Доц. Божилова пред Фрог: Спекулацията с другите гледни точки да приключи. Не може да си на страната на палача
Това съобщи пред ФрогНюз доцент Светлана Божилова, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка.
Ето и цялото изявление:
Доц. Божилова, минали са 20 дни откогато спорът в Украйна гори с цялостна мощност. Той сигурно има своята предистория. Но какви са наблюденията Ви за журналистическата среда в България и метода, по който протичащото се се отразява?
По-голямата част от публицистите у нас в действителност се солидаризират с украинската общественост и отразяват съответно бежанската, филантропичната рецесия. Но огромният проблем у нас е в каненето на посетители, интерпретацията на обстоятелствата и неналичието на значима социална полемика по значими тематики и въпроси. За мен е необяснимо това, което се случва в публичните медии.
Какво имате поради?
Наблюдавам в последните дни стратегия “Хоризонт” на Българското национално радио, преди този момент - Българската национална телевизия. Много се сюрпризирам от надълбоко ширещата се позиция, че публицистите задават въпроси и изслушват правилно събеседниците си, без да задават спомагателни уточняващи въпроси, не си позволяват да разясняват явни лъжи.
В ефира на БНР бе поканен ген. Атанас Самандов, който е бил на задачи в Ирак и в Афганистан. Все повече в нашите медии се задават въпроси по какъв начин ще завърши “военната операция”, какво се случва. За мое учудване това съвпадаше с бомбардировките на родилния дом в Украйна. Ген. Самандов сподели, че това не се е случило там. После видяхме отвратителни и говорещи сами по себе си фрагменти на “Асошиейтед прес”, които съгласно мен кореспондират безусловно с концлагерите от Втората международна война. Ген. Самандов сподели, че това са преоблечени хора, че е имало членове на украинската армия. Не последва никаква реакция. Още по-страшното беше, че чух от същия натовски офицер, че Украйна е мултинационална страна и при бежанската вълна поляците ще се приберат в Полша, българите - в България и впрочем.
Това е етническо пречистване. Става дума за антихуманен акт.
Проспаното време и отвратителната и уродлива агитация на Владимир Путин води до тежки деформации.
Председател на партия изяснява, че ние по никакъв метод интензивно не би трябвало да се включваме на страната на Украйна. Дори да има всеобщо кръвопролитие - да гледаме какво се случва. Че неутралитетът и дистанцията са най-хубави за националния ни интерес.
Руската агитация се прави извънредно професионално. Зад нея стоят доста експерти - пиари, психолози, публицисти. Руската редакторка Марина Овсянникова от “Первый канал” беше извънредно смела. Гледах преди този момент малкия екран и бях втрещена от държанието на съветските публицисти, квалификациите, псевдодискусиите… Имам възприятието, че тази агитация е зомбирала всеобщия съветски човек.
Руската агитация е извънредно мощно оръжие за Кремъл. В медиите там протичащото се в Украйна продължава да се назовава “военна операция”. Пропагандната машина там работи интензивно, само че какво се случва у нас? Как си обяснявате това?
Причината е, че ние не можем да отделяме у нас съветския народ от Путиновата агитация. Още от най-крехка възраст за нас дядо Иван е знак на избавление. Наши поети, литература задоволително е писала. Това са едни митологизирани герои, които доста елементарно могат да бъдат експлоатирани в актуалния подтекст.
Пък и какъв брой години са минали от измененията? Една огромна част от хората са се формирали в друго общество и не могат да вършат разлика сред държавния капитализъм и олигархията в Русия с визиите си за тази страна и някогашния Съветски съюз.
Рупори на съветската агитация се канят в националния ефир у нас. Къде е границата сред плурализма и заемането на ясна позиция и обективното отразяване на чудовищните неща, които се случват в Украйна сега?
Мисля си, че спекулацията със значимите гледни точки, които са значими вън от военния интервал, би трябвало да завърши. В случая приказваме за окупация, война и експанзия.
Тук не става дума за цензура. Няма две гледни точки в тази ситуация. Не приказвам за генезиса и сложността на явлението. Но не можеш да бъдеш на страната на палача. Ако има евреин, оживял в Бухенвалд, значи ли това, че би трябвало да поканим и някой от екипа на Гьобелс да разяснява случая? Много се спекулира и бърка сега, Включително от Петър Волгин, за плурализма на гледните точки.
Такъв може да има в равнопоставен спор, когато се преглежда предисторията на спора. Но сега, когато има подобен геноцид към украинския народ, в който има агитация, която от другата страна посочва нещата с неистинските им имена и жестоко манипулира, не може да се приказва за друга позиция.
Но у нас беззъбата публицистика като че ли се трансформира в модел. И вие споменахте, че се задават въпроси и събеседникът се оставя да приказва, без да се разсъждава и да се противоречи…
Не мога да схвана за какво нашата публицистика през тези години се лиши от ярката публицистична позиция. Журналистът не е микрофон. Не е просто авансово заложени въпроси. Журналистът би трябвало да може да разяснява, да проучва, в това число позициите на събеседниците си в хода на диалога. Това сега е беззъба и криворазбрана визия за плурализъм. Хайде да забележим Възрожденската ни публицистика. Възможно ли е да няма персонална и безапелационна позиция? Възможно ли е да няма такава публицистика? Според мен тя е приспана. Това е и рецензия към нас, преподавателите. Била е прекомерно дълго в полето на криворазбраната визия за обективност.
Военни стратези и политици разясняват събитията в един безусловно несъответстващ подтекст. След 10 дни войната щяла да завърши, Киев щял да бъде високомерен и тогава ще се решат нещата. Странна е тази военна теория, която завладява българските медии.
У нас няма да се появи скоро Марина Овсянникова. Така ли смятате?
Възхищавам се на тази млада жена. Видях, че в този момент в 18 ч. ще има митинг на публицисти пред посолството на Русия у нас. Но къде са журналистическите организации? Къде са Съюз на българските журналисти и Асоциацията на европейските публицисти в България. Няма известие. За мен това е необяснимо.
Ето - американският документалист Бренд Рено беше погубен. Швейцарският фотограф Гийом Брике оцеля откакто съветски патрони го целиха. Освен това военните репортери на място са малко.
Очевидно тези събития са подобен геноцид за всички участници, че даже огромните редакции мъчно изпращат репортери. Но не мога да схвана пасивността на българските журналистически организации. Дори един спор за отразяването на събитията там не е проведен обществено.
изявление на Джесика Вълчева
Ето и цялото изявление:
Доц. Божилова, минали са 20 дни откогато спорът в Украйна гори с цялостна мощност. Той сигурно има своята предистория. Но какви са наблюденията Ви за журналистическата среда в България и метода, по който протичащото се се отразява?
По-голямата част от публицистите у нас в действителност се солидаризират с украинската общественост и отразяват съответно бежанската, филантропичната рецесия. Но огромният проблем у нас е в каненето на посетители, интерпретацията на обстоятелствата и неналичието на значима социална полемика по значими тематики и въпроси. За мен е необяснимо това, което се случва в публичните медии.
Какво имате поради?
Наблюдавам в последните дни стратегия “Хоризонт” на Българското национално радио, преди този момент - Българската национална телевизия. Много се сюрпризирам от надълбоко ширещата се позиция, че публицистите задават въпроси и изслушват правилно събеседниците си, без да задават спомагателни уточняващи въпроси, не си позволяват да разясняват явни лъжи.
В ефира на БНР бе поканен ген. Атанас Самандов, който е бил на задачи в Ирак и в Афганистан. Все повече в нашите медии се задават въпроси по какъв начин ще завърши “военната операция”, какво се случва. За мое учудване това съвпадаше с бомбардировките на родилния дом в Украйна. Ген. Самандов сподели, че това не се е случило там. После видяхме отвратителни и говорещи сами по себе си фрагменти на “Асошиейтед прес”, които съгласно мен кореспондират безусловно с концлагерите от Втората международна война. Ген. Самандов сподели, че това са преоблечени хора, че е имало членове на украинската армия. Не последва никаква реакция. Още по-страшното беше, че чух от същия натовски офицер, че Украйна е мултинационална страна и при бежанската вълна поляците ще се приберат в Полша, българите - в България и впрочем.
Това е етническо пречистване. Става дума за антихуманен акт.
Проспаното време и отвратителната и уродлива агитация на Владимир Путин води до тежки деформации.
Председател на партия изяснява, че ние по никакъв метод интензивно не би трябвало да се включваме на страната на Украйна. Дори да има всеобщо кръвопролитие - да гледаме какво се случва. Че неутралитетът и дистанцията са най-хубави за националния ни интерес.
Руската агитация се прави извънредно професионално. Зад нея стоят доста експерти - пиари, психолози, публицисти. Руската редакторка Марина Овсянникова от “Первый канал” беше извънредно смела. Гледах преди този момент малкия екран и бях втрещена от държанието на съветските публицисти, квалификациите, псевдодискусиите… Имам възприятието, че тази агитация е зомбирала всеобщия съветски човек.
Руската агитация е извънредно мощно оръжие за Кремъл. В медиите там протичащото се в Украйна продължава да се назовава “военна операция”. Пропагандната машина там работи интензивно, само че какво се случва у нас? Как си обяснявате това?
Причината е, че ние не можем да отделяме у нас съветския народ от Путиновата агитация. Още от най-крехка възраст за нас дядо Иван е знак на избавление. Наши поети, литература задоволително е писала. Това са едни митологизирани герои, които доста елементарно могат да бъдат експлоатирани в актуалния подтекст.
Пък и какъв брой години са минали от измененията? Една огромна част от хората са се формирали в друго общество и не могат да вършат разлика сред държавния капитализъм и олигархията в Русия с визиите си за тази страна и някогашния Съветски съюз.
Рупори на съветската агитация се канят в националния ефир у нас. Къде е границата сред плурализма и заемането на ясна позиция и обективното отразяване на чудовищните неща, които се случват в Украйна сега?
Мисля си, че спекулацията със значимите гледни точки, които са значими вън от военния интервал, би трябвало да завърши. В случая приказваме за окупация, война и експанзия.
Тук не става дума за цензура. Няма две гледни точки в тази ситуация. Не приказвам за генезиса и сложността на явлението. Но не можеш да бъдеш на страната на палача. Ако има евреин, оживял в Бухенвалд, значи ли това, че би трябвало да поканим и някой от екипа на Гьобелс да разяснява случая? Много се спекулира и бърка сега, Включително от Петър Волгин, за плурализма на гледните точки.
Такъв може да има в равнопоставен спор, когато се преглежда предисторията на спора. Но сега, когато има подобен геноцид към украинския народ, в който има агитация, която от другата страна посочва нещата с неистинските им имена и жестоко манипулира, не може да се приказва за друга позиция.
Но у нас беззъбата публицистика като че ли се трансформира в модел. И вие споменахте, че се задават въпроси и събеседникът се оставя да приказва, без да се разсъждава и да се противоречи…
Не мога да схвана за какво нашата публицистика през тези години се лиши от ярката публицистична позиция. Журналистът не е микрофон. Не е просто авансово заложени въпроси. Журналистът би трябвало да може да разяснява, да проучва, в това число позициите на събеседниците си в хода на диалога. Това сега е беззъба и криворазбрана визия за плурализъм. Хайде да забележим Възрожденската ни публицистика. Възможно ли е да няма персонална и безапелационна позиция? Възможно ли е да няма такава публицистика? Според мен тя е приспана. Това е и рецензия към нас, преподавателите. Била е прекомерно дълго в полето на криворазбраната визия за обективност.
Военни стратези и политици разясняват събитията в един безусловно несъответстващ подтекст. След 10 дни войната щяла да завърши, Киев щял да бъде високомерен и тогава ще се решат нещата. Странна е тази военна теория, която завладява българските медии.
У нас няма да се появи скоро Марина Овсянникова. Така ли смятате?
Възхищавам се на тази млада жена. Видях, че в този момент в 18 ч. ще има митинг на публицисти пред посолството на Русия у нас. Но къде са журналистическите организации? Къде са Съюз на българските журналисти и Асоциацията на европейските публицисти в България. Няма известие. За мен това е необяснимо.
Ето - американският документалист Бренд Рено беше погубен. Швейцарският фотограф Гийом Брике оцеля откакто съветски патрони го целиха. Освен това военните репортери на място са малко.
Очевидно тези събития са подобен геноцид за всички участници, че даже огромните редакции мъчно изпращат репортери. Но не мога да схвана пасивността на българските журналистически организации. Дори един спор за отразяването на събитията там не е проведен обществено.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ