Любимата пица на Чикаго, която няма нищо общо с италианските си събратя
Това ядене е синоним на Чикаго, макар че няма доста общо със своя обичан по целия свят " предшественик " - италианската пица.
Дебелият блат тесто на чикагската пица, затрупан със пластове разтопена моцарела и гъст доматен сос, е идеалната подкрепа срещу дългите и студени зими в града, биха споделили локалните. Не всички обаче я обожават. „ Пицата от Чикаго освен не е по-добра от нюйоркската пица, тя въобще не е пица. Това е ш*бан гювеч! “, възкликна един път комикът Джон Стюарт в шоуто си The Daily Show.
И в действителност – за феновете на тънките части от Ню Йорк или на финия неаполитански жанр, чикагското лакомство може да наподобява прекомерно тежко, обичайно повече на солен къс.
Според легендата, публикувана от Pizzeria Uno, нейният създател Айк Сюел измислил чикагската пица през 1943 година, само че историкът на пицата Питър Регас оспорва това. По думите му същинският основател е Рик Рикардо, който поел заведението на 29 East Ohio Street и опитал с пещ и чугунени тави, създавайки първия вид на дийп диш пица.
Първоначалната рецепта била по-ниска и се правела със общоприетоо тесто, а днешният по-плътен блат се появил през 50-те години с помощта на готвачката Алис Мей Редмънд. След гибелта на Рикардо ресторантът минал напълно под ръководството на Сюел, който по-късно продал бизнеса, а историята била опростена по този начин, че точно той да остане в историята като „ изобретателят “ на чикагската пица.
Каква е рецептата?
Рецептите за тесто, гарнитури и сосове се разграничават в другите пицарии, но за всяка пица е нужна чугунена тава, намазана с лой. Тя се покрива с тесто, намазано със зехтин или масло. След това следват моцарела, прибавят се топинги, а най-отгоре се разполага пласт доматен сос.
Оригиналната пица на Uno съдържала единствено сирене и домати, само че през днешния ден наденицата е един от най-популярните пълнежи в Чикаго.
С течение на времето се появили и разновидности.
Първата рецепта за домашно подготвяне се появила още през 1945 година в архивите на Chicago Tribune. Въпреки това множеството поданици на Чикаго не престават да избират да си я поръчват от пицарията на квартала – там, където дийп диш е не просто храна, а локална кулинарна традиция.
Дебелият блат тесто на чикагската пица, затрупан със пластове разтопена моцарела и гъст доматен сос, е идеалната подкрепа срещу дългите и студени зими в града, биха споделили локалните. Не всички обаче я обожават. „ Пицата от Чикаго освен не е по-добра от нюйоркската пица, тя въобще не е пица. Това е ш*бан гювеч! “, възкликна един път комикът Джон Стюарт в шоуто си The Daily Show.
И в действителност – за феновете на тънките части от Ню Йорк или на финия неаполитански жанр, чикагското лакомство може да наподобява прекомерно тежко, обичайно повече на солен къс.
Според легендата, публикувана от Pizzeria Uno, нейният създател Айк Сюел измислил чикагската пица през 1943 година, само че историкът на пицата Питър Регас оспорва това. По думите му същинският основател е Рик Рикардо, който поел заведението на 29 East Ohio Street и опитал с пещ и чугунени тави, създавайки първия вид на дийп диш пица.
Първоначалната рецепта била по-ниска и се правела със общоприетоо тесто, а днешният по-плътен блат се появил през 50-те години с помощта на готвачката Алис Мей Редмънд. След гибелта на Рикардо ресторантът минал напълно под ръководството на Сюел, който по-късно продал бизнеса, а историята била опростена по този начин, че точно той да остане в историята като „ изобретателят “ на чикагската пица.
Каква е рецептата?
Рецептите за тесто, гарнитури и сосове се разграничават в другите пицарии, но за всяка пица е нужна чугунена тава, намазана с лой. Тя се покрива с тесто, намазано със зехтин или масло. След това следват моцарела, прибавят се топинги, а най-отгоре се разполага пласт доматен сос.
Оригиналната пица на Uno съдържала единствено сирене и домати, само че през днешния ден наденицата е един от най-популярните пълнежи в Чикаго.
С течение на времето се появили и разновидности.
Първата рецепта за домашно подготвяне се появила още през 1945 година в архивите на Chicago Tribune. Въпреки това множеството поданици на Чикаго не престават да избират да си я поръчват от пицарията на квартала – там, където дийп диш е не просто храна, а локална кулинарна традиция.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ