Кънев: Ако РБ беше единен, Борисов можеше да не е премиер
Това съобщи в изявление за Дир.бг някогашният водач на ДСБ Радан Кънев, който след няколко месеца отмора от дейната политика, в този момент се е отдал главно отново на адвокатската специалност.
- Г-н Кънев, преди дни ДСБ и "Да, България " оповестиха, че поемат курс към обединяване, в това време дружно със "Зелените " и ДЕОС сътвориха "Български манифест за Европа ". Да чакаме ли, че всички тези партии, както и Български земеделски народен съюз, които напуснаха Реформаторския блок (РБ), ще се явят дружно на идващите избори?
- Надявам се и доста други... Манифестът е платформа за политики, не е избирателен съюз, а няма подписано решение на ДСБ и "Да, България " или на други обединения за политически съюз от център дясно, само че мисля, че нуждата от сходно коалиране е толкоз явна, че никой не си прави заблуда, че може да мине без него. И това е извънредно незадоволително - първо, че новината за коалиране към този момент закъснява, и второ - че би трябвало да сме наясно, че коалиция на част от партиите в център дясно е една дребна първа крачка по много дълъг път, който би трябвало да се извърви.
- Кога ще се случи това?
- Не желая да давам аз отговор, бил съм 4 година водач на ДСБ, знам какъв брой огромна отговорност има върху плещите на ръководителите на партиите, дано Атанас Атанасов и Христо Иванов да дават отговор. Аз съм се научил, че нищо не е несъмнено в политиката, само че се надявам, че това е директно бъдеще. Моето мнение е, че би трябвало да има оптимално необятен съюз и да бъде осъзнато, че той би трябвало да бъде съпротива и опция на ГЕРБ, а не някаква присъдружна групировка.
Второто, в което съм уверен, е, че съдружната формула е същностно изхабена в българската политика, тя може да бъде някакво краткотрайно решение, само че единственото стратегическо решение е организационно обединяване в обща политическа групировка.
- Но по какъв начин ще отговорите на доста десни избиртаели, които споделят, че "Зелените " са червени, че "Да, България " са по-скоро леви?
- Много пъти съм срещал този вид възражения, припомням си доста добре, когато 2013 година тръгвахме към построяването на Република България, много хора споделиха: няма да гласуваме за вас, тъй като сте с Кунева. Но знам и нещо друго - че тези хора гласоподаваха за Република България, въпреки и най-вероятно не с преференция за Меглена Кунева. 4 година по-късно обаче не споделиха: доста сме щастливи, че сте без Кунева, а: разделихте се и ние няма да гласуваме за вас. И в действителност не гласоподаваха. Така че аргументът, че едно политическо обединяване е едва, тъй като в него има някакви хора, е неплатежоспособен, едва е като ги няма хората.
В център дясното, като всяко политическо пространство, е цялостно с мошеници и такива, които са надълбоко неискрени в позициите си, цялостно е и с най-разнообразна агентура - и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия, и на стопански ползи. Ние не сме неповторими, колкото и да ни се желае. Но колкото по единна е една конструкция, толкоз по-лесно изхвърля тези непознати тела, колкото по-разпокъсана е, толкоз по-лесно те си намират някакви капийки вътре, които упражняват съществено въздействие върху политическия развой..
- Но наподобява, че не е допустимо обединяване с Република България, надали ще си простите един на различен измежду раздялата?
- Личното ми мнение е, че не бих имал проблем с прощаването. Стандартен образец е лафът, че не сме в политиката, с цел да се обичаме, само че той е доста правилен. Тук става дума за посланичество на публичния интерес, а не за персонални страсти. Аз нямам доверие доста, че Република България фактически съществува в сегашния миг, само че единственият проблем, който би могло да има с тези обединения е дали са осъзнали, че присъдружната роля на Борисов е нездравословна за техните гласоподаватели.
Убеден съм, че тези 300 000 души, които гласоподаваха за 3 разнообразни десноцентристки обединения, имат едни и същи политически ползи и много повече хора имат същите, само че те гласоподават за ГЕРБ или Българска социалистическа партия, тъй като виждат или разделяне, или в най-хубавия случай някаква мъчно закърпена команда от рода на Република България, в която единият водач споделя едно, а на другия ден другият излиза в същата телевизия и приказва противоположното.
Предполагам, че имам премного огромна персонална отговорност и аз, тъй че не бих сочил с пръст, само че държанието ни беше такова и е цяло знамение какъв брой проценти вземаше Република България на избори.
- Много дясно мислещи хора обаче хвърлят върху Вас виновността за прословутия исторически компромис и обединяването с Борисов...
- Първо малко се бъркат моментите и понятията - това, което нарекох по-скоро иронично, само че остана исторически компромис, беше този с Движение за права и свободи от юли 2015 година за конституционна промяна. Коалирането с Борисов беше през октомври с 2014 година и беше друг развой. За конституционния компромис аз не преставам да изпитвам суетна горделивост и нито един път не съм скърбя и не съм се извинявал. В оня парламент да събереш 180 подписа за промяна, на която държаха един министър и 7-8 депутати, беше цяло знамение. За страдание, не можахме да устискаме до декември, компромисът беше предаден от ГЕРБ, само че той не получи задоволително мощна поддръжка и в нашите среди. Беше тълкуван като изменничество още тогава.
И една част не пожелахме да отстъпим повече и се оказахме в съпротива, което дава отговор и на въпроса с коалирането с Борисов. С кого се коалираш - споделят гласоподавателите, дали обаче тази коалиция има лимити, решения, които не могат да се вземат, това е огромният въпрос и там се спъна Република България, той не можа дружно да построи линиите си на толерантност към безобразията на ГЕРБ и Движение за права и свободи, тъй като тяхната коалиция беше налична и тогава.
От друга страна, аз може би избързах, опънах пружината прекомерно мощно вътре в Република България. Но в този момент въпросът е не да се възвърне блокът, Бога ми, не! Мисля, че всички сме наясно, че не е нужно на никого. Важно е може ли да се построи единството, което Република България обещаваше, само че не реализира.
- Откровено - съжалявате ли, че казахте, че няма да участвате в едно ръководство с Борисов, а го направихте, смятате ли, че беше неточност?
- Какво има за съжаляване, то е минало. Не го регистрирам като неточност. Сега в случай че върнете в лятото на 2014, отново бих сложил същото политическо изискване.
Ако Република България беше единна групировка, можеше да удържи позицията си и България да има различен министър председател - съдружно държавно управление в същия формат, само че с различен министър председател. И България щеше да е доста по-добро място в този момент. Борисов щеше да е народен представител, доколкото го познавам, нямаше да върви постоянно на работа, щеше да си командва партията от Банкя, а не от премиерската резиденция, и това щеше да е огромна разлика, колкото и на пръв взор да наподобява, че е същото и че началникът е явен.
На изборите ГЕРБ получи доста по-малко от предстоящото, а Република България доста над и това даваше опция този резултат да бъде реализиран, за жалост, неналичието на вътрешното единение ни оперира от опцията да настояваме за платформата си.
- А в този момент по какъв начин виждате обстановката в Народното събрание, поведе ли Българска социалистическа партия против ГЕРБ с 1:0 с оставката на Димитър Главчев и не сподели ли още повече Борисов какъв брой е отстъпчив?
- От моя позиция той повече не може да го покаже, от дълго време не може да ме изненада. Съжалявам, ще ме обвинят, че подсказвам на Корнелия Нинова, само че съм го казвал доста преди нея - Борисов се демонстрира като нерешителен човек. Ако би трябвало един епитет да употребявам за него, като че ли политическото безволие надвива над всичко друго и то на доста фронтове...
Дали Българска социалистическа партия са повели, не знам. Струва ми се, че разногласията сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия са толкоз далечни от ползите на жителите, толкоз изкуствени и театрални, че няма никакво значение кой какъв брой е повел. Ако след 3 месеца има избори и строят двете армии, резултатите ще са почти същите, те са построили едни стопански системи за приемане на национална поддръжка, които би трябвало да ни тревожат повече от тези малокултурни кавги.
- Реалистично ли е да чакаме предварителни избори?
- Не се ангажирам да предвиждам, самият Борисов е мъчно предсказуем, може както да се вкопчи във властта и да не я пусне в околните три години, по този начин в една нощ да реши да подаде оставка и да го направи. Тази непредвидимост се отразява доста съществено на цялото общество - колкото и да му се желае да основава непоклатимост, не реализира този резултат. Не знам дали ще ги има фамозните предварителни избори след европредседателството. По-скоро не ги виждам, само че съм сигурен, че би трябвало да сме готови, просто с Борисов би трябвало да си постоянно подготвен за избори, той няма почитание към институциите, не схваща за какво в Конституцията е записан 4 година мандат, знае единствено личния си интерес и работи импулсивно.
- А по какъв начин гледате на концепцията на ГЕРБ за конституционни промени, с които да отпадне отминалостта за закононарушения при приватизационните покупко-продажби на прехода?
- Мен аргументацията на сътрудниците адвокати от ГЕРБ ме слага в доста мъчно професионално състояние, тъй като са необразовани в степен, че не мога да вникна в тях като правист. Извън тях става дума за доста комичен политически популизъм. И доста индикативен - внезапно се оказа, че от десетки крупни и хиляди дребни закононарушения против собствеността на хората, единственото, което заслужава да няма давностен период, са дейности, свързани със основаване на частна благосъстоятелност.
И тук някакси надълбоко избуява този болшевишки нрав на ГЕРБ, че частната благосъстоятелност е зло, а държавната, от която доста по-лесно се краде, това е хубавото. Не се загатват банковите банкрути от 90-те, задграничните сдружения, партийните куфари, мутренската стопанска система, това бяха закононарушения против частната благосъстоятелност в големи мащаби, сигурно нанесли доста по-тежки вреди, тъй като приватизацията, с всички нередности, несъмнено е развой, който докара до пробуждане на стопанската система и индустриален растеж в дълъг интервал. Това са сухи безпощадни данни.
- Но в случай че питате половината българи, ще ви кажат, че стопанската система на България е унищожена, тъй като Иван Костов е продал "Балкан " и "Кремиковци "?
- Да, мнозина от тях са подвластни от тази агитация и не могат да бъдат разубедени. Какви са били отговорностите на тези предприятия преди продажбата, какво значеше описът за изолираност на МВФ, че бяха продадени в последния миг от периода, с цел да не бъдат безусловно затворени на идващия ден - всички тези рационални причини не работят, митовете са заложени. Тук идва огромната отговорност на един десен политик - възползваш ли се от тези неистини.
И ето го Борисов в нормалната си роля - по тънката лайсна, сякаш е огромен герой против лъжливата агитация на алените, а в действителност я признава и се пробва да извади изгода от нея. Поредното доказателство, че на манталитетно равнище сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия разлика няма, те са болшевишки партии, в прочут степен ГЕРБ са по-простодушни, Българска социалистическа партия са наследници на алената номенклатура, а ГЕРБ на водачите - и това е прочут факт...
- И най-после, нормалният въпрос - какви са персоналните ви проекти?
- Честно казано, мощно се блазня да се дръпна по-далеч от политиката. Появява се необичайно разминаване у дома - преди жена ми не беше щастлива от моята политическа отдаденост, само че в този момент не ме предизвиква да се махна изцяло, с аргумента, че като цяло равнището е слязло прекомерно ниско и не можем да си позволим хора, които схващат нещо от тази материя, да я изоставят изцяло.
- Тогава бихте ли влезнал още веднъж в Народното събрание?
- Толкова ми е надалеч тази вероятност, че не мога да дава отговор. Това, което сигурно мога да кажа, е, че нямам никакви лидерски упоритости за дясното обединяване и мога свободно да споделям, че до момента в който не стигнем до единно водачество, до средата не сме стигнали, тъй като никой не може да ме упрекна, че приказвам за себе си.
- Г-н Кънев, преди дни ДСБ и "Да, България " оповестиха, че поемат курс към обединяване, в това време дружно със "Зелените " и ДЕОС сътвориха "Български манифест за Европа ". Да чакаме ли, че всички тези партии, както и Български земеделски народен съюз, които напуснаха Реформаторския блок (РБ), ще се явят дружно на идващите избори?
- Надявам се и доста други... Манифестът е платформа за политики, не е избирателен съюз, а няма подписано решение на ДСБ и "Да, България " или на други обединения за политически съюз от център дясно, само че мисля, че нуждата от сходно коалиране е толкоз явна, че никой не си прави заблуда, че може да мине без него. И това е извънредно незадоволително - първо, че новината за коалиране към този момент закъснява, и второ - че би трябвало да сме наясно, че коалиция на част от партиите в център дясно е една дребна първа крачка по много дълъг път, който би трябвало да се извърви.
- Кога ще се случи това?
- Не желая да давам аз отговор, бил съм 4 година водач на ДСБ, знам какъв брой огромна отговорност има върху плещите на ръководителите на партиите, дано Атанас Атанасов и Христо Иванов да дават отговор. Аз съм се научил, че нищо не е несъмнено в политиката, само че се надявам, че това е директно бъдеще. Моето мнение е, че би трябвало да има оптимално необятен съюз и да бъде осъзнато, че той би трябвало да бъде съпротива и опция на ГЕРБ, а не някаква присъдружна групировка.
Второто, в което съм уверен, е, че съдружната формула е същностно изхабена в българската политика, тя може да бъде някакво краткотрайно решение, само че единственото стратегическо решение е организационно обединяване в обща политическа групировка.
- Но по какъв начин ще отговорите на доста десни избиртаели, които споделят, че "Зелените " са червени, че "Да, България " са по-скоро леви?
- Много пъти съм срещал този вид възражения, припомням си доста добре, когато 2013 година тръгвахме към построяването на Република България, много хора споделиха: няма да гласуваме за вас, тъй като сте с Кунева. Но знам и нещо друго - че тези хора гласоподаваха за Република България, въпреки и най-вероятно не с преференция за Меглена Кунева. 4 година по-късно обаче не споделиха: доста сме щастливи, че сте без Кунева, а: разделихте се и ние няма да гласуваме за вас. И в действителност не гласоподаваха. Така че аргументът, че едно политическо обединяване е едва, тъй като в него има някакви хора, е неплатежоспособен, едва е като ги няма хората.
В център дясното, като всяко политическо пространство, е цялостно с мошеници и такива, които са надълбоко неискрени в позициите си, цялостно е и с най-разнообразна агентура - и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия, и на стопански ползи. Ние не сме неповторими, колкото и да ни се желае. Но колкото по единна е една конструкция, толкоз по-лесно изхвърля тези непознати тела, колкото по-разпокъсана е, толкоз по-лесно те си намират някакви капийки вътре, които упражняват съществено въздействие върху политическия развой..
- Но наподобява, че не е допустимо обединяване с Република България, надали ще си простите един на различен измежду раздялата?
- Личното ми мнение е, че не бих имал проблем с прощаването. Стандартен образец е лафът, че не сме в политиката, с цел да се обичаме, само че той е доста правилен. Тук става дума за посланичество на публичния интерес, а не за персонални страсти. Аз нямам доверие доста, че Република България фактически съществува в сегашния миг, само че единственият проблем, който би могло да има с тези обединения е дали са осъзнали, че присъдружната роля на Борисов е нездравословна за техните гласоподаватели.
Убеден съм, че тези 300 000 души, които гласоподаваха за 3 разнообразни десноцентристки обединения, имат едни и същи политически ползи и много повече хора имат същите, само че те гласоподават за ГЕРБ или Българска социалистическа партия, тъй като виждат или разделяне, или в най-хубавия случай някаква мъчно закърпена команда от рода на Република България, в която единият водач споделя едно, а на другия ден другият излиза в същата телевизия и приказва противоположното.
Предполагам, че имам премного огромна персонална отговорност и аз, тъй че не бих сочил с пръст, само че държанието ни беше такова и е цяло знамение какъв брой проценти вземаше Република България на избори.
- Много дясно мислещи хора обаче хвърлят върху Вас виновността за прословутия исторически компромис и обединяването с Борисов...
- Първо малко се бъркат моментите и понятията - това, което нарекох по-скоро иронично, само че остана исторически компромис, беше този с Движение за права и свободи от юли 2015 година за конституционна промяна. Коалирането с Борисов беше през октомври с 2014 година и беше друг развой. За конституционния компромис аз не преставам да изпитвам суетна горделивост и нито един път не съм скърбя и не съм се извинявал. В оня парламент да събереш 180 подписа за промяна, на която държаха един министър и 7-8 депутати, беше цяло знамение. За страдание, не можахме да устискаме до декември, компромисът беше предаден от ГЕРБ, само че той не получи задоволително мощна поддръжка и в нашите среди. Беше тълкуван като изменничество още тогава.
И една част не пожелахме да отстъпим повече и се оказахме в съпротива, което дава отговор и на въпроса с коалирането с Борисов. С кого се коалираш - споделят гласоподавателите, дали обаче тази коалиция има лимити, решения, които не могат да се вземат, това е огромният въпрос и там се спъна Република България, той не можа дружно да построи линиите си на толерантност към безобразията на ГЕРБ и Движение за права и свободи, тъй като тяхната коалиция беше налична и тогава.
От друга страна, аз може би избързах, опънах пружината прекомерно мощно вътре в Република България. Но в този момент въпросът е не да се възвърне блокът, Бога ми, не! Мисля, че всички сме наясно, че не е нужно на никого. Важно е може ли да се построи единството, което Република България обещаваше, само че не реализира.
- Откровено - съжалявате ли, че казахте, че няма да участвате в едно ръководство с Борисов, а го направихте, смятате ли, че беше неточност?
- Какво има за съжаляване, то е минало. Не го регистрирам като неточност. Сега в случай че върнете в лятото на 2014, отново бих сложил същото политическо изискване.
Ако Република България беше единна групировка, можеше да удържи позицията си и България да има различен министър председател - съдружно държавно управление в същия формат, само че с различен министър председател. И България щеше да е доста по-добро място в този момент. Борисов щеше да е народен представител, доколкото го познавам, нямаше да върви постоянно на работа, щеше да си командва партията от Банкя, а не от премиерската резиденция, и това щеше да е огромна разлика, колкото и на пръв взор да наподобява, че е същото и че началникът е явен.
На изборите ГЕРБ получи доста по-малко от предстоящото, а Република България доста над и това даваше опция този резултат да бъде реализиран, за жалост, неналичието на вътрешното единение ни оперира от опцията да настояваме за платформата си.
- А в този момент по какъв начин виждате обстановката в Народното събрание, поведе ли Българска социалистическа партия против ГЕРБ с 1:0 с оставката на Димитър Главчев и не сподели ли още повече Борисов какъв брой е отстъпчив?
- От моя позиция той повече не може да го покаже, от дълго време не може да ме изненада. Съжалявам, ще ме обвинят, че подсказвам на Корнелия Нинова, само че съм го казвал доста преди нея - Борисов се демонстрира като нерешителен човек. Ако би трябвало един епитет да употребявам за него, като че ли политическото безволие надвива над всичко друго и то на доста фронтове...
Дали Българска социалистическа партия са повели, не знам. Струва ми се, че разногласията сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия са толкоз далечни от ползите на жителите, толкоз изкуствени и театрални, че няма никакво значение кой какъв брой е повел. Ако след 3 месеца има избори и строят двете армии, резултатите ще са почти същите, те са построили едни стопански системи за приемане на национална поддръжка, които би трябвало да ни тревожат повече от тези малокултурни кавги.
- Реалистично ли е да чакаме предварителни избори?
- Не се ангажирам да предвиждам, самият Борисов е мъчно предсказуем, може както да се вкопчи във властта и да не я пусне в околните три години, по този начин в една нощ да реши да подаде оставка и да го направи. Тази непредвидимост се отразява доста съществено на цялото общество - колкото и да му се желае да основава непоклатимост, не реализира този резултат. Не знам дали ще ги има фамозните предварителни избори след европредседателството. По-скоро не ги виждам, само че съм сигурен, че би трябвало да сме готови, просто с Борисов би трябвало да си постоянно подготвен за избори, той няма почитание към институциите, не схваща за какво в Конституцията е записан 4 година мандат, знае единствено личния си интерес и работи импулсивно.
- А по какъв начин гледате на концепцията на ГЕРБ за конституционни промени, с които да отпадне отминалостта за закононарушения при приватизационните покупко-продажби на прехода?
- Мен аргументацията на сътрудниците адвокати от ГЕРБ ме слага в доста мъчно професионално състояние, тъй като са необразовани в степен, че не мога да вникна в тях като правист. Извън тях става дума за доста комичен политически популизъм. И доста индикативен - внезапно се оказа, че от десетки крупни и хиляди дребни закононарушения против собствеността на хората, единственото, което заслужава да няма давностен период, са дейности, свързани със основаване на частна благосъстоятелност.
И тук някакси надълбоко избуява този болшевишки нрав на ГЕРБ, че частната благосъстоятелност е зло, а държавната, от която доста по-лесно се краде, това е хубавото. Не се загатват банковите банкрути от 90-те, задграничните сдружения, партийните куфари, мутренската стопанска система, това бяха закононарушения против частната благосъстоятелност в големи мащаби, сигурно нанесли доста по-тежки вреди, тъй като приватизацията, с всички нередности, несъмнено е развой, който докара до пробуждане на стопанската система и индустриален растеж в дълъг интервал. Това са сухи безпощадни данни.
- Но в случай че питате половината българи, ще ви кажат, че стопанската система на България е унищожена, тъй като Иван Костов е продал "Балкан " и "Кремиковци "?
- Да, мнозина от тях са подвластни от тази агитация и не могат да бъдат разубедени. Какви са били отговорностите на тези предприятия преди продажбата, какво значеше описът за изолираност на МВФ, че бяха продадени в последния миг от периода, с цел да не бъдат безусловно затворени на идващия ден - всички тези рационални причини не работят, митовете са заложени. Тук идва огромната отговорност на един десен политик - възползваш ли се от тези неистини.
И ето го Борисов в нормалната си роля - по тънката лайсна, сякаш е огромен герой против лъжливата агитация на алените, а в действителност я признава и се пробва да извади изгода от нея. Поредното доказателство, че на манталитетно равнище сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия разлика няма, те са болшевишки партии, в прочут степен ГЕРБ са по-простодушни, Българска социалистическа партия са наследници на алената номенклатура, а ГЕРБ на водачите - и това е прочут факт...
- И най-после, нормалният въпрос - какви са персоналните ви проекти?
- Честно казано, мощно се блазня да се дръпна по-далеч от политиката. Появява се необичайно разминаване у дома - преди жена ми не беше щастлива от моята политическа отдаденост, само че в този момент не ме предизвиква да се махна изцяло, с аргумента, че като цяло равнището е слязло прекомерно ниско и не можем да си позволим хора, които схващат нещо от тази материя, да я изоставят изцяло.
- Тогава бихте ли влезнал още веднъж в Народното събрание?
- Толкова ми е надалеч тази вероятност, че не мога да дава отговор. Това, което сигурно мога да кажа, е, че нямам никакви лидерски упоритости за дясното обединяване и мога свободно да споделям, че до момента в който не стигнем до единно водачество, до средата не сме стигнали, тъй като никой не може да ме упрекна, че приказвам за себе си.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ