Фенът на Евертън, който стана легенда на... Ливърпул
Toй е деветото от общо 10-те деца на Франсис и Дорис, живеещи във Флинт, северен Уелс. А като дребен е последовател на Евертън... Но остава в историята като головата легенда на Ливърпул. Той е Йън Ръш - нападателят, доставял наслаждение на доста почитатели на футбола по света, на Острова, че и в България.
Феноменален изпълнител - от тези, за които се употребява фразата " с грабителски инстинкт пред съперниковата врата "
Приковава вниманието с изявите си в скромния Честър, като Ливърпул се преборва за подписа му с конкуренцията на Манчестър Сити.
Играе за мърсисайдци сред 1980 и 1987 година, а по-късно - сред 1988 и 1996-а (през сезон 1987/1988 година носи екипа на Ювентус) и най-хубавият изпълнител на клуба за всички времена. Реализира 346 гола в 660 мача във всички шампионати
С Ливърпул е 5 пъти първенец на Англия, 3 пъти печели шампионата за ФА Къп, 5 пъти подвига трофея в конкуренцията за Купата на Лигата, а през 1981 и 1984 година ликува в шампионата за КЕШ. През 1984-а печели и наградата " Златната обувка "
Записва 73 мача за националния отбор на Уелс (включително паметни мачове против България), само че по този начин и не съумява да играе на огромно състезание. В края на каериерата си записва къси престои в Лийдс, Нюкасъл, Шефийлд Юнайтед, Рексъм и полупрофесионалния австралийски клуб Сидни Олимпик
Да, той е Ръш. Йън Ръш! А през днешния ден навършва 61 години.
През септември именитият централен нападател на Ливърпул от 70-те и 80-те години беше назначен като консултант и дипломат на уелския футбол на локално и интернационално равнище, разгласи Футболната асоциация на Уелс (ФАУ).
И защото уелският народен тим ще играе за първи път на Световно състезание от 1958-а година насам, решението на борда на ФА е да ускори още интереса към играта с ангажирането на Ръш.
" Футболът към този момент е спорт номер едно в Уелс и ние построяваме фантастична известност у нас и в чужбина, която би трябвало да продължим да надграждаме. Нашата федерация се трансформира в съвременен, напредничав водач на играта и аз се веселя да оглавя това придвижване “, добави голмайсторът и легенда на Червените от Анфийлд.
Йън Ръш е роден в дребното градче Сейнт Асаф и в кариерата си е изиграл 73 мача и е вкарал 28 мача за Драконите. И това беше голов връх до 2018-а година, когато беше усъвършенстван от Гарет Бейл.
Голмайсторът се радваше на сполучлива клубна кариера в Ливърпул, където завоюва няколко трофеи в лигата, Купата на Англия и два пъти победи в Шампионската лига или както тогава се наричаше шампионата КЕШ.
Следователно Ръш знае значимата роля, която футболът може да играе в живота на хората, и няма самообладание да употребява интереса към Световното състезание, с цел да показва в допълнение преимуществата на играта пред другите спортове.
" Световното състезание по футбол е страхотна опция ", добави Ръш.
" Това ни дава приказен късмет да разпространяваме нашата нация на най-голямата сцена от всички и аз ще работя интензивно, с цел да се възползваме от това. Трябва да подсигуряваме, че футболът се развива във всяко село и град в Уелс, като изградим структурите и ресурсите, нужни за поддръжка на нашите клубове, учебни заведения и сътрудници ", разкрива още от проектите си някогашният централен нападател.
" Радваме се да приветстваме Йън Ръш в фамилията на Футболната асоциация на Уелс. Едва ли има по-подходящ човек за тази роля – потвърдил се на терена и отвън него, това е една от най-важните фигури в историята на играта на нашата страна, сподели пък изпълнителният шеф на ФА на Уелс Ноел Мууни.
В своята автобиография “Йън Ръш – Моят Бележник ”, разкрива пред почитателите забавни и неповторими истории от златната ера на Мърсисайдци.
Той отбешязва с взор от вътрешната страна, за живота на огромните звезди и легенда на " Анфийлд ", включваща петте велики мениджъра при които е играл Ръш – Боб Пейсли, Джо Фейгън, Кени Далглиш, Греъм Сунес и Рой Евънс.
„ Преживях невероятни моменти при успеха през 1982г., тъй като да победиш Евертън с 5:0 на " Гудисън Парк " е нещо необикновено.
Тогава Боб Пейсли предрече преди мача, че ще вкарам хетрик и това потвърждава какъв брой популярен беше и какъв брой разбираше играта.
Получих топката след края на мача с подписи от всички играчи, само че доста от подписите по топката са избелели с годините.
Помолих Кевин Ратклиф, който не игра онази вечер да каже на играчите на Евертън да се подпишат на топката поради мен.
Тогава той преднамерено не сподели, че топката е за мен и ми изясни, че не го е направил, тъй като в случай че им бе споделил, те нямало да подпишат.
Беше ужасно възприятие за мен да вкарам цели четири гола против Евертън и бе е една сбъдната фантазия, която ще помня до момента в който съм жив, тъй като обичам Ливърпул и почитателите на тима.
В другите страни като Нидерландия, да вземем за пример, е доста елементарно да се вкарат 40 или 50 гола, само че в Англия не е по този начин.
Спомням си, че Франц Бекенбауер твърдеше, че никой в никакъв случай не можа да завоюва златната обувка в Англия или Германия, тъй като в двете страни са най-трудните първенства.
Но тогава вкарах 32 гола и изпреварих Марко Ван Бастен, а трети беше Нико Клаесен, който отиде в Тотнъм. Бях доста благополучен, тъй като Ван Бастен вкара към 30 гола, след което се контузи, само че аз бях в невероятна форма.
Спечелихме КЕШ с Ливърпул в Париж, а в композиция със Златната обувка беше необикновено достижение.
Всички споделяха, че имам 49 гола през сезона, само че аз означих 32 в Англия и 16 в другите шампионати, както и хет-тирик за суперкупата, само че аз обичам да споделям, че съм вкарал 50, тъй като това е обичаното ми индивидуално отличие.
Кени Далглиш ми беше най-хубавият другар през цялата седмица, само че преди мач в четвъртък и петък, Кени бе безмилостен като управител.
Но въпреки всичко това беше неговата работа и по тази причина се открояваше като най-хубавият управител.
Винаги когато трябваше да взема значимо решение, той го правеше вместо мен, а дали бе вярно или неверно, нямаше никакво значение за мен.
Боб Пейсли ме научи на всичко, само че като човек и управител, би трябвало да благодаря най-вече на Кени Далглиш за това, което правеше за мен на и отвън терена.
И Кени бе по този начин освен с мен, той вършеше същото и помагаше на всеки един състезател от Ливърпул в името на клуба.
Боб Пейсли имаше всякакви изрази, които учудваха всички хора и аз също не разбирах доста добре какво приказва.
Дори мисля, че естествен човек в никакъв случай не би го схванал, само че футболистите на Ливърпул бяха по-информирани и знаеха какво е имал поради и какво се пробва да каже.
Джо Фейган пък беше противоположното на Боб Пейсли и когато сме играли зле ни споделяше да си лягаме рано, тъй като идната седмица ще ни скъса от тренировки.
Но даже и да не ни говореха с Рони Моран, всеки от нас беше наясно и си вземахме записка, даже Кени и Сунес.
Но все пак Джо Фейгън беше доста по гръмък от Сунес и Кени, които се държаха като политици, до момента в който Джо ще ти каже напряко, че не е твоя работа да знаеш всичко.
Греъм Сунес бе доста по-различен от другите мениджъри при които съм играл, също така го познавах още като състезател и знаех, че доста обича Ливърпул, само че се опита да промени нещата в клуба прекомерно бързо.
Караше се и на старите и на младите играчи, което бе почтено, само че когато нещата не се получаваха, губеше и двете страни.
При него имахме положителни играчи и, макар че спечелихме ФА Къп, при него Ливърпул никога не изглеждаше, че може да завоюва купата.
Сунес имаше хрумвания, само че му трябваше време, с цел да може купените от него играчи да се приспособяват и заплати цената с уволнението си.
Поглеждайки обратно съм сигурен, че към този момент е осъзнал, че се опита да промени Ливърпул твърде бързо.
Голяма приятност бе за мен да играя за Рой Евънс, а и аз бях неговият капитан, само че евентуално Рой беше прекомерно добър и играчите се измъкваха с по-малки санкции, в сравнение с трябваше.
Докато Греъм Сунес нищо не би го разстроило и постоянно беше безсърдечен към играчите, не като Рой Евънс, само че все пак се справяше доста добре и напълно малко не ни доближи да спечелим лигата.
След като се появиха спекулации за мой трансфер в Ювентус и Барселона, аз нямах никакво предпочитание да напускам Ливърпул.
Една сутрин Кени Далглиш и Питър Робинсън ме извикаха и потвърдиха, че спекулациите са правилни и са подготвени да ме продадат, защото Ливърпул има потребност от финанси.
Ливърпул вече беше пропъден от Европа след нещастието в Хейзъл, само че въпреки всичко аз бях шокиран, че ще ме оставят да напусна и отида в чужбина.
Никога не съм желал да напускам Ливърпул, тъй като животът ми бе обвързван с клуба и всичко доста ми харесваше. Но след като Ливърпул има потребност да ме продаде, трябваше да помисля над това.
Въпреки, че хората по-късно говореха, че съм се провалил в Италия, за мен това е едното от най-хубавите неща, които съм правил.
Преди да реша да напусна Анфийлд отново през 1996 година, организирах диалог с Кени Далглиш и го питах по какъв начин да постъпя.
Рой Евънс вече беше купил Стан Колимор, също така в тима бе и Роби Фаулър и аз не желаех да трия пейката. Исках да играя и това е повода, заради която взех решение да се преместя в Лийдс.
Но като погледна обратно, мисля че трябваше да си остана в Ливърпул, даже и да бъда най-твърдата пейката.
Обичам да слушам по какъв начин почитателите към момента пеят песента “Poor Scouser Tommy ”, макар че измежду тях има момчета, който евентуално даже да са ме виждали по екип, само че поколенията са сменят, а песента си остана и това е ужасно, “ завършва Йън Ръш.
Феноменален изпълнител - от тези, за които се употребява фразата " с грабителски инстинкт пред съперниковата врата "
Приковава вниманието с изявите си в скромния Честър, като Ливърпул се преборва за подписа му с конкуренцията на Манчестър Сити.
Играе за мърсисайдци сред 1980 и 1987 година, а по-късно - сред 1988 и 1996-а (през сезон 1987/1988 година носи екипа на Ювентус) и най-хубавият изпълнител на клуба за всички времена. Реализира 346 гола в 660 мача във всички шампионати
С Ливърпул е 5 пъти първенец на Англия, 3 пъти печели шампионата за ФА Къп, 5 пъти подвига трофея в конкуренцията за Купата на Лигата, а през 1981 и 1984 година ликува в шампионата за КЕШ. През 1984-а печели и наградата " Златната обувка "
Записва 73 мача за националния отбор на Уелс (включително паметни мачове против България), само че по този начин и не съумява да играе на огромно състезание. В края на каериерата си записва къси престои в Лийдс, Нюкасъл, Шефийлд Юнайтед, Рексъм и полупрофесионалния австралийски клуб Сидни Олимпик
Да, той е Ръш. Йън Ръш! А през днешния ден навършва 61 години.
През септември именитият централен нападател на Ливърпул от 70-те и 80-те години беше назначен като консултант и дипломат на уелския футбол на локално и интернационално равнище, разгласи Футболната асоциация на Уелс (ФАУ).
И защото уелският народен тим ще играе за първи път на Световно състезание от 1958-а година насам, решението на борда на ФА е да ускори още интереса към играта с ангажирането на Ръш.
" Футболът към този момент е спорт номер едно в Уелс и ние построяваме фантастична известност у нас и в чужбина, която би трябвало да продължим да надграждаме. Нашата федерация се трансформира в съвременен, напредничав водач на играта и аз се веселя да оглавя това придвижване “, добави голмайсторът и легенда на Червените от Анфийлд.
Йън Ръш е роден в дребното градче Сейнт Асаф и в кариерата си е изиграл 73 мача и е вкарал 28 мача за Драконите. И това беше голов връх до 2018-а година, когато беше усъвършенстван от Гарет Бейл.
Голмайсторът се радваше на сполучлива клубна кариера в Ливърпул, където завоюва няколко трофеи в лигата, Купата на Англия и два пъти победи в Шампионската лига или както тогава се наричаше шампионата КЕШ.
Следователно Ръш знае значимата роля, която футболът може да играе в живота на хората, и няма самообладание да употребява интереса към Световното състезание, с цел да показва в допълнение преимуществата на играта пред другите спортове.
" Световното състезание по футбол е страхотна опция ", добави Ръш.
" Това ни дава приказен късмет да разпространяваме нашата нация на най-голямата сцена от всички и аз ще работя интензивно, с цел да се възползваме от това. Трябва да подсигуряваме, че футболът се развива във всяко село и град в Уелс, като изградим структурите и ресурсите, нужни за поддръжка на нашите клубове, учебни заведения и сътрудници ", разкрива още от проектите си някогашният централен нападател.
" Радваме се да приветстваме Йън Ръш в фамилията на Футболната асоциация на Уелс. Едва ли има по-подходящ човек за тази роля – потвърдил се на терена и отвън него, това е една от най-важните фигури в историята на играта на нашата страна, сподели пък изпълнителният шеф на ФА на Уелс Ноел Мууни.
В своята автобиография “Йън Ръш – Моят Бележник ”, разкрива пред почитателите забавни и неповторими истории от златната ера на Мърсисайдци.
Той отбешязва с взор от вътрешната страна, за живота на огромните звезди и легенда на " Анфийлд ", включваща петте велики мениджъра при които е играл Ръш – Боб Пейсли, Джо Фейгън, Кени Далглиш, Греъм Сунес и Рой Евънс.
„ Преживях невероятни моменти при успеха през 1982г., тъй като да победиш Евертън с 5:0 на " Гудисън Парк " е нещо необикновено.
Тогава Боб Пейсли предрече преди мача, че ще вкарам хетрик и това потвърждава какъв брой популярен беше и какъв брой разбираше играта.
Получих топката след края на мача с подписи от всички играчи, само че доста от подписите по топката са избелели с годините.
Помолих Кевин Ратклиф, който не игра онази вечер да каже на играчите на Евертън да се подпишат на топката поради мен.
Тогава той преднамерено не сподели, че топката е за мен и ми изясни, че не го е направил, тъй като в случай че им бе споделил, те нямало да подпишат.
Беше ужасно възприятие за мен да вкарам цели четири гола против Евертън и бе е една сбъдната фантазия, която ще помня до момента в който съм жив, тъй като обичам Ливърпул и почитателите на тима.
В другите страни като Нидерландия, да вземем за пример, е доста елементарно да се вкарат 40 или 50 гола, само че в Англия не е по този начин.
Спомням си, че Франц Бекенбауер твърдеше, че никой в никакъв случай не можа да завоюва златната обувка в Англия или Германия, тъй като в двете страни са най-трудните първенства.
Но тогава вкарах 32 гола и изпреварих Марко Ван Бастен, а трети беше Нико Клаесен, който отиде в Тотнъм. Бях доста благополучен, тъй като Ван Бастен вкара към 30 гола, след което се контузи, само че аз бях в невероятна форма.
Спечелихме КЕШ с Ливърпул в Париж, а в композиция със Златната обувка беше необикновено достижение.
Всички споделяха, че имам 49 гола през сезона, само че аз означих 32 в Англия и 16 в другите шампионати, както и хет-тирик за суперкупата, само че аз обичам да споделям, че съм вкарал 50, тъй като това е обичаното ми индивидуално отличие.
Кени Далглиш ми беше най-хубавият другар през цялата седмица, само че преди мач в четвъртък и петък, Кени бе безмилостен като управител.
Но въпреки всичко това беше неговата работа и по тази причина се открояваше като най-хубавият управител.
Винаги когато трябваше да взема значимо решение, той го правеше вместо мен, а дали бе вярно или неверно, нямаше никакво значение за мен.
Боб Пейсли ме научи на всичко, само че като човек и управител, би трябвало да благодаря най-вече на Кени Далглиш за това, което правеше за мен на и отвън терена.
И Кени бе по този начин освен с мен, той вършеше същото и помагаше на всеки един състезател от Ливърпул в името на клуба.
Боб Пейсли имаше всякакви изрази, които учудваха всички хора и аз също не разбирах доста добре какво приказва.
Дори мисля, че естествен човек в никакъв случай не би го схванал, само че футболистите на Ливърпул бяха по-информирани и знаеха какво е имал поради и какво се пробва да каже.
Джо Фейган пък беше противоположното на Боб Пейсли и когато сме играли зле ни споделяше да си лягаме рано, тъй като идната седмица ще ни скъса от тренировки.
Но даже и да не ни говореха с Рони Моран, всеки от нас беше наясно и си вземахме записка, даже Кени и Сунес.
Но все пак Джо Фейгън беше доста по гръмък от Сунес и Кени, които се държаха като политици, до момента в който Джо ще ти каже напряко, че не е твоя работа да знаеш всичко.
Греъм Сунес бе доста по-различен от другите мениджъри при които съм играл, също така го познавах още като състезател и знаех, че доста обича Ливърпул, само че се опита да промени нещата в клуба прекомерно бързо.
Караше се и на старите и на младите играчи, което бе почтено, само че когато нещата не се получаваха, губеше и двете страни.
При него имахме положителни играчи и, макар че спечелихме ФА Къп, при него Ливърпул никога не изглеждаше, че може да завоюва купата.
Сунес имаше хрумвания, само че му трябваше време, с цел да може купените от него играчи да се приспособяват и заплати цената с уволнението си.
Поглеждайки обратно съм сигурен, че към този момент е осъзнал, че се опита да промени Ливърпул твърде бързо.
Голяма приятност бе за мен да играя за Рой Евънс, а и аз бях неговият капитан, само че евентуално Рой беше прекомерно добър и играчите се измъкваха с по-малки санкции, в сравнение с трябваше.
Докато Греъм Сунес нищо не би го разстроило и постоянно беше безсърдечен към играчите, не като Рой Евънс, само че все пак се справяше доста добре и напълно малко не ни доближи да спечелим лигата.
След като се появиха спекулации за мой трансфер в Ювентус и Барселона, аз нямах никакво предпочитание да напускам Ливърпул.
Една сутрин Кени Далглиш и Питър Робинсън ме извикаха и потвърдиха, че спекулациите са правилни и са подготвени да ме продадат, защото Ливърпул има потребност от финанси.
Ливърпул вече беше пропъден от Европа след нещастието в Хейзъл, само че въпреки всичко аз бях шокиран, че ще ме оставят да напусна и отида в чужбина.
Никога не съм желал да напускам Ливърпул, тъй като животът ми бе обвързван с клуба и всичко доста ми харесваше. Но след като Ливърпул има потребност да ме продаде, трябваше да помисля над това.
Въпреки, че хората по-късно говореха, че съм се провалил в Италия, за мен това е едното от най-хубавите неща, които съм правил.
Преди да реша да напусна Анфийлд отново през 1996 година, организирах диалог с Кени Далглиш и го питах по какъв начин да постъпя.
Рой Евънс вече беше купил Стан Колимор, също така в тима бе и Роби Фаулър и аз не желаех да трия пейката. Исках да играя и това е повода, заради която взех решение да се преместя в Лийдс.
Но като погледна обратно, мисля че трябваше да си остана в Ливърпул, даже и да бъда най-твърдата пейката.
Обичам да слушам по какъв начин почитателите към момента пеят песента “Poor Scouser Tommy ”, макар че измежду тях има момчета, който евентуално даже да са ме виждали по екип, само че поколенията са сменят, а песента си остана и това е ужасно, “ завършва Йън Ръш.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ