Красимир-Ломски пред Фрог: Страната ни е ограбвана, спасението е в хората на духа и знанието
Това съобщи в изявление пред ФрогНюз скулпторът Красимир Кръстев - Ломски.
Наричат го скулпторът с " чаената лъжичка ". Твори с обсег и основава шедьоври. Завършва Националната художествена академия. Споделя, че няколко пъти в живота си е имал шанс. Взет е под крилото на Чапа - занаятчия Георги Чапкънов. Автор е на единствения в света монумент на рок легендата Рони Джеймс Дио в Каварна. Той е създател и на монумента на българския рок и поп артист Георги Минчев. Автор и е на барелефа на светеца Иван Рилски, подложен на входа на Рилския манастир. Помагал е в основаването на скулптурата на Славейкови в София, статуята на София, както и при изработването на българския герб.
Красимир Ломски обаче е повече от просто ваятел. Той е от хората, в действителност нужни на културата и обществото ни. За да ни има. Той е човек на духа, човек, осъзнал, че материализмът е временен, само че полезностите и морала - безконечни. И доста нужни. И ми бе необходим един единствен телефонен диалог, с цел да го схвана.
Ето и цялото изявление:
Имате доста философско виждане по отношение на живота. Смятате ли, че подобен диалог би трябвало да бъде подложен на дневен ред и би бил свестен?
Малък е процентът от хората, които осмислят тези диалози. Но не е и нужно да е огромен. Въпросът е тези хора са в ръководството, да са по-независими от задкулисието и да работят същински за народа си. Тогава нещата влизат в реда си и другите потеглят след тях. Сега това е станало по неприятния образец.
Споделяли сте нееднократно, че не обичате да говорите за политиката. Но като че ли в днешно време е доста мъчно да избягаме от това.
Аз съм аполитичен и не съчувствува на нито една партия. Но политиката непрекъснато ни се бърка в живота и то по неприятен метод. Няма по какъв начин да я прескочим.
Ето един образец с мен. Наскоро обществено разясних тематиката за или срещу демонтирането на паметника на Съветската войска. Независимо какво символизира за някого този монумент, той е част от историята. Идеята за демонтирането му е все едно да си хванем книгите и да ги изгорим, да изгорим фотосите на бабите и дядовците си, тъй като се срамим от тях или не са били задоволително сполучливи в очите ни. Това е белег за предишното ни, само че не го изтрива.
Нещо такова се случи при вълната митинги за правата на чернокожите. Чуха се гласове за срутване на монументи на исторически фигури с расистки възгледи. Смениха се заглавия на другояче значими литературни творби.
Подобни прояви са белег за ниска просветеност. Но някои хора не разсъждават по този метод. В днешно време главният проблем е лицемерието и по-късно плъзгането по повърхността, което ни изиграва доста неприятна смешка.
На какво състояние е България? Какво е положението ни като общество и какви са аргументите за това?
Ние сме на дереджето на лъжливото овчарче. Неотдавна разказвах на 3-годишната си щерка тази приказка. Тези " от горната страна “ ни лъжат, че вършат нещо положително за нас, а ние ги лъжем, че им имаме вяра и сме съзнателни жители. Живеем в една обща неистина. А вълкът към този момент идва. Ето явен образец с COVID-19. На фона на големия брой жертви на вируса, ние избираме пътя на антиваксърството и тезите за чипиране с имунизациите.
Факт е, че в първия миг на конфликт с епидемията, не знаехме какво става. Сега, след години живот с вируса и хилядите му жертви, се оказа, че сме страната с най-висока смъртност. Но сме и страната с най-вече „ дървени философи “, които настояват, че имунизациите с нищо не оказват помощ. За тези хора гласът на експертите няма никакво значение. Десетки хора умират всеки ден от вируса, лечебните заведения са цялостни, само че някои споделят “Не е правилно, лъжат!”. Ето това е дереджето ни. Това е в резултат на лицемерието, трупано години, години наред.
Как можем да излезем от това?
Много постепенно, само че с ясни и безапелационни стъпки. С приказване и политиканстване няма да стане. Като начало би трябвало да бъдем почтени пред себе си като общество, с цел да си изясним в каква посока желаеме да тръгнем.
В каква посока би трябвало да са тези стъпки? Напоследък като че ли обстановката у нас наподобява много безнадеждно. Какви са верните стъпки, с цел да можем като общество да тръгнем напред и да станем една западна, демократична страна, пълновръстен член на Европейския съюз?
Много е простичко. Напоследък си прелиствам творбите на Йордан Радичков. Той има едно дълго пътешестване до Сибир и Алтай, посещава и езерото Байкал, където си приказва с един шаман - последната издънка от рода велики шамани там. Той споделя, че човек би трябвало да живее с мисълта, че Господ непрекъснато го гледа и един ден ще даде доклад за дейностите си. Това е. Вяра. Когато човек има религия, нищо друго не може да го повали и даже в тежките моменти знае, че има излаз. Неверието ражда страха, а страхът е оръжието на Сатаната, който желае да ни вземе душите. Това е безконечната битка. Това са философските тематики. Звучи като алегория, само че в случай че всеки човек се вглъби в себе си и си трансферира живота и образците към себе си, ще види, че това е схемата на нашия свят.
Като нация ни е необходим дух. Това ли е?
Нищо не може да се случи, в случай че я няма силата на духа. Наскоро приключих и инсталирах в родния си град Лом барелеф на Димитър Маринов. Едва в този момент, на тази възраст, имах достойнството да основа своя работа за родния си град и съм доста горделив. Този човек е направил доста за България в интервала преди и след Освобождението, най-много със своето етнографско и духовно дело. И освен той. Ако един от тези възрожденци го махнем, страната и народът ни би изгубил доста. Димитър Маринов е обикалял България на кон и е събирал село след село песни, билкарски предписания, истории, които разказва в труда си " Жива старост “. Това е било революционно за времето си. По света до оня миг етнографски музеи съвсем е нямало.
Хората на духа, науката и спорта са тези, които тласкат една нация напред. Бизнесът и стопанската система са мотор, само че " мозъкът “ са тези хора.
Смятате ли, че културата по една или друга причина е изоставена на назад във времето и то умишлено?
Смятам, че против нея даже се организира геноцид. Не знам под чие давление, само че това е геноцид. Ето, аз да вземем за пример, избирайки пътя на изкуството, оставам жив, откогато съм приключил Академията. Трудно е и за мен и за доста мои сътрудници от чисто материална позиция да осъществяваме концепциите си. Работил съм в леярна, бил съм заварчик, работил съм във компания за мебели. Какво ли не съм правил и какво ли не съм причинявал на фамилията си, с цел да мога да се нарека професионален ваятел. Мислите ли, че това е обикновено? Подобно отношение към потвърдените създатели няма в нито една западна страна и аз не съм единственият образец. Затова и в последните години обърщам взор към колекционерите и феновете на изкуството в чужбина, където имам известни триумфи това ме радва доста, тъй като ми дава убеденост, че трудът ми не е бил безрезултатен.
Излиза, че сме нецивилизована страна.
Напротив, България е страна на духа и в нея има доста изключителни създатели. Но липсва правила политика за хората на изкуството. В това отношение политиците ни са длъжници. Повечето ми сътрудници започнаха да се занимават с компютри, станаха учители, преквалифицираха се напълно. Все прелестни и надарени хора, които в случай че България бе взела под крилото си, можеше да бъде развъртян цялостния им потенциал и даже да печели от тях. Ние сме прелестна географска територия с най-плодородните земи, с неповторим климат, само че и с доста неща, които са " апетитни “ за много хора.
Ще ви дам образец с това, което става в моя край – в Северозападна България. Земите на хората се изкупиха на безценица, хората бяха прогонени, а останалите работят за обидно ниски приходи. Повечето ми връстници са или в чужбина, или в София. За възрастните хора не ми се приказва – не мога да си показва по какъв начин можеш да изкараш в днешни дни с 300 лв. пенсия. Гледам да не трансферирам доста това в главата си, тъй като ме " запушва “ и не мога да направя нищо. Не се обезверявам, само че виждам да плавам над тази мръсотия, тъй като другояче няма да оцелея душевен. Трябват ни дух, религия и хора, които да ръководят " кораба “ ни сполучливо.
Във въртележка ли сме през последните няколко години?
Да. И също така страната ни е ограбвана във всеки смисъл. Не виждам тези грабители да са посочени, да са изправени пред съд и да им е потърсена отговорност. Нали знаете това какво значи? Че по-късно ненаказано зло се отваря врата за още по-голямо такова. Но и ние сме отговорни като хора. Ние сме тези, които би трябвало да потърсим сметка, да кажем “Оляхте се. Спрете!”. Но в действителност. На мен доста ми дотегна, само че все пак оставам тук, и не преставам своята персонална битка.
Всичко това не ли обвързвано с доста висока нематериалност и нравствени полезности, които са свързани с културата, която, както казахте, е подложена на геноцид?
Ето това е взаимовръзката сред всичко. Даже има едно факсимиле: Прост народ - слаба страна. Упрекваме доста близкото минало, само че е реалност, че то създаваше надалеч по-образовани и по-важното – по-възпитани хора. Всички виждаме какво е всеобщото равнище на образованието у нас.
Но светлина в тунела има. Отчаянието в никакъв случай не може да измести вярата, само че би трябвало да стартира да се работи. Крайно необходимо е да се усетят към този момент и тези, които ни ръководят. Надявам се, че някои от тях имат съвест. Един ден ще им бъде потърсена сметка, сигурен съм.
Кой е най-ценният житейски урок, който сте получили от своите учители?
Много дължа на занаятчия Чапкънов и освен на него. Дължа доста и на първия си преподавател по изобразяване Иван Маноилов, светла му памет. Той ми споделяше - " Работи непрестанно. Дори първоначално да няма резултати, рано или късно, всеки труд се възнаграждава “.Това бе най-силният ми урок. Нашата работа е такава. Ние сме занаятчии, а върховото изкуство се отдава на малко на брой. То е на върха на " иглата “. И това важи за всички и всичко - за морала, обществото, връзките сред близки хора.
На какво желаете да научите 3-годишната си щерка?
Искам да я науча да се бори, да се бори с компликациите, да отстоява себе си. Ако научиш човек да се бори, той ще се оправи. Ще я възпитам и да цени изкуството и образованието, тъй като образованието е най-сериозният капитал на човек.
изявление на Джесика Вълчева
Наричат го скулпторът с " чаената лъжичка ". Твори с обсег и основава шедьоври. Завършва Националната художествена академия. Споделя, че няколко пъти в живота си е имал шанс. Взет е под крилото на Чапа - занаятчия Георги Чапкънов. Автор е на единствения в света монумент на рок легендата Рони Джеймс Дио в Каварна. Той е създател и на монумента на българския рок и поп артист Георги Минчев. Автор и е на барелефа на светеца Иван Рилски, подложен на входа на Рилския манастир. Помагал е в основаването на скулптурата на Славейкови в София, статуята на София, както и при изработването на българския герб.
Красимир Ломски обаче е повече от просто ваятел. Той е от хората, в действителност нужни на културата и обществото ни. За да ни има. Той е човек на духа, човек, осъзнал, че материализмът е временен, само че полезностите и морала - безконечни. И доста нужни. И ми бе необходим един единствен телефонен диалог, с цел да го схвана.
Ето и цялото изявление:
Имате доста философско виждане по отношение на живота. Смятате ли, че подобен диалог би трябвало да бъде подложен на дневен ред и би бил свестен?
Малък е процентът от хората, които осмислят тези диалози. Но не е и нужно да е огромен. Въпросът е тези хора са в ръководството, да са по-независими от задкулисието и да работят същински за народа си. Тогава нещата влизат в реда си и другите потеглят след тях. Сега това е станало по неприятния образец.
Споделяли сте нееднократно, че не обичате да говорите за политиката. Но като че ли в днешно време е доста мъчно да избягаме от това.
Аз съм аполитичен и не съчувствува на нито една партия. Но политиката непрекъснато ни се бърка в живота и то по неприятен метод. Няма по какъв начин да я прескочим.
Ето един образец с мен. Наскоро обществено разясних тематиката за или срещу демонтирането на паметника на Съветската войска. Независимо какво символизира за някого този монумент, той е част от историята. Идеята за демонтирането му е все едно да си хванем книгите и да ги изгорим, да изгорим фотосите на бабите и дядовците си, тъй като се срамим от тях или не са били задоволително сполучливи в очите ни. Това е белег за предишното ни, само че не го изтрива.
Нещо такова се случи при вълната митинги за правата на чернокожите. Чуха се гласове за срутване на монументи на исторически фигури с расистки възгледи. Смениха се заглавия на другояче значими литературни творби.
Подобни прояви са белег за ниска просветеност. Но някои хора не разсъждават по този метод. В днешно време главният проблем е лицемерието и по-късно плъзгането по повърхността, което ни изиграва доста неприятна смешка.
На какво състояние е България? Какво е положението ни като общество и какви са аргументите за това?
Ние сме на дереджето на лъжливото овчарче. Неотдавна разказвах на 3-годишната си щерка тази приказка. Тези " от горната страна “ ни лъжат, че вършат нещо положително за нас, а ние ги лъжем, че им имаме вяра и сме съзнателни жители. Живеем в една обща неистина. А вълкът към този момент идва. Ето явен образец с COVID-19. На фона на големия брой жертви на вируса, ние избираме пътя на антиваксърството и тезите за чипиране с имунизациите.
Факт е, че в първия миг на конфликт с епидемията, не знаехме какво става. Сега, след години живот с вируса и хилядите му жертви, се оказа, че сме страната с най-висока смъртност. Но сме и страната с най-вече „ дървени философи “, които настояват, че имунизациите с нищо не оказват помощ. За тези хора гласът на експертите няма никакво значение. Десетки хора умират всеки ден от вируса, лечебните заведения са цялостни, само че някои споделят “Не е правилно, лъжат!”. Ето това е дереджето ни. Това е в резултат на лицемерието, трупано години, години наред.
Как можем да излезем от това?
Много постепенно, само че с ясни и безапелационни стъпки. С приказване и политиканстване няма да стане. Като начало би трябвало да бъдем почтени пред себе си като общество, с цел да си изясним в каква посока желаеме да тръгнем.
В каква посока би трябвало да са тези стъпки? Напоследък като че ли обстановката у нас наподобява много безнадеждно. Какви са верните стъпки, с цел да можем като общество да тръгнем напред и да станем една западна, демократична страна, пълновръстен член на Европейския съюз?
Много е простичко. Напоследък си прелиствам творбите на Йордан Радичков. Той има едно дълго пътешестване до Сибир и Алтай, посещава и езерото Байкал, където си приказва с един шаман - последната издънка от рода велики шамани там. Той споделя, че човек би трябвало да живее с мисълта, че Господ непрекъснато го гледа и един ден ще даде доклад за дейностите си. Това е. Вяра. Когато човек има религия, нищо друго не може да го повали и даже в тежките моменти знае, че има излаз. Неверието ражда страха, а страхът е оръжието на Сатаната, който желае да ни вземе душите. Това е безконечната битка. Това са философските тематики. Звучи като алегория, само че в случай че всеки човек се вглъби в себе си и си трансферира живота и образците към себе си, ще види, че това е схемата на нашия свят.
Като нация ни е необходим дух. Това ли е?
Нищо не може да се случи, в случай че я няма силата на духа. Наскоро приключих и инсталирах в родния си град Лом барелеф на Димитър Маринов. Едва в този момент, на тази възраст, имах достойнството да основа своя работа за родния си град и съм доста горделив. Този човек е направил доста за България в интервала преди и след Освобождението, най-много със своето етнографско и духовно дело. И освен той. Ако един от тези възрожденци го махнем, страната и народът ни би изгубил доста. Димитър Маринов е обикалял България на кон и е събирал село след село песни, билкарски предписания, истории, които разказва в труда си " Жива старост “. Това е било революционно за времето си. По света до оня миг етнографски музеи съвсем е нямало.
Хората на духа, науката и спорта са тези, които тласкат една нация напред. Бизнесът и стопанската система са мотор, само че " мозъкът “ са тези хора.
Смятате ли, че културата по една или друга причина е изоставена на назад във времето и то умишлено?
Смятам, че против нея даже се организира геноцид. Не знам под чие давление, само че това е геноцид. Ето, аз да вземем за пример, избирайки пътя на изкуството, оставам жив, откогато съм приключил Академията. Трудно е и за мен и за доста мои сътрудници от чисто материална позиция да осъществяваме концепциите си. Работил съм в леярна, бил съм заварчик, работил съм във компания за мебели. Какво ли не съм правил и какво ли не съм причинявал на фамилията си, с цел да мога да се нарека професионален ваятел. Мислите ли, че това е обикновено? Подобно отношение към потвърдените създатели няма в нито една западна страна и аз не съм единственият образец. Затова и в последните години обърщам взор към колекционерите и феновете на изкуството в чужбина, където имам известни триумфи това ме радва доста, тъй като ми дава убеденост, че трудът ми не е бил безрезултатен.
Излиза, че сме нецивилизована страна.
Напротив, България е страна на духа и в нея има доста изключителни създатели. Но липсва правила политика за хората на изкуството. В това отношение политиците ни са длъжници. Повечето ми сътрудници започнаха да се занимават с компютри, станаха учители, преквалифицираха се напълно. Все прелестни и надарени хора, които в случай че България бе взела под крилото си, можеше да бъде развъртян цялостния им потенциал и даже да печели от тях. Ние сме прелестна географска територия с най-плодородните земи, с неповторим климат, само че и с доста неща, които са " апетитни “ за много хора.
Ще ви дам образец с това, което става в моя край – в Северозападна България. Земите на хората се изкупиха на безценица, хората бяха прогонени, а останалите работят за обидно ниски приходи. Повечето ми връстници са или в чужбина, или в София. За възрастните хора не ми се приказва – не мога да си показва по какъв начин можеш да изкараш в днешни дни с 300 лв. пенсия. Гледам да не трансферирам доста това в главата си, тъй като ме " запушва “ и не мога да направя нищо. Не се обезверявам, само че виждам да плавам над тази мръсотия, тъй като другояче няма да оцелея душевен. Трябват ни дух, религия и хора, които да ръководят " кораба “ ни сполучливо.
Във въртележка ли сме през последните няколко години?
Да. И също така страната ни е ограбвана във всеки смисъл. Не виждам тези грабители да са посочени, да са изправени пред съд и да им е потърсена отговорност. Нали знаете това какво значи? Че по-късно ненаказано зло се отваря врата за още по-голямо такова. Но и ние сме отговорни като хора. Ние сме тези, които би трябвало да потърсим сметка, да кажем “Оляхте се. Спрете!”. Но в действителност. На мен доста ми дотегна, само че все пак оставам тук, и не преставам своята персонална битка.
Всичко това не ли обвързвано с доста висока нематериалност и нравствени полезности, които са свързани с културата, която, както казахте, е подложена на геноцид?
Ето това е взаимовръзката сред всичко. Даже има едно факсимиле: Прост народ - слаба страна. Упрекваме доста близкото минало, само че е реалност, че то създаваше надалеч по-образовани и по-важното – по-възпитани хора. Всички виждаме какво е всеобщото равнище на образованието у нас.
Но светлина в тунела има. Отчаянието в никакъв случай не може да измести вярата, само че би трябвало да стартира да се работи. Крайно необходимо е да се усетят към този момент и тези, които ни ръководят. Надявам се, че някои от тях имат съвест. Един ден ще им бъде потърсена сметка, сигурен съм.
Кой е най-ценният житейски урок, който сте получили от своите учители?
Много дължа на занаятчия Чапкънов и освен на него. Дължа доста и на първия си преподавател по изобразяване Иван Маноилов, светла му памет. Той ми споделяше - " Работи непрестанно. Дори първоначално да няма резултати, рано или късно, всеки труд се възнаграждава “.Това бе най-силният ми урок. Нашата работа е такава. Ние сме занаятчии, а върховото изкуство се отдава на малко на брой. То е на върха на " иглата “. И това важи за всички и всичко - за морала, обществото, връзките сред близки хора.
На какво желаете да научите 3-годишната си щерка?
Искам да я науча да се бори, да се бори с компликациите, да отстоява себе си. Ако научиш човек да се бори, той ще се оправи. Ще я възпитам и да цени изкуството и образованието, тъй като образованието е най-сериозният капитал на човек.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ