Нели Огнянова: Казусът с ”Труд” ни показа, че някои са по-привелигировани
Това съобщи в изявление за “Дойче веле” специалистът по медийно право Нели Огнянова. Повод за коментара й е абсурдът с в. “Труд” и дейностите на Министерството на културата, които доведоха до замяна на остри реплики в пленарна зала през вчерашния ден.
Ето и цялото изявление:
Вчра чиновници на Министерство на културата и полицията запечатаха постройката на в. “Труд” поради неплатени наеми. Работещи във вестника, отпред с основния редактор Петьо Блъсков, оповестиха гражданско непокорство и заговориха за “политически репресии”. Какво ни споделя този случай за положението на медиите в България?
Казва ни, че част от производителите на вести са в фаворизиран режим и във връзка с тях избрани системи за надзор не работят. Впрочем през последните месеци станахме очевидци на удивлението на служебния министър на финансите от обстоятелството, че доста от системите за надзор в страната не работят.
Може да се разсъждава за какво се получава по този начин в медийния бранш, само че бих показала една от аргументите. Много опити за налагане на нормални в демократичния свят стандарти се обезвреждат от тези, във връзка с които се чака стандартите да работят. Гаранциите за правото на информация и медийния плурализъм отпадат или не се вкарват, с цел да не обиден икономическите ползи на близки до властта субекти в медийния бранш. Това състояние би трябвало да се промени.
От ГЕРБ желаеха изключително съвещание на Народното събрание поради проблема. Като специалист по медийно право виждате ли съображение за такова?
Отношението на ГЕРБ към медиите не е изключително поредно. Когато ГЕРБ беше на власт, водачът на партията Борисов беше безапелационен, че " върху свободата на словото не протяга ръка властта, а протягат ръка притежателите ". Да отидат на свободния пазар, да теглят заеми, в случай че създадат добър вестник, " след пет месеца вестникът ще е най-четеният и ще си изкарат парите ", съветваше Борисов.
По-късно стана ясно, че не е напълно по този начин и че е имало кръг от доближени на ГЕРБ медии, сред които и " Труд ", получили милиони необезпечени заеми от банката на властта КТБ посредством търговски сдружения - огромни кредитополучатели като " Сайга Консулт ". Прекратяването на привилегированото отношение се отрази неподходящо върху покровителстваните медии: " Преса " и " Тема " към този момент ги няма, " Стандарт " не е всекидневник, " Труд " е нередовен дебитор.
Откакто ГЕРБ е съпротива, тезата на Борисов за свободния пазар е изоставена. В 46-ото Народно заседание ГЕРБ внесе така наречен " законопроект Блъсков " за отдаване на имоти-частна държавна благосъстоятелност без търг, а в този момент, както разбирам, се търсят и други форми на интервенция в интерес на Блъсков. Новите ръководещи се чака да извърнат внимание не на съответни наемни връзки, а на нуждата да се изостави практиката на ГЕРБ за бартер с медиите: привилегии и обществен запас да се дават в подмяна на проправителствено отразяване.
Финансирането на печатните издания е проблем в целия свят, само че в България той е изключително изразен. Какви стъпки би трябвало да се подхващат, с цел да се подсигурява както количество, по този начин и качество на пресата в страната?
В момента се търси решение и на наднационално ниво в Европейски Съюз, чака се поддръжка на медиите с финансовите принадлежности на Съюза.
У нас не всички печатни медии имат съображение да чакат поддръжка. Не следва повече да е допустимо обществен запас, в частност европейски средства, да се насочват към издания, печатни или електронни, с антиевропейски и антидемократични позиции. Бъдеще следва да има единствено качествената публицистика. Ето за какво прелиминарен въпрос е определянето на критериите за качествена публицистика. По мое мнение сред тях е спазването на условията на журналистическата нравственос.
На прага сме на ново държавно управление в България, което дава обещание да скъса с порочните практики от предишното. Могат ли медиите също да се надяват на положителни вести? Има ли такива индикации?
Когато ГЕРБ получи доверието на хората през 2009 година, към този момент беше изработен опит да се постави ръка върху медийния бранш, изгряваше звездата на Ирена Кръстева, а посредством ред интервенции собствеността върху мултиплексите беше съсредоточена, за което по-късно България беше наказана от Съда на Европейски Съюз. Имаше очакване спечелилият в изборите да се отнася към медиите по транспарантен и недискриминационен метод. Нищо сходно не се случи.
Сега още веднъж има упования за налагане на европейските демократични медийни стандарти. В обсъжданите обществено браншове през предходната седмица не се чу доста за медийна независимост и медиен плурализъм, само че да се надяваме, че това са полезности по дифолт.
Важно и за нас е, че се приготвят законодателни актове в Европейски Съюз в поддръжка на свободата на медиите. Проект на Законодателен акт за свободата на медиите се чака в средата на 2022 година.
Ето и цялото изявление:
Вчра чиновници на Министерство на културата и полицията запечатаха постройката на в. “Труд” поради неплатени наеми. Работещи във вестника, отпред с основния редактор Петьо Блъсков, оповестиха гражданско непокорство и заговориха за “политически репресии”. Какво ни споделя този случай за положението на медиите в България?
Казва ни, че част от производителите на вести са в фаворизиран режим и във връзка с тях избрани системи за надзор не работят. Впрочем през последните месеци станахме очевидци на удивлението на служебния министър на финансите от обстоятелството, че доста от системите за надзор в страната не работят.
Може да се разсъждава за какво се получава по този начин в медийния бранш, само че бих показала една от аргументите. Много опити за налагане на нормални в демократичния свят стандарти се обезвреждат от тези, във връзка с които се чака стандартите да работят. Гаранциите за правото на информация и медийния плурализъм отпадат или не се вкарват, с цел да не обиден икономическите ползи на близки до властта субекти в медийния бранш. Това състояние би трябвало да се промени.
От ГЕРБ желаеха изключително съвещание на Народното събрание поради проблема. Като специалист по медийно право виждате ли съображение за такова?
Отношението на ГЕРБ към медиите не е изключително поредно. Когато ГЕРБ беше на власт, водачът на партията Борисов беше безапелационен, че " върху свободата на словото не протяга ръка властта, а протягат ръка притежателите ". Да отидат на свободния пазар, да теглят заеми, в случай че създадат добър вестник, " след пет месеца вестникът ще е най-четеният и ще си изкарат парите ", съветваше Борисов.
По-късно стана ясно, че не е напълно по този начин и че е имало кръг от доближени на ГЕРБ медии, сред които и " Труд ", получили милиони необезпечени заеми от банката на властта КТБ посредством търговски сдружения - огромни кредитополучатели като " Сайга Консулт ". Прекратяването на привилегированото отношение се отрази неподходящо върху покровителстваните медии: " Преса " и " Тема " към този момент ги няма, " Стандарт " не е всекидневник, " Труд " е нередовен дебитор.
Откакто ГЕРБ е съпротива, тезата на Борисов за свободния пазар е изоставена. В 46-ото Народно заседание ГЕРБ внесе така наречен " законопроект Блъсков " за отдаване на имоти-частна държавна благосъстоятелност без търг, а в този момент, както разбирам, се търсят и други форми на интервенция в интерес на Блъсков. Новите ръководещи се чака да извърнат внимание не на съответни наемни връзки, а на нуждата да се изостави практиката на ГЕРБ за бартер с медиите: привилегии и обществен запас да се дават в подмяна на проправителствено отразяване.
Финансирането на печатните издания е проблем в целия свят, само че в България той е изключително изразен. Какви стъпки би трябвало да се подхващат, с цел да се подсигурява както количество, по този начин и качество на пресата в страната?
В момента се търси решение и на наднационално ниво в Европейски Съюз, чака се поддръжка на медиите с финансовите принадлежности на Съюза.
У нас не всички печатни медии имат съображение да чакат поддръжка. Не следва повече да е допустимо обществен запас, в частност европейски средства, да се насочват към издания, печатни или електронни, с антиевропейски и антидемократични позиции. Бъдеще следва да има единствено качествената публицистика. Ето за какво прелиминарен въпрос е определянето на критериите за качествена публицистика. По мое мнение сред тях е спазването на условията на журналистическата нравственос.
На прага сме на ново държавно управление в България, което дава обещание да скъса с порочните практики от предишното. Могат ли медиите също да се надяват на положителни вести? Има ли такива индикации?
Когато ГЕРБ получи доверието на хората през 2009 година, към този момент беше изработен опит да се постави ръка върху медийния бранш, изгряваше звездата на Ирена Кръстева, а посредством ред интервенции собствеността върху мултиплексите беше съсредоточена, за което по-късно България беше наказана от Съда на Европейски Съюз. Имаше очакване спечелилият в изборите да се отнася към медиите по транспарантен и недискриминационен метод. Нищо сходно не се случи.
Сега още веднъж има упования за налагане на европейските демократични медийни стандарти. В обсъжданите обществено браншове през предходната седмица не се чу доста за медийна независимост и медиен плурализъм, само че да се надяваме, че това са полезности по дифолт.
Важно и за нас е, че се приготвят законодателни актове в Европейски Съюз в поддръжка на свободата на медиите. Проект на Законодателен акт за свободата на медиите се чака в средата на 2022 година.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ