Историк: Историята се повтаря, а човечеството не си взима поуки
Той е създател на четири книги и е един от основателите на известния план “Българска история “. Завършва “Мждународни връзки “ в СУ “Св. Кл. Охридски “, магистър е по изразителност и финансов мениджмънт.
Основна задача пред съдружие „ Българска история “ е съхраняването и популяризирането на българската история посредством поддръжката на два уеб страницата, обиколки на учебни заведения за изнасяне на уроци по родолюбие, основаване на просветителни клипове, документални поредици, късометражни филми и телевизионни излъчвания, отдадени на бележити лица и събития от родното минало, издаване на книги с историческа тема, а от март 2016 и едноименно списание.
Иван Кънчев е основен воин в “Нашият ден “:
“Случващото се в Украйна е едно от най-неприяните събития, които могат да се случат в хода на историята на избрана страна и континент. Мислехме, че тези неща са останали обратно в предишното и като че ли сме си научили уроците от историята, само че единственото, което се удостовери за следващ път е, че историята се повтаря, а човечеството не си взима поучения от нея.
За страдание войната изключително през днешния ден се води, както на бойното, по този начин и на осведомителното. Много е мъчно да отсяваме коя е вярната. “
Спирането на Facebook за Европейски Съюз
“Това в някакъв аспект би успокоило хората. Наличието на толкоз пристрастени хора към медията демонстрира, че нещо не е наред. “
Дискусиите към датата 3 март
“Интересно ми е да обсъдим в обществото ни дали изобщо има дата, която ни сплотява. Заради наши специфики в народопсихологията доста мъчно можем да се обединим към една дата, само че този дебат за 3 март постоянно е вървял, а тази година кулминира поради събитията, които се случват в Украйна и Русия.
Дискусиите не бяха приятни и единственото, което вършат е още повече да разделят обществото ни. Всеки един от нас е зает с спора сега и с помощта на обществените мрежи се затваряме в едни микрообщества, в които имаме свои съидейници, а с всички останали се караме яростно.
Аз считам, че 3 март следва да бъде народен празник на България и не считам, че е належащо да го променяме. “
Сдружение “Българска история “
“Минахме през доста стадии, защото развиването на Сдружението съответства и с нашето личностно развиване. Когато го стартирахме, то стартира от една страница във Facebook, бяхме възпитаници в 12 клас и не осъзнавахме, че това нещо дотам ще промени живота ни.
За благополучие тогавашното занимание от дълго време се е трансформирало в работа. Етапите бяха разнообразни, само че постоянно ни е обединявало това – да създадем историята по-интересна, по-популярна и като че ли към този момент намерихме нашата ниша. Намерихме я и като издателство, профилирано единствено върху българска история, каквото липсваше на нашия пазар. Радваме се, че към изданията има интерес. “
Експертизата е доста значима и мога да заявяа, че през годините сме работили с някои от най-големите имена в българската историография, като по. Пламен Павлов, проф. Пламен Митев и десетки други. “
Фокусът
“Той сега е издателската активност. Успяваме да осъществяваме сред 25 и 30 издания, които по-късно представяме на читателите, както нови книга, по този начин също и преиздаваме остарели, които не са виждали бял свят от десетки години. В началото на тази година отбелязахме стотната книга на издателството.
Продължаваме да осъществяваме и видеосъдържание, което се радва на забележителна известност в интернет, което ни радва, тъй като е мъчно историческо наличие да се бори наедно с останалите видеа в Youtube, които гледат младежите. “
Новото потомство
“Децата се развиват извънредно бързо, усвояват добре информацията, в случай че е поднесена по верния метод. По-скоро ние не разбираме новото потомство, те в действителност се развиват извънредно бързо. Те по различен метод възприемат информацията, която е в невъобразими размери. Трябва да се пригодим и да обърнем това в позитив. “
Основна задача пред съдружие „ Българска история “ е съхраняването и популяризирането на българската история посредством поддръжката на два уеб страницата, обиколки на учебни заведения за изнасяне на уроци по родолюбие, основаване на просветителни клипове, документални поредици, късометражни филми и телевизионни излъчвания, отдадени на бележити лица и събития от родното минало, издаване на книги с историческа тема, а от март 2016 и едноименно списание.
Иван Кънчев е основен воин в “Нашият ден “:
“Случващото се в Украйна е едно от най-неприяните събития, които могат да се случат в хода на историята на избрана страна и континент. Мислехме, че тези неща са останали обратно в предишното и като че ли сме си научили уроците от историята, само че единственото, което се удостовери за следващ път е, че историята се повтаря, а човечеството не си взима поучения от нея.
За страдание войната изключително през днешния ден се води, както на бойното, по този начин и на осведомителното. Много е мъчно да отсяваме коя е вярната. “
Спирането на Facebook за Европейски Съюз
“Това в някакъв аспект би успокоило хората. Наличието на толкоз пристрастени хора към медията демонстрира, че нещо не е наред. “
Дискусиите към датата 3 март
“Интересно ми е да обсъдим в обществото ни дали изобщо има дата, която ни сплотява. Заради наши специфики в народопсихологията доста мъчно можем да се обединим към една дата, само че този дебат за 3 март постоянно е вървял, а тази година кулминира поради събитията, които се случват в Украйна и Русия.
Дискусиите не бяха приятни и единственото, което вършат е още повече да разделят обществото ни. Всеки един от нас е зает с спора сега и с помощта на обществените мрежи се затваряме в едни микрообщества, в които имаме свои съидейници, а с всички останали се караме яростно.
Аз считам, че 3 март следва да бъде народен празник на България и не считам, че е належащо да го променяме. “
Сдружение “Българска история “
“Минахме през доста стадии, защото развиването на Сдружението съответства и с нашето личностно развиване. Когато го стартирахме, то стартира от една страница във Facebook, бяхме възпитаници в 12 клас и не осъзнавахме, че това нещо дотам ще промени живота ни.
За благополучие тогавашното занимание от дълго време се е трансформирало в работа. Етапите бяха разнообразни, само че постоянно ни е обединявало това – да създадем историята по-интересна, по-популярна и като че ли към този момент намерихме нашата ниша. Намерихме я и като издателство, профилирано единствено върху българска история, каквото липсваше на нашия пазар. Радваме се, че към изданията има интерес. “
Експертизата е доста значима и мога да заявяа, че през годините сме работили с някои от най-големите имена в българската историография, като по. Пламен Павлов, проф. Пламен Митев и десетки други. “
Фокусът
“Той сега е издателската активност. Успяваме да осъществяваме сред 25 и 30 издания, които по-късно представяме на читателите, както нови книга, по този начин също и преиздаваме остарели, които не са виждали бял свят от десетки години. В началото на тази година отбелязахме стотната книга на издателството.
Продължаваме да осъществяваме и видеосъдържание, което се радва на забележителна известност в интернет, което ни радва, тъй като е мъчно историческо наличие да се бори наедно с останалите видеа в Youtube, които гледат младежите. “
Новото потомство
“Децата се развиват извънредно бързо, усвояват добре информацията, в случай че е поднесена по верния метод. По-скоро ние не разбираме новото потомство, те в действителност се развиват извънредно бързо. Те по различен метод възприемат информацията, която е в невъобразими размери. Трябва да се пригодим и да обърнем това в позитив. “
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ