Това заяви в специално интервю за Дир.бг директорът на Държавната

Това съобщи в особено изявление за Дир.бг шефът на Държавната психиатрична болница „ Св.Иван Рилски “ доктор Цветеслава Гълъбова.

Тя е приключила медицина в Медицински университет – София и бизнесадминистрация в УНСС. От 1994 година работи в Държавната психиатрична болница „ Св.Иван Рилски “ – Нови Искър, където 4 години е била доктор ординатор, 11 години – шеф на поделение за мъже с остри психози, а от 2009 година е шеф на болничното заведение. Съдебен специалист по психиатрия повече от 20 години. Национален специалист по психиатрия на Българския лекарски съюз.

- Д-р Гълъбова, кой може да е палач?

- На процедура всеки човек може да е палач. Понякога несъзнателно, от време на време в положение на афект. А може, в случай че е притежател на психопатни черти, и да възнамерява ликвидиране.

- Какви са психопатните черти?

- Психопатията съставлява, най-общо и в резюме казано, неприятна личностова конструкция. Психопатията е израз на личностова патология. Това не е психологична болест в тесния смисъл на думата, при която когато се извърши закононарушение, не може да се носи отговорност. А това съставлява конструкция на характера, при която човек не е теоретичен и не желае да се преценява с писаните и неписаните правила на обществото. Съсредоточен е върху приемането на удоволствени преживявания и задоволеност само и единствено за себе си. Без да се преценява, че това може да накърни нечии други ползи. Често пъти психопатите са извънредно безчувствени . Затова те са способни на ужасяващи закононарушения, тъй като те не умеят да изпитват емпатия и съпричастност. За страдание обаче постоянно това е съчетано с висок разсъдък и поради това могат да правят серийни убийства.

- Тоест те не усещат и виновност?

- Не, не усещат виновност. Те схващат свойството и смисъла на постъпките си и могат, имат капацитет да ги управляват, само че не желаят. Защото не са научени най-често от ранно детство, че разпоредбите са, с цел да се съблюдават. Това значи ли, че психопатите се раждат такива? По този въпрос има доста хипотези. Има създатели, които пазят тезата, че психопатите се раждат такива. Че има генетична причинност човек да е умопобъркан и нарушител. Най-известният създател е италианският доктор Чезаре Ломброзо и по тази причина на хора с такива незаконни физиономии им споделяме, че имат ломброзианска физиономия.

- Росен Ангелов има ли ломброзианска физиономия?

- Има такава физиономия, да. В същото време има и доста създатели, които смятат, че психопатията се развива, тъй като още в домашната среда стартира едно погрешно образование. Или пък децата израстват в такива фамилии, в които моделите на държание са свързани с неуважение на публичните правила, с погазването им и с апатия. Моето персонално мнение е, че нещата са комбинирани, само че несъмнено залагам повече на възпитанието и това, което човек получава от публичната среда, като образци и метод на реагиране. И доколкото това стартира да се образува точно в фамилията. Много е огромна отговорността на фамилията и родителите във възпитаването на един умопобъркан.

- Може ли да разпознаем психопатът?

- Може, несъмнено. То е цялостно с психопати. Всеки от нас като се замисли има съседи, другари или близки, които не са склонни да съблюдават публичните правила, които с подготвеност слизат от колата, с цел да набият някого на светофара, тъй като преди този момент ги е засякъл. Познават хора, които възпитават децата си в пренебрежение към учителите, тъй като я „ е...майката на тъпите даскали “...Ето такива дребни на пръв взор неща лека бавно образуват у детето, юношата и след това у зрелия човек убеждението, че нормите не са нещо, което следва да се съблюдават.

- Тоест психопатът не е болен и не може да бъде лекуван?

- Да, психопатията не е болест. Най-странното е, че в нашия Закон за здравето е планувано при тежка психопатия, въпреки че не съществува медицински термин като лека и тежка психопатия, има разнообразни типове психопатия, да се лекува в изискванията на наложително лекуване. Само че поради обстоятелството, че за психопатия няма медикаментозно лекуване и че психопатите са хора, на които доста „ им куца “ дисциплината, на мен не ми е ясно какво ще прави тъкмо един умопобъркан в психиатрия.

Затворите са цялостни с психопати и лекуването, в случай че въобще е допустимо да се назова по този начин, е обвързвано с понасянето на съответни санкции, а не с настаняването им в психиатрични заведения. Защото ние няма какво да вършим с тези хора. Може, в случай че психопатът осъзнава, че има някакви недостатъци в неговата персона и желае да работи по тях, да стане благодарение на психотерапевт.

- Спомняте ли си за подобен случай във вашата процедура – умопобъркан, който се е осъзнал?

- Само един, единствен. И то не тъй като го бе осъзнал и искаше да се промени, а тъй като имаше условия, които го притискаха.

- Едно от нещата, които се разясняват най-бурно в тази ситуация от Нови Искър е самоубийството на обвинения. Психопатът няма проблем да убива, само че може ли да отнеме личния си живот?

- Не е невероятно, тъй като решението човек да посегне на личния си живот, по принцип, може да има най-различни претекстове. И те би трябвало да бъдат изследвани и допускам, че това ще се случи и в съответния случай. С една задълбочена експертна оценка, която ще се базира на запознаване с всички обстоятелства. Защото по принцип както всеки човек може да убие по най-различни аргументи, по този начин всеки може да посегне на живота си с най-различни претекстове. В случая, в случай че обвиненият се е видял в цялостна безнадеждност, тъй като той знае какви са връзките в пандизите, какво може да му се случи там и така нататък, изцяло допустимо е да се е самоубил.