Адв. Емил Георгиев пред Фрог: Псевдореформа в съдебната система ще запази статуквото
Това съобщи в изявление за ФрогНюз адв. Емил Георгиев от Инициативата " Правосъдие за всеки ".
Ето и цялото изявление:
Адв. Георгиев, сега текат договаряния за някакъв формат, който да разреши работата на Народното събрание и болшинство по избрани тематики. Това обаче значи ли болшинство на тематика “съдебна промяна ”?
Направи ми усещане, че предходната седмица, когато беше прословутата взаимна трибунка на ПП-ДБ и ГЕРБ, особено Десислава Атанасова сподели, че правосъдната промяна е една от четирите тематики. Какво засяга тя в нея обаче не беше посочено.
Допускам, че първоначално става дума за приемането на измененията в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт - по този начин нареченият “закон на Крум Зарков ”. Това е нормално законодателство и е нужно нормално болшинство, каквото биха имали двете обединения - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
Беше обаче казано от страна на Христо Иванов, че една от първите комисии, които ще гледат да образуват, ще бъде по конституционни въпроси, която да си сложи за цел да има общ парламентарен план.
Възможно ли е да има подобен?
Това ще значи да бъдат ангажирани и Движение за права и свободи с тази тема, може би и някоя друга политическа мощ. Трудно е да има конституционно болшинство - нужни са 180 гласа. Тези две обединения, които водят диалозите, нямат толкоз. Видимо ще се работи над нещо общо и би трябвало още през цялото време да се види какво ще е то. Има един парламентарен план на Движение за права и свободи от предишния парламент. Има един на “Демократична България ”, който беше надграждан и над който се работеше в 48-мото Народно заседание. Зад него застават хората от “Продължаваме Промяната ”. Не стана ясно дали ГЕРБ имат парламентарен план. Те са спестовни в стратегиите си по въпроса със правосъдната промяна - няма я конкретиката и обвързаността със периоди.
Какво значи този общ парламентарен план за фигурата на основния прокурор, в случай че ще се изисква поддръжката и на Движение за права и свободи?
Според плана на Движение за права и свободи основният прокурор и ръководителите на Върховен административен съд и Върховен касационен съд би трябвало да излязат от правосъдната власт. Смятам, че това е забавно за полемика сред конституционалисти, тъй като е допустимо да изисква Велико национално заседание. Променя се салдото сред силите, тъй като правосъдната власт ще бъде лишена от най-високопоставените си чиновници.
Защо се прави сходно предложение?
Ако съм прав в подозрението си, отговорът е, че това се прави, с цел да се протакат нещата и полемиката да тръгне в друга посока. Възможно е и да се направи, с цел да бъде изтъргувано в хода на разискванията против нещо друго.
Прави усещане, че в плана на Движение за права и свободи има новаторски хрумвания, само че има и подводни камъни. Реално с псевдопромени се резервира статуквото.
Възможно ли е правосъдната промяна в хода на диалозите за формула за съдействие сред партиите да падне жертва навръх подобен вид псевдопромени?
Напълно е допустимо. Това е най-горещият сега картоф. Възможно е да не се образува консенсус и той да не стигне конституционното болшинство и да бъде зарязан.
Съдебната промяна значи дребни, само че доста основни промени. На първо място би трябвало да се деполитизира правосъдната власт посредством понижаване на парламентарната квота в управническия орган. Дали ще е един съвет с две колегии или два съвета - политическата власт би трябвало да има посланичество, само че то да бъде очите и ушите на жителите, да препятства капсулирането на магистратите там. В никакъв случай политическото наличие там не би трябвало да има блокираща квота, както е понастоящем.
Фигурата на основния прокурор би трябвало да бъде отстранена - той е политически състезател, само че без нужната политическа отговорност. Има в действителност доста мощно въздействие върху правосъдната власт. Ако го види човек на хартия - административен началник на административните ръководители, какво толкоз. Но всички знаем, че не е по този начин и се вижда от тегобите, през които се минава, с цел да бъде основан механизъм за отговорност или следствие на обвинител №1.
Това е значимо, с цел да деблокира правосъдния съвет в работата му, който да може да организира състезания, да назначава знаещи и можещи лица - съдии, прокурори, следователи. Работата на тези хора е значима и виновна и те вземат решение човешки ориси. Това е и би трябвало да се изясни на хората.
изявление на Джесика Вълчева
Ето и цялото изявление:
Адв. Георгиев, сега текат договаряния за някакъв формат, който да разреши работата на Народното събрание и болшинство по избрани тематики. Това обаче значи ли болшинство на тематика “съдебна промяна ”?
Направи ми усещане, че предходната седмица, когато беше прословутата взаимна трибунка на ПП-ДБ и ГЕРБ, особено Десислава Атанасова сподели, че правосъдната промяна е една от четирите тематики. Какво засяга тя в нея обаче не беше посочено.
Допускам, че първоначално става дума за приемането на измененията в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт - по този начин нареченият “закон на Крум Зарков ”. Това е нормално законодателство и е нужно нормално болшинство, каквото биха имали двете обединения - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
Беше обаче казано от страна на Христо Иванов, че една от първите комисии, които ще гледат да образуват, ще бъде по конституционни въпроси, която да си сложи за цел да има общ парламентарен план.
Възможно ли е да има подобен?
Това ще значи да бъдат ангажирани и Движение за права и свободи с тази тема, може би и някоя друга политическа мощ. Трудно е да има конституционно болшинство - нужни са 180 гласа. Тези две обединения, които водят диалозите, нямат толкоз. Видимо ще се работи над нещо общо и би трябвало още през цялото време да се види какво ще е то. Има един парламентарен план на Движение за права и свободи от предишния парламент. Има един на “Демократична България ”, който беше надграждан и над който се работеше в 48-мото Народно заседание. Зад него застават хората от “Продължаваме Промяната ”. Не стана ясно дали ГЕРБ имат парламентарен план. Те са спестовни в стратегиите си по въпроса със правосъдната промяна - няма я конкретиката и обвързаността със периоди.
Какво значи този общ парламентарен план за фигурата на основния прокурор, в случай че ще се изисква поддръжката и на Движение за права и свободи?
Според плана на Движение за права и свободи основният прокурор и ръководителите на Върховен административен съд и Върховен касационен съд би трябвало да излязат от правосъдната власт. Смятам, че това е забавно за полемика сред конституционалисти, тъй като е допустимо да изисква Велико национално заседание. Променя се салдото сред силите, тъй като правосъдната власт ще бъде лишена от най-високопоставените си чиновници.
Защо се прави сходно предложение?
Ако съм прав в подозрението си, отговорът е, че това се прави, с цел да се протакат нещата и полемиката да тръгне в друга посока. Възможно е и да се направи, с цел да бъде изтъргувано в хода на разискванията против нещо друго.
Прави усещане, че в плана на Движение за права и свободи има новаторски хрумвания, само че има и подводни камъни. Реално с псевдопромени се резервира статуквото.
Възможно ли е правосъдната промяна в хода на диалозите за формула за съдействие сред партиите да падне жертва навръх подобен вид псевдопромени?
Напълно е допустимо. Това е най-горещият сега картоф. Възможно е да не се образува консенсус и той да не стигне конституционното болшинство и да бъде зарязан.
Съдебната промяна значи дребни, само че доста основни промени. На първо място би трябвало да се деполитизира правосъдната власт посредством понижаване на парламентарната квота в управническия орган. Дали ще е един съвет с две колегии или два съвета - политическата власт би трябвало да има посланичество, само че то да бъде очите и ушите на жителите, да препятства капсулирането на магистратите там. В никакъв случай политическото наличие там не би трябвало да има блокираща квота, както е понастоящем.
Фигурата на основния прокурор би трябвало да бъде отстранена - той е политически състезател, само че без нужната политическа отговорност. Има в действителност доста мощно въздействие върху правосъдната власт. Ако го види човек на хартия - административен началник на административните ръководители, какво толкоз. Но всички знаем, че не е по този начин и се вижда от тегобите, през които се минава, с цел да бъде основан механизъм за отговорност или следствие на обвинител №1.
Това е значимо, с цел да деблокира правосъдния съвет в работата му, който да може да организира състезания, да назначава знаещи и можещи лица - съдии, прокурори, следователи. Работата на тези хора е значима и виновна и те вземат решение човешки ориси. Това е и би трябвало да се изясни на хората.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ