Проф. Калин Янакиев за ФрогНюз: В учебниците по религия има безсп...
Това съобщи пред ФрогНюз философът, богослов и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски " проф. Калин Янакиев.
Вижте и цялото изявление:
Проф. Янакиев, необходим ли е предмет " Добродетели и вяра ", откакто има дисциплини като " Философия " и Човекът и обществото ", в които децата получават базисни познания за религиите?
Не съм осведомен доста добре дали в тези предмети, които изредихте, се получават фактически задоволителни знания по вяра. Така или другояче, моето мнение е, че религията би трябвало да се познава, което не значи, че необразоваността в нея, която записаха избрани участници в кръглата маса, която беше проведена от министъра на образованието, е виновност, която би трябвало да бъде приписвана на страната. Ще би трябвало да напомня, че от 36 години към този момент, от 1989 година, църквата в България се радва на цялостна независимост. Това значи, че в случай че младежите у нас не са осведомени с религията, съществена виновност за това носи не страната, не Министерството на образованието и науката, а, колкото и да е парадоксално, църквата, която явно не е свършила своята работа. Нейната работа се състои точно да образова хората в това, в което има вяра и в което желае хората да имат вяра.
Аз персонално поддържам концепцията религията да бъде изучавана като свободноизбираема дисциплинираност. Особено в случай че тази дисциплинираност е дефинирана със заглавие " Добродетели и вяра ". Защото добродетелите, свързани с религията, които произтичат от нея, при всички положения би трябвало да бъдат свободен избор на личността. Духовната двигателна сила към християнството не се основава от уроци в учебно заведение, а от независимост и по берекет от Бога. Т.е. тя би трябвало някак си да поражда като свободна двигателна сила към нещо по-високо, а не просто като наложителни уроци. Впрочем, по този начин беше и до момента. В края на краищата, ще напомня, че за първи път свободноизбираем предмет " Религия " с готови учебници и за началния курс, и за курса сред 5-и и 8-и клас, и за гимназиалния курс, бяха написани и основани от държавното управление на Иван Костов с тогавашния учебен министър проф. Веселин Методиев. И аз съм уверен, че тези учебници бяха доста по-добри, в сравнение с тези, които се оферират в този момент. Но е забавно, че никой не си спомня за тях.
Възможно ли е предмет да " създава " добродетели? Нито един учебник не трансформира автоматизирано децата в положителни хора.
Разбира се, че е по този начин. Добродетелите са обект на образование, а не обект на уроци, които би трябвало да се заучават и усвояват. Добродетелите не се внедряват посредством уроци. Възпитанието е взаимна отговорност на фамилията, на междуличностните връзки, и да, на обществото и църквата, само че не извънредно на един от тези сегменти. В този смисъл заглавието на предмета ме смущава. " Добродетели и вяра " допуска, че добродетели има само в религията, че благодетелен е единствено религиозният човек, все неща, които са най-малкото проблематични. Аз персонално познавам доста религиозни хора, които не са изключително добродетелни. А пък в днешния свят демонстриращите се като религиозни оттук и оттатък Океана държавни ръководители напълно несъмнено ни минимум не са добродетелни.
Ако бъдат признати законовите промени в Народното събрание, предметът " Добродетели и вяра " ще бъде въведен от образователната 2026-2027 година Ще има ли задоволително готови фрагменти, които да го преподават?
Силно се колебая в това, защото даже и да си представим, че завършващите богословие студенти, които по предписание като че ли се способени да преподават този предмет, би трябвало да преминат и през някаква педагогическа подготовка, която лишава време и не би могла да се извърши в границите на 1 или 2 месеца. Доколкото знам, в България поначало има недостиг на учители за началните и междинните учебни заведения. Така че мощно се колебая, че за една година те ще бъдат готови по този начин, че да могат да поемат този наложителен предмет.
Решението на просветителния министър бе взето скоро след началото на втория му мандат под натиска на българския патриарх Даниил. Той упорства за наложително образование по вяра в учебните заведения, откогато е отпред на Българската православна черква и вземайки мотив от трактовката на водача на ГЕРБ Бойко Борисов за възкресението на Христос, преди Великден още веднъж подсети за настояването си. Всевластен ли е патриархът, че да се меси в делата на светското обучение? Има ли заплаха от навлизане на проруските му благосклонности и настроения в българското учебно заведение?
Патриарх Даниил не е споделил експлицитно, че желае да се меси в светското обучение. Напротив, и на Кръглата маса той особено акцентира, че е склонен с това, че учебното обучение в България е светско. Друг е въпросът обаче по какъв начин се стигна до намесата и на Министерството на образованието в този проблем. Първо, ще би трябвало да си дадем сметка, че на тази Кръгла маса, която гръмогласно бе показана на обществото като нужното „ публично разискване “ на този въпрос, участваха хора, които най-малкото са със подозрителен обществен престиж. Не мога да не напомня, че на това събитие се изрече Волен Сидеров – всички знаят какво представляваше той като политически водач. На тази Кръгла маса се изрекоха хора, които най-вероятно нямат никакво отношение към религията. Лично аз си представям, малко шеговито, че в случай че бих бил на тази Кръгла маса, бих попитал да вземем за пример водещия – антропологът Харалан Александров – дали би могъл да ми каже, без да гледа в телефона си, Символа на вярата. И съм безусловно сигурен, че той не би могъл да го каже по никакъв метод. Както не биха могли да го кажат и политически представители на партията ГЕРБ. Едва ли би могла да го каже и уважаваната ми колежка проф. Румяна Коларова, която също се изрече по този въпрос.
По отношение на това има ли някаква заплаха от навлизане на съветските тоталитарни, фашистки и пропутинистки опорки в образованието, тук към този момент ще би трябвало да стигнем до сега предлаганите учебници по " Добродетели и вяра ". Защото таман тези учебници трябваше да бъдат по-сериозно разисквани на тази Кръгла маса. Тези, които съществуват сега, са, според мен, изключително проблематични. Бих могъл да се съглася с преподаването на този предмет в учебно заведение, само че по никакъв метод няма да се съглася и ще повеждам битка с нужните средства тези учебници да не влязат в образователната стратегия. Защото, аз съумях да прегледам два учебника – единият е по " Религия. Християнство - православие " за 11 клас. Другият е " Религия. Християнство - православие " за 10 клас. Ще кажа напряко, че да вземем за пример в учебника за 11 клас, който е с създатели доцент Свилен Тутеков, доцент Магдалена Легкоступ и доктор Десислава Панайотова, има безспорни съветски опорки. Нещо повече, бих споделил, че при избрани уроци под линия най-вероятно като съавтор на тези уроци би трябвало да бъде писан Путиновият идеолог Александър Дугин. И с цел да не бъда необоснован, ще дам избрани образци.
Трябва да се познава религията. Това добре. Защо би трябвало обаче да има специфични пасажи или уроци за „ секуларизацията “ да вземем за пример? Ето какво написа в учебника за 11 клас за феномена на секуларизацията:
" В секуларното общество религията към този момент не се преглежда като държавен въпрос и не може да се демонстрира като власт в държавната сфера ".
Изглежда, за създателите на този урок това е негативна характерност, защото, по-нататък се споделя, че тези промени в обществото и културата водят „ до намаляване на връзките на религиозните институции с политическата власт “. И най-после се приключва с това, че откъсването на индивида от обичайните общности отваря пътя за последователното отчуждение на хората един от различен и на индивидуализма като рецесия на общностното съществуване. Това е урокът за секуларизацията.
Вижте по какъв начин по-нататък, в учебника, който би трябвало да образова младежите в региона на религията, е написан урок за „ Православната черква и глобализацията “. Глобализацията – напомням – е главен топос, с който водят война путинските идеолози. Ето един любопитен откъс:
" Църквата култивира съзнанието, че идеологията на глобализма унищожава обичайните идентичности, т.е. духовното и културното единение на съответните исторически общности, а оттова и устоите на самата християнска еднаквост на актуалния човек ".
Това изказване също е със „ съавтор “ Александър Дугин. По-нататък има урок " Потребителското общество и етиката на напредъка ". Цитирам:
" От средата на XX век обществените науки и науките за индивида все по-често дефинират актуалното общество като потребителско, а модерният човек като потребител. След Втората международна война идеологемата за щастието като самостоятелно богатство се постанова в западноевропейската просвета и основава етиката на напредъка. Тази нравственос подчинява персоналния и публичния живот на правилата на потребителската идеология и на утопията за самостоятелно благополучие. Това основава ценностния свят на новия човек, който вижда щастието в безкрайното увеличение на способността да употребява ".
Това образоване по вяра ли е или е образоване в путинистки апокалиптизъм? „ Западноевропейската цивилизация “, освен това „ след края на Втората международна война “, водела до консуматорско общество, което, видите ли, до къде ни води. След това, имаме урок, в който се приказва за нихилизма.
" Нихилизмът през втората половина на XX век се насочва към разрушаването на всички морални правила на човешкото битие в името на идеологизирането на свободата. Анархичният нихилизъм на ляволибералните придвижвания е въодушевен от жаждата за разкрепостяване на инстинктите и освобождение от всички морални и културни правила. Нихилизмът е фундаментален житейски опит на актуалния човек ".
Питам кой е писал това? Александър Дугин, Владимир Путин? Някой от тях във всеки случай. На една от страниците на същия този учебник ни е казано, че съгласно стандартите на актуалното общество малцинство или малцинствена група е „ общественост, обособена въз основа на общи етнически, религиозни, полови и други разлики, които имат общи групови права “. Очевидно това не се харесва на създателите на учебника, по тази причина споделят по-нататък, че при този метод принадлежащият към малцинството не се възприема като действителен човек в неговата съответна житейска обстановка, а като зависещ на критериите, които дефинират принадлежността към групата. В този урок имаме фотография, на която ни е показан актуалният Доростолски митрополит Яков. Фотографията е направена няколко месеца след експанзията на Русия в Украйна. Този митрополит Яков дава помощ на някакъв си съветски архиепископ на Болград, от Украинската православна черква под Московска пълномощия, и праща тези помощи особено на българите там, въпреки да се споделя, че групите не трябва да бъдат гледани като общности под някакъв етнически или набожен принцип. Значи единствено на българите, на украинците да не бъде.
По-нататък, в същия този учебник имаме картинка напълно в старостилска фобийна стилистика, която ни показва еволюцията на индивида от маймуната, по какъв начин се изправя, та до наши дни, когато е еволюирала до баркод, а не до човек. Значи това е еволюцията на индивида, натам ни води тя. Всичко това е в учебник по вяра и православие. Не по антиевропеизъм, не по путинизъм, а по вяра и православие. Трябва да отбележа непременно, че в учебника липсват фотоси и позовавания на огромни модерни религиозни престижи, в това число православни, да речем като протойерей Александър Шмеман (за него не се загатва изобщо в този учебник). За сметка на това имаме фотография на Николай Велимирович, сръбски богослов, канонизиран от Сръбската православна черква макар съпротивата на тогавашния сръбски патриарх. Той е прочут със своите откровени благосклонности към Хитлер. По времето на нацизма той самичък е сравнявал Адолф Хитлер със Свети Сава Сръбски. Имаме също по този начин и фотография на съвсем никому незнайния до неотдавна православен богослов Иван Илин, бежанец в Западна Европа, който с изключение на със своя антиболшевизъм, който е бил оневинен, е прочут със своя неоспорим афинитет към нацизма на Адолф Хитлер. Това са неща, които не могат да бъдат позволени в един учебник по вяра.
Обяснявам си наличието на всички тези топоси в учебника, който сега преглеждам, с това кои са неговите създатели. Свилен Тутеков, доцент от Великотърновския университет, е прочут със своята реакционна сърбофилия. Доц. Магдалена Легкоступ е създател на май една-единствена монографична книга и на няколко учебници в съавторство. Чудя се в днешно време по какъв начин се става професор с толкоз малко. Третият съавтор е доктор Десислава Панайотова, за която не знам да е създател на каквото и да било научно съчинение. Да, тя е непрекъснат от десетилетия наред служител в Светия Синод.
Аз съм набожен и православен човек. Преподавател съм в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Знам от личен опит какъв брой малко знания от общокултурен темперамент имат за религията в това число днешните студенти. В този смисъл, склонен съм, че някакво обучение по вяра даже в учебно заведение би трябвало да има. Пак наблягам, по-склонен съм то да бъде на правилото на свободноизбираемата дисциплинираност. Но в случай че Министерството на образованието към този момент твърдо е решило да го вкара като наложителен предмет, от учебниците би трябвало във всички случаи да отпаднат неща, които нямат общо с религията, само че за сметка на това имат общо с проникналите в православните църкви освен у нас, а основно от Русия, топоси, свързани с един раздразним апокалиптизъм, свързани със стигматизиране и наказание на актуалната западна цивилизация. Тиражиране на неистини и уплахи, свързани с някакво разчовечаване на индивида и така нататък Неслучайно споделих, че като съавтор на този учебник може да бъде написан известният Путинов идеолог Александър Дугин, тъй като той подрежда епохите в историята на човечеството тъкмо по този начин.
Западният свят живее, съгласно Дугин, в ера на разчовечаване на индивида, на превръщането му в постчовек, и точно с това православието, съветското по-специално, би трябвало да се бори. Ние виждаме тези неща възпроизведени в учебниците по вяра. Призовавам сегашния министър на образованието, или който оттова нататък ще дава отговор за тези неща, тъкмо тези учебници по никакъв метод да не бъдат предлагани на нашето подрастващо потомство. Вместо на добродетели и на знание на религията, то ще се научи на апокалиптични уплахи, съветски топоси и богословие на войната.
През годините БПЦ беше компрометирана неведнъж. Значителна част от висшите духовници бяха разкрити като сътрудници на Държавна сигурност. Църквата зае твърди позиции против Истанбулската спогодба и прочие На какъв морал ще бъдат учени децата ни, откакто като всички " морални стожери " на православието започнаха да съществено да олекват?
Не съм последовател на обобщаващи констатации от рода на " Църквата се компрометира ". Църквата не е институция от рода на държавните институции. Тя е общественост на духовно вярващи. И в случай че някой е не запомнил, да напомня – общественост на хора, които не са от този свят, само че живеят в този свят. Т.е. хора с духовни ползи и привързаности. Това е Църквата. В нея избрани епископи в предишното бяха компрометирани като сътрудници на тоталитарния комунистически режим. Повечето от тях към този момент са покойници. Църквата не се състои просто от своя епископат, тя се състои от своите свещеници, доста от които са с същинско апостолско лъчение, тя се състои от тези, които назовават миряни и които лично я изпълват и които имат най-различни възгледи. Напоследък много от тях в действителност имат проруски възгледи, само че не всички. И заради тази причина не мога да настоявам, че Църквата е компрометирана.
Друг е въпросът, че с тези стъпки, свързващи я с избрани одиозни политически партии и придвижвания в България, Църквата би могла да придобие за очите на младежа чертите на казионна организация. А точно нейното преобразяване в такава организация би я погубило доста повече, в сравнение с така наречен секуларизъм или глобализация, от които се тревожат създателите на цитирания от мен учебник. Църквата не трябва да се свързва с страната. Тя би трябвало да се радва на независимост в страната, при всички положения, само че не трябва да се прилепва към политическата власт, защото това ще я трансформира в казионна организация. А тя не трябва никога да се трансформира в сходна организация.
Интервю на Георги Камарашев
Вижте и цялото изявление:
Проф. Янакиев, необходим ли е предмет " Добродетели и вяра ", откакто има дисциплини като " Философия " и Човекът и обществото ", в които децата получават базисни познания за религиите?
Не съм осведомен доста добре дали в тези предмети, които изредихте, се получават фактически задоволителни знания по вяра. Така или другояче, моето мнение е, че религията би трябвало да се познава, което не значи, че необразоваността в нея, която записаха избрани участници в кръглата маса, която беше проведена от министъра на образованието, е виновност, която би трябвало да бъде приписвана на страната. Ще би трябвало да напомня, че от 36 години към този момент, от 1989 година, църквата в България се радва на цялостна независимост. Това значи, че в случай че младежите у нас не са осведомени с религията, съществена виновност за това носи не страната, не Министерството на образованието и науката, а, колкото и да е парадоксално, църквата, която явно не е свършила своята работа. Нейната работа се състои точно да образова хората в това, в което има вяра и в което желае хората да имат вяра.
Аз персонално поддържам концепцията религията да бъде изучавана като свободноизбираема дисциплинираност. Особено в случай че тази дисциплинираност е дефинирана със заглавие " Добродетели и вяра ". Защото добродетелите, свързани с религията, които произтичат от нея, при всички положения би трябвало да бъдат свободен избор на личността. Духовната двигателна сила към християнството не се основава от уроци в учебно заведение, а от независимост и по берекет от Бога. Т.е. тя би трябвало някак си да поражда като свободна двигателна сила към нещо по-високо, а не просто като наложителни уроци. Впрочем, по този начин беше и до момента. В края на краищата, ще напомня, че за първи път свободноизбираем предмет " Религия " с готови учебници и за началния курс, и за курса сред 5-и и 8-и клас, и за гимназиалния курс, бяха написани и основани от държавното управление на Иван Костов с тогавашния учебен министър проф. Веселин Методиев. И аз съм уверен, че тези учебници бяха доста по-добри, в сравнение с тези, които се оферират в този момент. Но е забавно, че никой не си спомня за тях.
Възможно ли е предмет да " създава " добродетели? Нито един учебник не трансформира автоматизирано децата в положителни хора.
Разбира се, че е по този начин. Добродетелите са обект на образование, а не обект на уроци, които би трябвало да се заучават и усвояват. Добродетелите не се внедряват посредством уроци. Възпитанието е взаимна отговорност на фамилията, на междуличностните връзки, и да, на обществото и църквата, само че не извънредно на един от тези сегменти. В този смисъл заглавието на предмета ме смущава. " Добродетели и вяра " допуска, че добродетели има само в религията, че благодетелен е единствено религиозният човек, все неща, които са най-малкото проблематични. Аз персонално познавам доста религиозни хора, които не са изключително добродетелни. А пък в днешния свят демонстриращите се като религиозни оттук и оттатък Океана държавни ръководители напълно несъмнено ни минимум не са добродетелни.
Ако бъдат признати законовите промени в Народното събрание, предметът " Добродетели и вяра " ще бъде въведен от образователната 2026-2027 година Ще има ли задоволително готови фрагменти, които да го преподават?
Силно се колебая в това, защото даже и да си представим, че завършващите богословие студенти, които по предписание като че ли се способени да преподават този предмет, би трябвало да преминат и през някаква педагогическа подготовка, която лишава време и не би могла да се извърши в границите на 1 или 2 месеца. Доколкото знам, в България поначало има недостиг на учители за началните и междинните учебни заведения. Така че мощно се колебая, че за една година те ще бъдат готови по този начин, че да могат да поемат този наложителен предмет.
Решението на просветителния министър бе взето скоро след началото на втория му мандат под натиска на българския патриарх Даниил. Той упорства за наложително образование по вяра в учебните заведения, откогато е отпред на Българската православна черква и вземайки мотив от трактовката на водача на ГЕРБ Бойко Борисов за възкресението на Христос, преди Великден още веднъж подсети за настояването си. Всевластен ли е патриархът, че да се меси в делата на светското обучение? Има ли заплаха от навлизане на проруските му благосклонности и настроения в българското учебно заведение?
Патриарх Даниил не е споделил експлицитно, че желае да се меси в светското обучение. Напротив, и на Кръглата маса той особено акцентира, че е склонен с това, че учебното обучение в България е светско. Друг е въпросът обаче по какъв начин се стигна до намесата и на Министерството на образованието в този проблем. Първо, ще би трябвало да си дадем сметка, че на тази Кръгла маса, която гръмогласно бе показана на обществото като нужното „ публично разискване “ на този въпрос, участваха хора, които най-малкото са със подозрителен обществен престиж. Не мога да не напомня, че на това събитие се изрече Волен Сидеров – всички знаят какво представляваше той като политически водач. На тази Кръгла маса се изрекоха хора, които най-вероятно нямат никакво отношение към религията. Лично аз си представям, малко шеговито, че в случай че бих бил на тази Кръгла маса, бих попитал да вземем за пример водещия – антропологът Харалан Александров – дали би могъл да ми каже, без да гледа в телефона си, Символа на вярата. И съм безусловно сигурен, че той не би могъл да го каже по никакъв метод. Както не биха могли да го кажат и политически представители на партията ГЕРБ. Едва ли би могла да го каже и уважаваната ми колежка проф. Румяна Коларова, която също се изрече по този въпрос.
По отношение на това има ли някаква заплаха от навлизане на съветските тоталитарни, фашистки и пропутинистки опорки в образованието, тук към този момент ще би трябвало да стигнем до сега предлаганите учебници по " Добродетели и вяра ". Защото таман тези учебници трябваше да бъдат по-сериозно разисквани на тази Кръгла маса. Тези, които съществуват сега, са, според мен, изключително проблематични. Бих могъл да се съглася с преподаването на този предмет в учебно заведение, само че по никакъв метод няма да се съглася и ще повеждам битка с нужните средства тези учебници да не влязат в образователната стратегия. Защото, аз съумях да прегледам два учебника – единият е по " Религия. Християнство - православие " за 11 клас. Другият е " Религия. Християнство - православие " за 10 клас. Ще кажа напряко, че да вземем за пример в учебника за 11 клас, който е с създатели доцент Свилен Тутеков, доцент Магдалена Легкоступ и доктор Десислава Панайотова, има безспорни съветски опорки. Нещо повече, бих споделил, че при избрани уроци под линия най-вероятно като съавтор на тези уроци би трябвало да бъде писан Путиновият идеолог Александър Дугин. И с цел да не бъда необоснован, ще дам избрани образци.
Трябва да се познава религията. Това добре. Защо би трябвало обаче да има специфични пасажи или уроци за „ секуларизацията “ да вземем за пример? Ето какво написа в учебника за 11 клас за феномена на секуларизацията:
" В секуларното общество религията към този момент не се преглежда като държавен въпрос и не може да се демонстрира като власт в държавната сфера ".
Изглежда, за създателите на този урок това е негативна характерност, защото, по-нататък се споделя, че тези промени в обществото и културата водят „ до намаляване на връзките на религиозните институции с политическата власт “. И най-после се приключва с това, че откъсването на индивида от обичайните общности отваря пътя за последователното отчуждение на хората един от различен и на индивидуализма като рецесия на общностното съществуване. Това е урокът за секуларизацията.
Вижте по какъв начин по-нататък, в учебника, който би трябвало да образова младежите в региона на религията, е написан урок за „ Православната черква и глобализацията “. Глобализацията – напомням – е главен топос, с който водят война путинските идеолози. Ето един любопитен откъс:
" Църквата култивира съзнанието, че идеологията на глобализма унищожава обичайните идентичности, т.е. духовното и културното единение на съответните исторически общности, а оттова и устоите на самата християнска еднаквост на актуалния човек ".
Това изказване също е със „ съавтор “ Александър Дугин. По-нататък има урок " Потребителското общество и етиката на напредъка ". Цитирам:
" От средата на XX век обществените науки и науките за индивида все по-често дефинират актуалното общество като потребителско, а модерният човек като потребител. След Втората международна война идеологемата за щастието като самостоятелно богатство се постанова в западноевропейската просвета и основава етиката на напредъка. Тази нравственос подчинява персоналния и публичния живот на правилата на потребителската идеология и на утопията за самостоятелно благополучие. Това основава ценностния свят на новия човек, който вижда щастието в безкрайното увеличение на способността да употребява ".
Това образоване по вяра ли е или е образоване в путинистки апокалиптизъм? „ Западноевропейската цивилизация “, освен това „ след края на Втората международна война “, водела до консуматорско общество, което, видите ли, до къде ни води. След това, имаме урок, в който се приказва за нихилизма.
" Нихилизмът през втората половина на XX век се насочва към разрушаването на всички морални правила на човешкото битие в името на идеологизирането на свободата. Анархичният нихилизъм на ляволибералните придвижвания е въодушевен от жаждата за разкрепостяване на инстинктите и освобождение от всички морални и културни правила. Нихилизмът е фундаментален житейски опит на актуалния човек ".
Питам кой е писал това? Александър Дугин, Владимир Путин? Някой от тях във всеки случай. На една от страниците на същия този учебник ни е казано, че съгласно стандартите на актуалното общество малцинство или малцинствена група е „ общественост, обособена въз основа на общи етнически, религиозни, полови и други разлики, които имат общи групови права “. Очевидно това не се харесва на създателите на учебника, по тази причина споделят по-нататък, че при този метод принадлежащият към малцинството не се възприема като действителен човек в неговата съответна житейска обстановка, а като зависещ на критериите, които дефинират принадлежността към групата. В този урок имаме фотография, на която ни е показан актуалният Доростолски митрополит Яков. Фотографията е направена няколко месеца след експанзията на Русия в Украйна. Този митрополит Яков дава помощ на някакъв си съветски архиепископ на Болград, от Украинската православна черква под Московска пълномощия, и праща тези помощи особено на българите там, въпреки да се споделя, че групите не трябва да бъдат гледани като общности под някакъв етнически или набожен принцип. Значи единствено на българите, на украинците да не бъде.
По-нататък, в същия този учебник имаме картинка напълно в старостилска фобийна стилистика, която ни показва еволюцията на индивида от маймуната, по какъв начин се изправя, та до наши дни, когато е еволюирала до баркод, а не до човек. Значи това е еволюцията на индивида, натам ни води тя. Всичко това е в учебник по вяра и православие. Не по антиевропеизъм, не по путинизъм, а по вяра и православие. Трябва да отбележа непременно, че в учебника липсват фотоси и позовавания на огромни модерни религиозни престижи, в това число православни, да речем като протойерей Александър Шмеман (за него не се загатва изобщо в този учебник). За сметка на това имаме фотография на Николай Велимирович, сръбски богослов, канонизиран от Сръбската православна черква макар съпротивата на тогавашния сръбски патриарх. Той е прочут със своите откровени благосклонности към Хитлер. По времето на нацизма той самичък е сравнявал Адолф Хитлер със Свети Сава Сръбски. Имаме също по този начин и фотография на съвсем никому незнайния до неотдавна православен богослов Иван Илин, бежанец в Западна Европа, който с изключение на със своя антиболшевизъм, който е бил оневинен, е прочут със своя неоспорим афинитет към нацизма на Адолф Хитлер. Това са неща, които не могат да бъдат позволени в един учебник по вяра.
Обяснявам си наличието на всички тези топоси в учебника, който сега преглеждам, с това кои са неговите създатели. Свилен Тутеков, доцент от Великотърновския университет, е прочут със своята реакционна сърбофилия. Доц. Магдалена Легкоступ е създател на май една-единствена монографична книга и на няколко учебници в съавторство. Чудя се в днешно време по какъв начин се става професор с толкоз малко. Третият съавтор е доктор Десислава Панайотова, за която не знам да е създател на каквото и да било научно съчинение. Да, тя е непрекъснат от десетилетия наред служител в Светия Синод.
Аз съм набожен и православен човек. Преподавател съм в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Знам от личен опит какъв брой малко знания от общокултурен темперамент имат за религията в това число днешните студенти. В този смисъл, склонен съм, че някакво обучение по вяра даже в учебно заведение би трябвало да има. Пак наблягам, по-склонен съм то да бъде на правилото на свободноизбираемата дисциплинираност. Но в случай че Министерството на образованието към този момент твърдо е решило да го вкара като наложителен предмет, от учебниците би трябвало във всички случаи да отпаднат неща, които нямат общо с религията, само че за сметка на това имат общо с проникналите в православните църкви освен у нас, а основно от Русия, топоси, свързани с един раздразним апокалиптизъм, свързани със стигматизиране и наказание на актуалната западна цивилизация. Тиражиране на неистини и уплахи, свързани с някакво разчовечаване на индивида и така нататък Неслучайно споделих, че като съавтор на този учебник може да бъде написан известният Путинов идеолог Александър Дугин, тъй като той подрежда епохите в историята на човечеството тъкмо по този начин.
Западният свят живее, съгласно Дугин, в ера на разчовечаване на индивида, на превръщането му в постчовек, и точно с това православието, съветското по-специално, би трябвало да се бори. Ние виждаме тези неща възпроизведени в учебниците по вяра. Призовавам сегашния министър на образованието, или който оттова нататък ще дава отговор за тези неща, тъкмо тези учебници по никакъв метод да не бъдат предлагани на нашето подрастващо потомство. Вместо на добродетели и на знание на религията, то ще се научи на апокалиптични уплахи, съветски топоси и богословие на войната.
През годините БПЦ беше компрометирана неведнъж. Значителна част от висшите духовници бяха разкрити като сътрудници на Държавна сигурност. Църквата зае твърди позиции против Истанбулската спогодба и прочие На какъв морал ще бъдат учени децата ни, откакто като всички " морални стожери " на православието започнаха да съществено да олекват?
Не съм последовател на обобщаващи констатации от рода на " Църквата се компрометира ". Църквата не е институция от рода на държавните институции. Тя е общественост на духовно вярващи. И в случай че някой е не запомнил, да напомня – общественост на хора, които не са от този свят, само че живеят в този свят. Т.е. хора с духовни ползи и привързаности. Това е Църквата. В нея избрани епископи в предишното бяха компрометирани като сътрудници на тоталитарния комунистически режим. Повечето от тях към този момент са покойници. Църквата не се състои просто от своя епископат, тя се състои от своите свещеници, доста от които са с същинско апостолско лъчение, тя се състои от тези, които назовават миряни и които лично я изпълват и които имат най-различни възгледи. Напоследък много от тях в действителност имат проруски възгледи, само че не всички. И заради тази причина не мога да настоявам, че Църквата е компрометирана.
Друг е въпросът, че с тези стъпки, свързващи я с избрани одиозни политически партии и придвижвания в България, Църквата би могла да придобие за очите на младежа чертите на казионна организация. А точно нейното преобразяване в такава организация би я погубило доста повече, в сравнение с така наречен секуларизъм или глобализация, от които се тревожат създателите на цитирания от мен учебник. Църквата не трябва да се свързва с страната. Тя би трябвало да се радва на независимост в страната, при всички положения, само че не трябва да се прилепва към политическата власт, защото това ще я трансформира в казионна организация. А тя не трябва никога да се трансформира в сходна организация.
Интервю на Георги Камарашев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ