Доц. Божилова пред Фрог: Кошлуков и СЕМ се крият зад редакционната независимост
Това съобщи пред ФрогНюз медийният специалист и учител в Софийския университет доцент Светлана Божилова.
Ври и кипи абсурдът с публичната телевизия. Служебният министър на културата проф. Велислав Минеков и генералният шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков се замерят с обвинявания и позиции, въпросът излезе отвън България, а проблемите с медийната среда у нас и неналичието на плурализъм, независимост на словото и ясни журналистически стандалти стават все по-осезаеми.
На фона на това пък към този момент няколко години се разиграва един много сериозен проблем, който като че ли бяга от публичното внимание - този със студентската телевизия в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Закриването й доцент Божилова изясни по един метод - задкулисието влиза в Алма Матер.
Ето и цялото изявление:
Доц. Божилова, Вие сте влиятелен медиен специалист. Какво виждате в абсурда с публичната телевизия?
Внимателно следя спора сред генералния шеф на Българска национална телевизия и проф. Минеков и буйния революционен проект за отбрана на публицистичната самостоятелност на господин Кошлуков. Нещата излизат и отвън рамките на България. Най-големият герой за самостоятелна публицистика и независимост на изложение излиза, че е господин Кошлуков. Затова си направих труда да прегледам деликатно вътрешните устройствени актове на Българската национална телевизия. От 98-ма година, откогато има Закон за радиото и малкия екран, постоянно съм казвала, че ахилесовата пета е разделът за публичните медии.
Законът не е организационен за тях. Може би би трябвало да се каже, че Управителният съвет, който е функционалност от предложенията на генералния шеф, приема всички правилници за конструкция, ръководство и организация на активността в Българска национална телевизия и той си ги управлява. Няма контрол нито на програмна политика, нито на разходването на финанси. Съвет за електронни медии няма пълномощия поради независимостта на медията, само че пък избира шефовете. И всичко се взема решение в границите на Управителния съвет.
Тоест всичко е в ръцете на Емил Кошлуков?
Абсолютно пирамидална е структурата на ръководството на Българска национална телевизия. Управителният съвет не е функционалност от предложенията на генералния шеф в нито една социална медия в Европа. Няма контролен орган, подобен какъвто има в BBC. В Германия има публичен съвет с над 100 организации, които делегират представители и те избират управителните тела на общесетвените медии. Какво прави публичният съвет в Българска национална телевизия? Той също е по предложение на генералния шеф и е самобитен пиар. Той не съставлява публичния интерес, не пази програмни дефицити и проблеми, които вълнуват аудиторията.
Генералният шеф предлага Управителен съвет, назначава програмните шефове, бюджетната комисия. Няма контрол по целенасоченост на разходване на средствата.
Вътрешните устройствени актове се основават и се следят от управителния съвет, назначен от генералния шеф. Директорът на “Информация и настоящи предавания” е непосредствено зависещ на генералния шеф. В тази дирекция има двама основни продуценти - на “Новини” и на “Актуални предавания”. Те дружно с генералния шеф вземат всички значими решения, свързани с оперативно ръководство. Редакционният екип на предаването на Георги Любенов, което бе прекратено от конференцията на ГЕРБ, няма такива пълномощия.
Тоест?
Тоест това, което приказва генералният шеф, не дава отговор на съществуващата вътрешна нормативна уредба на Българска национална телевизия. Крие се зад тази самостоятелност, с цел да скрие решението си. Това го няма в нито една социална телевизия. Нещата са замислени по този начин, че всичко да е в ръцете на генералния шеф. Затова и толкоз доста рецесии се генерират непрестанно.
Другият огромен въпрос е, че общоприет шеф се става с идея от 10 или 20 страници, която може да прекрои всичко във връзка с медията. Да не приказваме, че последният път, при избора на господин Кошлуков, бяха проблематични петте години трудов стаж. Той е бил изпълнителен шеф по времето на ТВ7, когато тази телевизия банкрутира. Какво се получава? Обществената телевизия не може да откри претенденти вътре от своите екипи или изявени персони и се стига до такива избори.
И въпреки всичко - сега оправданието е в публицистична политика за всички включвания на ГЕРБ в народен ефир - препредаването на конференциите, излъчването на лайфовете на някогашния министър председател във Фейсбук...
Всеки се крие зад публицистичната самостоятелност. Ето, Кошлуков се измъква от тази обстановка. Съвет за електронни медии споделя, че няма пълномощия . Направих си труда деликатно да се срещна с мониторинга на Съвет за електронни медии за медийно държание в предизборна акция. Със студентите правихме фокусирано наблюдаване върху трите огромни малките екрани, с цел да забележим по какъв начин в този интервал се отразяват институции, политически партии. Прочетеното в мониторинговия отчет на Съвет за електронни медии слага доста въпроси.
Констатирахме преекспониране на активността на ГЕРБ в предизборни интервал в новините и настоящите излъчвания. Непрекъснато имаше министри, които се изявяваха и търсеха мотиви, с цел да бъдат в настоящите излъчвания на трите огромни малките екрани. Случаят с джипката е решителен. Недопустимо е да се отразяват събития, в които няма публицисти, които са открит пиар за държавното управление. Ако са значими събития, станали са някакви срутища, допустимо е. Но Фейсбук участията на джипката си бяха типичен пиар. Какво е написал мониторинга на Съвет за електронни медии? Че имало в Българска национална телевизия единствено три случая на отразяване. А те са над 15. И били от обекти със стратегическо значение. Съвет за електронни медии в действителност няма пълномощия, а ЦИК си премълча. Но Съвет за електронни медии можеше да излезе с действителен разбор и съответно наблюдаване. Дори то не дава отговор на това, което се случва.
Бетина Жотева на процедура з, че регулаторът не може да направи нищо във връзка с Борисовите лайфове, тъй като в закона такова нещо няма.
Бетина Жотева добре познава европейските стандарти и рекомендации на Съвета на Европа за медийно държание в избирателен интервал. Странно е, че тези рекомендации, подписани от външните министри на България, не са на уеб страницата на Съвет за електронни медии. В тях е маркирано, че би трябвало доста деликатно да се следи активността на държавното управление, с цел да се запазят балансите и да няма пиар на ръководещата партия. Но в този момент ще се върне като бумеранг към ГЕРБ. Защото настоящето държавно управление с мотив и без мотив може постоянно да се появи и да прави своите изказвания в новините и настоящите излъчвания.
Всички споделяха какъв брой са неприятни изборите на Съвет за електронни медии, само че щом партия пристигна на власт, прегръща Закона за радио и телевизия, тъй като е комфортен и не помни какво е било. Очаквам идващите ръководещи да видя какво ще създадат. Би трябвало нашата общественост да има имунна система, да се опълчва. Много от сътрудниците, които почитам, мълчат. Защо?
Не е инцидентно 112-тото ни място по независимост на словото по отношение на класацията на " Репортери без граници ".
Това изяснява 112-тото ни място и преди да виним политиците, би трябвало да си задаваме въпроса какво се случва и за какво нямаме общественост. Тези медии не са овладени за един ден.
България е преди всичко в Европейски Съюз по брой партийни малките екрани. Освен, че те са монологични и показват една позиция и консолидират хора, които споделят едни полезности, основават фрагментация и опълчване на една публика с друга. Големите медии не са самостоятелни, овладени са от задкулисието . Партийните малките екрани се раждат като опция, само че опълчват едни обществени и политически групи на други. И се запитвам по какъв начин Съвет за електронни медии е дал толкоз доста лицензи за партийни малките екрани, като по закон написа, че те подсигуряват политическата и икономическата самостоятелност на медиите.
Какво тогава е решението?
Не е задоволително да сменим Съвет за електронни медии и да сменим Емил Кошлуков. Трябват демократични процедури и правила за избора им.
Един различен проблем Ви занимава от години и приемате драговолно - този със закриването на студентската телевизия. Какво в действителност се случва сега?
Студентската телевизия не съществува на процедура. През 2018 година тя излъчваше седмични стратегии в ефира на БНТ2 и БНТ4. Създаде студио посредством подаяние. Няколко месеца на първо място, което се случи, спечелихме по Центъра за върхови достижения “Наследство БГ” 1 118 000 лв., с цел да създадем съвременен софтуерен комплекс и студентите да могат да работят в естествена медийна среда. Това стана през февруари. През юни, без глоба на Управителния и програмния съвет на телевизия " Алма матер " ректорът на Софийския университет внезапно назначи Башар Рахал. Подписа без знанието на академичната общественост и на контракт с куха компания на пиара Михаил Михайлов за 10 милиона инвестиция за 5 година Каквато бе ориста на BiT, такава е ориста и на Студентската телевизия.
Смятам, че задкулисието влезе в Софийския университет и изиска власт над студентската общественост.
Сега, след два пъти провалени публични поръчки, в края на този месец, ще разберем дали ще завърши сполучливо третата процедура. Най-парадоксалното е, че преди седмица бяха закрити последните три креативен длъжности. Няма програмен, няма директорски съвет, без глоба и без познание на Катедра “Радио и телевизия” се закриват щатни бройки и остават единствено лица, които ще управляват софтуерния комплекс. Телевизия без креативен екип не ми е ясно по какъв начин ще има. По-обидното е, че това се случва без освободените сътрудници да са информирани- Не се знаят и претекстовете за това деяние.
Според мен това, което се случи в болница “Лозенец”, която е и медицински факултет към Софийския университет, се случи и със Студентската телевизия. Задкулисието влезе в Софийския университет.
изявление на Джесика Вълчева
Ври и кипи абсурдът с публичната телевизия. Служебният министър на културата проф. Велислав Минеков и генералният шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков се замерят с обвинявания и позиции, въпросът излезе отвън България, а проблемите с медийната среда у нас и неналичието на плурализъм, независимост на словото и ясни журналистически стандалти стават все по-осезаеми.
На фона на това пък към този момент няколко години се разиграва един много сериозен проблем, който като че ли бяга от публичното внимание - този със студентската телевизия в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Закриването й доцент Божилова изясни по един метод - задкулисието влиза в Алма Матер.
Ето и цялото изявление:
Доц. Божилова, Вие сте влиятелен медиен специалист. Какво виждате в абсурда с публичната телевизия?
Внимателно следя спора сред генералния шеф на Българска национална телевизия и проф. Минеков и буйния революционен проект за отбрана на публицистичната самостоятелност на господин Кошлуков. Нещата излизат и отвън рамките на България. Най-големият герой за самостоятелна публицистика и независимост на изложение излиза, че е господин Кошлуков. Затова си направих труда да прегледам деликатно вътрешните устройствени актове на Българската национална телевизия. От 98-ма година, откогато има Закон за радиото и малкия екран, постоянно съм казвала, че ахилесовата пета е разделът за публичните медии.
Законът не е организационен за тях. Може би би трябвало да се каже, че Управителният съвет, който е функционалност от предложенията на генералния шеф, приема всички правилници за конструкция, ръководство и организация на активността в Българска национална телевизия и той си ги управлява. Няма контрол нито на програмна политика, нито на разходването на финанси. Съвет за електронни медии няма пълномощия поради независимостта на медията, само че пък избира шефовете. И всичко се взема решение в границите на Управителния съвет.
Тоест всичко е в ръцете на Емил Кошлуков?
Абсолютно пирамидална е структурата на ръководството на Българска национална телевизия. Управителният съвет не е функционалност от предложенията на генералния шеф в нито една социална медия в Европа. Няма контролен орган, подобен какъвто има в BBC. В Германия има публичен съвет с над 100 организации, които делегират представители и те избират управителните тела на общесетвените медии. Какво прави публичният съвет в Българска национална телевизия? Той също е по предложение на генералния шеф и е самобитен пиар. Той не съставлява публичния интерес, не пази програмни дефицити и проблеми, които вълнуват аудиторията.
Генералният шеф предлага Управителен съвет, назначава програмните шефове, бюджетната комисия. Няма контрол по целенасоченост на разходване на средствата.
Вътрешните устройствени актове се основават и се следят от управителния съвет, назначен от генералния шеф. Директорът на “Информация и настоящи предавания” е непосредствено зависещ на генералния шеф. В тази дирекция има двама основни продуценти - на “Новини” и на “Актуални предавания”. Те дружно с генералния шеф вземат всички значими решения, свързани с оперативно ръководство. Редакционният екип на предаването на Георги Любенов, което бе прекратено от конференцията на ГЕРБ, няма такива пълномощия.
Тоест?
Тоест това, което приказва генералният шеф, не дава отговор на съществуващата вътрешна нормативна уредба на Българска национална телевизия. Крие се зад тази самостоятелност, с цел да скрие решението си. Това го няма в нито една социална телевизия. Нещата са замислени по този начин, че всичко да е в ръцете на генералния шеф. Затова и толкоз доста рецесии се генерират непрестанно.
Другият огромен въпрос е, че общоприет шеф се става с идея от 10 или 20 страници, която може да прекрои всичко във връзка с медията. Да не приказваме, че последният път, при избора на господин Кошлуков, бяха проблематични петте години трудов стаж. Той е бил изпълнителен шеф по времето на ТВ7, когато тази телевизия банкрутира. Какво се получава? Обществената телевизия не може да откри претенденти вътре от своите екипи или изявени персони и се стига до такива избори.
И въпреки всичко - сега оправданието е в публицистична политика за всички включвания на ГЕРБ в народен ефир - препредаването на конференциите, излъчването на лайфовете на някогашния министър председател във Фейсбук...
Всеки се крие зад публицистичната самостоятелност. Ето, Кошлуков се измъква от тази обстановка. Съвет за електронни медии споделя, че няма пълномощия . Направих си труда деликатно да се срещна с мониторинга на Съвет за електронни медии за медийно държание в предизборна акция. Със студентите правихме фокусирано наблюдаване върху трите огромни малките екрани, с цел да забележим по какъв начин в този интервал се отразяват институции, политически партии. Прочетеното в мониторинговия отчет на Съвет за електронни медии слага доста въпроси.
Констатирахме преекспониране на активността на ГЕРБ в предизборни интервал в новините и настоящите излъчвания. Непрекъснато имаше министри, които се изявяваха и търсеха мотиви, с цел да бъдат в настоящите излъчвания на трите огромни малките екрани. Случаят с джипката е решителен. Недопустимо е да се отразяват събития, в които няма публицисти, които са открит пиар за държавното управление. Ако са значими събития, станали са някакви срутища, допустимо е. Но Фейсбук участията на джипката си бяха типичен пиар. Какво е написал мониторинга на Съвет за електронни медии? Че имало в Българска национална телевизия единствено три случая на отразяване. А те са над 15. И били от обекти със стратегическо значение. Съвет за електронни медии в действителност няма пълномощия, а ЦИК си премълча. Но Съвет за електронни медии можеше да излезе с действителен разбор и съответно наблюдаване. Дори то не дава отговор на това, което се случва.
Бетина Жотева на процедура з, че регулаторът не може да направи нищо във връзка с Борисовите лайфове, тъй като в закона такова нещо няма.
Бетина Жотева добре познава европейските стандарти и рекомендации на Съвета на Европа за медийно държание в избирателен интервал. Странно е, че тези рекомендации, подписани от външните министри на България, не са на уеб страницата на Съвет за електронни медии. В тях е маркирано, че би трябвало доста деликатно да се следи активността на държавното управление, с цел да се запазят балансите и да няма пиар на ръководещата партия. Но в този момент ще се върне като бумеранг към ГЕРБ. Защото настоящето държавно управление с мотив и без мотив може постоянно да се появи и да прави своите изказвания в новините и настоящите излъчвания.
Всички споделяха какъв брой са неприятни изборите на Съвет за електронни медии, само че щом партия пристигна на власт, прегръща Закона за радио и телевизия, тъй като е комфортен и не помни какво е било. Очаквам идващите ръководещи да видя какво ще създадат. Би трябвало нашата общественост да има имунна система, да се опълчва. Много от сътрудниците, които почитам, мълчат. Защо?
Не е инцидентно 112-тото ни място по независимост на словото по отношение на класацията на " Репортери без граници ".
Това изяснява 112-тото ни място и преди да виним политиците, би трябвало да си задаваме въпроса какво се случва и за какво нямаме общественост. Тези медии не са овладени за един ден.
България е преди всичко в Европейски Съюз по брой партийни малките екрани. Освен, че те са монологични и показват една позиция и консолидират хора, които споделят едни полезности, основават фрагментация и опълчване на една публика с друга. Големите медии не са самостоятелни, овладени са от задкулисието . Партийните малките екрани се раждат като опция, само че опълчват едни обществени и политически групи на други. И се запитвам по какъв начин Съвет за електронни медии е дал толкоз доста лицензи за партийни малките екрани, като по закон написа, че те подсигуряват политическата и икономическата самостоятелност на медиите.
Какво тогава е решението?
Не е задоволително да сменим Съвет за електронни медии и да сменим Емил Кошлуков. Трябват демократични процедури и правила за избора им.
Един различен проблем Ви занимава от години и приемате драговолно - този със закриването на студентската телевизия. Какво в действителност се случва сега?
Студентската телевизия не съществува на процедура. През 2018 година тя излъчваше седмични стратегии в ефира на БНТ2 и БНТ4. Създаде студио посредством подаяние. Няколко месеца на първо място, което се случи, спечелихме по Центъра за върхови достижения “Наследство БГ” 1 118 000 лв., с цел да създадем съвременен софтуерен комплекс и студентите да могат да работят в естествена медийна среда. Това стана през февруари. През юни, без глоба на Управителния и програмния съвет на телевизия " Алма матер " ректорът на Софийския университет внезапно назначи Башар Рахал. Подписа без знанието на академичната общественост и на контракт с куха компания на пиара Михаил Михайлов за 10 милиона инвестиция за 5 година Каквато бе ориста на BiT, такава е ориста и на Студентската телевизия.
Смятам, че задкулисието влезе в Софийския университет и изиска власт над студентската общественост.
Сега, след два пъти провалени публични поръчки, в края на този месец, ще разберем дали ще завърши сполучливо третата процедура. Най-парадоксалното е, че преди седмица бяха закрити последните три креативен длъжности. Няма програмен, няма директорски съвет, без глоба и без познание на Катедра “Радио и телевизия” се закриват щатни бройки и остават единствено лица, които ще управляват софтуерния комплекс. Телевизия без креативен екип не ми е ясно по какъв начин ще има. По-обидното е, че това се случва без освободените сътрудници да са информирани- Не се знаят и претекстовете за това деяние.
Според мен това, което се случи в болница “Лозенец”, която е и медицински факултет към Софийския университет, се случи и със Студентската телевизия. Задкулисието влезе в Софийския университет.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ