Как откриха кирилския надпис от времето на цар Симеон I
Той е бил на талисман за отбрана, носен от боец на българския държател
Крепостта, където е открит, се счита за незнаен административен център поради постройка без аналог у нас и Гърция
4 часа сутринта. Още не е съмнало, само че екипът на археолога Ивайло Кънев се разсънва и се приготвя за работа. Половин час по-късно към този момент е на сборния пункт, откъдето се качват на високопроходими джипове. С тях доближават до местността Балък дере над Ивайловград, където изследват извънредно любопитна цитадела. Известна е като Родостица. Името ѝ дава починалият проф. Божидар Димитров, тъй като до този миг няма открит надпис, който да може тъкмо да я разпознава. Той се базира на Жофроа дьо Велардуен, летописец на IV Кръстоносен поход, който загатва за цитадела край Арда с име Родостюик.
Всеки ден от археологическия сезон стартира по този начин, само че един от тях е изключително специфичен. Екипът на Кънев намира оловна пластина, за която по-късно се схваща, че съдържа неповторим кирилски надпис от времето на цар Симеон Велики без аналог в България.
“Това се случи през октомври предходната година – споделя пред “24 часа ” Ивайло Кънев, основен организатор на Националния исторически музей в София и отговорник на обекта в Балък дере. - Когато се стартира работа,
се копае културен пласт по 20 см
Съответно той има насип, гледа се каква е пръстта, има ли примеси от керамика и всичко това се разказва в дневник.
Археологията е деструктивна просвета – изучавайки, тя унищожава. Преди да стартира изследването на идващия слой, се пуска металотърсач. Чрез него се откри пластината, която ми бе донесена, с цел да я видя. Първото ми усещане беше, че е тежест за рибарска мрежа, тъй като има доста такива на това място. Обаче видях, че като форма няма нищо общо с другите. След това реших, че може да са го носили като талисман за отбрана и може да има надпис. Погледнах с лупата, обърнах я към слънцето, само че видях единствено чертички и допуснах, че са от корозията. ”
Така плочата е безславно складирана. Когато се прибират в музея, стартират кабинетната работа и анализите на откритите предмети. Не след дълго идва и ред на пластината, която не впечатлява археолозите на пръв взор на терен. Докато фотографът снимал, Кънев бил в прилежаща стая. След като се върнал, той възкликнал: “Тук има надпис! ”.
“Аз му отвърнах, че се майтапи и това не е допустимо, тъй като съм го гледал с лупа – спомня си Кънев. - Но той усили фотографията на огромен екран на компютъра и аз онемях. Защото видях кирилски букви. Обикновено те се срещат на север от Стара планина и са доста редки. Осъзнах, че щом има надпис от едната страна, би трябвало да има и от другата. Веднага звъннах на сътрудник, който разчете буквите и сподели, че това са дълги фрази, писани, преди да се сгъне пластината и това е краят им. Тоест металът би трябвало да се разгъне, с цел да се прочете всичко. Разгъването на олово е извънредно мъчно. Шансът ми беше проф. Веселина Инкова, тъй като е най-хубавата в реставрирането и консервирането на метали. Само с един елементарен микроскоп, съчка за зъби, памук и скалпел за очни интервенции в продължение на 2 седмици, тъкмо преди Нова година, тя съумя да отвори пластината и да почисти буквите от корозията. Така направихме разчитането. ”
Подредбата и изписването на буквите е едноерово, с носовка, с Ъ, с присъщи епиграфски податки. От вътрешната страна са изписани 7 реда, от външната - 4, и по-късно
оловото е сгънато на половина
Амулетът евентуално е носен на гърдите от боец.
“Това, което ни впечатли, е каноничната изисканост, тъй като нормално сходни амулети не съдържат толкоз мощни молебствия – показва археологът. - В този текст се приказва за Никола и Павел, които молят св. Димитър да се застъпи за тях пред Господ. Накрая има: “Царството твое и страната твоя. Амин ”. Такъв текст до момента не е срещан по нашите земи и сме безапелационни, че е от X век. Някои от думите, несъмнено, са употребявани в сходни муски за отбрана. Най-близкият паралел е надпис от Крепча върху камък от 920 година Той се счита за най-ранния кирилски текст въобще откриван в миналото, защото е съпроводен с година. Когато се постанова християнството, в българските църкви е имало длъжностно лице, което е следяло за вярното потребление на богослужението и евангелските текстове. Изглежда, амулетът е направен под надзора точно на подобен свещеник. Но на този стадий пластината, която открихме в този момент, е без аналог у нас. ”
По тази причина Ивайло Кънев и екипът му стартират да търсят връзка в историята, с цел да открият по какъв начин той е попаднал в местността Балък дере.
Древните летописи демонстрират, че
крепостта е бил употребена в продължение на хиляда години
с няколко спирания. Строена е по време на римската ера по нашите земи, само че по-късно е сменяла своята принадлежност сред България и Византия поради граничната територия. Според Ивайло Кънев това е най-южната точка, в която се намират следи от старобългарската просвета.
Изградена е при започване на V век по отношение на преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол. По това време целият регион се е направлявал от притежателите на античната вила Армира. Мястото, на което е издигната крепостта, е определено неслучайно – река Арда е била плавателна, евентуално в устието на реките Керечница и Балък дере е имало пристанище. Наблизо е прекосявал значим път от Одринското поле към Родопите.
Според находките
мястото е било опожарено в края на V век
Крепостта бележи подем през VI до началото на VII век, когато е унищожена при славяно-аварските нашествия. След тях животът в крепостта прекъсва докъм X век, когато се счита, че е употребена по времето на цар Симеон Велики при военни дейности.
“През X век е имало доста малко, само че мощно човешко наличие на това място – отбелязва Кънев. - Това може да се обвърже с боен гарнизон на цар Симеон Велики, тъй като и монетите, които намираме, са от императори, които водят война с него. Няма нито по-ранни находки, нито по-късни. Затова догатката е, че този гарнизон е докладвал по какъв начин се движат византийците, може да е осигурявал и храна. Това е тематика, която не е изследвана, тъй като от ден на ден стартират да се появяват замъци към Одрин, където има старобългарско наличие. ”
Другата извънредно забавна и значима находка е така наречен постройка №3, която също няма паралел нито у нас, нито в Гърция. Затова археологът не е сигурен тъкмо каква е била тя.
“Сградата е била нещо като принципия (щаб на легиона – бел. авт.), където е стоял военният шеф – допуска основният организатор на музея. - Големият проблем е, че аз
нямам паралел, за да я сравня с друга
Има изключителна непокътнатост на зидовете. Те са с височина 2,80 м, 4 пространства, един огромен двор – дълъг 17 метра и необятен 11 м, постлан с плочи, с 3 входа. Преплитат се и доста културни пластове от по-ранни години.
Това е доста забавна и здрава постройка, тъй като нормално широчината на един носещ дувар е към 60 см, а този е 1 м, който е на хоросан, не на тиня, и от вътрешната страна е измазан. Това за мен е бил първият етаж, най-вероятно е имал втори и трети - дървен. Чисто археологически и стратиграфски тази постройка се появява в края на V и началото на VI век. Вероятно след пожара те подравняват нов терен и я построяват. Толкова е непокътнато всичко, че камъните от втория етаж са паднали и са напълнили първия, тъй като при започване на VII век крепостта е унищожена. ”
На мястото са открити още звънчета, коланни приложения, монети и юртообразно жилище, където в пещта даже стояли кокалите на изпечени животни.
Вероятно тази целокупност на находките се дължи на обстоятелството, че местността постоянно е била гранична зона и е охранявана от бойци с термокамери. Освен това е значимо географско място, защото още през 1919 година, когато комисията по Ньойския контракт идва да предначертава границите сред България и Гърция,
локални напиват членовете ѝ и ги откарват в гръцка територия. Така печелят 5 км и Балък дере остава наша територия.
“Това го бе разказал проф. Божидар Димитров, който постоянно финансираше разкопките – споделя Кънев. - Аз се съгласих да взема този обект, тъй като, когато Бони Петрунова – сегашният шеф на Националния исторически музей, направи първите сондажи, извади една старобългарска апликация и едно звънче, което към момента звъни. Тогава незабавно си помислих, че щом там е имало прабългари, толкоз на юг, значи е нещо съществено. Още първата година намерихме юртообразното жилище. ”
Какво обаче е обяснението, че навръх това място археолозите намират пластина с кирилски надпис, който няма аналог у нас, и постройка, която също не е виждана на никое място другаде до този миг? Този въпрос си задават всички археолози, осведомени с Балък дере.
“С сътрудници спорим дали крепостта не е била стражева
– показва Ивайло Кънев. - Обаче аз се пробвам да им обясня, че в едно нормално кале чак улица да има, да има такава постройка и сходни открития, не ми се връзва. Защо в другите калета го няма? Освен това няма нито една кула, няма по какъв начин да е стражева. Моята теза е, че това е непостоянен административен център. Когато вила Армира е унищожена в края на IV век, при Теодосий се унищожава светилището, което се намира върху този рид.
На негово място се строи тази цитадела, която е доста значима. Тя управлява и пътя по Арда към Беломорието и към Родопите. Колкото по̀ на запад копаем, толкоз повече се намират антични монументи. Може би това е бил пътят към светилището и може би там ще намираме надписи, защото до момента сме разкрили два, само че счупени. Надявам се да установим и името на крепостта. Тя се намира в най-ниския рид, което значи, че това е бил административен център и
шефът не се е притеснявал от нищо. Не му е трябвало да следи
Над него има други, доста по-високи хълмове. Затова не считам, че е била стражева. ” Археологът от НИМ е уверен, че колкото повече копае в Балък дере, толкоз повече ще открива какъв брой значимо е било мястото преди епохи. Истинският триумф за него ще бъде да откри името на крепостта и да потвърди тезата си, че в действителност Родостица е била административен център.
Крепостта, където е открит, се счита за незнаен административен център поради постройка без аналог у нас и Гърция
4 часа сутринта. Още не е съмнало, само че екипът на археолога Ивайло Кънев се разсънва и се приготвя за работа. Половин час по-късно към този момент е на сборния пункт, откъдето се качват на високопроходими джипове. С тях доближават до местността Балък дере над Ивайловград, където изследват извънредно любопитна цитадела. Известна е като Родостица. Името ѝ дава починалият проф. Божидар Димитров, тъй като до този миг няма открит надпис, който да може тъкмо да я разпознава. Той се базира на Жофроа дьо Велардуен, летописец на IV Кръстоносен поход, който загатва за цитадела край Арда с име Родостюик.
Всеки ден от археологическия сезон стартира по този начин, само че един от тях е изключително специфичен. Екипът на Кънев намира оловна пластина, за която по-късно се схваща, че съдържа неповторим кирилски надпис от времето на цар Симеон Велики без аналог в България.
“Това се случи през октомври предходната година – споделя пред “24 часа ” Ивайло Кънев, основен организатор на Националния исторически музей в София и отговорник на обекта в Балък дере. - Когато се стартира работа,
се копае културен пласт по 20 см
Съответно той има насип, гледа се каква е пръстта, има ли примеси от керамика и всичко това се разказва в дневник.
Археологията е деструктивна просвета – изучавайки, тя унищожава. Преди да стартира изследването на идващия слой, се пуска металотърсач. Чрез него се откри пластината, която ми бе донесена, с цел да я видя. Първото ми усещане беше, че е тежест за рибарска мрежа, тъй като има доста такива на това място. Обаче видях, че като форма няма нищо общо с другите. След това реших, че може да са го носили като талисман за отбрана и може да има надпис. Погледнах с лупата, обърнах я към слънцето, само че видях единствено чертички и допуснах, че са от корозията. ”
Така плочата е безславно складирана. Когато се прибират в музея, стартират кабинетната работа и анализите на откритите предмети. Не след дълго идва и ред на пластината, която не впечатлява археолозите на пръв взор на терен. Докато фотографът снимал, Кънев бил в прилежаща стая. След като се върнал, той възкликнал: “Тук има надпис! ”.
“Аз му отвърнах, че се майтапи и това не е допустимо, тъй като съм го гледал с лупа – спомня си Кънев. - Но той усили фотографията на огромен екран на компютъра и аз онемях. Защото видях кирилски букви. Обикновено те се срещат на север от Стара планина и са доста редки. Осъзнах, че щом има надпис от едната страна, би трябвало да има и от другата. Веднага звъннах на сътрудник, който разчете буквите и сподели, че това са дълги фрази, писани, преди да се сгъне пластината и това е краят им. Тоест металът би трябвало да се разгъне, с цел да се прочете всичко. Разгъването на олово е извънредно мъчно. Шансът ми беше проф. Веселина Инкова, тъй като е най-хубавата в реставрирането и консервирането на метали. Само с един елементарен микроскоп, съчка за зъби, памук и скалпел за очни интервенции в продължение на 2 седмици, тъкмо преди Нова година, тя съумя да отвори пластината и да почисти буквите от корозията. Така направихме разчитането. ”
Подредбата и изписването на буквите е едноерово, с носовка, с Ъ, с присъщи епиграфски податки. От вътрешната страна са изписани 7 реда, от външната - 4, и по-късно
оловото е сгънато на половина
Амулетът евентуално е носен на гърдите от боец.
“Това, което ни впечатли, е каноничната изисканост, тъй като нормално сходни амулети не съдържат толкоз мощни молебствия – показва археологът. - В този текст се приказва за Никола и Павел, които молят св. Димитър да се застъпи за тях пред Господ. Накрая има: “Царството твое и страната твоя. Амин ”. Такъв текст до момента не е срещан по нашите земи и сме безапелационни, че е от X век. Някои от думите, несъмнено, са употребявани в сходни муски за отбрана. Най-близкият паралел е надпис от Крепча върху камък от 920 година Той се счита за най-ранния кирилски текст въобще откриван в миналото, защото е съпроводен с година. Когато се постанова християнството, в българските църкви е имало длъжностно лице, което е следяло за вярното потребление на богослужението и евангелските текстове. Изглежда, амулетът е направен под надзора точно на подобен свещеник. Но на този стадий пластината, която открихме в този момент, е без аналог у нас. ”
По тази причина Ивайло Кънев и екипът му стартират да търсят връзка в историята, с цел да открият по какъв начин той е попаднал в местността Балък дере.
Древните летописи демонстрират, че
крепостта е бил употребена в продължение на хиляда години
с няколко спирания. Строена е по време на римската ера по нашите земи, само че по-късно е сменяла своята принадлежност сред България и Византия поради граничната територия. Според Ивайло Кънев това е най-южната точка, в която се намират следи от старобългарската просвета.
Изградена е при започване на V век по отношение на преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол. По това време целият регион се е направлявал от притежателите на античната вила Армира. Мястото, на което е издигната крепостта, е определено неслучайно – река Арда е била плавателна, евентуално в устието на реките Керечница и Балък дере е имало пристанище. Наблизо е прекосявал значим път от Одринското поле към Родопите.
Според находките
мястото е било опожарено в края на V век
Крепостта бележи подем през VI до началото на VII век, когато е унищожена при славяно-аварските нашествия. След тях животът в крепостта прекъсва докъм X век, когато се счита, че е употребена по времето на цар Симеон Велики при военни дейности.
“През X век е имало доста малко, само че мощно човешко наличие на това място – отбелязва Кънев. - Това може да се обвърже с боен гарнизон на цар Симеон Велики, тъй като и монетите, които намираме, са от императори, които водят война с него. Няма нито по-ранни находки, нито по-късни. Затова догатката е, че този гарнизон е докладвал по какъв начин се движат византийците, може да е осигурявал и храна. Това е тематика, която не е изследвана, тъй като от ден на ден стартират да се появяват замъци към Одрин, където има старобългарско наличие. ”
Другата извънредно забавна и значима находка е така наречен постройка №3, която също няма паралел нито у нас, нито в Гърция. Затова археологът не е сигурен тъкмо каква е била тя.
“Сградата е била нещо като принципия (щаб на легиона – бел. авт.), където е стоял военният шеф – допуска основният организатор на музея. - Големият проблем е, че аз
нямам паралел, за да я сравня с друга
Има изключителна непокътнатост на зидовете. Те са с височина 2,80 м, 4 пространства, един огромен двор – дълъг 17 метра и необятен 11 м, постлан с плочи, с 3 входа. Преплитат се и доста културни пластове от по-ранни години.
Това е доста забавна и здрава постройка, тъй като нормално широчината на един носещ дувар е към 60 см, а този е 1 м, който е на хоросан, не на тиня, и от вътрешната страна е измазан. Това за мен е бил първият етаж, най-вероятно е имал втори и трети - дървен. Чисто археологически и стратиграфски тази постройка се появява в края на V и началото на VI век. Вероятно след пожара те подравняват нов терен и я построяват. Толкова е непокътнато всичко, че камъните от втория етаж са паднали и са напълнили първия, тъй като при започване на VII век крепостта е унищожена. ”
На мястото са открити още звънчета, коланни приложения, монети и юртообразно жилище, където в пещта даже стояли кокалите на изпечени животни.
Вероятно тази целокупност на находките се дължи на обстоятелството, че местността постоянно е била гранична зона и е охранявана от бойци с термокамери. Освен това е значимо географско място, защото още през 1919 година, когато комисията по Ньойския контракт идва да предначертава границите сред България и Гърция,
локални напиват членовете ѝ и ги откарват в гръцка територия. Така печелят 5 км и Балък дере остава наша територия.
“Това го бе разказал проф. Божидар Димитров, който постоянно финансираше разкопките – споделя Кънев. - Аз се съгласих да взема този обект, тъй като, когато Бони Петрунова – сегашният шеф на Националния исторически музей, направи първите сондажи, извади една старобългарска апликация и едно звънче, което към момента звъни. Тогава незабавно си помислих, че щом там е имало прабългари, толкоз на юг, значи е нещо съществено. Още първата година намерихме юртообразното жилище. ”
Какво обаче е обяснението, че навръх това място археолозите намират пластина с кирилски надпис, който няма аналог у нас, и постройка, която също не е виждана на никое място другаде до този миг? Този въпрос си задават всички археолози, осведомени с Балък дере.
“С сътрудници спорим дали крепостта не е била стражева
– показва Ивайло Кънев. - Обаче аз се пробвам да им обясня, че в едно нормално кале чак улица да има, да има такава постройка и сходни открития, не ми се връзва. Защо в другите калета го няма? Освен това няма нито една кула, няма по какъв начин да е стражева. Моята теза е, че това е непостоянен административен център. Когато вила Армира е унищожена в края на IV век, при Теодосий се унищожава светилището, което се намира върху този рид.
На негово място се строи тази цитадела, която е доста значима. Тя управлява и пътя по Арда към Беломорието и към Родопите. Колкото по̀ на запад копаем, толкоз повече се намират антични монументи. Може би това е бил пътят към светилището и може би там ще намираме надписи, защото до момента сме разкрили два, само че счупени. Надявам се да установим и името на крепостта. Тя се намира в най-ниския рид, което значи, че това е бил административен център и
шефът не се е притеснявал от нищо. Не му е трябвало да следи
Над него има други, доста по-високи хълмове. Затова не считам, че е била стражева. ” Археологът от НИМ е уверен, че колкото повече копае в Балък дере, толкоз повече ще открива какъв брой значимо е било мястото преди епохи. Истинският триумф за него ще бъде да откри името на крепостта и да потвърди тезата си, че в действителност Родостица е била административен център.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ