Вселюбовната поема на Нинко Кирилов, който не си говори с клишетата
Той е човек, който не си приказва с клишетата. Преди дни излезе неговата 7-а подред и 4-та поетична книга " Портокал ". Той е Нинко Кирилов и знае по какъв начин да подрежда думите и възприятията в една вселюбовна поема. Нинко Кирилов е Човек на деня на Свободна Европа.
Нинко Кирилов е роден на 7 декември 1983 година във Видин. Баща му е художник и учител, майка му е икономист и също учител. Не обича да споделя, че стартира да написа от доста ранна детска възраст, тъй като това е факсимиле, а както към този момент казахме, той не си приказва с клишетата.
Автор е на книгите " Двойници и животни " (2013 г.), " Човек измежду хората " (2017 г.), " Три пиеси " (2018 г.), " По-сурово " (2019 г.), " Падане вечно " (2021 г.) и " И други дупки " (2022 г.). А на 9 октомври публично беше показана и новата му поетична книга " Портокал " .
Тя е една " вселюбовна поема ", която се построява от 37 късчета. Подредени по безусловно неслучаен метод.
" Портокал " на Нинко Кирилов е " невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Неудържим опит с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме ", споделя за книгата писателката Антония Апостолова . И добавя:
" И до момента в който мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с резултата на домино, това налудничаво инвентаризиране на възприятията, това квантово вибриране сред положението " ела " и действието " или ", сред първото " аз " и последното " ние ", се разкрива като това, което в действителност е – вселюбовна поема. "
Поезията на Нинко Кирилов има една единствена рекламация и тя е - да дава отговор на високите общоприети за хармония, както на самия създател, по този начин и на публиката. Защото въпреки че поезията е самотно занятие, нейното шерване не е.
За да разберете за какво книгата носи името " Портокал ", би трябвало да я прочетете. А рамката на корицата ѝ Кирилов вижда като рамката, в която всеки може да сложи каквото желае. Това е книга, която си играе с формите и езика, само че не си играе с възприятията.
Вече можете да намерите " Портокал " в книжарниците. Тя е на издателство " Скрибенс ". Когато я отворите, ще откриете 37-те късчета от вселюбовната поема, основана под ентусиазъм и на музиката, която Нинко Кирилов избира да слуша – Radiohead и Massive Attack . Но в никакъв случай тъкмо в моментите, в които написа.
Ще намерите и още:
29
кръстовищата са прелестно място за разтягане. и сричане.
реките се съединяват рано или късно. както хората.
а има черна котка, бели гълъби и сиви дни, които са от
йодни повеи в небето от дифузии.
само че никой през днешния ден не си носи запалката.
онази сляпа участ – да ме прегърнеш.
същата сляпа участ – да ме прегърнеш.
тази сляпа участ – да ме прегърнеш
и всичко друго. загъвам те със себе си,
багра се единствено от нискочели счупени вселени,
еволюирали до духове. без теб, без мене –
зенитът на написаното още е надалеч.
колкото повече, толкоз по-малко.
рикошетите автоматизирано ни трансформират в полюси,
а може би даже в един човек.
йерархията на звука, почукването, влизай,
не излизай. в случай че светът ни беше хроматично идеален,
несъмнено нямаше да има потребност да го дишаме на хапки. или да се.
редовно ревизирам дали те сричам.
по този начин ще се науча да обичам.
Нинко Кирилов е роден на 7 декември 1983 година във Видин. Баща му е художник и учител, майка му е икономист и също учител. Не обича да споделя, че стартира да написа от доста ранна детска възраст, тъй като това е факсимиле, а както към този момент казахме, той не си приказва с клишетата.
Автор е на книгите " Двойници и животни " (2013 г.), " Човек измежду хората " (2017 г.), " Три пиеси " (2018 г.), " По-сурово " (2019 г.), " Падане вечно " (2021 г.) и " И други дупки " (2022 г.). А на 9 октомври публично беше показана и новата му поетична книга " Портокал " .
Тя е една " вселюбовна поема ", която се построява от 37 късчета. Подредени по безусловно неслучаен метод.
" Портокал " на Нинко Кирилов е " невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Неудържим опит с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме ", споделя за книгата писателката Антония Апостолова . И добавя:
" И до момента в който мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с резултата на домино, това налудничаво инвентаризиране на възприятията, това квантово вибриране сред положението " ела " и действието " или ", сред първото " аз " и последното " ние ", се разкрива като това, което в действителност е – вселюбовна поема. "
Поезията на Нинко Кирилов има една единствена рекламация и тя е - да дава отговор на високите общоприети за хармония, както на самия създател, по този начин и на публиката. Защото въпреки че поезията е самотно занятие, нейното шерване не е.
За да разберете за какво книгата носи името " Портокал ", би трябвало да я прочетете. А рамката на корицата ѝ Кирилов вижда като рамката, в която всеки може да сложи каквото желае. Това е книга, която си играе с формите и езика, само че не си играе с възприятията.
Вече можете да намерите " Портокал " в книжарниците. Тя е на издателство " Скрибенс ". Когато я отворите, ще откриете 37-те късчета от вселюбовната поема, основана под ентусиазъм и на музиката, която Нинко Кирилов избира да слуша – Radiohead и Massive Attack . Но в никакъв случай тъкмо в моментите, в които написа.
Ще намерите и още:
29
кръстовищата са прелестно място за разтягане. и сричане.
реките се съединяват рано или късно. както хората.
а има черна котка, бели гълъби и сиви дни, които са от
йодни повеи в небето от дифузии.
само че никой през днешния ден не си носи запалката.
онази сляпа участ – да ме прегърнеш.
същата сляпа участ – да ме прегърнеш.
тази сляпа участ – да ме прегърнеш
и всичко друго. загъвам те със себе си,
багра се единствено от нискочели счупени вселени,
еволюирали до духове. без теб, без мене –
зенитът на написаното още е надалеч.
колкото повече, толкоз по-малко.
рикошетите автоматизирано ни трансформират в полюси,
а може би даже в един човек.
йерархията на звука, почукването, влизай,
не излизай. в случай че светът ни беше хроматично идеален,
несъмнено нямаше да има потребност да го дишаме на хапки. или да се.
редовно ревизирам дали те сричам.
по този начин ще се науча да обичам.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ




