Проф. Веселин Янчев за ФрогНюз: Комунистическият интернационал поставя още през 1922 г. задача за държавен...
Това съобщи в изявление за ФрогНюз историкът проф. Веселин Янчев по отношение на навършването на 100 години от Септемврийското въстание и новата му книга " Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание ". Вижте и цялото изявление:
Проф. Янчев, по какъв начин породи концепцията за книга за 100-годишнината от Септемврийското въстание?
Трябва изрично да кажа, че не съм си поставял за цел да преглеждам тези събития по отношение на навършването на 100 годишнината от септемврийските събития. Тази книга е третата подред от един мой план да показва вътрешните функционалности на българската войска, т.е. по какъв начин страната употребява армията при решаването на вътрешнополитически проблеми, свързани със сигурността и вътрешния ред. Първата книга беше за случилото се до 1912 година, до началото на Балканските войни. След това приготвих една книга за потреблението на армията и изобщо присъединяване на армията в политическия живот от 1913 до 9 юни 1923 година И моят план беше да направя още една книга за процесите от 1923 година до 1939 година Но когато започнах съответно да структурирам материала, проучването си по тези въпроси, стана ясно, че Септемврийското въстание е проблем, който не може да бъде пренебрегнат и просто упоменат. То заслужава едно доста деликатно показване. И то показване освен от гледната точка на страната и на армията, а и от гледната точка на неговите подбудители, уредници и участници. За да може в конфликта на тези две позиции да се приближим оптимално до обективността и до истината за случилото се.
Метеж или въстание е септември 1923 година?
Колкото и парадоксално да звучи, и двете. Аз се пробвах да слага всички тези събития в подтекста на съществуващата тогава правна рамка в България, в това число и конституционна. Българската страна, която е добре структурирана и добре проведена в оня интервал, има ясни дефиниции за това какво съставлява " бунт " и какво " въстание ". Определението за " бунт " е закрепено в Наказателния закон от 1896 година Определението за " въстание " може да бъде открито в протоколите на 5-тото Велико Народно Събрание, което трансформира Конституцията и вкарва термина " военно състояние ". За да се изясни по кое време се вкарва " военно състояние ", депутатите формулират, че това може да стане при положение на външна или вътрешна опасност, в това число и на въоръжено въстание. Конкретно, то стартира като бунт, тъй като първите прояви са свързани с дейности, противостоящи на ограниченията на държавното управление, взети на 12 септември 1923 година Но случилото се през идващите дни съгласно мен не може да бъде несъмнено като " въстание ", тъй като това са некоординирани, разпокъсани дейности, без обща цел, без обща концепция. Те имат отбранителен, а не нападателен темперамент. Вече от 20 септември нататък събитията в действителност прерастват във въоръжено въстание, което, в случай че употребявам определението за което загатнах, са дейности на хора, които с оръжие в ръка се опълчват намерено против съществуващия държавен и публичен ред. Именно събитията след 20 септември 1923 година имат за цел смяна на съществуващия парламентарен и държавен ред в България и те могат да бъдат избрани като " въстание ".
Поръчано ли е Септемврийското въстание?
Категорично, да. Тук не мисля, че може да има подозрения и полемики. Има, несъмнено, една предистория, която е добре да се знае. Задачата, сложена на Българската комунистическа партия за осъществяване на държавен прелом и взимане на властта, също колкото и парадоксално да звучи, не е от юни 1923 година Тя е сложена от Комунистическия интернационал още през лятото на 1922 година Именно тогава Москва и нейните представители преценят, че партията е задоволително мощна, задоволително добре проведена, с цел да може да вземе властта и да откри едно ново комунистическо ръководство в България. Но, както установяват в Москва, тя към момента е подвластна на социалдемократическите хрумвания, възгледи и способи на деяние, свързани на първо място с пропаганда и агитация, присъединяване в избори, т.е. тя си остава последовател на партийната и парламентарната система в страната и е срещу подтиснически дейности.
Юни 1923 година - осъщественият държавен прелом - в действителност дава мотива на Комунистическия интернационал да изисква към този момент незабавни дейности, тъй като в действителност комунистическата партия е изпреварена. От военните, от старите и новите политически сили, които съумяват да вземат властта от Земеделския съюз. Друг факт, който заслужава изключително внимание, е следният: Повече от два месеца управлението на Българската комунистическа партия настойчиво се съпротивлява на натиска, оказан от Коминтерна, за повдигане на въоръжено въстание или изобщо за предприемане на подтиснически дейности в България. Централният комитет на Българска комунистическа партия скрива настояванията на Коминтерна даже от своите членове, обосновава неколкократно тезата си, че позицията, която заема, на неутралитет, на 9 юни 1923 година, е само вярната, само вероятната, и само печелившата съгласно тях. И едвам откакто при започване на месец август идва делегат на Коминтерна в София, това става на 3 август 1923 година, това е Александър Абрамович Четуев, с псевдоним " Албрехт ". И след голям брой съвещания на Централен комитет на Българска комунистическа партия се взема решението тя да пристъпи към подготовката на въоръжено въстание, или както се показват тогава, на един " контрапреврат ", който да смъкна от власт деветоюнците и властта да бъде взета от Комунистическата партия.
Предадоха ли септемврийските въстаници ръководителите си Георги Димитров и Васил Коларов?
Най-големият абсурд е, че в действителност няма един общ проект за навсякъде въстание - с общо управление и с обща мрежа от връзки, канали, съгласуваност и прочие Решението за повдигане на всеобщо въстание също е плод на една дългоподхранвана митологична теза - че то е взето от Централен комитет на Българска комунистическа партия след разисквания в продължение на няколко дни - от 15-и до 20-и септември 1923 година Като за център на бъдещото въстание е избрана Враца. Странно за какво, защото към този момент въстанически дейности има в Южна и Централна България. Ръководителите на въстанието - Васил Коларов и Георги Димитров - отпътуват за Враца, необичайно за какво. Във Враца нищо не се случва. Център на въстанието се трансформира град Фердинанд.
Аз открих документи в архива на Комунистическия интернационал, в действителност единственият отчет - достоверен, от това време - изпратен от члена на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Петров. Не мога да датирам тъкмо дали на 21-и или 22-и септември, само че в този документ се твърди, че Централен комитет в действителност е обсъждал обстановката в страната и е взел решение, само че не за повдигане на всеобщо въстание, а за оказване на опозиция на властта, която прави арести на 12-и септември над дейците на Комунистическата партия, т.е. директивите са за освобождение на задържаните комунисти и с очакване тези дейности да прераснат, както написа Петров в своя отчет до Москва, в едно селско партизанско придвижване, което може да продължи като въоръжено въстание. По-късни свидетелства, от различен член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Тодор Луканов, настояват, че Георги Димитров и Васил Коларов в действителност са дали инструкция за повдигане на навсякъде въстание след 20 септември 1923 година, само че явно това е тяхно решение, тъй като аз най-малко не открих доказателства, които да сочат, че това е групово решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Как ще коментирате към днешна дата поемата " Септември " на Гео Милев?
Правото на един немислим разум и креативен талант да интерпретира събития политически, които в реалност са впечатляващи, е несъмнено. Тези събития са показани, несъмнено, през погледа на един талантлив стихотворец, а не на политическо лице или на откривател. Това би трябвало да се има поради, когато се чете и се цитира поемата на Гео Милев " Септември ". Изключително въздействащо, експресивно, впечатляващо произведение, което обаче не трябва да се интерпретира като справедлив роман за случилото се.
Кога ще бъде представянето на новата Ви книга, отдадена на Септемврийското въстание?
Книгата към този момент беше показана в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", в обособени градове като Казанлък и Хасково. Предстои да бъде показана в Бургас, Монтана и Видин. Различни професионални групи и сътрудници също са организирали показване на книгата. Официално обществено показване не съм замислял, а и в действителност съвсем се е изчерпал тиражът на книгата, тъй че ще чакам един нов тираж и тогава към този момент може да се намерения върху едно по-представително мероприятие.
Интервю на Георги Камарашев
Проф. Янчев, по какъв начин породи концепцията за книга за 100-годишнината от Септемврийското въстание?
Трябва изрично да кажа, че не съм си поставял за цел да преглеждам тези събития по отношение на навършването на 100 годишнината от септемврийските събития. Тази книга е третата подред от един мой план да показва вътрешните функционалности на българската войска, т.е. по какъв начин страната употребява армията при решаването на вътрешнополитически проблеми, свързани със сигурността и вътрешния ред. Първата книга беше за случилото се до 1912 година, до началото на Балканските войни. След това приготвих една книга за потреблението на армията и изобщо присъединяване на армията в политическия живот от 1913 до 9 юни 1923 година И моят план беше да направя още една книга за процесите от 1923 година до 1939 година Но когато започнах съответно да структурирам материала, проучването си по тези въпроси, стана ясно, че Септемврийското въстание е проблем, който не може да бъде пренебрегнат и просто упоменат. То заслужава едно доста деликатно показване. И то показване освен от гледната точка на страната и на армията, а и от гледната точка на неговите подбудители, уредници и участници. За да може в конфликта на тези две позиции да се приближим оптимално до обективността и до истината за случилото се.
Метеж или въстание е септември 1923 година?
Колкото и парадоксално да звучи, и двете. Аз се пробвах да слага всички тези събития в подтекста на съществуващата тогава правна рамка в България, в това число и конституционна. Българската страна, която е добре структурирана и добре проведена в оня интервал, има ясни дефиниции за това какво съставлява " бунт " и какво " въстание ". Определението за " бунт " е закрепено в Наказателния закон от 1896 година Определението за " въстание " може да бъде открито в протоколите на 5-тото Велико Народно Събрание, което трансформира Конституцията и вкарва термина " военно състояние ". За да се изясни по кое време се вкарва " военно състояние ", депутатите формулират, че това може да стане при положение на външна или вътрешна опасност, в това число и на въоръжено въстание. Конкретно, то стартира като бунт, тъй като първите прояви са свързани с дейности, противостоящи на ограниченията на държавното управление, взети на 12 септември 1923 година Но случилото се през идващите дни съгласно мен не може да бъде несъмнено като " въстание ", тъй като това са некоординирани, разпокъсани дейности, без обща цел, без обща концепция. Те имат отбранителен, а не нападателен темперамент. Вече от 20 септември нататък събитията в действителност прерастват във въоръжено въстание, което, в случай че употребявам определението за което загатнах, са дейности на хора, които с оръжие в ръка се опълчват намерено против съществуващия държавен и публичен ред. Именно събитията след 20 септември 1923 година имат за цел смяна на съществуващия парламентарен и държавен ред в България и те могат да бъдат избрани като " въстание ".
Поръчано ли е Септемврийското въстание?
Категорично, да. Тук не мисля, че може да има подозрения и полемики. Има, несъмнено, една предистория, която е добре да се знае. Задачата, сложена на Българската комунистическа партия за осъществяване на държавен прелом и взимане на властта, също колкото и парадоксално да звучи, не е от юни 1923 година Тя е сложена от Комунистическия интернационал още през лятото на 1922 година Именно тогава Москва и нейните представители преценят, че партията е задоволително мощна, задоволително добре проведена, с цел да може да вземе властта и да откри едно ново комунистическо ръководство в България. Но, както установяват в Москва, тя към момента е подвластна на социалдемократическите хрумвания, възгледи и способи на деяние, свързани на първо място с пропаганда и агитация, присъединяване в избори, т.е. тя си остава последовател на партийната и парламентарната система в страната и е срещу подтиснически дейности.
Юни 1923 година - осъщественият държавен прелом - в действителност дава мотива на Комунистическия интернационал да изисква към този момент незабавни дейности, тъй като в действителност комунистическата партия е изпреварена. От военните, от старите и новите политически сили, които съумяват да вземат властта от Земеделския съюз. Друг факт, който заслужава изключително внимание, е следният: Повече от два месеца управлението на Българската комунистическа партия настойчиво се съпротивлява на натиска, оказан от Коминтерна, за повдигане на въоръжено въстание или изобщо за предприемане на подтиснически дейности в България. Централният комитет на Българска комунистическа партия скрива настояванията на Коминтерна даже от своите членове, обосновава неколкократно тезата си, че позицията, която заема, на неутралитет, на 9 юни 1923 година, е само вярната, само вероятната, и само печелившата съгласно тях. И едвам откакто при започване на месец август идва делегат на Коминтерна в София, това става на 3 август 1923 година, това е Александър Абрамович Четуев, с псевдоним " Албрехт ". И след голям брой съвещания на Централен комитет на Българска комунистическа партия се взема решението тя да пристъпи към подготовката на въоръжено въстание, или както се показват тогава, на един " контрапреврат ", който да смъкна от власт деветоюнците и властта да бъде взета от Комунистическата партия.
Предадоха ли септемврийските въстаници ръководителите си Георги Димитров и Васил Коларов?
Най-големият абсурд е, че в действителност няма един общ проект за навсякъде въстание - с общо управление и с обща мрежа от връзки, канали, съгласуваност и прочие Решението за повдигане на всеобщо въстание също е плод на една дългоподхранвана митологична теза - че то е взето от Централен комитет на Българска комунистическа партия след разисквания в продължение на няколко дни - от 15-и до 20-и септември 1923 година Като за център на бъдещото въстание е избрана Враца. Странно за какво, защото към този момент въстанически дейности има в Южна и Централна България. Ръководителите на въстанието - Васил Коларов и Георги Димитров - отпътуват за Враца, необичайно за какво. Във Враца нищо не се случва. Център на въстанието се трансформира град Фердинанд.
Аз открих документи в архива на Комунистическия интернационал, в действителност единственият отчет - достоверен, от това време - изпратен от члена на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Петров. Не мога да датирам тъкмо дали на 21-и или 22-и септември, само че в този документ се твърди, че Централен комитет в действителност е обсъждал обстановката в страната и е взел решение, само че не за повдигане на всеобщо въстание, а за оказване на опозиция на властта, която прави арести на 12-и септември над дейците на Комунистическата партия, т.е. директивите са за освобождение на задържаните комунисти и с очакване тези дейности да прераснат, както написа Петров в своя отчет до Москва, в едно селско партизанско придвижване, което може да продължи като въоръжено въстание. По-късни свидетелства, от различен член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Тодор Луканов, настояват, че Георги Димитров и Васил Коларов в действителност са дали инструкция за повдигане на навсякъде въстание след 20 септември 1923 година, само че явно това е тяхно решение, тъй като аз най-малко не открих доказателства, които да сочат, че това е групово решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Как ще коментирате към днешна дата поемата " Септември " на Гео Милев?
Правото на един немислим разум и креативен талант да интерпретира събития политически, които в реалност са впечатляващи, е несъмнено. Тези събития са показани, несъмнено, през погледа на един талантлив стихотворец, а не на политическо лице или на откривател. Това би трябвало да се има поради, когато се чете и се цитира поемата на Гео Милев " Септември ". Изключително въздействащо, експресивно, впечатляващо произведение, което обаче не трябва да се интерпретира като справедлив роман за случилото се.
Кога ще бъде представянето на новата Ви книга, отдадена на Септемврийското въстание?
Книгата към този момент беше показана в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", в обособени градове като Казанлък и Хасково. Предстои да бъде показана в Бургас, Монтана и Видин. Различни професионални групи и сътрудници също са организирали показване на книгата. Официално обществено показване не съм замислял, а и в действителност съвсем се е изчерпал тиражът на книгата, тъй че ще чакам един нов тираж и тогава към този момент може да се намерения върху едно по-представително мероприятие.
Интервю на Георги Камарашев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ