Сакскобургготски: Винаги с ЕС, никога против отделна страна
Това съобщи Симеон Сакскобургготски в изявление пред Euractiv.com в в навечерието на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
- Ваше Величество, доста са малко моментите, когато светът приказва за България, и в този момент следва подобен миг с идното председателство на България на Съвета на Европейски Съюз. Преди това за България се говореше доста в международните вести когато Вие се завърнахте в родината си от дълго заточение, спечелихте парламентарните избори през 2001 година и станахте министър-председател. Как оценявате този исторически късмет България да получи интернационалното внимание, което безспорно заслужава?
- Председателството в действителност е исторически миг и късмет, естествено. Аз си припомням още преди години, загатнах, че би трябвало да се готвим за подобен миг. Мисля, че беше през 2009-а, когато споделих, че би трябвало да се готвим за (председателството през) 2018-а. Тогава събеседниците ме изгледаха, като че ли съм извънземен, по тази причина, че приказвам с девет години или с осем години напред. Но в този момент към този момент сме тук, председателството се изтегли (с шест месеца напред) поради Брекзит, и то е доста значим миг. Личното ми мнение е, че би трябвало да сме готови и изобщо да изнесем председателството по един безупречен метод. Но също по този начин персоналното ми мнение е, че това ще бъде първото и последното председателство на България. Второто се пада през 2032 година или нещо такова, а до тогава несъмнено ще има повече членове на Европейски Съюз, и дали този метод на ротация изобщо ще бъде вероятен, тъй че we might as well да се постараем в този момент да създадем нужния резултат.
- Но нали не намеквате, че има заплаха до тогава Европейски Съюз да го няма?
- Не, блъскам на дърво, аз съм уверен и разпален европеист, пък и не виждам нищо по-добро за обособените страни членки. Извън него, те надали биха могли да реализират нещо.
- А по какъв начин ви се коства геополитическата конюнктура, огромните провокации, войната в Сирия, Русия, Турция, емигрантската рецесия, не са ли това опасности за българското председателство?
- Винаги са вероятни неприятни и тежки моменти, само че да се надяваме, че всичко това ще може да се поеме по един уравновесен метод, и в последна сметка, ние да си гледаме и нашите ползи, тъй като имало е случаи да се разсейваме и да излезем от подтекста по тематики, които нито са по нашата подготвеност, нито по които имаме опция да повлияем. Имаше един български президент, който обичаше да се кара на Русия… Ето, и това са неща, които аз мисля, че са прекомерно небалансирани и неразумни, и не приказвам единствено за Русия, да предизвикаш която и да е от по-влиятелните страни е отрицателно за нас, само че се случва. А тук в последно време още веднъж са се развили тези, бих споделил в кавички „ пристрастености “, дали човек е русофил или русофоб, като че ли не сме се научили от 150 години на нещо малко по-нормално и по-прагматично.
- Изглежда не помнят завета на Вашия баща… … а да, стилната фраза… „ Винаги с Германия, в никакъв случай срещу Русия “… …приписват му тази фраза… … но той в действителност наподобява го е споделил, има исторически свидетелства…
- Да, допустимо е, пък и в оня подтекст е било разумно. Аз пък споделям, постоянно с Европейския съюз, а пък да не тръгваме срещу дадени страни, тъй като не е в наш интерес. Пък и като огледа човек картата, се вижда къде сме. Трябва също да се държи сметка за точното място на България.
- Във Вашия живот вие сте отдавали огромно значение на съседи на Европа, от другата страна на Средиземно море, мисля за Мароко. Но Европа не обръща също толкоз внимание на тези страни, най-малко досега, до момента в който тръгнат емигрантите от крайбрежията на Либия…
- Да, такива непрекъснато идват в Испания, и в Италия, несъмнено. Знаете ли, самодейността за Средиземно море е част от дневния ред на Европейския съюз. Разбира се има и други цели, само че това е нещо доста значимо, тъй като елементи на Европа са доста уязвими.
- Най-важен приоритет на българското председателство ще бъдат Западните Балкани. Има логичност нали?
- Да, това е доста разумно, потребно, това ни визира директно.
- А какво България би могла да направи, с цел да помогне на Западните Балкани по пътя към еврочленството? Може би да бъде самата тя един добър образец за нов член?
- Това несъмнено, а също да бъде потребна с опита си, това са години опит, а също имаме съвместен афинитет с тези страни, който постоянно улеснява разговора. Разговарях с европейски политици и дипломати, които познават добре България в интервала, когато страната се приближаваше към участието и Вие бяхте министър председател. Един от тях сподели, че по това време българските политици не са вярвали, че участието е допустимо, те са се страхували, че това са лъжливи обещания.
- Впрочем той добави, че Вие сте изключение, тъй като сте били по-голям оптимист. Помните ли тези настроения?
- Членството в Европейски Съюз изглеждаше като един сън, до момента в който се видя, че има някаква междина или опция, или светлина в края на тунела. Но първоначално изглеждаше съвсем невероятно, и колкото и да е било мое предпочитание и упоритост, аз също не чаках, тъй като имаше доста спънки, доста компликации, и несъмнено това трябваше да си го преодолеем ние. Защото и вътрешният фронт не беше за занемаряване, нали. Но аз мисля, и това са към този момент исторически обстоятелства, поддръжката за Европейския съюз беше съвсем всенародна.
- Казвате „ вътрешен фронт “, какво по-конкретно имате поради?
- Винаги има такива, които се опълчват на новото от административна позиция, от всякаква друга… Имаше хора, които считаха, че това напредва с прекомерно бърз ход, в смисъл, да се промени всичко.
- Няма да ги назовете с имена?
- Не, тъй като позициите могат да се намерят в архивите, от протоколите или от медиите. Сега наподобява доста банално, че сме в Европейски Съюз. Нали? А то какво беше… -
- Използвахме ли го, това участие?
- Ако човек тегли една линия, без всякакво подозрение, резултатът е положителен. Аз постоянно си мисля, като се подреждам на някоя опашка по митниците на летищата, какво значи, че прекосяваме без паспорти и бързо. Докато хората в другите опашки, от други страни от света, се мъчат. В моя живот съм изпитал и видял тези страдания. Факт е, че хората могат да пътуват, да не приказваме за инфраструктурата и за парите, които са постъпили тук. Хората могат да пътуват, само че това е също причина за обезкръвяването на нацията, тъй като доста хора вземат решение, че ще си подредят живота по-добре на друго място.
- България я напущат доста млади и добре готови кадри…
- Да, в последно време даже виждам, че някои от вложителите се оплакват, тъй като няма задоволително готови фрагменти. Но това е също въпрос на пазара. Като се разбере, от страна на някои от нашите, които работят в чужбина, че тук има опция да се осъществят, аз чакам доста от тях да се върнат към българския пазар още веднъж.
- В живота си сте се занимавали и с бизнес. Какво по Ваша преценка чакат задграничните предприемачи да се промени у нас към по-добро?
- Аз доста постоянно пътувам, пък и се срещам с хора, беседваме, и слушам отзиви, от време на време и рецензии. Както казвате, аз произхождах от частния сектор… Например прекомерно бавната процедура да се записват сдружения, чисто административни спънки, които през днешния ден могат доста елементарно да се спестят. Вместо фамозните процедури да са на едно гише, това в действителност е желателно.
- Сигурно като министър председател сте си дал сметка какъв брой е мъчно да се вършат промени в България…
- Но освен в България. Разговаряйки с сътрудниците ми по това време си давахме сметка, че една администрация, която е по природа неподвижна, когато усети, че има нещо ново, си има и защитната реакция.
- Сигурно сте бил по-голям оптимист, когато казахте, че за 800 дни промените ще дадат резултат…
- Тук ми извадиха душата с тези 800 дни, а в действителност, в случай че не са били 800, може би са били хиляда, само че са се трансформирали доста неща. Може би аз надценявах трудолюбието и желанието да се модернизираме, идвайки от частния бранш и виждайки динамичността. Но общо взето, стига да се ревизират обективно обстоятелствата, стигаме до заключението, че доста неща се трансформираха за три години.
- Медиите тогава доста ви критикувахме и за това, че казахте, че на българите би трябвало да им се смени чипа…
- (Смее се) Да, но в този момент го споделят всички. Значи не съм бил напълно ексцентричен. Ама и в толкоз други страни го има същото събитие, с неналичието на новаторско мислене, или на приемане на новото. Не сме най-неспособните, или най-бедните. Трябва да бъдем справедливи и да не се самобичуваме. Това не води до на никое място.
- А не мислите ли, че за една нова страна-членка председателството е късмет да се преодолее манталитета „ ние “ против „ те “ от Брюксел, че сядайки за първи път зад кормилото, това е късмет за постигане до зрялост? А също и за малко ограмотяване на българите на тематика Европейски Съюз, тъй като дано си го признаем, даже и медиите не постоянно знаят какви са пълномощията на другите европейски институции?
- Вие сте прав, председателството е късмет да се изясни на публиката, тъй като доста хора неправилно споделят, че председателството не е нищо особено. Това би трябвало да се изясни, с цел да може всички да се почувстват съпричастни с един толкоз влиятелен за страната ни миг.
- Вие сте в борда на председателството, дружно с други изтъкнати персони, какви задания сте си набелязали?
- Тепърва ще установим това, организира се първата среща, която беше ориентировъчна и доста забавна.
- Трябва ли да се противопоставяме на Европа на две скорости?
- Ама Европа на две скорости не може да зависи от нас. Едно е да си имаме мнение, друго е какво е реализируемо. Аз мисля, че е хубаво да наблегнем на образованието, на новите технологии, тъй като имаме доста способни хора и това го знаят в чужбина. Иначе аз напълно споделям целите, които са оповестени. Но на тази среща аз споделих, че не би трябвало да сме прекомерно амбициозни, в смисъл да се опитваме да покрием прекомерно доста цели, а да се съсредоточим върху няколко целта, които в действителност да са такива. Трябва да оставим белег от това председателство, като „ нова “ в кавички страна, само че също, след толкоз години изолираност, като страна, както казахте, in the driving seat.
- Икономическата рецесия в Европейски Съюз ускори позициите на популисти и националисти в доста страни членки, националисти има и в българското държавно управление. Те съставляват ли риск за председателството? Или просто се пробват да получат парче от тортата?
- Аз не бих споделил последното. Аз мисля, че би трябвало да се гледа по-глобално. Това са циклични феномени, поради рецесията, може би поради бежанците, постоянно е елементарно да се активизират дадени среди или хора. Но би трябвало да гледаме значимото, а не да сочим нещо, което не е от застрашителни пропорции.
- Вие познавате добре Испания, виждам покрай вас фотоси на кралското семейство, на предходния крал Хуан Карлос и на сина му Фелипе и брачната половинка му, кралица Летисия. Каква е оценката Ви за Каталуния? На какво е признак протичащото се там? Сигурно на същото, което ускорява позициите на националистите?
- Всяко нещо е характерно, не може да се обобщава. Но това е доста сериозна тематика. И за жалост имам усещането, пътувайки в последно време и слушайки разнообразни отзиви, че хората сякаш не са добре осведомени за самата рекламация или тематика за самостоятелност. На Испания й бяха нужни 500 години, с цел да стане една, по тази причина такива моменти са прекомерно мъчителни. Аз слушам непрекъснато, че министър председателят Рахой, или държавното управление, или Мадрид потискали едни, или вземало изключителни ограничения. Ама това не е единствено Мадрид, това са 16 други райони, в случай че единият е тръгнал без да се съветва с останалите, това единствено по себе си не е въпрос на централното държавно управление, ами на всички други.
Правилата важат за всички, конституцията важи за всички, това са неща, които намирам за безпределно рисков казус за цяла Европа, тъй като знаем в кои страни, започвайки със страната, в която живеете (Белгия), има такива сходни обстановки. Това е нещо, което доста внимателно, деликатно, с доста разговор, разсъдък и успокоение би трябвало да се реши. Защото в случай че оставим единствено бомбастиката, ескалацията е неизбежна, а пък и дава хрумвания на други. Например, направи ми усещане, когато бяха показани картини от конфликти по улиците (в Барселона), с не знам какъв брой ранени, в лечебните заведения не бяха постъпили никакви ранени. Няколко души единствено. А се хвърляха числа – 800 ранени, това е ужасно рисково.
- Никой не вярваше, че Брекзит ще се случи… … Ама се разсъниха, и мисля, че множеството хора съжаляват за това. Но белким е допустимо да се върнат нещата обратно?
- Ако можеше Англия да даде заден ход, това щеше да е най-знаменитото събитие, само че надали е допустимо. Този казус тежи на Европа. Познавах наследника на Австроунгарската корона Ото декор Хабсбург, в качеството му на евродепутат. Той беше доста уверен европеец с голям принос за разширението на Европейски Съюз.
- Защо европейските монархии и техните наследници са толкоз про-европейски настроени?
- Не сме някаква фракция, или клуб, само че отговаряйки бързо, ще кажа, че монархиите гледат с едно потомство напред, а не с четири или пет години напред. И оттова към този момент виждат смисъла на една обединена Европа, и на това, към което се стремим всички. Знаете ли, за Ото Хабсбургски, неговото dada (любима тематика, на френски), в случай че мога да кажа, беше Дунава, като вектор на търговия, на просвета. И аз постоянно го споделям, този кулоар, осми, има капацитет, който не е употребен, освен за превоза, само че и като културна ос, която свързва новите и страните членки по един исторически метод, освен стопански. Та на Ото това му беше обичана тематика. И Ви благодаря, че ме поставяте в категорията на Ото, тъй като той за мен беше признакът на европеизма и на държавничеството.
- Ваше Величество, доста са малко моментите, когато светът приказва за България, и в този момент следва подобен миг с идното председателство на България на Съвета на Европейски Съюз. Преди това за България се говореше доста в международните вести когато Вие се завърнахте в родината си от дълго заточение, спечелихте парламентарните избори през 2001 година и станахте министър-председател. Как оценявате този исторически късмет България да получи интернационалното внимание, което безспорно заслужава?
- Председателството в действителност е исторически миг и късмет, естествено. Аз си припомням още преди години, загатнах, че би трябвало да се готвим за подобен миг. Мисля, че беше през 2009-а, когато споделих, че би трябвало да се готвим за (председателството през) 2018-а. Тогава събеседниците ме изгледаха, като че ли съм извънземен, по тази причина, че приказвам с девет години или с осем години напред. Но в този момент към този момент сме тук, председателството се изтегли (с шест месеца напред) поради Брекзит, и то е доста значим миг. Личното ми мнение е, че би трябвало да сме готови и изобщо да изнесем председателството по един безупречен метод. Но също по този начин персоналното ми мнение е, че това ще бъде първото и последното председателство на България. Второто се пада през 2032 година или нещо такова, а до тогава несъмнено ще има повече членове на Европейски Съюз, и дали този метод на ротация изобщо ще бъде вероятен, тъй че we might as well да се постараем в този момент да създадем нужния резултат.
- Но нали не намеквате, че има заплаха до тогава Европейски Съюз да го няма?
- Не, блъскам на дърво, аз съм уверен и разпален европеист, пък и не виждам нищо по-добро за обособените страни членки. Извън него, те надали биха могли да реализират нещо.
- А по какъв начин ви се коства геополитическата конюнктура, огромните провокации, войната в Сирия, Русия, Турция, емигрантската рецесия, не са ли това опасности за българското председателство?
- Винаги са вероятни неприятни и тежки моменти, само че да се надяваме, че всичко това ще може да се поеме по един уравновесен метод, и в последна сметка, ние да си гледаме и нашите ползи, тъй като имало е случаи да се разсейваме и да излезем от подтекста по тематики, които нито са по нашата подготвеност, нито по които имаме опция да повлияем. Имаше един български президент, който обичаше да се кара на Русия… Ето, и това са неща, които аз мисля, че са прекомерно небалансирани и неразумни, и не приказвам единствено за Русия, да предизвикаш която и да е от по-влиятелните страни е отрицателно за нас, само че се случва. А тук в последно време още веднъж са се развили тези, бих споделил в кавички „ пристрастености “, дали човек е русофил или русофоб, като че ли не сме се научили от 150 години на нещо малко по-нормално и по-прагматично.
- Изглежда не помнят завета на Вашия баща… … а да, стилната фраза… „ Винаги с Германия, в никакъв случай срещу Русия “… …приписват му тази фраза… … но той в действителност наподобява го е споделил, има исторически свидетелства…
- Да, допустимо е, пък и в оня подтекст е било разумно. Аз пък споделям, постоянно с Европейския съюз, а пък да не тръгваме срещу дадени страни, тъй като не е в наш интерес. Пък и като огледа човек картата, се вижда къде сме. Трябва също да се държи сметка за точното място на България.
- Във Вашия живот вие сте отдавали огромно значение на съседи на Европа, от другата страна на Средиземно море, мисля за Мароко. Но Европа не обръща също толкоз внимание на тези страни, най-малко досега, до момента в който тръгнат емигрантите от крайбрежията на Либия…
- Да, такива непрекъснато идват в Испания, и в Италия, несъмнено. Знаете ли, самодейността за Средиземно море е част от дневния ред на Европейския съюз. Разбира се има и други цели, само че това е нещо доста значимо, тъй като елементи на Европа са доста уязвими.
- Най-важен приоритет на българското председателство ще бъдат Западните Балкани. Има логичност нали?
- Да, това е доста разумно, потребно, това ни визира директно.
- А какво България би могла да направи, с цел да помогне на Западните Балкани по пътя към еврочленството? Може би да бъде самата тя един добър образец за нов член?
- Това несъмнено, а също да бъде потребна с опита си, това са години опит, а също имаме съвместен афинитет с тези страни, който постоянно улеснява разговора. Разговарях с европейски политици и дипломати, които познават добре България в интервала, когато страната се приближаваше към участието и Вие бяхте министър председател. Един от тях сподели, че по това време българските политици не са вярвали, че участието е допустимо, те са се страхували, че това са лъжливи обещания.
- Впрочем той добави, че Вие сте изключение, тъй като сте били по-голям оптимист. Помните ли тези настроения?
- Членството в Европейски Съюз изглеждаше като един сън, до момента в който се видя, че има някаква междина или опция, или светлина в края на тунела. Но първоначално изглеждаше съвсем невероятно, и колкото и да е било мое предпочитание и упоритост, аз също не чаках, тъй като имаше доста спънки, доста компликации, и несъмнено това трябваше да си го преодолеем ние. Защото и вътрешният фронт не беше за занемаряване, нали. Но аз мисля, и това са към този момент исторически обстоятелства, поддръжката за Европейския съюз беше съвсем всенародна.
- Казвате „ вътрешен фронт “, какво по-конкретно имате поради?
- Винаги има такива, които се опълчват на новото от административна позиция, от всякаква друга… Имаше хора, които считаха, че това напредва с прекомерно бърз ход, в смисъл, да се промени всичко.
- Няма да ги назовете с имена?
- Не, тъй като позициите могат да се намерят в архивите, от протоколите или от медиите. Сега наподобява доста банално, че сме в Европейски Съюз. Нали? А то какво беше… -
- Използвахме ли го, това участие?
- Ако човек тегли една линия, без всякакво подозрение, резултатът е положителен. Аз постоянно си мисля, като се подреждам на някоя опашка по митниците на летищата, какво значи, че прекосяваме без паспорти и бързо. Докато хората в другите опашки, от други страни от света, се мъчат. В моя живот съм изпитал и видял тези страдания. Факт е, че хората могат да пътуват, да не приказваме за инфраструктурата и за парите, които са постъпили тук. Хората могат да пътуват, само че това е също причина за обезкръвяването на нацията, тъй като доста хора вземат решение, че ще си подредят живота по-добре на друго място.
- България я напущат доста млади и добре готови кадри…
- Да, в последно време даже виждам, че някои от вложителите се оплакват, тъй като няма задоволително готови фрагменти. Но това е също въпрос на пазара. Като се разбере, от страна на някои от нашите, които работят в чужбина, че тук има опция да се осъществят, аз чакам доста от тях да се върнат към българския пазар още веднъж.
- В живота си сте се занимавали и с бизнес. Какво по Ваша преценка чакат задграничните предприемачи да се промени у нас към по-добро?
- Аз доста постоянно пътувам, пък и се срещам с хора, беседваме, и слушам отзиви, от време на време и рецензии. Както казвате, аз произхождах от частния сектор… Например прекомерно бавната процедура да се записват сдружения, чисто административни спънки, които през днешния ден могат доста елементарно да се спестят. Вместо фамозните процедури да са на едно гише, това в действителност е желателно.
- Сигурно като министър председател сте си дал сметка какъв брой е мъчно да се вършат промени в България…
- Но освен в България. Разговаряйки с сътрудниците ми по това време си давахме сметка, че една администрация, която е по природа неподвижна, когато усети, че има нещо ново, си има и защитната реакция.
- Сигурно сте бил по-голям оптимист, когато казахте, че за 800 дни промените ще дадат резултат…
- Тук ми извадиха душата с тези 800 дни, а в действителност, в случай че не са били 800, може би са били хиляда, само че са се трансформирали доста неща. Може би аз надценявах трудолюбието и желанието да се модернизираме, идвайки от частния бранш и виждайки динамичността. Но общо взето, стига да се ревизират обективно обстоятелствата, стигаме до заключението, че доста неща се трансформираха за три години.
- Медиите тогава доста ви критикувахме и за това, че казахте, че на българите би трябвало да им се смени чипа…
- (Смее се) Да, но в този момент го споделят всички. Значи не съм бил напълно ексцентричен. Ама и в толкоз други страни го има същото събитие, с неналичието на новаторско мислене, или на приемане на новото. Не сме най-неспособните, или най-бедните. Трябва да бъдем справедливи и да не се самобичуваме. Това не води до на никое място.
- А не мислите ли, че за една нова страна-членка председателството е късмет да се преодолее манталитета „ ние “ против „ те “ от Брюксел, че сядайки за първи път зад кормилото, това е късмет за постигане до зрялост? А също и за малко ограмотяване на българите на тематика Европейски Съюз, тъй като дано си го признаем, даже и медиите не постоянно знаят какви са пълномощията на другите европейски институции?
- Вие сте прав, председателството е късмет да се изясни на публиката, тъй като доста хора неправилно споделят, че председателството не е нищо особено. Това би трябвало да се изясни, с цел да може всички да се почувстват съпричастни с един толкоз влиятелен за страната ни миг.
- Вие сте в борда на председателството, дружно с други изтъкнати персони, какви задания сте си набелязали?
- Тепърва ще установим това, организира се първата среща, която беше ориентировъчна и доста забавна.
- Трябва ли да се противопоставяме на Европа на две скорости?
- Ама Европа на две скорости не може да зависи от нас. Едно е да си имаме мнение, друго е какво е реализируемо. Аз мисля, че е хубаво да наблегнем на образованието, на новите технологии, тъй като имаме доста способни хора и това го знаят в чужбина. Иначе аз напълно споделям целите, които са оповестени. Но на тази среща аз споделих, че не би трябвало да сме прекомерно амбициозни, в смисъл да се опитваме да покрием прекомерно доста цели, а да се съсредоточим върху няколко целта, които в действителност да са такива. Трябва да оставим белег от това председателство, като „ нова “ в кавички страна, само че също, след толкоз години изолираност, като страна, както казахте, in the driving seat.
- Икономическата рецесия в Европейски Съюз ускори позициите на популисти и националисти в доста страни членки, националисти има и в българското държавно управление. Те съставляват ли риск за председателството? Или просто се пробват да получат парче от тортата?
- Аз не бих споделил последното. Аз мисля, че би трябвало да се гледа по-глобално. Това са циклични феномени, поради рецесията, може би поради бежанците, постоянно е елементарно да се активизират дадени среди или хора. Но би трябвало да гледаме значимото, а не да сочим нещо, което не е от застрашителни пропорции.
- Вие познавате добре Испания, виждам покрай вас фотоси на кралското семейство, на предходния крал Хуан Карлос и на сина му Фелипе и брачната половинка му, кралица Летисия. Каква е оценката Ви за Каталуния? На какво е признак протичащото се там? Сигурно на същото, което ускорява позициите на националистите?
- Всяко нещо е характерно, не може да се обобщава. Но това е доста сериозна тематика. И за жалост имам усещането, пътувайки в последно време и слушайки разнообразни отзиви, че хората сякаш не са добре осведомени за самата рекламация или тематика за самостоятелност. На Испания й бяха нужни 500 години, с цел да стане една, по тази причина такива моменти са прекомерно мъчителни. Аз слушам непрекъснато, че министър председателят Рахой, или държавното управление, или Мадрид потискали едни, или вземало изключителни ограничения. Ама това не е единствено Мадрид, това са 16 други райони, в случай че единият е тръгнал без да се съветва с останалите, това единствено по себе си не е въпрос на централното държавно управление, ами на всички други.
Правилата важат за всички, конституцията важи за всички, това са неща, които намирам за безпределно рисков казус за цяла Европа, тъй като знаем в кои страни, започвайки със страната, в която живеете (Белгия), има такива сходни обстановки. Това е нещо, което доста внимателно, деликатно, с доста разговор, разсъдък и успокоение би трябвало да се реши. Защото в случай че оставим единствено бомбастиката, ескалацията е неизбежна, а пък и дава хрумвания на други. Например, направи ми усещане, когато бяха показани картини от конфликти по улиците (в Барселона), с не знам какъв брой ранени, в лечебните заведения не бяха постъпили никакви ранени. Няколко души единствено. А се хвърляха числа – 800 ранени, това е ужасно рисково.
- Никой не вярваше, че Брекзит ще се случи… … Ама се разсъниха, и мисля, че множеството хора съжаляват за това. Но белким е допустимо да се върнат нещата обратно?
- Ако можеше Англия да даде заден ход, това щеше да е най-знаменитото събитие, само че надали е допустимо. Този казус тежи на Европа. Познавах наследника на Австроунгарската корона Ото декор Хабсбург, в качеството му на евродепутат. Той беше доста уверен европеец с голям принос за разширението на Европейски Съюз.
- Защо европейските монархии и техните наследници са толкоз про-европейски настроени?
- Не сме някаква фракция, или клуб, само че отговаряйки бързо, ще кажа, че монархиите гледат с едно потомство напред, а не с четири или пет години напред. И оттова към този момент виждат смисъла на една обединена Европа, и на това, към което се стремим всички. Знаете ли, за Ото Хабсбургски, неговото dada (любима тематика, на френски), в случай че мога да кажа, беше Дунава, като вектор на търговия, на просвета. И аз постоянно го споделям, този кулоар, осми, има капацитет, който не е употребен, освен за превоза, само че и като културна ос, която свързва новите и страните членки по един исторически метод, освен стопански. Та на Ото това му беше обичана тематика. И Ви благодаря, че ме поставяте в категорията на Ото, тъй като той за мен беше признакът на европеизма и на държавничеството.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ