Поемам този риск и каквото ми е писано. Лазар Радков, който оцеля при руски обстрел в Украйна
Той е един от българите, които пътуват до Украйна, където падат снаряди. За да оказват помощ. Доброволец по душа, Лазар Радков и още няколко смели мъже закараха генератори. Самият той за малко да не се върне, тъй като попадна под съветски обстрел. Но това няма да го спре.
Денят е 20 януари. Два буса с доброволци, тръгнали да занесат помощ на украинците, живеещи към този момент съвсем година във войната, която Русия води в страната им, попада под съветски обстрел. Един от хората с огромни сърца по-късно умира от раните си. Всички останали оцеляват по знамение.
Сред тях е Лазар Радков - 39-годишният бизнесмен, отдаден на благотворителни начинания и в България, който стои зад акцията " Капачки за бъдеще ", осигурила към този момент няколко неонатални коли за спешна помощ. Преди дни той и съидейниците му се завърнаха от поредна задача в Украйна. Изминават общо близо 5000 км за седмица. Успяват да доставят 70 генератора за ток на лечебни заведения, учебни заведения, детски градини, домове за възрастни и центрове за настаняване - с цел да могат хората да се стоплят, да заредят телефоните си, да хапнат топла чорба.
Прибират се изтощени, само че удовлетворени от това, което са създали. Няколко дни по-късно идва неприятната вест - локалният свещеник Саша Андреев, който кара един от бусовете, попаднали под съветска офанзива, умира в болница от раните си. Преди случая Радков мисли, че е приключила последната му акция за Украйна, а и по предопределение са изразходени съвсем всички събрани пари.
" След този случай обаче мисля да продължа да оказвам помощ на хората в потребност в Украйна. Все още не съм решил дали отново ще отида, може и от разстояние да го върша. Но това, че ни се е случило нещо такова, не значи, че може да ме откаже ", сподели той пред Свободна Европа.
В българската доброволческа задача пътуват общо 10 души. Тръгват от България с транспорт, обезпечен от братята Иво и Калоян Куманови - притежатели на компания за високотехнологична земеделска техника. Двамата от дълго време развиват благотворителна активност - тяхна акция преди време събира 100 000 лв. за " Капачки за бъдеще " и това е решаващо за една от колите за спешна помощ. В групата за Украйна е свещеник Ангел Пилев от Християнска черква Сион, който няколко пъти към този момент върви до такава степен с помощи. За него Радков сподели, че е гръбнакът на задачата.
По време на съветския обстрел на 20 януари Лазар Радков обаче е единствено с няколко украинци и още един от българската група. Той е младият художник от Бургас Иво Попов - ръководител на локалния Клуб за бъдеще - част от акцията " Капачки за бъдеще ".
Edit " Крещеше от болежка "
В деня на случая два буса, означени като доброволчески, са на пътя покрай село в Харковска област, малко преди да настъпи комендантският час. След него цивилни нямат право да се движат по пътищата. Първият бус е украински. В него са общо 7 души, измежду които единствено Радков е българин. Зад тях в българския бус, с който са тръгнали, са Иво Попов -сърцат храбрец, който наскоро за малко да пострада тежко, до момента в който оказва помощ при пожар, и двама млади украинци.
Внезапно се чува се гърмеж - на 2-3 метра пред и леко вляво от първия бус.
Първоначално Радков, който е доста деен в обществените мрежи, написа, че са били ударени с минохвъргачка. По-късно им споделят, че по това време в региона е имало съветски обстрел с дронове. И досега ясно е единствено едно - десетки шрапнели са поразили хората и транспортните средства. А един от ранените - украинският свещеник Саша Андреев, в последна счете не оцелява.
Шофьорът получава два шрапнела в лявата половина на торса. Шрапнел чупи лявата ключица на този вдясно от него, описа Радков. Момчето зад него има рани на над 10 места по лицето от пръснатото странично стъкло.
" Парчета са летели сред главите ни ", добави доброволецът. По думите му е необикновен шанс е, че никой не е умрял на място. Едното момче в първия бус тъкмо се е било навело да хвърли нещо в торба за отпадък. " После видяхме, че в седалката зад него е забит шрапнел ", спомня си Радков.
" Аз се снабдих с малко късче от шрапнел, пробило ветровката и спряло в якето, евентуално от презрамката на бронежилетката изпод ", добави Радков.
Налага се да разбие с лакът напуканото стъкло и да прескочи, нарязвайки ръката си. След него изскачат и другите и всички се хвърлят в канавката, тъй като не знаят дали няма да има нов обстрел. Наблизо се оказва украински боец, който им сподели, че надали руснаците са стреляли съответно по тях, просто са имали неприятен шанс.
Радков изтичва до буса, с цел да вземе парамедишката си раница и аптечката и се връща назад при двамата ранени. Останалите към този момент са ги качили в задната част на другия микробус върху кашони и генератори. Войникът ги ориентира къде е най-близката болница и потеглят.
Тогава съумява да види какво е положението на водача. Той е прежълтял. В лявата половина на корема му има две рани. От тях стърчат конци и късчета плат, които шрапнелите са вкарали, преминавайки през якето, пуловера и тениската му.
" Крещеше от болежка. В друга обстановка бих му измерил пулса, сатурацията и кръвното налягане и щях да опитам да му хвана венозен път, само че бяхме върху кашони в задната част на бус, а водачът караше с цялостна газ по пътищата, малко по-лоши от лунен пейзаж, и учредената ми грижа беше да не падна върху него или да не се потроша и да се наредя до него ", описа още доброволецът.
След 11 минути са в болничното заведение и предават ранените на санитарите. Веднага оперират водача и му вадят далака. По-късно е откаран в Харков за втора интервенция, тъй като положението му е тежко. Всички от групата имат вяра, че той е оживял, само че скоро идва новината, че поради затруднения в белия дроб е умрял.
" Един доста добър човек си отиде, помагал е на доста хора, и с филантропична помощ, и с евакуация под обстрел още напролет на предходната година. Беше същински свещеник, доста такива оказват помощ там, въобще църквата прави чудеса, развива обществена активност ", сподели Радков, смутен от неприятната вест.
" На война е по този начин, тези неща са основани да убиват и осакатяват, няма какво да си вършим илюзии. Всеки, който отива там, си дава сметка, че може да не се върне и всеки ден там му е подарен ", сподели Лазар Радков.
Преди този към този момент съдбовен случай, Радков мисли това да е последната му акция за Украйна, само че след този случай е решен да продължи да оказва помощ на хората там.
У всеки човек е заложено да оказва помощ, в душата, в душeвността му
За естественото човешко възприятие на боязън споделя, че въпреки всичко не е на фронтовата линия, взема колкото може ограничения, а и отвън нея има неща, които все някой би трябвало да направи.
" Мисля, че у всеки човек е заложено да оказва помощ, в душата, в душeвността му. При някои се демонстрира по-рядко, при други по-често, макар заплахата. Някои хора, за жалост, си отиват. Но аз поемам този риск и каквото ми е писано ", добавя доброволецът.
Притеснява го повече страхът на родителите и брачната половинка му, когато отива в страна, в която се води война. Сега всички са доста щастливи, че се е върнал жив. И той доста се радва да ги види още веднъж, изключително 7-годишния си наследник. Обяснил му е всичко, като на огромен човек, даже гледат документални филми за минохвъргачки.
" Безродник "
След завръщането си, с изключение на с възхищението и поддръжката на доста хора, Радков се сблъсква и със мощен негативизъм в обществените мрежи. Наричат го " безродник ", упрекват го, че парите от " Капачки за бъдеще " отиват за Украйна и споделят, че повече няма да подаряват, както и че си прави пиар.
" Бях наименуван безродник, тъй като съм отделил седмица от живота си и съм направил акция да помогнем на хора без хранителни доставки тук-там, където доскоро са имали танкове пред къщите и към тях или напряко върху тях са падали снаряди ", написа той с оскърбление.
Според него очевидно за тези хора няма значение, че през останалите 99% от времето си работи за дела в България, а 99% от събраните средства отиват за българските деца.
Гордея се, че познавам, съм другар и работя един до друг с такива " безродници "
" В подобен случай очевидно и Никола от # ГоратаБг , девойки от # ЗаДоброто очевидно и те са безродници, тъй като и те в 99% от времето оказват помощ на български дела и на други през останалото време. Да ви кажа почтено, гордея се, че познавам, другар съм и работя един до друг с такива " безродници ", добави той.
Радков е безапелационен, че това, че парите от " Капачки за бъдеще " са отишли за Украйна, е чиста неистина. Той посочи, че акцията за Украйна е напълно обособена, през фондация " Каузи Бг " и разгласява доклад за събраните и изхарчени суми, част от които са негови персонални средства. Останалите са дарени категорично за тази задача от доста хора.
А на обвиняванията, че си прави реклама, отговори по този начин: " Идете вие да ви гърмят мини върху главите и си правете колкото желаете пиар. За какво - не продавам нищо ".
Радков е уверен, че човек в никакъв случай не би трябвало да се огъва пред хора, които популяризират неистини, пред операции и обиди. Особено когато знае, че оказва помощ на хора, които имат потребност, и когато моралният му компас демонстрира, че е прав.
.Той даже описа, че преди да тръгнат към мястото, на което попадат под съветски обстрел, е имал изключително чувство и е писал на няколко близки другари, че в случай че не се върне, да знаят, че ги обича. А един от тях помолил да му прегледа документите на компютъра и да продължи акциите.
Кой е Лазар
Лазар Радков като че ли е роден да оказва помощ. Името му е с древен генезис, което идва от еврейското Елеазер - значи Бог оказва помощ или Божия помощ.
Родом от Пловдив , от 2007 година той живее в София. 10 година по-късно стартира своята акция, с която първо съумява да обезпечи кувьози за недоносени бебета за доста лечебни заведения в страната. След това той събра средства за четири неонатологични коли за спешна помощ, които също към този момент обслужват новородени, а акцията за петата тече сега.
Благодарение на акцията в България има и настояща офроуд кола за спешна помощ, с която се доставят маркучи при пожари в планински региони и се изтеглят хора при наводнения. Втора такава е напът също да стане действителност.
В същото време Радков, който е квалифициран парамедик, провежда гратис образование на възпитаници в първа помощ. Скоро те ще станат 3000, а в идващите няколко месеца задачата е да са към този момент 10 000 .
Има и концепция по какъв начин да провежда постоянни медицински прегледи за възрастните хора по селата.
И това не е всичко, което прави. От години работи неговата самодейност Live To Lift - професионални треньори оказват помощ на хората “да усъвършенстват здравето си, метода, по който наподобяват и… нищо да не ги боли ”.
Радков е и един от посланиците на благотворителното тичане по двойки " Run2Gether ", което има за цел да включи и стимулира хората с разнообразни благоприятни условия.
Неговата задача в живота е добротворчеството.
Денят е 20 януари. Два буса с доброволци, тръгнали да занесат помощ на украинците, живеещи към този момент съвсем година във войната, която Русия води в страната им, попада под съветски обстрел. Един от хората с огромни сърца по-късно умира от раните си. Всички останали оцеляват по знамение.
Сред тях е Лазар Радков - 39-годишният бизнесмен, отдаден на благотворителни начинания и в България, който стои зад акцията " Капачки за бъдеще ", осигурила към този момент няколко неонатални коли за спешна помощ. Преди дни той и съидейниците му се завърнаха от поредна задача в Украйна. Изминават общо близо 5000 км за седмица. Успяват да доставят 70 генератора за ток на лечебни заведения, учебни заведения, детски градини, домове за възрастни и центрове за настаняване - с цел да могат хората да се стоплят, да заредят телефоните си, да хапнат топла чорба.
Прибират се изтощени, само че удовлетворени от това, което са създали. Няколко дни по-късно идва неприятната вест - локалният свещеник Саша Андреев, който кара един от бусовете, попаднали под съветска офанзива, умира в болница от раните си. Преди случая Радков мисли, че е приключила последната му акция за Украйна, а и по предопределение са изразходени съвсем всички събрани пари.
" След този случай обаче мисля да продължа да оказвам помощ на хората в потребност в Украйна. Все още не съм решил дали отново ще отида, може и от разстояние да го върша. Но това, че ни се е случило нещо такова, не значи, че може да ме откаже ", сподели той пред Свободна Европа.
В българската доброволческа задача пътуват общо 10 души. Тръгват от България с транспорт, обезпечен от братята Иво и Калоян Куманови - притежатели на компания за високотехнологична земеделска техника. Двамата от дълго време развиват благотворителна активност - тяхна акция преди време събира 100 000 лв. за " Капачки за бъдеще " и това е решаващо за една от колите за спешна помощ. В групата за Украйна е свещеник Ангел Пилев от Християнска черква Сион, който няколко пъти към този момент върви до такава степен с помощи. За него Радков сподели, че е гръбнакът на задачата.
По време на съветския обстрел на 20 януари Лазар Радков обаче е единствено с няколко украинци и още един от българската група. Той е младият художник от Бургас Иво Попов - ръководител на локалния Клуб за бъдеще - част от акцията " Капачки за бъдеще ".
Edit " Крещеше от болежка " В деня на случая два буса, означени като доброволчески, са на пътя покрай село в Харковска област, малко преди да настъпи комендантският час. След него цивилни нямат право да се движат по пътищата. Първият бус е украински. В него са общо 7 души, измежду които единствено Радков е българин. Зад тях в българския бус, с който са тръгнали, са Иво Попов -сърцат храбрец, който наскоро за малко да пострада тежко, до момента в който оказва помощ при пожар, и двама млади украинци.
Внезапно се чува се гърмеж - на 2-3 метра пред и леко вляво от първия бус.
Първоначално Радков, който е доста деен в обществените мрежи, написа, че са били ударени с минохвъргачка. По-късно им споделят, че по това време в региона е имало съветски обстрел с дронове. И досега ясно е единствено едно - десетки шрапнели са поразили хората и транспортните средства. А един от ранените - украинският свещеник Саша Андреев, в последна счете не оцелява.
Шофьорът получава два шрапнела в лявата половина на торса. Шрапнел чупи лявата ключица на този вдясно от него, описа Радков. Момчето зад него има рани на над 10 места по лицето от пръснатото странично стъкло.
" Парчета са летели сред главите ни ", добави доброволецът. По думите му е необикновен шанс е, че никой не е умрял на място. Едното момче в първия бус тъкмо се е било навело да хвърли нещо в торба за отпадък. " После видяхме, че в седалката зад него е забит шрапнел ", спомня си Радков.
" Аз се снабдих с малко късче от шрапнел, пробило ветровката и спряло в якето, евентуално от презрамката на бронежилетката изпод ", добави Радков.
Налага се да разбие с лакът напуканото стъкло и да прескочи, нарязвайки ръката си. След него изскачат и другите и всички се хвърлят в канавката, тъй като не знаят дали няма да има нов обстрел. Наблизо се оказва украински боец, който им сподели, че надали руснаците са стреляли съответно по тях, просто са имали неприятен шанс.
Радков изтичва до буса, с цел да вземе парамедишката си раница и аптечката и се връща назад при двамата ранени. Останалите към този момент са ги качили в задната част на другия микробус върху кашони и генератори. Войникът ги ориентира къде е най-близката болница и потеглят.
Тогава съумява да види какво е положението на водача. Той е прежълтял. В лявата половина на корема му има две рани. От тях стърчат конци и късчета плат, които шрапнелите са вкарали, преминавайки през якето, пуловера и тениската му.
" Крещеше от болежка. В друга обстановка бих му измерил пулса, сатурацията и кръвното налягане и щях да опитам да му хвана венозен път, само че бяхме върху кашони в задната част на бус, а водачът караше с цялостна газ по пътищата, малко по-лоши от лунен пейзаж, и учредената ми грижа беше да не падна върху него или да не се потроша и да се наредя до него ", описа още доброволецът.
След 11 минути са в болничното заведение и предават ранените на санитарите. Веднага оперират водача и му вадят далака. По-късно е откаран в Харков за втора интервенция, тъй като положението му е тежко. Всички от групата имат вяра, че той е оживял, само че скоро идва новината, че поради затруднения в белия дроб е умрял.
" Един доста добър човек си отиде, помагал е на доста хора, и с филантропична помощ, и с евакуация под обстрел още напролет на предходната година. Беше същински свещеник, доста такива оказват помощ там, въобще църквата прави чудеса, развива обществена активност ", сподели Радков, смутен от неприятната вест.
" На война е по този начин, тези неща са основани да убиват и осакатяват, няма какво да си вършим илюзии. Всеки, който отива там, си дава сметка, че може да не се върне и всеки ден там му е подарен ", сподели Лазар Радков.
Преди този към този момент съдбовен случай, Радков мисли това да е последната му акция за Украйна, само че след този случай е решен да продължи да оказва помощ на хората там.
У всеки човек е заложено да оказва помощ, в душата, в душeвността му
За естественото човешко възприятие на боязън споделя, че въпреки всичко не е на фронтовата линия, взема колкото може ограничения, а и отвън нея има неща, които все някой би трябвало да направи.
" Мисля, че у всеки човек е заложено да оказва помощ, в душата, в душeвността му. При някои се демонстрира по-рядко, при други по-често, макар заплахата. Някои хора, за жалост, си отиват. Но аз поемам този риск и каквото ми е писано ", добавя доброволецът.
Притеснява го повече страхът на родителите и брачната половинка му, когато отива в страна, в която се води война. Сега всички са доста щастливи, че се е върнал жив. И той доста се радва да ги види още веднъж, изключително 7-годишния си наследник. Обяснил му е всичко, като на огромен човек, даже гледат документални филми за минохвъргачки.
" Безродник "
След завръщането си, с изключение на с възхищението и поддръжката на доста хора, Радков се сблъсква и със мощен негативизъм в обществените мрежи. Наричат го " безродник ", упрекват го, че парите от " Капачки за бъдеще " отиват за Украйна и споделят, че повече няма да подаряват, както и че си прави пиар.
" Бях наименуван безродник, тъй като съм отделил седмица от живота си и съм направил акция да помогнем на хора без хранителни доставки тук-там, където доскоро са имали танкове пред къщите и към тях или напряко върху тях са падали снаряди ", написа той с оскърбление.
Според него очевидно за тези хора няма значение, че през останалите 99% от времето си работи за дела в България, а 99% от събраните средства отиват за българските деца.
Гордея се, че познавам, съм другар и работя един до друг с такива " безродници "
" В подобен случай очевидно и Никола от # ГоратаБг , девойки от # ЗаДоброто очевидно и те са безродници, тъй като и те в 99% от времето оказват помощ на български дела и на други през останалото време. Да ви кажа почтено, гордея се, че познавам, другар съм и работя един до друг с такива " безродници ", добави той.
Радков е безапелационен, че това, че парите от " Капачки за бъдеще " са отишли за Украйна, е чиста неистина. Той посочи, че акцията за Украйна е напълно обособена, през фондация " Каузи Бг " и разгласява доклад за събраните и изхарчени суми, част от които са негови персонални средства. Останалите са дарени категорично за тази задача от доста хора.
А на обвиняванията, че си прави реклама, отговори по този начин: " Идете вие да ви гърмят мини върху главите и си правете колкото желаете пиар. За какво - не продавам нищо ".
Радков е уверен, че човек в никакъв случай не би трябвало да се огъва пред хора, които популяризират неистини, пред операции и обиди. Особено когато знае, че оказва помощ на хора, които имат потребност, и когато моралният му компас демонстрира, че е прав.
.Той даже описа, че преди да тръгнат към мястото, на което попадат под съветски обстрел, е имал изключително чувство и е писал на няколко близки другари, че в случай че не се върне, да знаят, че ги обича. А един от тях помолил да му прегледа документите на компютъра и да продължи акциите.
Кой е Лазар
Лазар Радков като че ли е роден да оказва помощ. Името му е с древен генезис, което идва от еврейското Елеазер - значи Бог оказва помощ или Божия помощ.
Родом от Пловдив , от 2007 година той живее в София. 10 година по-късно стартира своята акция, с която първо съумява да обезпечи кувьози за недоносени бебета за доста лечебни заведения в страната. След това той събра средства за четири неонатологични коли за спешна помощ, които също към този момент обслужват новородени, а акцията за петата тече сега.
Благодарение на акцията в България има и настояща офроуд кола за спешна помощ, с която се доставят маркучи при пожари в планински региони и се изтеглят хора при наводнения. Втора такава е напът също да стане действителност.
В същото време Радков, който е квалифициран парамедик, провежда гратис образование на възпитаници в първа помощ. Скоро те ще станат 3000, а в идващите няколко месеца задачата е да са към този момент 10 000 .
Има и концепция по какъв начин да провежда постоянни медицински прегледи за възрастните хора по селата.
И това не е всичко, което прави. От години работи неговата самодейност Live To Lift - професионални треньори оказват помощ на хората “да усъвършенстват здравето си, метода, по който наподобяват и… нищо да не ги боли ”.
Радков е и един от посланиците на благотворителното тичане по двойки " Run2Gether ", което има за цел да включи и стимулира хората с разнообразни благоприятни условия.
Неговата задача в живота е добротворчеството.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ