Странен бозайник, кръстен на Дейвид Атънбъроу и смятан за изчезнал, е преоткрит от учени
Той беше уловен от камера в планината на Циклоп в Индонезия повече от 60 години след последното му вписване - в последния ден от четири седмици експедиция, ръководена от учени от Оксфордския университет.
Биологът Джеймс Кемптън откри изображенията на дребното творение в горските храсталаци на последната карта с памет, извлечена от повече от 80 отдалечени камери.
Изображение: Изображението, което разкри, че животното въпреки всичко не е изчезнало. Снимка: Expedition Cyclops/Handout„ Имаше ужасно възприятие на еуфория, а също и облекчение, че прекарах толкоз дълго време на полето без премия до последния ден “, сподели той за момента, в който за първи път видя фрагментите. < /p>
„ Извиках на сътрудниците си, които към момента бяха останали... и споделих „ намерихме го, намерихме го “ – изтичах от бюрото си до хола и прегърнах момчетата. “
Ехидните споделят името си с полу-жена, полу-змия, гръцко митологично творение и са разказани от екипа като срамежливи нощни жители на дупки, които са извънредно сложни за намиране.
" Причината да наподобява толкоз друг от другите бозайници е, че е член на еднопроходните, група, която снася яйца, която се е отделила от останалата част от дървото на живота на бозайниците преди към 200 милиона години “, сподели доктор Кемптън.
Прочетете още от Sky News:„ Шахът ми избави живота “: Украинците и руснаците вършат ходове за Англия
Австралия се съгласява да одобри климатичните бежанци от Тувалу
Това съответно тип, Zaglossus attenboroughi, е бил научно регистриран единствено един път до момента, от холандски ботаник през 1961 година
Различен тип ехидна се среща в цяла Австралия и низината на Нова Гвинея.
Екипът на доктор Кемптън оцеляха след земетресение, малария и даже пиявица, прикрепена към очна ябълка по време на пътуването им.
Те работиха с локалното село Йонгсу Сапари, с цел да направляват и изследват отдалечения терен на североизточна Папуа.
< p> Ехидната е вградена в локалната просвета, в това число традиция, която споделя, че споровете се позволяват посредством изпращане на една група в гората да търси бозайника, а друга в океана, с цел да откри марлин.И двете създания са били считани за толкоз сложни за намиране, че постоянно са били нужни десетилетия или потомство, с цел да бъдат открити - само че един път открити, животните символизират края на спора и връщане към хармонични взаимоотношения.
