Историята на Ханс Кристиан Андерсен
Той бил изцяло некадърен да учи, докарвал учителя си до полуда, постоянно се прибирал с подути пръсти, учителят му удрял бездарния възпитаник с линийка по ръцете, тъй като и по този начин и не можел да овладее правописа.
Той бил наведен и изглеждал неуместно, обличал се в костюми с няколко размера по-големи, носел въже със себе си и бил прочут с извънредно свадливия си темперамент.
Мечтаел да стане актьор. Тази му фантазия обаче нямало по какъв начин дасе сбъдне – поверили му единствено една роля и то, както биха споделили в този момент, „ в масовка “. – Твърде противен си! – казвали му непосредствено в очите. Той в действителност не блестял с особена хубост: дребни очи, голям нос, висок, слаб, дълги ръце с огромни пръсти…
По-късно, откакто към този момент станал прочут, той се научил да реагира на офанзивите, свързани с външния му тип. Когато някой денди в Копенхаген, виждайки остарялата, износена шапка на главата на писателя, възкликвал: „ И какво, това тъпо нещо на главата ти се назовава шапка?! “ – той незабавно реагирал: „ И това тъпо нещо под шапката ти се назовава глава? “
Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2 април 1805 година в фамилията на безпаричен обущар и перачка. Въпреки ужасната беднотия, родителите на бъдещия публицист вярвали, че техният правоприемник има необикновен шанс.
В края на краищата той имал покрив над главата си и не бил заставен да работи, до момента в който бабите и дядовците от страна на майката от доста ранна възраст изгонилу щерка си на улицата и я принудили да проси.
Още от детството си Ханс Кристиан бил чудноват. Непрекъснато фантазирал и разказвал истории на своите връстници, които не желали да слушат нелепостите му и безмилостно биели разказвача.
Дори домашната котка се стремяла да избяга, когато заради неналичието на други слушатели момчето се опитвало да й опише една от своите истории.
При това той бил изцяло некадърен да учи, докарвал учителя си до полуда, постоянно се прибирал с подути пръсти, учителят му удрял бездарния възпитаник с линийка по ръцете, тъй като и по този начин и не можел да овладее правописа.
До края на живота си Андерсен пишел с голям брой неточности. И на 14-годишна възраст този момък напълно напуснал дома си, казвайки, че отива в Копенхаген, с цел да стане прочут актьор. Но в последна сметка станал знаменит повествовател на приказки!
