Проф. Димитров: Бавим се, защото С. Македония не приема, че имаме обща история
Това съобщи пред Българска национална телевизия проф. Ангел Димитров, съпредседател на Съвместната историческа комисия със Северна Македония.
" Комисията е теоретичен орган, тя взема решение по какъв начин би трябвало да работи. Предвидили сме като отговор на новата сила, която се внася в двустранните връзки, по-голяма динамичност в нашата работа. До средата на месец май да има три съвещания. Това зачестяване на ритъма не е нещо ново, от българска страна комисията желаеше да има доста повече срещи през годините, с цел да реализираме резултати. В началото това наше предпочитание беше окачествявано като политически напън, само че ето, че в този момент има предпочитание и от другата страна за такива срещи. Първата за годината среща е към края на февруари ", разяснява проф. Димитров.
Няма напън към нашата част от комисията, сподели още професорът. Имаме опит, знаем какво да чакаме и подхождаме с внимание и натурализъм, без особени упования, сподели той.
" Имаме две съществени задания - обзор на учебниците по История по какъв начин се преподава съответната материя. Ние сме още в Средновековието, на материята, която се преподава в главното учебно заведение. Още не сме стигнали до това, което се преподава в гимназиалния курс, а работим повече от 3 години и половина. Всичко е поради нежеланието на нашите сътрудници да одобряват, че имаме обща история, а тя стартира през междинните епохи. На това се дължи това блокиране на естествения темп на работа на комисията и дребното реализирани резултати ", сподели проф. Димитров.
Настоях още веднъж да отворим диалога за Гоце Делчев, само че, за жалост, нашето съвещание ще бъде след 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев, разяснява още проф. Димитров.
Той даде образец за разликите по тематиката за Гоце Делчев: " Когато обсъждаме по какъв начин да подготвим един текст до държавните управления за взаимно честване, сътрудниците от РСМ потеглят от съвременността към предишното - от тяхната визия за Гоце Делчев, без да се приказва за Гоце Делчев в неговото историческо време. Това е метод, който не е исторически. Ние предлагаме първо да се оцени една персона в неговото историческо време и оттова да се осмисли смисъла му за сегашното ".
" Комисията е теоретичен орган, тя взема решение по какъв начин би трябвало да работи. Предвидили сме като отговор на новата сила, която се внася в двустранните връзки, по-голяма динамичност в нашата работа. До средата на месец май да има три съвещания. Това зачестяване на ритъма не е нещо ново, от българска страна комисията желаеше да има доста повече срещи през годините, с цел да реализираме резултати. В началото това наше предпочитание беше окачествявано като политически напън, само че ето, че в този момент има предпочитание и от другата страна за такива срещи. Първата за годината среща е към края на февруари ", разяснява проф. Димитров.
Няма напън към нашата част от комисията, сподели още професорът. Имаме опит, знаем какво да чакаме и подхождаме с внимание и натурализъм, без особени упования, сподели той.
" Имаме две съществени задания - обзор на учебниците по История по какъв начин се преподава съответната материя. Ние сме още в Средновековието, на материята, която се преподава в главното учебно заведение. Още не сме стигнали до това, което се преподава в гимназиалния курс, а работим повече от 3 години и половина. Всичко е поради нежеланието на нашите сътрудници да одобряват, че имаме обща история, а тя стартира през междинните епохи. На това се дължи това блокиране на естествения темп на работа на комисията и дребното реализирани резултати ", сподели проф. Димитров.
Настоях още веднъж да отворим диалога за Гоце Делчев, само че, за жалост, нашето съвещание ще бъде след 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев, разяснява още проф. Димитров.
Той даде образец за разликите по тематиката за Гоце Делчев: " Когато обсъждаме по какъв начин да подготвим един текст до държавните управления за взаимно честване, сътрудниците от РСМ потеглят от съвременността към предишното - от тяхната визия за Гоце Делчев, без да се приказва за Гоце Делчев в неговото историческо време. Това е метод, който не е исторически. Ние предлагаме първо да се оцени една персона в неговото историческо време и оттова да се осмисли смисъла му за сегашното ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ