момент “ са измежду най-великите шедьоври в киното.

За него играят паметни артисти като Марлон Брандо , Робърт де Ниро и Ал Пачино .

В последно време  Франсис Форд Копола се е отдръпнал в фамозната си винарна, напълно справедливо за човек на неговата възраст, постигнал толкоз доста.

Ще Ви издам една загадка: посредством правенето на филми и в преклонна възраст непрекъснато узнавам нещо ново – за света, за хората и за самия себе си. Считам за превъзходно, че на моите седемдесет и две години, след работа, мога да се върна у дома и да кажа на жена си. „ Скъпа, през днешния ден отново научих толкоз доста неща ”.

Никога не съм изпитвал боязън да поема риск за нещо – за разлика от множеството босове в Холивуд. Те не ненавиждат нищо повече от това да поемат опасности. Но мисля, че правенето на кино без опасности е допустимо също толкоз малко, колкото правенето на бебета без секс. Има единствено едно нещо, което не би трябвало да се подлага на риск: да пропилееш живота си.

Много хора на смъртното си легло се вайкат: „ Ох, единствено в случай че бях направил това или това! ” Това несъмнено няма да се случи с мен – направих всичко, което желаех да направя.

За страдание, ми се случи най-лошото, което може да се случи на един човек на изкуството. Постигнах триумф. „ Кръстникът ” пожъна триумф в такава степен, че станах фамозен и внезапно в Холивуд ме одобриха за важен. От този миг нататък бях обсипван с предложения от всички страни, за които въобще не проявявах интерес. Успехът ме отклони за известно време от пътя на пробното авторско кино. Като млад глупак, глупашки, не схванах, че босовете на кино компании, естествено, оферират на някого единствено това, с което самите те могат да вършат пари.

За разлика от Мартин Скорсезе аз не съм израснал в съседство с престъпни нарушители, а в среда на музиканти. Преди няколко години се заклех да фотографирам филми единствено по лични сюжети и самичък да финансирам филмите си. Защото визията да апелирам някого за пари или да позволявам да ми постановат някоя звезда, с цел да мога да осъществявам един филм, стана непоносима за мен.

Научих се да сформирам подобен невисок бюджет за творбите си, че да мога да си го разреша. Не би трябвало да върша към този момент никакви взаимни отстъпки и да давам доклад на никого. В тази връзка през днешния ден се усещам фактически по-свободен, в сравнение с преди.

Мисля, че човек би трябвало да се раздели с илюзията, че може да живее от работата си като режисьор: времената, в които човек можеше да печели пари с изкуство, са минало. А и моите филми отдавна не носят доходи – финансирам ги с приходите от винарната си. Повечето хора са захласнати от страха да не изгубят парите си, само че аз в никакъв случай не съм се колебал и секунда да вложа цялото си имущество в мои кино планове.

Финансирах самичък „ Апокалипсис в този момент ”, макар че носех отговорността за три деца и малко преди този момент бях на ръба да изгубя къщата си. В продължение на 10 години връщах дълга си към банките. Дори и към този момент да нямам никакви пари, ще продължа да върша филми. Нещата постоянно стават по някакъв метод.

Радвам се на писането, на театралната работа, на образователния развой. Дали по-късно хората ще гледат готовия филм или едвам след 10 години или няма да го гледат – ми е безразлично. Не бива да забравяте едно нещо: доста филми, за които през днешния ден ме възхваляват, по това време бяха тотални провали, които надали някой искаше да гледа.

С усета на кинозрителите нещата са сходни като с храната: когато храниш хората със спагети и доматен сос, те са удовлетворени. Но в случай че им сервираш нещо ново, непознато, те остават резервирани. Едва години по-късно те може би си споделят: това в действителност не беше толкоз неприятно.

Човек би трябвало да има самообладание. Трябва да се даде време на нещата да узреят.

Всеки вероятен проблем с един артист – било то, че идва безсрамно късно или че непрестанно е пийнал, непрекъснато не помни текста си или крещи от самото начало – се дължи на една и съща причина: той се опасява. Това се отнася за всички артисти, без изключение. Дори и Марлон Брандо един път ми сподели: „ Мислиш ли, че не ме е шубе? ” Щом един път отнемеш страха от един артист, засилиш неговата самонадеяност и го накараш да усеща, че в действителност вярваш в него, няма да имаш никакви проблеми с него.

Наполеон в миналото е споделил: „ Използвай всички оръжия, които са разполагаем. ” Точно това трябваше да върша като режисьор. Така че при първата среща поканих изпълнителите на вечеря – в страничната стая на един ресторант, която бях взел чартърен и бях подредил като за фамилно празненство.  Накарах Марлон Брандо да седне начело на масата, Ал Пачино от дясната му страна, Джеймс Каан от лявата му страна и по този начин нататък. Сестра ми сервираше храната и след малко време всички се държаха като филмовите си герои: Джеймс Каан се опитваше да впечатли Брандо с вицове, а Ал Пачино се опитваше да импонира на Брандо с безчувственост.

Мисля, че когато за мен пристигна време да умра, ще кажа: „ Все отново какъв забавен живот имах! Успях да работя като кинорежисьор, имах прелестна жена и прелестни деца, изгубих доста пари и съумях отново да печеля пари, сполучливо влязох в лозаро-винарския бизнес. ” Всички тези красиви мемоари ще отминат незабелязано около мен. И когато по-късно умра, даже няма да виждам това.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от cao.bg