Как живее ондатрата, най-рядкото и най-странно животно в Русия
Това зверче с причудлива осанка е на към 30 милиона години и до през днешния ден е оживяло само в Русия. Макар че по никакъв начин не му е било елементарно.
Руската ондатра не наподобява на никое друго млекопитаещо. Тя е сляпа като къртицата, живее във водата и има ципи като птицечовката. Има невероятен нос-хобот, който замества зрението ѝ и ѝ оказва помощ да откри пътя до бърлогата си. Опашката ѝ наподобява на тази на плъха, само че е по-дебела в основата и има една специфичност – отделя мощна мускусна миризма. Толкова мощна, че да стоиш покрай ондатрата е същинско тестване.
Ондатрите не устоят на стрес: те могат да умрат от боязън, мощен тон, от заплахата да се сбият със себеподобно или от миризмата на лепило.
Ю. Евсюков/Sputnik
И най-после, това е единственото млекопитаещо, към чието име може решително да се добави думата „руско“. Животното се е на земята преди към 30 милиона години. В него има 5 типа, като 4 от тях са изчезнали преди повече от 1 милион години. Руската ондатра е оживяла до през днешния ден само на територията на Русия.
Живо изкопаемо
Ондатрата е доста капризна към местообитанието си. Тя може да живее единствено в заливни водоеми – езера в речни корита, които напролет се пълнят и излизат от крайбрежията си, обединявайки се в едно общо водно пространство с реката. Зверчето употребява този интервал за размножаване: популацията се смесва, обособените човеци се опознават и основават фамилии.
Много значимо е водоемът да не е замръзвал през зимата и да е с висок бряг: ондатрите изкопават в тях система от дупки с входове през водата. Дупките се употребяват за най-различни цели: в някои от тях животните отглеждат потомството си, в други си почиват от него, а от трети – излизат, с цел да подишат, защото не могат да устоят под водата повече от 5 минути.
Дългите носове с вибриси (дълги, твърди косми) и характерната миризма, която отделя мускусната жлеза на опашката (с която „маркират“ пътя си) оказват помощ на ондатрите да се придвижват в тази комплицирана подземна система от дупки. С носа си, наподобяващ хобот, те „вакуумират“ тинестото дъно в търсене на храна – инсекти, лаври и мекотели.
Юрий Дяконов/ТАСС
Палеонтологични данни сочат, че ондатрата на процедура не се е променяла от милиони години. Подобни животни се назовават още живи изкопаеми. Но на земята са останали доста малко от тях: през 2020 година в природата е имало единствено 6000 индивида, а ареалът на местообитанието им се лимитира до басейните в Централна Русия. Видът е включен в Червената книга и е с Категория 1: „опасност от изчезване“. Под тази категория е единствено Категория 0: „вероятно изчезнал“.
Миризми и кожи
Заради слабото си зрение и своята тромавост ондатрата е на практика беззащитна при среща с хищници, само че те избират да заобикалят полуводното животно отдалеко поради миризмата на мускус. Именно тази миризма, обаче, е повода през междинните епохи животното да стартира да се бори за своето оцеляване – поради индивида. Заради мускусната жлеза, хората ловят животните, режат опашките им, сушат ги и слагат в шкафовете с облекла и долни дрехи като средство за прогонване на молци.
Докторът и учен на науките Иван Лепьохин през 1768 година написа: „Вискозната субстанция, която се съдържа във везикулите на опашния конус, е с толкоз мощна миризма, че човек би трябвало да има особени привички, с цел да може да я извлече. Струва ми се, че тя е доста по-миризлива от струята на бобъра. За мен миризмата беше толкоз непоносима, че не можех да държа ондатрата в ръце повече от пет минути, без да ме заболи главата“. Впрочем, средството против молци си има и минус: мощната миризма се пропива в цялото долни дрехи и, както написа Лепьохин, човек може да седи до хората, които го употребяват, единствено в случай че носът му е запушен.
MHNT.INS.10 (CC BY-SA 4.0)
Докторът загатва още, че никой не се интересува от кожата на ондатрата, тъй като тя също мирише доста неприятно. През XIX в., обаче, това се трансформира. Кожата на ондатрата се трансформира в скъпо бижу за облекла – тя е блестяща, гъста и водоустойчива, с друга конструкция на косъма – плътна не в основата, а в края. Това разрешава на животното да излезе от водата, да се отръска и незабавно да стане изсъхнало и пухкаво. Кожата му се цени повече от тази на бобъра и по никакъв начин не е евтина. По това време интерес към отделяния от животното секрет стартират да демонстрират освен хората, които го употребяват против молци. Търговци го изнасят за Франция за парфюмерийния бизнес, тъй като секретът стабилизира аромата на парфюмите. Именно кожите и парфюмите са главната причина за безконтролния лов на животното и по този начин, за първи път, над него надвисва заплахата от изгубване.
Смъртоносна мрежа
Върху популацията негативно въздействат и други антропогенни фактори: засушаването на заливите, строителството на ВЕЦ-ове (местата, където по-рано живеят ондатрите, се оказват наводнени), изсичането на горите, пашата на добитък, замърсяването на водоемите, изменението на климата. През 1920 година руското държавно управление афишира възбрана на лова на ондатри, с цел да възвърне числеността им. Мярката проработва и възбраната е свалена, след което те още веднъж стартират да умират всеобщо. През 1957 година животното още веднъж става предпазено. Но над него надвисва друга заплаха.
„До 1990-те числеността на популацията от ондатри беше към 70 000 индивида и беше почти стабилна“, Алексей Зименко, шеф на Центъра за запазване на дивата природа. След това, обаче, тя е погубена от китайските мрежи, които бракониерите употребяват за лов на риба. „Те постоянно хвърлят мрежи, наводненията ги отнасят. <>… поради тях към началото на 2000-те броят на ондатрите понижа до 25 000“.
След възбраната върху вноса на подготвени мрежи и електрически въдици обстановката се забавя, само че не се взема решение. Вносът на тези мрежести материали продължава да е позволен.
Ондатрата може да бъде убита от всичко
Един от методите ондатрите да бъдат развъдени е те да бъдат предпазени и опазвани в специфични охранявани територии, в резервати за диви животни, или популацията да се отглежда в развъдници. Проблемът, обаче е, че ондатрата може да почине на процедура от всичко.
Юрий Дяконов/ТАСС
„Ондатрите въобще не устоят на стрес – едно животно умря под грижите ми, просто тъй като го взех в ръце. Веднъж пробивах нещо с бормашина в мазата и две ондатри, евентуално изплашени от мощния звук, се разболяха и умряха. Имаше и един случай, в който използвах лепило и животното умря поради миризмата“, Мария Онуфреня, която дружно със брачна половинка си учи животното от 1975 година и се пробва да го развъжда.
Ондатрата не трябва да се хваща за тялото, единствено за опашката. Трябва да се храни на едно и също място и по един и същи метод, тъй като животното става нервно при всяка смяна и стартира да се кара с останалите животни или да боледува. То може да заболее поради несъответствуваща храна, да отслабне и да почине. „Когато животното боледува, козината му става мокра, става неенергично, стартира да слабее. Очевидно е, че не се усеща добре. И всякога би трябвало да изясняваш какво се е случило. Ако става въпрос за нарушаване на обмяната на веществата, може да му се дадат витамини, минерали. Но от време на време въобще не е ясно какъв е проблемът“, споделя докторът на биологическите науки Марина Рутовская.
Преди да се сбие със себеподобно, ондатрата застава на задните си лапи и „замръзва“. Свадата може да е смъртоносна, без въобще да се състои. „Веднъж двама възрастни самеца бяха попаднали в капан. Започнахме да демонтираме клетката и един от тях застана на задните си лапи, с цел да се впусне към другия. Но не съумя да го допре – падна мъртъв на земята“, споделя Онуфреня.
Основната компликация, обвързвана с ондатрите, е че те не желаят да се развъждат, когато са в плен. А в случай че въпреки всичко това се случи, запазването на потомството е същинско предизвикателство за учените. Заради напрежението ондатрата може просто да изяде детето си. Освен това ондатрите са моногамни и си избират сътрудник за цялостен живот: в случай че единият почине, другият тъгува и също е прекомерно евентуално да почине.
От 2001 година учените се пробват просто да наблюдават популацията я (да я преброяват и да поддържат положителни условия в резерватите), а не да я ловят и местят в други ареали. През 2020 година, да вземем за пример, в 120 езера са преброени единствено 190 индивида, което е извънредно малко. Никой не желае да рискува живота даже на едно животно. А има и случаи, в които експедициите от учени и доброволци, тръгнали да търсят ондатри, не срещат нито един представител на типа за цялостен сезон. Хората тъмно се майтапят: „А съществува ли въобще съветската ондатра?“.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Руската ондатра не наподобява на никое друго млекопитаещо. Тя е сляпа като къртицата, живее във водата и има ципи като птицечовката. Има невероятен нос-хобот, който замества зрението ѝ и ѝ оказва помощ да откри пътя до бърлогата си. Опашката ѝ наподобява на тази на плъха, само че е по-дебела в основата и има една специфичност – отделя мощна мускусна миризма. Толкова мощна, че да стоиш покрай ондатрата е същинско тестване.
Ондатрите не устоят на стрес: те могат да умрат от боязън, мощен тон, от заплахата да се сбият със себеподобно или от миризмата на лепило.
Ю. Евсюков/Sputnik И най-после, това е единственото млекопитаещо, към чието име може решително да се добави думата „руско“. Животното се е на земята преди към 30 милиона години. В него има 5 типа, като 4 от тях са изчезнали преди повече от 1 милион години. Руската ондатра е оживяла до през днешния ден само на територията на Русия.
Живо изкопаемо
Ондатрата е доста капризна към местообитанието си. Тя може да живее единствено в заливни водоеми – езера в речни корита, които напролет се пълнят и излизат от крайбрежията си, обединявайки се в едно общо водно пространство с реката. Зверчето употребява този интервал за размножаване: популацията се смесва, обособените човеци се опознават и основават фамилии.
Много значимо е водоемът да не е замръзвал през зимата и да е с висок бряг: ондатрите изкопават в тях система от дупки с входове през водата. Дупките се употребяват за най-различни цели: в някои от тях животните отглеждат потомството си, в други си почиват от него, а от трети – излизат, с цел да подишат, защото не могат да устоят под водата повече от 5 минути.
Дългите носове с вибриси (дълги, твърди косми) и характерната миризма, която отделя мускусната жлеза на опашката (с която „маркират“ пътя си) оказват помощ на ондатрите да се придвижват в тази комплицирана подземна система от дупки. С носа си, наподобяващ хобот, те „вакуумират“ тинестото дъно в търсене на храна – инсекти, лаври и мекотели.
Юрий Дяконов/ТАСС Палеонтологични данни сочат, че ондатрата на процедура не се е променяла от милиони години. Подобни животни се назовават още живи изкопаеми. Но на земята са останали доста малко от тях: през 2020 година в природата е имало единствено 6000 индивида, а ареалът на местообитанието им се лимитира до басейните в Централна Русия. Видът е включен в Червената книга и е с Категория 1: „опасност от изчезване“. Под тази категория е единствено Категория 0: „вероятно изчезнал“.
Миризми и кожи
Заради слабото си зрение и своята тромавост ондатрата е на практика беззащитна при среща с хищници, само че те избират да заобикалят полуводното животно отдалеко поради миризмата на мускус. Именно тази миризма, обаче, е повода през междинните епохи животното да стартира да се бори за своето оцеляване – поради индивида. Заради мускусната жлеза, хората ловят животните, режат опашките им, сушат ги и слагат в шкафовете с облекла и долни дрехи като средство за прогонване на молци.
Докторът и учен на науките Иван Лепьохин през 1768 година написа: „Вискозната субстанция, която се съдържа във везикулите на опашния конус, е с толкоз мощна миризма, че човек би трябвало да има особени привички, с цел да може да я извлече. Струва ми се, че тя е доста по-миризлива от струята на бобъра. За мен миризмата беше толкоз непоносима, че не можех да държа ондатрата в ръце повече от пет минути, без да ме заболи главата“. Впрочем, средството против молци си има и минус: мощната миризма се пропива в цялото долни дрехи и, както написа Лепьохин, човек може да седи до хората, които го употребяват, единствено в случай че носът му е запушен.
MHNT.INS.10 (CC BY-SA 4.0) Докторът загатва още, че никой не се интересува от кожата на ондатрата, тъй като тя също мирише доста неприятно. През XIX в., обаче, това се трансформира. Кожата на ондатрата се трансформира в скъпо бижу за облекла – тя е блестяща, гъста и водоустойчива, с друга конструкция на косъма – плътна не в основата, а в края. Това разрешава на животното да излезе от водата, да се отръска и незабавно да стане изсъхнало и пухкаво. Кожата му се цени повече от тази на бобъра и по никакъв начин не е евтина. По това време интерес към отделяния от животното секрет стартират да демонстрират освен хората, които го употребяват против молци. Търговци го изнасят за Франция за парфюмерийния бизнес, тъй като секретът стабилизира аромата на парфюмите. Именно кожите и парфюмите са главната причина за безконтролния лов на животното и по този начин, за първи път, над него надвисва заплахата от изгубване.
Смъртоносна мрежа
Върху популацията негативно въздействат и други антропогенни фактори: засушаването на заливите, строителството на ВЕЦ-ове (местата, където по-рано живеят ондатрите, се оказват наводнени), изсичането на горите, пашата на добитък, замърсяването на водоемите, изменението на климата. През 1920 година руското държавно управление афишира възбрана на лова на ондатри, с цел да възвърне числеността им. Мярката проработва и възбраната е свалена, след което те още веднъж стартират да умират всеобщо. През 1957 година животното още веднъж става предпазено. Но над него надвисва друга заплаха.
„До 1990-те числеността на популацията от ондатри беше към 70 000 индивида и беше почти стабилна“, Алексей Зименко, шеф на Центъра за запазване на дивата природа. След това, обаче, тя е погубена от китайските мрежи, които бракониерите употребяват за лов на риба. „Те постоянно хвърлят мрежи, наводненията ги отнасят. <>… поради тях към началото на 2000-те броят на ондатрите понижа до 25 000“.
След възбраната върху вноса на подготвени мрежи и електрически въдици обстановката се забавя, само че не се взема решение. Вносът на тези мрежести материали продължава да е позволен.
Ондатрата може да бъде убита от всичко
Един от методите ондатрите да бъдат развъдени е те да бъдат предпазени и опазвани в специфични охранявани територии, в резервати за диви животни, или популацията да се отглежда в развъдници. Проблемът, обаче е, че ондатрата може да почине на процедура от всичко.
Юрий Дяконов/ТАСС „Ондатрите въобще не устоят на стрес – едно животно умря под грижите ми, просто тъй като го взех в ръце. Веднъж пробивах нещо с бормашина в мазата и две ондатри, евентуално изплашени от мощния звук, се разболяха и умряха. Имаше и един случай, в който използвах лепило и животното умря поради миризмата“, Мария Онуфреня, която дружно със брачна половинка си учи животното от 1975 година и се пробва да го развъжда.
Ондатрата не трябва да се хваща за тялото, единствено за опашката. Трябва да се храни на едно и също място и по един и същи метод, тъй като животното става нервно при всяка смяна и стартира да се кара с останалите животни или да боледува. То може да заболее поради несъответствуваща храна, да отслабне и да почине. „Когато животното боледува, козината му става мокра, става неенергично, стартира да слабее. Очевидно е, че не се усеща добре. И всякога би трябвало да изясняваш какво се е случило. Ако става въпрос за нарушаване на обмяната на веществата, може да му се дадат витамини, минерали. Но от време на време въобще не е ясно какъв е проблемът“, споделя докторът на биологическите науки Марина Рутовская.
Преди да се сбие със себеподобно, ондатрата застава на задните си лапи и „замръзва“. Свадата може да е смъртоносна, без въобще да се състои. „Веднъж двама възрастни самеца бяха попаднали в капан. Започнахме да демонтираме клетката и един от тях застана на задните си лапи, с цел да се впусне към другия. Но не съумя да го допре – падна мъртъв на земята“, споделя Онуфреня.
Основната компликация, обвързвана с ондатрите, е че те не желаят да се развъждат, когато са в плен. А в случай че въпреки всичко това се случи, запазването на потомството е същинско предизвикателство за учените. Заради напрежението ондатрата може просто да изяде детето си. Освен това ондатрите са моногамни и си избират сътрудник за цялостен живот: в случай че единият почине, другият тъгува и също е прекомерно евентуално да почине.
От 2001 година учените се пробват просто да наблюдават популацията я (да я преброяват и да поддържат положителни условия в резерватите), а не да я ловят и местят в други ареали. През 2020 година, да вземем за пример, в 120 езера са преброени единствено 190 индивида, което е извънредно малко. Никой не желае да рискува живота даже на едно животно. А има и случаи, в които експедициите от учени и доброволци, тръгнали да търсят ондатри, не срещат нито един представител на типа за цялостен сезон. Хората тъмно се майтапят: „А съществува ли въобще съветската ондатра?“.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ