Бербатов: Ако и през лятото не си намеря клуб, спирам с футбола
Той е Димитър Бербатов. Завърна се в България, откакто изтече договорът му с индийския Керала Бластърс. В извънредно изявление за " Събуди се " по Нова ТВ той споделя с какво се занимава в този момент и чака ли завършек на кариерата си.
Големият ни футболист споделя, че не е не запомнил от кое място е тръгнал и още помни по какъв начин в интерната, с останалите момчета, са събирали трохи, с цел да си създадат филия. Заради всички компликации, през които е минал, споделя, че в този момент се пробва да оказва помощ на надарени деца посредством фондацията си. Тя съществува към този момент 10 години.
„ Горд съм от това, което се случва с фондацията. Уча се на доста неща от децата ”, споделя Бербатов.
Той дефинира играта си в британския гранд Манчестър Юнайтед като „ премията за всичко ”. Но признава, че към момента не желае футболната му кариера да завършва.
„ Ако и това лято не си намеря тим, в който да играя, кариерата ми ще свърши. Но никой футболист не е подготвен за това. Когато приключиш с футбола, дребна част от теб умира ”, споделя Бербатов.
Той показа и детайлности за персоналния си живот. Не крие, че децата му умеят да го манипулират, а той можел да им се сърди за не повече от няколко минути.
Не е елементарно да пишеш книга. Като чета написаното, ми хрумват още и още неща, по тази причина несъмнено ще стане доста огромна книга ". Той е съвсем към края е на записките си, в които споделя историята на живота си от петричкото село Марикостиново през Благоевград и София чак до Манчестър.
" Нямах футболна топка в Благоевград, имах баскетболна и играех с нея. На махленско равнище. Играеш с по-големите от теб, бутат те, удрят те, ти ревеш, никой не ти обръща внимание ", спомня си Бербатов.
Според него е по-добре, че е живял в мизерия. " Спомням си времена, в които сме събирали трохите самун, с цел да си създадем филия ", споделя футболистът и твърди, че това го е калило, научило го е да цени това, което има.
Наскоро той се завърна от Дубай, където тренира деца сред 5 и 13-годишна възраст. " Работата с деца не ми е непозната, ненапълно беше друго, тъй като преподавах тънкости от футбола на деца ", споделя Бербатов и добавя: " Всеки футболист мисли, че може да е треньор, само че това не е по този начин. Много огромни футболисти не са станали положителни треньори и противоположното - хора, които не са играли футбол, са страхотни треньори ".
Не е отчаян от България. " Аз съм живял в другите страни и всичко, което го имаме тук, го има и там. Аз съм реалист ", споделя Бербатов.
Големият ни футболист споделя, че не е не запомнил от кое място е тръгнал и още помни по какъв начин в интерната, с останалите момчета, са събирали трохи, с цел да си създадат филия. Заради всички компликации, през които е минал, споделя, че в този момент се пробва да оказва помощ на надарени деца посредством фондацията си. Тя съществува към този момент 10 години.
„ Горд съм от това, което се случва с фондацията. Уча се на доста неща от децата ”, споделя Бербатов.
Той дефинира играта си в британския гранд Манчестър Юнайтед като „ премията за всичко ”. Но признава, че към момента не желае футболната му кариера да завършва.
„ Ако и това лято не си намеря тим, в който да играя, кариерата ми ще свърши. Но никой футболист не е подготвен за това. Когато приключиш с футбола, дребна част от теб умира ”, споделя Бербатов.
Той показа и детайлности за персоналния си живот. Не крие, че децата му умеят да го манипулират, а той можел да им се сърди за не повече от няколко минути.
Не е елементарно да пишеш книга. Като чета написаното, ми хрумват още и още неща, по тази причина несъмнено ще стане доста огромна книга ". Той е съвсем към края е на записките си, в които споделя историята на живота си от петричкото село Марикостиново през Благоевград и София чак до Манчестър.
" Нямах футболна топка в Благоевград, имах баскетболна и играех с нея. На махленско равнище. Играеш с по-големите от теб, бутат те, удрят те, ти ревеш, никой не ти обръща внимание ", спомня си Бербатов.
Според него е по-добре, че е живял в мизерия. " Спомням си времена, в които сме събирали трохите самун, с цел да си създадем филия ", споделя футболистът и твърди, че това го е калило, научило го е да цени това, което има.
Наскоро той се завърна от Дубай, където тренира деца сред 5 и 13-годишна възраст. " Работата с деца не ми е непозната, ненапълно беше друго, тъй като преподавах тънкости от футбола на деца ", споделя Бербатов и добавя: " Всеки футболист мисли, че може да е треньор, само че това не е по този начин. Много огромни футболисти не са станали положителни треньори и противоположното - хора, които не са играли футбол, са страхотни треньори ".
Не е отчаян от България. " Аз съм живял в другите страни и всичко, което го имаме тук, го има и там. Аз съм реалист ", споделя Бербатов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ