Световният хит Още по едно“ на Томас Винтерберг на 25-ия София Филм Фест
Той е чаровният, замислен, сензитивен майстор-разказвач, който публиката познава още от последното десетилетие на ХХ век. Неусетно и категорично, от завладяващата история на „ Празненство ”, през „ Всичко за любовта ”, „ Скъпа Уенди ”, „ Един мъж се завръща вкъщи “, „ Субмарино ”, разтърсващия, награждаван в целия свят „ Ловът ”, класическата екранизация „ Далече от безумната навалица ”, „ Комуната ”, „ Курск “ и до предходната година с фестивалния любимец „ Още по едно “, Томас Винтерберг се трансформира през годините в създател, почитан от фестивални селекционери и киноспециалисти и обичан от феновете.
Винтерберг е роден през 1969 година в Копенхаген. Учи във кино учебно заведение в Дания. Снима късометражни филми от 1990, като поетичният роман „ Момчето, което вървеше заднишком ” (1995) печели няколко влиятелни интернационалните награди. Следващата година Винтерберг завърши своя пълнометражен дебют – трилъра „ Най-големите герои “. Заедно с датските режисьори-експериментатори Ларс декор Триер, Кристиян Левринг и Сьорен Крах-Якобсен, Томас Винтерберг подписва манифеста за кино творчество на именитото придвижване „ Догма 95 “. Тяхната съкровена цел е „ възобновяване “ езика на киното и посредством десетте безкомпромисни правила се стремят да върнат естествеността в разказите и да възродят класическата хармония, като стигат до такава степен, че не разрешават резултатите, изкуственото осветяване, илюзията и предвидимостта в драматургията. Именно като участник в това придвижване Винтерберг основава „ Празненство “ (1998), който е почетен с премията на журито в Кан, номиниран е за „ Златен глобус “ и БАФТА, и са му присъдени премиите „ Откритие на годината “ на ЕФА и „ Независим дух ”.
Следващите произведения на режисьора са снимани отвън рестриктивните мерки на „ Догма 95 “ – министър председателите на „ Всичко за любовта “ (2003) и „ Скъпа Уенди “ (2005, на който сценарист е Ларс декор Триер) са в програмата на Сънданс. Мрачната история на двама братя, които се пробват да се оправят с депресиращото си всекидневие „ Субмарино “ (2010) получава номинация за „ Златна мечка “ в Берлин, а шокиращата история за човек, който става жертва на обезумяла навалица, пресъздадена в „ Ловът “ (2012), има в актива си номинации за „ Оскар “, „ Златен глобус “ и БАФТА, завоюва три награди в Кан, след които и безусловно заслужения приз за най-хубава мъжка роля на Мадс Микелсен, както и още десетки интернационалните оценки.
![Извънредно богата стратегия на 25-и интернационален кино фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ]( "Извънредно богата стратегия на 25-и интернационален кино фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ")
Извънредно богата стратегия на 25-и интернационален кино фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ
Юбилеен, хибриден, в пандемия 11-31 март 2021 (част 1) Четвърт век след началото, сложено от Мюзик Филм Фест през 1997, интернационалните...
Творческият път на Винтерберг продължава с акомодацията по романа на Томас Харди „ Далече от безумната навалица “, в която основните функции са поверени на Кери Мълиган и Матиас Шонартс. През 2016 година в програмата на Берлинале е включена премиерата на неговия филм „ Комуната “, който получава номинация за „ Златна мечка “, а актрисата Трине Дирхолм е удостоена със „ Сребърна мечка “ за своята роля. Преди малко повече от две години Винтерберг опита силите си в полето на средно-бюджетните европейски екшъни с „ Курск “.
През 2020 Винтерберг още веднъж потвърди майсторство и международна класа с „ Още по едно “, селектиран в конкурсната стратегия на Кан 2020, който победи в края на пандемичната година с четири награди на Европейската кино академия – най-хубав филм, сюжет, постановка и най-хубав артист – Мадс Микелсен. Филмът е с номинация за „ Златен глобус “ и е от кандидатите за Оскар за интернационален филм. Представен пред публиката на повече от 20 интернационалните фестивала, с съвсем толкоз награди, историята за „ изследователската “ група датски учители, които желаят да си прибавят изчезналите промили алкохол в кръвта, ще има своята премиера на огромен екран в България точно през март – на 25-ия София Филм Фест. „ Нашата упоритост беше да създадем филм за живеенето. За изгубените ентусиазъм, любознание, предпочитание да поемаш опасности и да изследваш непознатото. Тези четирима учители просто се оказват в затворения кръг на непрекъснато повтаряне и ежедневна рутина “, споделя Винтерберг.
В програмата на юбилейния фестивал публиката ще може да види още:
Превърналия се в класика „ Празненство “ (1998) е трагикомична мелодрама по сюжет, основан от Винтерберг в съавторство с Мортен Кауфман. Филмът се е срещал с българската аудитория на София Филм Фест, когато представихме придвижването „ Догма 95 “. В центъра на сюжета е паниката към юбилея на патриарха на огромно семейство в едно провинциално имение. С напредването на вечерта пред гостите са направени мъчително откровени разкрития. Главните функции са поверени на именитата Трине Дирхолм, Хенинг Морицен, Улрих Томсен, Томас Бо Ларсен и други
![Наградата на София на 25-ия София Филм Фест ще бъде връчена на Теодосий Спасов]( "Наградата на София на 25-ия София Филм Фест ще бъде връчена на Теодосий Спасов")
Наградата на София на 25-ия София Филм Фест ще бъде връчена на Теодосий Спасов
Светът на изкуството е безконечен. И както в киното съществуват всевъзможни жанрове, тематики и сюжети, по този начин и безбрежните простори на музиката...
„ Субмарино “ (2010) слага началото на извънредно ползотворно партньорство сред Винтерберг и Тобиас Линдхолм – двамата дружно са съавтори на сюжетите и на „ Ловът “, и на „ Още по едно “. Премиерата на кино лентата е на Берлинале и след аплодисменти на доста интернационалните фестивали, „ Субмарино “ бе показан и в програмата на 15-ия София Филм Фест. Историята за двама братя, които цялостен живот се пробват да обичат, да схванат и да не помнят предишното, е трогателна и разтърсваща със своята искреност. Те би трябвало да преоткрият опцията за непосредственост и да осъзнаят, че не те са отговорни за всичко, което им е поднесъл животът.
„ Ловът “ (2012), показан с огромен триумф на 17-ия София Филм Фест, бе първият датски филм през новото хилядолетие, показан в формалния конкурс на Кан. В основната роля е Мадс Микелсен – почитан преподавател в детска градина, попаднал в кошмарния капан на една детска неистина, която трансформира връзките сред хората като лавина и е причина за съществени промени в живота на всички забъркани.
Главните функции в „ Комуната “ (2016) са поверени на Трине Дирхолм и Улрих Томсен, познати на публиката от „ Празненство “. Винтерберг изследва обществените промени през 70-те години през микрокосмоса на една комуна в Копенхаген. Ентусиазирани от разкрепостеността, присъща на епохата, мъж и жена вземат решение да съберат разнородна банда от съквартиранти в наследствена огромна къща. Ето какво споделя самият Винтерберг: „ В този филм аз съм сценарист на историята. Филмът е въодушевен от личното ми израстване в сходна комуна. Това е занимателен и нежно-топъл роман за болката от раздялата и нуждата да заместваш един човек с друг… ”
В основата на сюжета на „ Курск “ (2018) е книгата на Робърт Мур, описваща бедствието от 2000 година с съветската атомна подводница. Сценарият е дело на номинирания за „ Оскар ” Робърт Родат, а в актьорския екип са Колин Фърт, Матиас Шонартс, именитите Макс декор Сюдов и Майкъл Никвист. Историята е част от действителността на близкото минало - „ Курск ” потъва по време на подготвителни дейности в Баренцово море. След първичния отблъскващ случай на борда оцеляват 23 матроси, които са обезверени в упованието да дойде помощ.
Винтерберг е роден през 1969 година в Копенхаген. Учи във кино учебно заведение в Дания. Снима късометражни филми от 1990, като поетичният роман „ Момчето, което вървеше заднишком ” (1995) печели няколко влиятелни интернационалните награди. Следващата година Винтерберг завърши своя пълнометражен дебют – трилъра „ Най-големите герои “. Заедно с датските режисьори-експериментатори Ларс декор Триер, Кристиян Левринг и Сьорен Крах-Якобсен, Томас Винтерберг подписва манифеста за кино творчество на именитото придвижване „ Догма 95 “. Тяхната съкровена цел е „ възобновяване “ езика на киното и посредством десетте безкомпромисни правила се стремят да върнат естествеността в разказите и да възродят класическата хармония, като стигат до такава степен, че не разрешават резултатите, изкуственото осветяване, илюзията и предвидимостта в драматургията. Именно като участник в това придвижване Винтерберг основава „ Празненство “ (1998), който е почетен с премията на журито в Кан, номиниран е за „ Златен глобус “ и БАФТА, и са му присъдени премиите „ Откритие на годината “ на ЕФА и „ Независим дух ”.
Следващите произведения на режисьора са снимани отвън рестриктивните мерки на „ Догма 95 “ – министър председателите на „ Всичко за любовта “ (2003) и „ Скъпа Уенди “ (2005, на който сценарист е Ларс декор Триер) са в програмата на Сънданс. Мрачната история на двама братя, които се пробват да се оправят с депресиращото си всекидневие „ Субмарино “ (2010) получава номинация за „ Златна мечка “ в Берлин, а шокиращата история за човек, който става жертва на обезумяла навалица, пресъздадена в „ Ловът “ (2012), има в актива си номинации за „ Оскар “, „ Златен глобус “ и БАФТА, завоюва три награди в Кан, след които и безусловно заслужения приз за най-хубава мъжка роля на Мадс Микелсен, както и още десетки интернационалните оценки.
Юбилеен, хибриден, в пандемия 11-31 март 2021 (част 1) Четвърт век след началото, сложено от Мюзик Филм Фест през 1997, интернационалните...
Творческият път на Винтерберг продължава с акомодацията по романа на Томас Харди „ Далече от безумната навалица “, в която основните функции са поверени на Кери Мълиган и Матиас Шонартс. През 2016 година в програмата на Берлинале е включена премиерата на неговия филм „ Комуната “, който получава номинация за „ Златна мечка “, а актрисата Трине Дирхолм е удостоена със „ Сребърна мечка “ за своята роля. Преди малко повече от две години Винтерберг опита силите си в полето на средно-бюджетните европейски екшъни с „ Курск “.
През 2020 Винтерберг още веднъж потвърди майсторство и международна класа с „ Още по едно “, селектиран в конкурсната стратегия на Кан 2020, който победи в края на пандемичната година с четири награди на Европейската кино академия – най-хубав филм, сюжет, постановка и най-хубав артист – Мадс Микелсен. Филмът е с номинация за „ Златен глобус “ и е от кандидатите за Оскар за интернационален филм. Представен пред публиката на повече от 20 интернационалните фестивала, с съвсем толкоз награди, историята за „ изследователската “ група датски учители, които желаят да си прибавят изчезналите промили алкохол в кръвта, ще има своята премиера на огромен екран в България точно през март – на 25-ия София Филм Фест. „ Нашата упоритост беше да създадем филм за живеенето. За изгубените ентусиазъм, любознание, предпочитание да поемаш опасности и да изследваш непознатото. Тези четирима учители просто се оказват в затворения кръг на непрекъснато повтаряне и ежедневна рутина “, споделя Винтерберг.
В програмата на юбилейния фестивал публиката ще може да види още:
Превърналия се в класика „ Празненство “ (1998) е трагикомична мелодрама по сюжет, основан от Винтерберг в съавторство с Мортен Кауфман. Филмът се е срещал с българската аудитория на София Филм Фест, когато представихме придвижването „ Догма 95 “. В центъра на сюжета е паниката към юбилея на патриарха на огромно семейство в едно провинциално имение. С напредването на вечерта пред гостите са направени мъчително откровени разкрития. Главните функции са поверени на именитата Трине Дирхолм, Хенинг Морицен, Улрих Томсен, Томас Бо Ларсен и други
Светът на изкуството е безконечен. И както в киното съществуват всевъзможни жанрове, тематики и сюжети, по този начин и безбрежните простори на музиката...
„ Субмарино “ (2010) слага началото на извънредно ползотворно партньорство сред Винтерберг и Тобиас Линдхолм – двамата дружно са съавтори на сюжетите и на „ Ловът “, и на „ Още по едно “. Премиерата на кино лентата е на Берлинале и след аплодисменти на доста интернационалните фестивали, „ Субмарино “ бе показан и в програмата на 15-ия София Филм Фест. Историята за двама братя, които цялостен живот се пробват да обичат, да схванат и да не помнят предишното, е трогателна и разтърсваща със своята искреност. Те би трябвало да преоткрият опцията за непосредственост и да осъзнаят, че не те са отговорни за всичко, което им е поднесъл животът.
„ Ловът “ (2012), показан с огромен триумф на 17-ия София Филм Фест, бе първият датски филм през новото хилядолетие, показан в формалния конкурс на Кан. В основната роля е Мадс Микелсен – почитан преподавател в детска градина, попаднал в кошмарния капан на една детска неистина, която трансформира връзките сред хората като лавина и е причина за съществени промени в живота на всички забъркани.
Главните функции в „ Комуната “ (2016) са поверени на Трине Дирхолм и Улрих Томсен, познати на публиката от „ Празненство “. Винтерберг изследва обществените промени през 70-те години през микрокосмоса на една комуна в Копенхаген. Ентусиазирани от разкрепостеността, присъща на епохата, мъж и жена вземат решение да съберат разнородна банда от съквартиранти в наследствена огромна къща. Ето какво споделя самият Винтерберг: „ В този филм аз съм сценарист на историята. Филмът е въодушевен от личното ми израстване в сходна комуна. Това е занимателен и нежно-топъл роман за болката от раздялата и нуждата да заместваш един човек с друг… ”
В основата на сюжета на „ Курск “ (2018) е книгата на Робърт Мур, описваща бедствието от 2000 година с съветската атомна подводница. Сценарият е дело на номинирания за „ Оскар ” Робърт Родат, а в актьорския екип са Колин Фърт, Матиас Шонартс, именитите Макс декор Сюдов и Майкъл Никвист. Историята е част от действителността на близкото минало - „ Курск ” потъва по време на подготвителни дейности в Баренцово море. След първичния отблъскващ случай на борда оцеляват 23 матроси, които са обезверени в упованието да дойде помощ.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ