Проф. Павлов пред ФрогНюз: Националният празник да се превръща в оръжие на путинската пропаганда е грозно ...
Това съобщи проф. Пламен Павлов пред ФрогНюз.
Ето го и цялото изявление:
Акцентът в полемиките към конституционните промени, които оферират от ПП-ДБ се оказа националният празник, въпреки всичко това е много прочувствена тематика за всички българи. Предложението 24 май да бъде националният празник на България не идва за първи път, само че и в този момент на политическо равнище се трансформира в спор, сходен на този сред русофили и русофоби. Политизира ли се тази тематика съгласно Вас?
Това е очевадно, и то се политизира по един извънредно противен метод, като се трансформира в оръжие на хибридната война против България, от тези, които в един миг гневно пазят 3 март, като че някой желае да го не разрешава.
От 30 години насам аз на всеки 3 март защищавам този ден като един огромен ден в българската история, като денят, в който нашата страна се връща на картата на света след 5 века непознато владичество. Поради тази причина в Скопие са ме наричали болен от “санстефанизъм ”, а аз съм им отговарял, че съм с може би с още по-тежка характерност, в границите на шегата несъмнено.
Никой не отхвърля 3 март. Заглавията: “24 май против 3 март ”, които сложиха някои медии са неуместни. Никой не отхвърля 3 март и това, което се е случило на тази дата, без значение от това, че предварителен кротичък контракт сред две страни, а не сред България и друга страна, без значение, че в последна сметка са освободени една дребна част от българските земи и то като две васални структури, каквито са Княжество България и Източна Румелия.
Има много възражения по отношение на датата 3 март - че е рожден ден на императора, че това е прелиминарен контракт, който остава на Русия място за лавиране. На място ли са тези упреци?
Това е денят на коронацията на Александър II, денят на възкачването му на престола, нещо, което е по-важно даже и от рожден ден. 19 февруари или 3 март постоянно ще се честват, тъй като когато водим Сръбско-българската война, ние преднамерено протакаме нещата, с цел да бъде включена тази дата. Същото е с Брест- Литовския кротичък контракт,в който болшевишка Русия подписва с Централните сили. Пак по гледище на България, Брест- Литовския мир е подписан на 3 март.
Никой не отхвърля 3 март и аз съм последният човек, който би го отрекъл. Все отново желая да подчертая, че това да се трансформира в оръжие в путинската агитация е грозно и неприлично. Аз не знам да ме е освобождавал Путин или Митрофанова. В тази война, която несъмнено има доста нюанси, взе участие съветската империя, тя не е идентична с Путин. Освен това една огромна част от бойците в тази война, да не приказваме на Шипка, са украинци.
Всеки път се веят съветски флагове, което е неприемливо, би трябвало да се веят знамената на още кого ли не, на Украйна, на Финландия и на Полша, тъй че да не бъркаме действителностите.
Освен това Александър II, царят избавител, наименуван по този начин от самите руснаци, поради анулацията на крепостното право, той е един демократичен човек, за разлика от днешния деспот, който ръководи тази част на света, и поради който аз извънредно доста скърбя съветския народ, тъй като той заслужава доста по-добра орис.
Трябва ли 24 май да стане народен празник, въпреки всичко той е измежду най-обединяващите публични празници, акцентира цивилизационен принос?
24 май концентрира върху себе си хилядолетната ни история. Той концентрира нашата роля на велика мощ в средновековния свят, в случай, че ние сме привикнали да бъдем последната, предпоследната страна, да хленчим, да се оплакваме.
В ранно-средновековна Европа има три велики сили. Това са Византия, Германската империя и България - Българската империя.
Да не забравяме, че делото на светите братя е избавено точно от България, от княз Борис-Михаил, от тогавашното българско общество, развито е при цар Симеон.
Има три типичен езика през Средновековието - латински, гръцки и старобългарски. Това го признава всеки образован и почтен академик. Така че този ден има доста мощна цивилизационна характерност.
От друга страна той постоянно е обвързван и с държавността, колкото и да не ви се има вяра. То като алена линия пронизва делата на владетелите на средновековното българско царство. Освен това през Възраждането, още в 1813г. един арменски странник отбелязва, че този ден се уважава от българите в Шумен, което значи, че и на цялата територия на Търновската митрополия.
Да не забравяме и делото на Найден Геров и Йоаким Груев през 1851г. И 1854г., когато този по принцип културен и набожен празник се трансформира в празника на науката и на българската държавност, тъй като спомнете си какво пишат и Вазов, Ботев и Каравелов, това е проява на желанието българинът да бъде свободен и в просперираща страна.
Да се споделя, че това било празник на учителите и на науката не е вярно. Това е обединителна дата и е грях на душата, на тези, които сега вършат сходни провокации. Корнелия Нинова стигна до такава степен, да приказва, че е родоотстъпничество, не мога да хвана никаква логичност в сходни изявления.
Виждаме, че мненията са спорни, тематиката е много деликатна. Сега ли беше най-най-удачния миг да се прокара тази тематика?
Тя беше прокарана много непохватно. Когато се оферират промени в Конституцията, когато се оферират значими промени, виждаме че се измества вниманието. Аз не мисля, че това е направено умишлено от ПП-ДБ, само че беше направено най-малкото с недоумение с какво се захващат.
Все отново става дума за народен ден, в който да има дълбока символика, дълбока основа и безспорно 24 май дава отговор най-вече на тези многочислени критерии. Аз да вземем за пример постоянно съм апелирал и за 20 април, за деня на Априлското въстание, по този начин както са националните празници на Гърция и Сърбия. Отново се появиха гласове за 6 септември, за 22 септември. Това са доста значими дати, и по тази причина когато се събирахме преди една година сътрудници от най-различни университети, ние предложихме на Народното събрание, концепцията за 24 май, която е изказана по-рано и от проф. Боян Биолчев и доста други хора, тя в никакъв случай не е слизала от дневен ред. Ние предложихме една листа от национални празници, в която 3 март е преди всичко, само че там би трябвало да бъде и 2-ри май, денят на Свети Цар Борис-Михаил, защото изключим 24 май, ние нямаме насочна точка към Средновековието, най-голямата част от нашата история и заслужена горделивост, скърбя, че употребявам тези патетични думи, само че е по този начин.
Необходим ли е публичен спор по тази тематика, виждаме, че е много прочувствена. Трябва ли да има референдум?
Това е неуместно, толкоз се спекулира с тематиката за референдум, че Слави Трифонов даже сподели, че е за 3-март тъй като е от Плевен, това са нелепи неща. Без да имам нищо срещу самия механизъм на референдума, това си е чиста нечиста сделка съгласно мен. Виждаме по какъв непочтен метод беше подложен и въпроса с еврото. Референдуми не се вършат по този метод.
И въпреки всичко, заслужава ли 24 май да бъде националният празник на България?
Да, струва си, освен съгласно мен, съгласно огромната част от моите сътрудници, хора, които имат дълбоки знания, можем да кажем, че гилдията предлага тази концепция. Това не значи, че отхвърляме другите светли дати.
Интервю на Констанца Илиева
Ето го и цялото изявление:
Акцентът в полемиките към конституционните промени, които оферират от ПП-ДБ се оказа националният празник, въпреки всичко това е много прочувствена тематика за всички българи. Предложението 24 май да бъде националният празник на България не идва за първи път, само че и в този момент на политическо равнище се трансформира в спор, сходен на този сред русофили и русофоби. Политизира ли се тази тематика съгласно Вас?
Това е очевадно, и то се политизира по един извънредно противен метод, като се трансформира в оръжие на хибридната война против България, от тези, които в един миг гневно пазят 3 март, като че някой желае да го не разрешава.
От 30 години насам аз на всеки 3 март защищавам този ден като един огромен ден в българската история, като денят, в който нашата страна се връща на картата на света след 5 века непознато владичество. Поради тази причина в Скопие са ме наричали болен от “санстефанизъм ”, а аз съм им отговарял, че съм с може би с още по-тежка характерност, в границите на шегата несъмнено.
Никой не отхвърля 3 март. Заглавията: “24 май против 3 март ”, които сложиха някои медии са неуместни. Никой не отхвърля 3 март и това, което се е случило на тази дата, без значение от това, че предварителен кротичък контракт сред две страни, а не сред България и друга страна, без значение, че в последна сметка са освободени една дребна част от българските земи и то като две васални структури, каквито са Княжество България и Източна Румелия.
Има много възражения по отношение на датата 3 март - че е рожден ден на императора, че това е прелиминарен контракт, който остава на Русия място за лавиране. На място ли са тези упреци?
Това е денят на коронацията на Александър II, денят на възкачването му на престола, нещо, което е по-важно даже и от рожден ден. 19 февруари или 3 март постоянно ще се честват, тъй като когато водим Сръбско-българската война, ние преднамерено протакаме нещата, с цел да бъде включена тази дата. Същото е с Брест- Литовския кротичък контракт,в който болшевишка Русия подписва с Централните сили. Пак по гледище на България, Брест- Литовския мир е подписан на 3 март.
Никой не отхвърля 3 март и аз съм последният човек, който би го отрекъл. Все отново желая да подчертая, че това да се трансформира в оръжие в путинската агитация е грозно и неприлично. Аз не знам да ме е освобождавал Путин или Митрофанова. В тази война, която несъмнено има доста нюанси, взе участие съветската империя, тя не е идентична с Путин. Освен това една огромна част от бойците в тази война, да не приказваме на Шипка, са украинци.
Всеки път се веят съветски флагове, което е неприемливо, би трябвало да се веят знамената на още кого ли не, на Украйна, на Финландия и на Полша, тъй че да не бъркаме действителностите.
Освен това Александър II, царят избавител, наименуван по този начин от самите руснаци, поради анулацията на крепостното право, той е един демократичен човек, за разлика от днешния деспот, който ръководи тази част на света, и поради който аз извънредно доста скърбя съветския народ, тъй като той заслужава доста по-добра орис.
Трябва ли 24 май да стане народен празник, въпреки всичко той е измежду най-обединяващите публични празници, акцентира цивилизационен принос?
24 май концентрира върху себе си хилядолетната ни история. Той концентрира нашата роля на велика мощ в средновековния свят, в случай, че ние сме привикнали да бъдем последната, предпоследната страна, да хленчим, да се оплакваме.
В ранно-средновековна Европа има три велики сили. Това са Византия, Германската империя и България - Българската империя.
Да не забравяме, че делото на светите братя е избавено точно от България, от княз Борис-Михаил, от тогавашното българско общество, развито е при цар Симеон.
Има три типичен езика през Средновековието - латински, гръцки и старобългарски. Това го признава всеки образован и почтен академик. Така че този ден има доста мощна цивилизационна характерност.
От друга страна той постоянно е обвързван и с държавността, колкото и да не ви се има вяра. То като алена линия пронизва делата на владетелите на средновековното българско царство. Освен това през Възраждането, още в 1813г. един арменски странник отбелязва, че този ден се уважава от българите в Шумен, което значи, че и на цялата територия на Търновската митрополия.
Да не забравяме и делото на Найден Геров и Йоаким Груев през 1851г. И 1854г., когато този по принцип културен и набожен празник се трансформира в празника на науката и на българската държавност, тъй като спомнете си какво пишат и Вазов, Ботев и Каравелов, това е проява на желанието българинът да бъде свободен и в просперираща страна.
Да се споделя, че това било празник на учителите и на науката не е вярно. Това е обединителна дата и е грях на душата, на тези, които сега вършат сходни провокации. Корнелия Нинова стигна до такава степен, да приказва, че е родоотстъпничество, не мога да хвана никаква логичност в сходни изявления.
Виждаме, че мненията са спорни, тематиката е много деликатна. Сега ли беше най-най-удачния миг да се прокара тази тематика?
Тя беше прокарана много непохватно. Когато се оферират промени в Конституцията, когато се оферират значими промени, виждаме че се измества вниманието. Аз не мисля, че това е направено умишлено от ПП-ДБ, само че беше направено най-малкото с недоумение с какво се захващат.
Все отново става дума за народен ден, в който да има дълбока символика, дълбока основа и безспорно 24 май дава отговор най-вече на тези многочислени критерии. Аз да вземем за пример постоянно съм апелирал и за 20 април, за деня на Априлското въстание, по този начин както са националните празници на Гърция и Сърбия. Отново се появиха гласове за 6 септември, за 22 септември. Това са доста значими дати, и по тази причина когато се събирахме преди една година сътрудници от най-различни университети, ние предложихме на Народното събрание, концепцията за 24 май, която е изказана по-рано и от проф. Боян Биолчев и доста други хора, тя в никакъв случай не е слизала от дневен ред. Ние предложихме една листа от национални празници, в която 3 март е преди всичко, само че там би трябвало да бъде и 2-ри май, денят на Свети Цар Борис-Михаил, защото изключим 24 май, ние нямаме насочна точка към Средновековието, най-голямата част от нашата история и заслужена горделивост, скърбя, че употребявам тези патетични думи, само че е по този начин.
Необходим ли е публичен спор по тази тематика, виждаме, че е много прочувствена. Трябва ли да има референдум?
Това е неуместно, толкоз се спекулира с тематиката за референдум, че Слави Трифонов даже сподели, че е за 3-март тъй като е от Плевен, това са нелепи неща. Без да имам нищо срещу самия механизъм на референдума, това си е чиста нечиста сделка съгласно мен. Виждаме по какъв непочтен метод беше подложен и въпроса с еврото. Референдуми не се вършат по този метод.
И въпреки всичко, заслужава ли 24 май да бъде националният празник на България?
Да, струва си, освен съгласно мен, съгласно огромната част от моите сътрудници, хора, които имат дълбоки знания, можем да кажем, че гилдията предлага тази концепция. Това не значи, че отхвърляме другите светли дати.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ