Как беше създадена американската атомна бомба
Той е бащата на американската атомна бомба - през 1942 разпореждат на военачалник Лесли Гроувс да създаде нов тип оръжие, с което би трябвало да бъде извоювана войната против Хитлер. Това е историята на раждането на атомната бомба.
Преди 75 години, на шести и на девети август 1945-а, американците хвърлят атомни бомби над Хирошима и Нагасаки. Междувременно през днешния ден е добре известно по какъв начин е била основана бомбата в Съединени американски щати. Но по-малко се знае за военния началник на програмата – така наречен план " Манхатън " – военачалник Лесли Гроувс. А той е бил много забележителна персона. Неслучайно са го наричали " основният шеф на атомната бомба ".
След като приключва Масачузетския софтуерен институт, Гроувс взема решение да прави военна кариера. Записва военната академия " Уест Пойнт ", след Първата международна война служи в инженерни войски, а когато стартира строителството на Пентагона, той е един от техническите ръководители на градежа.
В началото са секретните обекти
През 1942-а година Гроувс е извикан от началството. Казват му, че е назначен за началник на плана по основаването на ново оръжие и го създават в чин бригаден военачалник. Гроувс не е удовлетворен - не му се желае да работи с недисциплинирани цивилни жители и с капризни интелектуалци. Но в Генералния щаб му споделят: " Ако се справите, ще спечелим войната ". Гроувс споделя: " Слушам! " и се хваща за работа.
Още през първата седмица той харчи повече пари, в сравнение с са отделени в началото за целия план " Манхатън " (самият военачалник дава това име на програмата). Купува две хиляди стоманени бъчви с уранов окис, които белгийците, опасявайки се от настъплението на германците, трансферират през 1940-а година от Конго в Америка. Гроувс купува и колосален терен от 240 кв. км в щата Тенеси. Там е построен " обектът Х " - секретният индустриален комплекс, който се занимава с обогатяването на уран. Именно на това място е квалифициран уранът за атомната бомба, хвърлена над Хирошима.
Нацистите се забавят съдбовно
Лесли Гроувс купува терени из цялата страна и на първо време строи жилища за тези, които ще построяват секретните обекти и ще работят в тях, търси подизпълнители, поръчва нужните материали, приготвя съответния административния уред, с цел да държи всичко под надзор. В напълно новата област на науката и военната техника, за която към момента няма точна визия, са вложени стотици милиони долари.
Тогава към момента не е несъмнено, че основаването на бомбата изобщо ще стане допустимо. Строят се лаборатории, заводи, изпитателни комплекси, въпреки софтуерните процеси още да не са създадени. Пари не се пестят, а най-важното е всичко да стане оптимално бързо. След като избягалите от Германия нуклеарни физици предизвестяват, че в Третия райх се работи по основаването на ужасно нуклеарно оръжие, американците схващат, че би трябвало да изпреварят Хитлер.
Впрочем, обратно на публикуваното мнение, германците в никакъв случай не са били рисково покрай основаването на атомна бомба. От 1943-а година нататък те безнадеждно изостават от плана " Манхатън ". За разлика от американците и британците, Хитлер не финансира изключително обилно тази сфера на военни разработки. Освен това настъплението и бомбардировките на съдружниците принуждават германците непрекъснато да импровизират.
Дебелият военачалник и слабият физик
Но да се върнем към Лесли Гроувс. Той е много представителна персона - висок, с прошарена коса, с огромни мустаци и сини очи. И е доста цялостен - шият униформите му по поръчка. Като началник е корав, не търпи възражения, самонадеян е и доста самолюбив.
Точно подобен човек избира и за теоретичен началник на плана " Манхатън " - професора от Калифорнийския университет Робърт Опенхаймер, който ужасява контраразузнаването, защото чете Маркс и се движи в леви среди. Съпругата му, брат му и дамата на брат му били членове на Комунистическата партия. А самият той е под наблюдението на психиатър, пуши доста и е ужасно слаб.
Двете бомби за Япония
Но изборът на Гроувс се оказва правилен. Огромното самолюбие на Опенхаймер, афектиран от това, че неговите теоретични писания по физика не са намерили дължимото самопризнание, както счита той, го окуражи и той събира най-хубавите в страната физици, химици, металурзи, военни техници, специалисти по гърмежи, в това число доста емигранти-евреи, съумели да избягат от нацистка Германия. И освен ги събира - убеждава ги да заминат със фамилиите си за месеци или за години в закрития " обект Х " в Лос Аламос, ситуиран на 60 км от най-близкия град.
Общо по плана работят над 125 хиляди души. Стойността му е два милиарда $ - астрономическа сума дори от днешна позиция. На 16-и юли 1945-а година в пустинята, на триста км южно от Лос Аламос, са направени първите тествания на плутониевата бомба. След гърмежа един от офицерите споделя на Гроувс: " Това беше, войната свърши ". И е имал поради войната с Япония, защото все още хитлеристка Германия към този момент е капитулирала. " Да, само че едвам откакто хвърлим две бомби в Япония ", дава отговор генералът. Две - тъй като едната е плутониева, а другата - уранова.
Киото се отървава на косъм
Лесли Гроувс упорства нуклеарна бомба да бъде хвърлена, с изключение на над Хирошима, и над античната японска столица Киото. Като значение са имали не културата и историята, а фактът, че градът има към един милион поданици, т.е. резултатът би бил по-голям. В последна сметка американците се отхвърлят от Киото. В противоположен случай при започване на август 1945-а година щяха да загинат още повече хора.
Преди 75 години, на шести и на девети август 1945-а, американците хвърлят атомни бомби над Хирошима и Нагасаки. Междувременно през днешния ден е добре известно по какъв начин е била основана бомбата в Съединени американски щати. Но по-малко се знае за военния началник на програмата – така наречен план " Манхатън " – военачалник Лесли Гроувс. А той е бил много забележителна персона. Неслучайно са го наричали " основният шеф на атомната бомба ".
След като приключва Масачузетския софтуерен институт, Гроувс взема решение да прави военна кариера. Записва военната академия " Уест Пойнт ", след Първата международна война служи в инженерни войски, а когато стартира строителството на Пентагона, той е един от техническите ръководители на градежа.
В началото са секретните обекти
През 1942-а година Гроувс е извикан от началството. Казват му, че е назначен за началник на плана по основаването на ново оръжие и го създават в чин бригаден военачалник. Гроувс не е удовлетворен - не му се желае да работи с недисциплинирани цивилни жители и с капризни интелектуалци. Но в Генералния щаб му споделят: " Ако се справите, ще спечелим войната ". Гроувс споделя: " Слушам! " и се хваща за работа.
Още през първата седмица той харчи повече пари, в сравнение с са отделени в началото за целия план " Манхатън " (самият военачалник дава това име на програмата). Купува две хиляди стоманени бъчви с уранов окис, които белгийците, опасявайки се от настъплението на германците, трансферират през 1940-а година от Конго в Америка. Гроувс купува и колосален терен от 240 кв. км в щата Тенеси. Там е построен " обектът Х " - секретният индустриален комплекс, който се занимава с обогатяването на уран. Именно на това място е квалифициран уранът за атомната бомба, хвърлена над Хирошима.
Нацистите се забавят съдбовно
Лесли Гроувс купува терени из цялата страна и на първо време строи жилища за тези, които ще построяват секретните обекти и ще работят в тях, търси подизпълнители, поръчва нужните материали, приготвя съответния административния уред, с цел да държи всичко под надзор. В напълно новата област на науката и военната техника, за която към момента няма точна визия, са вложени стотици милиони долари.
Тогава към момента не е несъмнено, че основаването на бомбата изобщо ще стане допустимо. Строят се лаборатории, заводи, изпитателни комплекси, въпреки софтуерните процеси още да не са създадени. Пари не се пестят, а най-важното е всичко да стане оптимално бързо. След като избягалите от Германия нуклеарни физици предизвестяват, че в Третия райх се работи по основаването на ужасно нуклеарно оръжие, американците схващат, че би трябвало да изпреварят Хитлер.
Впрочем, обратно на публикуваното мнение, германците в никакъв случай не са били рисково покрай основаването на атомна бомба. От 1943-а година нататък те безнадеждно изостават от плана " Манхатън ". За разлика от американците и британците, Хитлер не финансира изключително обилно тази сфера на военни разработки. Освен това настъплението и бомбардировките на съдружниците принуждават германците непрекъснато да импровизират.
Дебелият военачалник и слабият физик
Но да се върнем към Лесли Гроувс. Той е много представителна персона - висок, с прошарена коса, с огромни мустаци и сини очи. И е доста цялостен - шият униформите му по поръчка. Като началник е корав, не търпи възражения, самонадеян е и доста самолюбив.
Точно подобен човек избира и за теоретичен началник на плана " Манхатън " - професора от Калифорнийския университет Робърт Опенхаймер, който ужасява контраразузнаването, защото чете Маркс и се движи в леви среди. Съпругата му, брат му и дамата на брат му били членове на Комунистическата партия. А самият той е под наблюдението на психиатър, пуши доста и е ужасно слаб.
Двете бомби за Япония
Но изборът на Гроувс се оказва правилен. Огромното самолюбие на Опенхаймер, афектиран от това, че неговите теоретични писания по физика не са намерили дължимото самопризнание, както счита той, го окуражи и той събира най-хубавите в страната физици, химици, металурзи, военни техници, специалисти по гърмежи, в това число доста емигранти-евреи, съумели да избягат от нацистка Германия. И освен ги събира - убеждава ги да заминат със фамилиите си за месеци или за години в закрития " обект Х " в Лос Аламос, ситуиран на 60 км от най-близкия град.
Общо по плана работят над 125 хиляди души. Стойността му е два милиарда $ - астрономическа сума дори от днешна позиция. На 16-и юли 1945-а година в пустинята, на триста км южно от Лос Аламос, са направени първите тествания на плутониевата бомба. След гърмежа един от офицерите споделя на Гроувс: " Това беше, войната свърши ". И е имал поради войната с Япония, защото все още хитлеристка Германия към този момент е капитулирала. " Да, само че едвам откакто хвърлим две бомби в Япония ", дава отговор генералът. Две - тъй като едната е плутониева, а другата - уранова.
Киото се отървава на косъм
Лесли Гроувс упорства нуклеарна бомба да бъде хвърлена, с изключение на над Хирошима, и над античната японска столица Киото. Като значение са имали не културата и историята, а фактът, че градът има към един милион поданици, т.е. резултатът би бил по-голям. В последна сметка американците се отхвърлят от Киото. В противоположен случай при започване на август 1945-а година щяха да загинат още повече хора.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ