Напролет ще е ясно дали покриваме критериите за еврозоната
Той е индивидът, който знае всичко за стопанската система на Европа. Как реагира един еврокомисар, когато чуе какъв брой са пенсиите и заплатите в България? Как дава отговор на въпроса – по кое време ще ги стигнем германците? Може ли да ни подсигурява, че при започване на идната година ще влезем в еврозоната и ще нарастнат ли горивата, в случай че съветският нефт изчезне от пазара през март. Отговорите от някогашния министър председател на Италия и сегашен еврокомисар по стопанска система Паоло Джентилони в изявление за Нова.
Прочетете още
Комисар Джентилони, благодаря Ви, за отделеното време. Работили сте като публицист – какъв би бил въпросът, който в никакъв случай не бихте задали на един еврокомисар?
Никога не бих попитал дали е по-добре да бъде еврокомисар или народен политик, тъй като самият аз нямам явен отговор.
От това осъждам, че Ви липсва Италия.
Харесват ми двете длъжности, само че те са доста разнообразни. Европейската комисия е място, в което човек се занимава с доста забавни документи, досиета, научава доста неща в действителност, обаче изпуска горещата политика, която е основата на националната политика. Различни неща са и човек не би трябвало да избира едно от двете. Мисля, че съм привилигирован да имам опит и с двете.
Радвам се, че Вие сте тук в качеството си на еврокомисар, тъй като българите имат доста упования към Вас. И най-много - по кое време България ще влезе в еврозоната. Ще бъдем ли признати първоначално 2025, което е и обещанието на българското държавно управление?
Това е един доста добре открит развой. Трябва да е напълно ясно, че това е в интерес освен на България, само че е в интерес и на еврозоната, и Европейския съюз. Следващия месец ще отпразнуваме 25-та годишнина от въвеждането на единната валута. Първоначално започнахме с 12 страни, а в този момент са 20 страни и скоро ще бъдем 21. Критериите за приемане се основават върху конвергенцията на четири разнообразни детайла. За да го кажем по-просто: едното е обменният курс, другото е размера на лихвения %, третият е положението на фиска – обществените финанси, задълженията и недостига, и последният детайл е инфлацията. България се оправя доста добре с три от тези четири детайла и ние чакаме идната пролет да измерим в каква степен инфлацията в България съответствува с упованията на европейската зона, което е последният детайл, който България би трябвало да извърши
Финансови специалисти в България са безапелационни: Европа към този момент знае, че България няма да може да извърши критерия за инфлацията.
Наясно съм, че това е предизвикателство, само че мисля че, никой в този момент не може да изключи или да бъде сигурен по този въпрос. Между другото, в случай че погледнем какво се случи в предходните две години, ще установим, че прогнозата в никакъв случай не е била прекомерно точна във връзка с инфлацията. Винаги със забавяне откриваме по какъв начин инфлацията се форсира. И дори бяхме сюрпризирани през вчерашния ден в каква степен инфлацията се е свила в еврозоната, в този момент е 2,4%, а цел за инфлацията е 2%. Тоест тя в действителност бързо се свива. Нека да забележим какво ще е развиването за България и дали това предизвикателство ще бъде преборено напролет. При всички случаи ще бъде реализирано. Ние не обсъждаме дали България ще влезе или няма да влезе в еврозоната. България ще влезе в еврозоната. Първи януари идната година е част от резултата за критерия с инфлацията за идната пролет. Никой не е наясно какво ще се случи.
Вашето персонално мнение - по скалата от 1 до 10 – какъв е нашият късмет да влезем в още идната година в еврозоната?
Мисля че, не следва да си играем с % на шанса. Трябва да работим и да разбираем на обществото какъв брой е значимо да влезе България в еврозоната. Важно е, несъмнено за туризма – явно е. Важно е за вложителите, тъй като е по-лесно за тях да влагат, когато употребяват единната валута – еврото. Важно е, тъй като Вие влизате, от позиция валутната политика, в залата, в която се взимат решенията, което малко или повече е залата на Европейската централна банка. Тоест има доста преимущества. А, почтено казано, минусите, които са се следили в някои страни, не средносрочно, а краткосрочно, поради смяната на валутата – ето в моята лична страна, в Италия, имаше дефекти. Но тези дефекти са доста по-малко за България, тъй като обменният курс към този момент е явен. Не се постанова да вършиме странни сметки, както ние, италианците, бяхме принудени да вършим. Вие не сте изправени пред риска от инфлация след въвеждането на валутата. Това в общи линии е доста добра вест и за България и за Европейския съюз и считам, че ние би трябвало да подкрепим този развой.
Знаете, че хората в България са релативно скептични във връзка с еврозоната и скорошно изследване сподели, че повече от половината българи не желаят страната да влезе във валутния съюз. Една от аргументите е, че хората се опасяват по какъв начин всичко ще нарастне. Това правилно ли е?
Не. Не е. Първо, в случай че разгледате опита, който имат други източно европейски страни или прибалтийските страни, ще видите, че там не се следи увеличение на инфлацията. Освен това България е по-подготвена от тези страни, тъй като отдавна тя е част от банков съюз. Смятам, че процесът за промяна на валутата ще бъде доста по-лесен в България, в сравнение с е бил в други източноевропейски страни. Абсолютно голословни са паниките за високата инфлация. И са обосновани упованията, че с еврото българските услуги, туризмът и вложенията ще укрепнат.
И въпреки всичко - в случай че въпреки всичко не се оправим с инфлацията, смятате ли, че Европейския съюз би направил изключение за България. Да промени разпоредбите?
Не, не мисля, че това е в полза на който и да е. Вярвам, че би трябвало да работим дружно, несъмнено, имаме общ интерес да запазим този развой не като политически развой, в който някоя страна може да каже “да ” или “не ”, това е развой, основаващ се на правила, и съм изцяло убеден във обстоятелството, че България ще извърши условията за непоклатимост на цените. Единствената въпросителна е дали България ще успее да покрие критериите още напролет или по-късно – няколко месеца по-късно или след година. Това няма да промени фундаментално уравнението. Нека да се надяваме, че предизвикването да бъде реализиран критерият напролет към момента може да бъде реализирано.
Да поговорим за Шенген. Обсъжда ли Европейската комисия разновидността България и Румъния първо да влязат в безвизовия съюз с интернационалните си летища и едвам месеци по-късно със сухопътните си граници?
Не, ние в Европейската комисия изцяло поддържаме упованията на Румъния и на България да влязат в Шенген. Въпреки сериозната ангажираност от страна комисията, има съпротива от една или две държави-членки. От наша позиция тази съпротива не се основава на действителността на разпоредбите за Шенген. Ние би трябвало да продължим да оказваме напън. Но тук е напълно друго от присъединението към еврото – там има система, основаваща се на правила, в случай че постигнете конвергенция, влизате в еврозоната, когато я постигнете, влизате в еврозоната. Но във връзка с Шенген, разбирам разочарованието на българското общество, защото тази история към този момент продължава прекалено много години. Това, което ние вършим като Европейска комисия, е да оказваме напън. Трябва да убедим някои от нашите държави-членки. Две от тях.
Мислите, ли че ще стане скоро?
Текущото испанско председателство и идното председателство на Белгия - те са доста дейни по въпроса. Затова считам, че в границите на няколко седмици, може да е допустимо. Но не е в нашите ръце. Зависи от опцията да преодолеем опозицията на някои държави-членки.
Срещнахте се с финансовия министър, Асен Василев, тук в България. Той сподели ли Ви, че от идната година, в неговия бюджет, минималната заплата ще бъде 470 евро, а минималната пенсия ще бъде 290 евро. Какво мислите за тези цифри? Смятате ли, че е задоволително?
Честно казано, ние не сме обсъждали детайлности по отношение на бюджета на България, защото Европейската комисия не навлиза в детайлности за бюджета. Ние само следим крайния резултат във връзка с задълженията, недостига и разноските. И от тази позиция, българският бюджет е напълно в линия с европейските рекомендации и упования, също и по отношение на влизането в еврозоната. Разбира се, числата, които Вие споменахте, са разнообразни от числата, които можем да забележим за същите индикатори в други европейски страни, където минималната заплата и минималната пенсия са по-високи. Тук основният въпрос е доколко тази разлика е сравнима с разликата за разноските за живот и по този начин нататък. Това е нещо, което националните управляващи, могат да измерят по-добре в сравнение с ние. Това, което ние можем да кажем, е, че процесът на увеличение на цената на брутния вътрешен артикул на глава от популацията или с други думи какъв брой богати са българите след приемането на България в Европейския съюз до момента. Този индикатор се е нараснал необикновено. Само ще загатна една стойност – когато България влезе в Европейския съюз, брутният вътрешен артикул на глава от популацията беше 40% от междинното за европейския съюз - 40% не от най-богатите, не, по отношение на Люксембург, само че от междинното за Съюза. Сега този % е 67% от междинния за Съюза. Тази разлика сред междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията за българските жители и междинния за европейските жители към момента не е преодоляна. Такава разлика съществува, само че тази разлика понижа трагично в последните 17 години. Други страни резервираха стабилността си, да, те са по-богати, само че сигурно те не са нараснали цената на брутния вътрешен артикул, нито благосъстоянието си по метода, по който България е направила. България има да извърви още път, тъй като 67% от междинното не е задоволително.
А какъв брой е задоволително?
Мисля, че България, в близко бъдеще, може да се приближи до междинното за Съюза, само че към момента в страната има растеж, който е по-висок спрямо други европейски страни. Това също по този начин се дължи и на обстоятелството, че България стартира на доста по-ниско равнище. Винаги има към какво да се стремим, само че въпреки всичко не би трябвало да забравяме пътя, който го минала страната от присъединението си към Европейския съюз.
Говорейки за инфлация, по какъв начин се оправя България сега? Защото хората към момента имат възприятието, че със заплатите, които получават, не могат да си разрешат живота, който биха желали.
Как се оправя България? Мисля, че паралелно с общото състояние в европейските държави-членки. Наблюдават се страни с много висок % на инфлацията – четири пет шест %. Но има и страни, в които инфлацията е близо до нула, т.е. положеинето е диференцирано. Но още веднъж дано да бъдем оптимисти и да не забравяме, че през октомври 2022 година междинната инфлация в Европа беше двуцифрено число – беше 11%. Това беше момента, в който бяхме в действителност уплашени. Беше ни боязън от зимата. Беше ни боязън от криза. Беше ни боязън от това, че инфлацията безкрайно ще нараства и ще направи неосъществим живота за хората с ниски и междинни приходи. Мисля, че ние към този момент се събудихме от този призрачен сън, само че към момента би трябвало да поддържаме семействата и покупателната дарба.
В началото на диалога Ви попитах “Какъв е въпросът, който като публицист не бихте задали на някой европейски комисар? ”, само че на финала на диалога ни ще Ви попитам какъв би бил въпросът, който Вие, като еврокомисар, бихте желали един публицист да Ви зададе?
Ооо, в случай че питате мен – желая да ме попитате кое ми е обичаното място в София.
Кое е то?
Площадът на толерантността.
Защо?
Има доста знаци. Много е хубаво.
Прочетете още
Комисар Джентилони, благодаря Ви, за отделеното време. Работили сте като публицист – какъв би бил въпросът, който в никакъв случай не бихте задали на един еврокомисар?
Никога не бих попитал дали е по-добре да бъде еврокомисар или народен политик, тъй като самият аз нямам явен отговор.
От това осъждам, че Ви липсва Италия.
Харесват ми двете длъжности, само че те са доста разнообразни. Европейската комисия е място, в което човек се занимава с доста забавни документи, досиета, научава доста неща в действителност, обаче изпуска горещата политика, която е основата на националната политика. Различни неща са и човек не би трябвало да избира едно от двете. Мисля, че съм привилигирован да имам опит и с двете.
Радвам се, че Вие сте тук в качеството си на еврокомисар, тъй като българите имат доста упования към Вас. И най-много - по кое време България ще влезе в еврозоната. Ще бъдем ли признати първоначално 2025, което е и обещанието на българското държавно управление?
Това е един доста добре открит развой. Трябва да е напълно ясно, че това е в интерес освен на България, само че е в интерес и на еврозоната, и Европейския съюз. Следващия месец ще отпразнуваме 25-та годишнина от въвеждането на единната валута. Първоначално започнахме с 12 страни, а в този момент са 20 страни и скоро ще бъдем 21. Критериите за приемане се основават върху конвергенцията на четири разнообразни детайла. За да го кажем по-просто: едното е обменният курс, другото е размера на лихвения %, третият е положението на фиска – обществените финанси, задълженията и недостига, и последният детайл е инфлацията. България се оправя доста добре с три от тези четири детайла и ние чакаме идната пролет да измерим в каква степен инфлацията в България съответствува с упованията на европейската зона, което е последният детайл, който България би трябвало да извърши
Финансови специалисти в България са безапелационни: Европа към този момент знае, че България няма да може да извърши критерия за инфлацията.
Наясно съм, че това е предизвикателство, само че мисля че, никой в този момент не може да изключи или да бъде сигурен по този въпрос. Между другото, в случай че погледнем какво се случи в предходните две години, ще установим, че прогнозата в никакъв случай не е била прекомерно точна във връзка с инфлацията. Винаги със забавяне откриваме по какъв начин инфлацията се форсира. И дори бяхме сюрпризирани през вчерашния ден в каква степен инфлацията се е свила в еврозоната, в този момент е 2,4%, а цел за инфлацията е 2%. Тоест тя в действителност бързо се свива. Нека да забележим какво ще е развиването за България и дали това предизвикателство ще бъде преборено напролет. При всички случаи ще бъде реализирано. Ние не обсъждаме дали България ще влезе или няма да влезе в еврозоната. България ще влезе в еврозоната. Първи януари идната година е част от резултата за критерия с инфлацията за идната пролет. Никой не е наясно какво ще се случи.
Вашето персонално мнение - по скалата от 1 до 10 – какъв е нашият късмет да влезем в още идната година в еврозоната?
Мисля че, не следва да си играем с % на шанса. Трябва да работим и да разбираем на обществото какъв брой е значимо да влезе България в еврозоната. Важно е, несъмнено за туризма – явно е. Важно е за вложителите, тъй като е по-лесно за тях да влагат, когато употребяват единната валута – еврото. Важно е, тъй като Вие влизате, от позиция валутната политика, в залата, в която се взимат решенията, което малко или повече е залата на Европейската централна банка. Тоест има доста преимущества. А, почтено казано, минусите, които са се следили в някои страни, не средносрочно, а краткосрочно, поради смяната на валутата – ето в моята лична страна, в Италия, имаше дефекти. Но тези дефекти са доста по-малко за България, тъй като обменният курс към този момент е явен. Не се постанова да вършиме странни сметки, както ние, италианците, бяхме принудени да вършим. Вие не сте изправени пред риска от инфлация след въвеждането на валутата. Това в общи линии е доста добра вест и за България и за Европейския съюз и считам, че ние би трябвало да подкрепим този развой.
Знаете, че хората в България са релативно скептични във връзка с еврозоната и скорошно изследване сподели, че повече от половината българи не желаят страната да влезе във валутния съюз. Една от аргументите е, че хората се опасяват по какъв начин всичко ще нарастне. Това правилно ли е?
Не. Не е. Първо, в случай че разгледате опита, който имат други източно европейски страни или прибалтийските страни, ще видите, че там не се следи увеличение на инфлацията. Освен това България е по-подготвена от тези страни, тъй като отдавна тя е част от банков съюз. Смятам, че процесът за промяна на валутата ще бъде доста по-лесен в България, в сравнение с е бил в други източноевропейски страни. Абсолютно голословни са паниките за високата инфлация. И са обосновани упованията, че с еврото българските услуги, туризмът и вложенията ще укрепнат.
И въпреки всичко - в случай че въпреки всичко не се оправим с инфлацията, смятате ли, че Европейския съюз би направил изключение за България. Да промени разпоредбите?
Не, не мисля, че това е в полза на който и да е. Вярвам, че би трябвало да работим дружно, несъмнено, имаме общ интерес да запазим този развой не като политически развой, в който някоя страна може да каже “да ” или “не ”, това е развой, основаващ се на правила, и съм изцяло убеден във обстоятелството, че България ще извърши условията за непоклатимост на цените. Единствената въпросителна е дали България ще успее да покрие критериите още напролет или по-късно – няколко месеца по-късно или след година. Това няма да промени фундаментално уравнението. Нека да се надяваме, че предизвикването да бъде реализиран критерият напролет към момента може да бъде реализирано.
Да поговорим за Шенген. Обсъжда ли Европейската комисия разновидността България и Румъния първо да влязат в безвизовия съюз с интернационалните си летища и едвам месеци по-късно със сухопътните си граници?
Не, ние в Европейската комисия изцяло поддържаме упованията на Румъния и на България да влязат в Шенген. Въпреки сериозната ангажираност от страна комисията, има съпротива от една или две държави-членки. От наша позиция тази съпротива не се основава на действителността на разпоредбите за Шенген. Ние би трябвало да продължим да оказваме напън. Но тук е напълно друго от присъединението към еврото – там има система, основаваща се на правила, в случай че постигнете конвергенция, влизате в еврозоната, когато я постигнете, влизате в еврозоната. Но във връзка с Шенген, разбирам разочарованието на българското общество, защото тази история към този момент продължава прекалено много години. Това, което ние вършим като Европейска комисия, е да оказваме напън. Трябва да убедим някои от нашите държави-членки. Две от тях.
Мислите, ли че ще стане скоро?
Текущото испанско председателство и идното председателство на Белгия - те са доста дейни по въпроса. Затова считам, че в границите на няколко седмици, може да е допустимо. Но не е в нашите ръце. Зависи от опцията да преодолеем опозицията на някои държави-членки.
Срещнахте се с финансовия министър, Асен Василев, тук в България. Той сподели ли Ви, че от идната година, в неговия бюджет, минималната заплата ще бъде 470 евро, а минималната пенсия ще бъде 290 евро. Какво мислите за тези цифри? Смятате ли, че е задоволително?
Честно казано, ние не сме обсъждали детайлности по отношение на бюджета на България, защото Европейската комисия не навлиза в детайлности за бюджета. Ние само следим крайния резултат във връзка с задълженията, недостига и разноските. И от тази позиция, българският бюджет е напълно в линия с европейските рекомендации и упования, също и по отношение на влизането в еврозоната. Разбира се, числата, които Вие споменахте, са разнообразни от числата, които можем да забележим за същите индикатори в други европейски страни, където минималната заплата и минималната пенсия са по-високи. Тук основният въпрос е доколко тази разлика е сравнима с разликата за разноските за живот и по този начин нататък. Това е нещо, което националните управляващи, могат да измерят по-добре в сравнение с ние. Това, което ние можем да кажем, е, че процесът на увеличение на цената на брутния вътрешен артикул на глава от популацията или с други думи какъв брой богати са българите след приемането на България в Европейския съюз до момента. Този индикатор се е нараснал необикновено. Само ще загатна една стойност – когато България влезе в Европейския съюз, брутният вътрешен артикул на глава от популацията беше 40% от междинното за европейския съюз - 40% не от най-богатите, не, по отношение на Люксембург, само че от междинното за Съюза. Сега този % е 67% от междинния за Съюза. Тази разлика сред междинния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията за българските жители и междинния за европейските жители към момента не е преодоляна. Такава разлика съществува, само че тази разлика понижа трагично в последните 17 години. Други страни резервираха стабилността си, да, те са по-богати, само че сигурно те не са нараснали цената на брутния вътрешен артикул, нито благосъстоянието си по метода, по който България е направила. България има да извърви още път, тъй като 67% от междинното не е задоволително.
А какъв брой е задоволително?
Мисля, че България, в близко бъдеще, може да се приближи до междинното за Съюза, само че към момента в страната има растеж, който е по-висок спрямо други европейски страни. Това също по този начин се дължи и на обстоятелството, че България стартира на доста по-ниско равнище. Винаги има към какво да се стремим, само че въпреки всичко не би трябвало да забравяме пътя, който го минала страната от присъединението си към Европейския съюз.
Говорейки за инфлация, по какъв начин се оправя България сега? Защото хората към момента имат възприятието, че със заплатите, които получават, не могат да си разрешат живота, който биха желали.
Как се оправя България? Мисля, че паралелно с общото състояние в европейските държави-членки. Наблюдават се страни с много висок % на инфлацията – четири пет шест %. Но има и страни, в които инфлацията е близо до нула, т.е. положеинето е диференцирано. Но още веднъж дано да бъдем оптимисти и да не забравяме, че през октомври 2022 година междинната инфлация в Европа беше двуцифрено число – беше 11%. Това беше момента, в който бяхме в действителност уплашени. Беше ни боязън от зимата. Беше ни боязън от криза. Беше ни боязън от това, че инфлацията безкрайно ще нараства и ще направи неосъществим живота за хората с ниски и междинни приходи. Мисля, че ние към този момент се събудихме от този призрачен сън, само че към момента би трябвало да поддържаме семействата и покупателната дарба.
В началото на диалога Ви попитах “Какъв е въпросът, който като публицист не бихте задали на някой европейски комисар? ”, само че на финала на диалога ни ще Ви попитам какъв би бил въпросът, който Вие, като еврокомисар, бихте желали един публицист да Ви зададе?
Ооо, в случай че питате мен – желая да ме попитате кое ми е обичаното място в София.
Кое е то?
Площадът на толерантността.
Защо?
Има доста знаци. Много е хубаво.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ