Длъжници сме. Тодор Господинов, който написа роман за съпротивата на горяните срещу комунизма
Той е някогашен публицист, печелил награди за следствия против корупцията. Има персонална причина да опише за придвижването на горяните след 1945 година, само че счита това и за публичен дълг. Той е Тодор Господинов, който написа разказ за проведената българска опозиция против комунизма.
Художествен текст, учреден на над пет години проучване на документи на Държавна сигурност, Министерство на вътрешните работи и Българския народен списък – това е есенцията на романа „ Швеге: против сърпа и чука “ на Тодор Господинов, който издателство „ Сиела “ пуска по книжарниците от 10 февруари.
Сюжетът в него се развива през 1950 година в разгара на съпротивителното придвижване на горяните. Един интервал от историята на България , за който продължава да не се знае задоволително.
„ Стъпил на документална основа, този кондензиран с деяние, история и обрати разказ споделя за обич, изменничество и гнет по време на комунистическия режим незабавно след 1944 година Длъжници сме на тези стотици хиляди изгубили свободата си, живота си, здравето си, имуществото си; длъжници сме и на първото в Европа проведено придвижване на горяните против аления тоталитаризъм “, написа в анонса си за „ Швеге “ Захари Карабашлиев .
Личен и публичен дълг
Всъщност Тодор Господинов има напълно персонален претекст да се захване с сходна задача. Негови предшественици са потърпевши от мракобесния режим - прародител му е съден като укривател, а неговият брат е разстрелян като един от уредниците в Ямболско и Новозагорско на тила на пазарджишките горяни.
Според създателя обаче всички българи имат огромен дълг към тези хора, освен техните наследници. Естествено, те са били наранени персонално и са се разбунтували против повдигането на налози, преследването по персонални или политически аргументи и конфискацията на парцели. Но в последна сметка са се сражавали поради всички. И цялото общество има да им връща самопризнание, откакто десетилетия наред не е била оценена исторически голямата жертва, която горяните са направили. Нещо повече – било е неразрешено изобщо да се приказва за тях.
Кои са горяните?
Налагането на руската идеология в надалеч не е било възприето от необятните маси с чак такава лекост, какъвто мит дълги години поддържаше комунистическата историография.
Колективизацията оставя земеделците и селяните без лична земя за култивиране. Цялата става обща, а богатствата от нея се разпределят централизирано. Тази колективизация обаче не става безпрепятствено и непринудено, а се прави принудително, с разнообразни форми на гнет и закани, включително и с ликвидиране, на несъгласните.
Първоначално горянството поражда като бягство от терора и като невоенно незаконно придвижване. Първите горянски чети се появяват напролет на 1945 година Числеността им доста нараства след ликвидирането на легалната съпротива на комунистическата партия през 1947 година. А в горянските чети вземат участие както жертви на терора, като някогашни военни, служители на реда и държавни чиновници, по този начин и селяни, чието икономическо състояние бързо се утежнява от ограниченията на режима.
Кулминацията на съпротивителното придвижване е сред 1950 и 1952 година, когато част от селяните пристъпват към въоръжена битка. По данни от архивите, през 1950 година четите на горяните наброяват 1520 души. През 1951 година те към този момент доближават 3130. Подпомагат ги минимум 20 000 ятаци и скрити съидейници. Смята се, че всички горяни, минали през четите за целия интервал, са сред 5000 и 8000 души.
Съпротивата на горяните е най-силна в Южна България , изключително към Сливен, Стара Загора, Пловдив, Велинград и в Пиринския край, само че и в Русенско, Плевенско и доста други региони в страната. В края на 1953 година, след всеобщия погром на четите от комунистическата власт, към момента остават да съществуват над 700 незаконни организации и групи.
По публични данни на Държавна сигурност в интервала 1949-1956 година са премахнати 440 чети на горяни, състоящи се от сред 10 и 150 души. Най-мащабната разпра с антикомунистическата опозиция е точно на Великден на 29 април 1951 година. Тогава се организират всеобщи арести на директни участници в придвижванията и на техни помагачи и ятаци. Според архивите на Министерство на вътрешните работи сред 1950-1953 година са задържани 23 000 души, от които 13 000 са пратени в трудови лагери, а 6300 са наказани на затвор.
„ Швеге “
Пред Свободна Европа Тодор Господинов споделя, че доста от събитията в романа са се случили в действителност, като той се е опитал да ги пресъздаде оптимално тъкмо, съгласно информацията от документите, които е намерил в държавния списък.
За страдание горяните, които са се сражавали против най-дълго от всички останали съпротивителни придвижвания, нямат непокътнати архиви или те са съхранени само посредством документите на Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи.
„ Например атентата против Вълко Червенков не е бил единствено този, който съм описал, само че и той е крит усърдно и за тях не се приказва публично “, споделя Господинов. „ Идеята съгласно мен е била да не се нарушава легендата за националната обич към новия публичен строй и комунистическия режим. Документи са в основата на последната огромна горянска борба, станала под блокада от елементи на армията, милицията и вътрешни войски в Сливенско, както и на отвличането на аероплан в последните глави на романа. “
Има и други исторически достоверни моменти, само че все пак, по думите на създателя, " Швеге " си остава живописен текст за обич и изменничество, който споделя за един елементарен юноша, попаднал и оцеляващ сред зъбните колела на безпощадната античовешка система на тоталитарното общество.
По думите на Тодор Господинов има някакъв тип стигма във връзка с горяните, основана от дълго време и кой знае за какво към момента поддържана в обществото. Казва, че издателства в България са му прибирали текста не поради литературните му качества, а евентуално по инерция от едно сякаш окончателно отминало време.
Според писателя обаче забравата не трябва никога да покрие, тъй като по този начин се резервира опция тази ера да се възроди под нова форма. И дава образец с поддръжниците на режима на Путин , които съгласно него са намалели след осъществените зверства от съветската войска в Украйна пред очите на целия свят.
Борбата е за мозъците на младежите, счита писателят. Те би трябвало да имат образец за опозиция, би трябвало да имат гражданска позиция, а тя се основава с обвързаност към свободите на индивида и увереност, че би трябвало бъдат защитавани.
Художествен текст, учреден на над пет години проучване на документи на Държавна сигурност, Министерство на вътрешните работи и Българския народен списък – това е есенцията на романа „ Швеге: против сърпа и чука “ на Тодор Господинов, който издателство „ Сиела “ пуска по книжарниците от 10 февруари.
Сюжетът в него се развива през 1950 година в разгара на съпротивителното придвижване на горяните. Един интервал от историята на България , за който продължава да не се знае задоволително.
„ Стъпил на документална основа, този кондензиран с деяние, история и обрати разказ споделя за обич, изменничество и гнет по време на комунистическия режим незабавно след 1944 година Длъжници сме на тези стотици хиляди изгубили свободата си, живота си, здравето си, имуществото си; длъжници сме и на първото в Европа проведено придвижване на горяните против аления тоталитаризъм “, написа в анонса си за „ Швеге “ Захари Карабашлиев .
Личен и публичен дълг
Всъщност Тодор Господинов има напълно персонален претекст да се захване с сходна задача. Негови предшественици са потърпевши от мракобесния режим - прародител му е съден като укривател, а неговият брат е разстрелян като един от уредниците в Ямболско и Новозагорско на тила на пазарджишките горяни.
Според създателя обаче всички българи имат огромен дълг към тези хора, освен техните наследници. Естествено, те са били наранени персонално и са се разбунтували против повдигането на налози, преследването по персонални или политически аргументи и конфискацията на парцели. Но в последна сметка са се сражавали поради всички. И цялото общество има да им връща самопризнание, откакто десетилетия наред не е била оценена исторически голямата жертва, която горяните са направили. Нещо повече – било е неразрешено изобщо да се приказва за тях.
Кои са горяните?
Налагането на руската идеология в надалеч не е било възприето от необятните маси с чак такава лекост, какъвто мит дълги години поддържаше комунистическата историография.
Колективизацията оставя земеделците и селяните без лична земя за култивиране. Цялата става обща, а богатствата от нея се разпределят централизирано. Тази колективизация обаче не става безпрепятствено и непринудено, а се прави принудително, с разнообразни форми на гнет и закани, включително и с ликвидиране, на несъгласните.
Първоначално горянството поражда като бягство от терора и като невоенно незаконно придвижване. Първите горянски чети се появяват напролет на 1945 година Числеността им доста нараства след ликвидирането на легалната съпротива на комунистическата партия през 1947 година. А в горянските чети вземат участие както жертви на терора, като някогашни военни, служители на реда и държавни чиновници, по този начин и селяни, чието икономическо състояние бързо се утежнява от ограниченията на режима.
Кулминацията на съпротивителното придвижване е сред 1950 и 1952 година, когато част от селяните пристъпват към въоръжена битка. По данни от архивите, през 1950 година четите на горяните наброяват 1520 души. През 1951 година те към този момент доближават 3130. Подпомагат ги минимум 20 000 ятаци и скрити съидейници. Смята се, че всички горяни, минали през четите за целия интервал, са сред 5000 и 8000 души.
Съпротивата на горяните е най-силна в Южна България , изключително към Сливен, Стара Загора, Пловдив, Велинград и в Пиринския край, само че и в Русенско, Плевенско и доста други региони в страната. В края на 1953 година, след всеобщия погром на четите от комунистическата власт, към момента остават да съществуват над 700 незаконни организации и групи.
По публични данни на Държавна сигурност в интервала 1949-1956 година са премахнати 440 чети на горяни, състоящи се от сред 10 и 150 души. Най-мащабната разпра с антикомунистическата опозиция е точно на Великден на 29 април 1951 година. Тогава се организират всеобщи арести на директни участници в придвижванията и на техни помагачи и ятаци. Според архивите на Министерство на вътрешните работи сред 1950-1953 година са задържани 23 000 души, от които 13 000 са пратени в трудови лагери, а 6300 са наказани на затвор.
„ Швеге “
Пред Свободна Европа Тодор Господинов споделя, че доста от събитията в романа са се случили в действителност, като той се е опитал да ги пресъздаде оптимално тъкмо, съгласно информацията от документите, които е намерил в държавния списък.
За страдание горяните, които са се сражавали против най-дълго от всички останали съпротивителни придвижвания, нямат непокътнати архиви или те са съхранени само посредством документите на Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи.
„ Например атентата против Вълко Червенков не е бил единствено този, който съм описал, само че и той е крит усърдно и за тях не се приказва публично “, споделя Господинов. „ Идеята съгласно мен е била да не се нарушава легендата за националната обич към новия публичен строй и комунистическия режим. Документи са в основата на последната огромна горянска борба, станала под блокада от елементи на армията, милицията и вътрешни войски в Сливенско, както и на отвличането на аероплан в последните глави на романа. “
Има и други исторически достоверни моменти, само че все пак, по думите на създателя, " Швеге " си остава живописен текст за обич и изменничество, който споделя за един елементарен юноша, попаднал и оцеляващ сред зъбните колела на безпощадната античовешка система на тоталитарното общество.
По думите на Тодор Господинов има някакъв тип стигма във връзка с горяните, основана от дълго време и кой знае за какво към момента поддържана в обществото. Казва, че издателства в България са му прибирали текста не поради литературните му качества, а евентуално по инерция от едно сякаш окончателно отминало време.
Според писателя обаче забравата не трябва никога да покрие, тъй като по този начин се резервира опция тази ера да се възроди под нова форма. И дава образец с поддръжниците на режима на Путин , които съгласно него са намалели след осъществените зверства от съветската войска в Украйна пред очите на целия свят.
Борбата е за мозъците на младежите, счита писателят. Те би трябвало да имат образец за опозиция, би трябвало да имат гражданска позиция, а тя се основава с обвързаност към свободите на индивида и увереност, че би трябвало бъдат защитавани.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ