Не вероучение, а църковна история
Това би трябвало да се преподава в учебните заведения
Вярата е надълбоко в човешката психика. " Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата... ", изповядва Христо Ботев
Вероучението влезе в главата на вярващи и невярващи. Двете категории земни жители съблюдават схемата на Бай Ганю: " Удрям му по едно кръстене, ей по този начин за всеки случай ". Вероучението съгласно тях би трябвало да се преподава в учебните заведения, с цел да знаем по какъв начин да се кръстим. Защото православните го вършат от дясно наляво, а католиците назад. Протестантите пък отхвърлят да извършват този божи знак.
Вероучението не може да те научи да вярваш. Вярата е надълбоко в човешката психика. " Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата... ", изповядва Христо Ботев.
Църковната история е друга материя. Част от националната, поради която ни има. Тя би трябвало да се преподава в учебните заведения. Много е забавна и тук ще я илюстрирам с един епизод. Как не станахме католици, та да се кръстим от ляво надясно.
През Възраждането българщината се бори освен с ислямизма и гърцизма. Западни мисионери кръстосват земите ни, с цел да обсебят духовно народа. Най-агресивни са католиците, които са наложили вярата си на цялостен континент – Южна Америка.
Покръстителят Борис I флиртува с Ватикана, само че приема Христовото кръщение от Източната черква. Цар Калоян също договаря с папството. Той подписва католическа уния, с цел да извоюва самопризнание за българската страна. Договорът е преустановен при царуването на Иван Асен II.
От там насетне униатството не дава мира на Светия трон. Целта е и православните да са под върховенството на папата. Правени са няколко опита, като най-сериозният е в средата на XIX столетие.
Тогава Ватикана е в тежка обстановка. Рационалисти и атеисти нападат догматиката. Светската власт на папата е ликвидирана от сплотяваща се Италия. Реформацията към този момент е обърнала милиони католици в протестанти. Жизнено значимо е да се набере нова " членска маса ".
Папа Пий IX върти глобуса и стопира показалеца си на робска България. С хомот на шията елементарно се поддаваш на трасформации, вярно преценя той. Пий разпорежда задачата на " монаси под прикритие " от Ордена на св. Лазар. Те се озъртат и попадат на един парещ родолюбец. Драган Цанков е сменил кръщелното си име Димитър, тъй като било гръцко. Пак негова е концепцията да се откажем от кирилицата и да минем на латиница.
Папа Пий IX се опита да промени вярата на българите.
Цанков е поканен за преподавател в лазаристката задача " Сен Бьоноа ". Седалището е в Цариград, тук скрито приема католицизма. Сетне с дебела дотация начева вестник " България ". Само папата ще ни реши проблемите, проповядва той! Ще се отървем от фанариотите, няма да плащаме налози на чорбаджиите, ще станем европейци!
" Латиния " назовават тази газета бранителите на православието, измежду които е и Георги Раковски.
Униатите първо завладяват Кукуш в Македония. Градът роптае, че му постановат гръцки владици. Подкокоросани от католиците, кукушани пишат петиция до папата, молят го за застъпничество. Иларион Макариополски отива да им върне мозъка в главата. Някой си Йожен Боре също отпътува да му окаже отпор. Печели православието, кукушани получават собствен епископ и хвърлят унията.
Папските хора обаче не се предават. Броят още жълтици на Драган Цанков, който е събрал и съидейници. На 18 декември 1860 година към 200 българи отиват на визита при Паоло Брунони. Той е апостолически викарий в османската столица. Шествието водят двама духовници и двама миряни – Цанков и доктор Георги Миркович, експерт по спиритически феномени.
Брунони подвига десница и ги благославя, както в миналото го е правил св. Петър. " Искаме си папето! ", скандира тълпата, която не е наясно защо тъкмо става дума.
Сега се намесват и арменците. Антоний Хасун е патриарх на арменокатолиците, занаятчия на витиеватата образност. С негова помощ е пригоден документ за единство на българското племе с Римската католическа черква. Под диктовката на Хасун неуместното " католическа " е сменено с " всеобща ". Тази рожба на доста баби остава в историята като Цариградската уния.
" Денят 18 декемврий 1860 е най-благополучний ден от всичките, които преминахме, откак нашите майки са ни донесли на свят. Денят 18 декемврий ще е за нас първий национален празник ", пророкува вестник " България ".
Братушките са мощно обезпокоени. През февруари 1861 година цариградският дипломат Алексей Лобанов-Ростовски осведоми външния министър Александър Горчаков: " Много българи, съхранили честност към източното православие, наподобява мислят към този момент за преход към католицизма, с цел да се избавят от ненавистта на Негово Светейшество. "
По-надолу четем: " Много поляци обикалят вилаетите Видин, Пловдив, Шумен, проповядвайки унията, събирайки петиции в този смисъл, убеждавайки с пари тези, които към момента се двоумят. Техните старания се увенчават с триумф на всички места, където жителите са подготвени на всичко, подтиквани от хищното и незаслужено гръцко духовенство. В местата, където популацията твърдо отстоява своята религия, те се стремят да привлекат на своя страна епископите. "
Цариградската уния обаче още е безглава ламя. Нужен е лидер на новото " всеобщо " образувание. За подобен Драган Цанков избира архиепископ Йосиф Соколски. Той е на 75 лазарника, изветрял е – ще стори, каквото му заръчат!
В края на март 1861 година подкарват дядо Йосиф към Рим. Охраняват го Цанков, Миркович, Боре и дякон Рафаил. Лъжат го, че ще го вършат патриарх. Церемонията е на 14 април в Сикстинската шапка. Пий IX ръкополага Йосиф за архиепископ и апостолически викарий на българите, които са склонили глава пред престола му.
" Ами патриарх? ", пита бедният Йосиф. Папата го твърди, че тази купа ще получи, когато католиците у нас станат най-малко половин милион броя.
Султан Абдул Меджид I незабавно признава новооглашения за " милетбашия ", т.е. за " шеф на българоуниатите ". С този ход падишахът клати Русия като поддръжник на православието.
Освободителката реагира с ударен отряд от Найден Геров, Тодор Бурмов и Петко Славейков. Тримата създават проект за обезвреждане на рисковия индивид. Изпълнител на интервенцията е Славейков. В академичната " История на българите " написа:
" Сладкодумецът Славейков го прелъгва да вземе със себе си както султанския милетбашийски берат, по този начин и папската архиепископска грамота и с каик го повежда да ги покажел сякаш на съветския дипломат. Вместо при посланика, комуто дядо Йосиф да се похвали, той го води на намиращ се под пара съветски морски съд, който незабавно по-късно подвига котва и взема курс към Одеса. "
Това е краят на Цариградската уния. Йосиф Соколски умира в заточение на 30 септември 1879 година.
Вярата е надълбоко в човешката психика. " Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата... ", изповядва Христо Ботев
Вероучението влезе в главата на вярващи и невярващи. Двете категории земни жители съблюдават схемата на Бай Ганю: " Удрям му по едно кръстене, ей по този начин за всеки случай ". Вероучението съгласно тях би трябвало да се преподава в учебните заведения, с цел да знаем по какъв начин да се кръстим. Защото православните го вършат от дясно наляво, а католиците назад. Протестантите пък отхвърлят да извършват този божи знак.
Вероучението не може да те научи да вярваш. Вярата е надълбоко в човешката психика. " Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата... ", изповядва Христо Ботев.
Църковната история е друга материя. Част от националната, поради която ни има. Тя би трябвало да се преподава в учебните заведения. Много е забавна и тук ще я илюстрирам с един епизод. Как не станахме католици, та да се кръстим от ляво надясно.
През Възраждането българщината се бори освен с ислямизма и гърцизма. Западни мисионери кръстосват земите ни, с цел да обсебят духовно народа. Най-агресивни са католиците, които са наложили вярата си на цялостен континент – Южна Америка.
Покръстителят Борис I флиртува с Ватикана, само че приема Христовото кръщение от Източната черква. Цар Калоян също договаря с папството. Той подписва католическа уния, с цел да извоюва самопризнание за българската страна. Договорът е преустановен при царуването на Иван Асен II.
От там насетне униатството не дава мира на Светия трон. Целта е и православните да са под върховенството на папата. Правени са няколко опита, като най-сериозният е в средата на XIX столетие.
Тогава Ватикана е в тежка обстановка. Рационалисти и атеисти нападат догматиката. Светската власт на папата е ликвидирана от сплотяваща се Италия. Реформацията към този момент е обърнала милиони католици в протестанти. Жизнено значимо е да се набере нова " членска маса ".
Папа Пий IX върти глобуса и стопира показалеца си на робска България. С хомот на шията елементарно се поддаваш на трасформации, вярно преценя той. Пий разпорежда задачата на " монаси под прикритие " от Ордена на св. Лазар. Те се озъртат и попадат на един парещ родолюбец. Драган Цанков е сменил кръщелното си име Димитър, тъй като било гръцко. Пак негова е концепцията да се откажем от кирилицата и да минем на латиница.
Папа Пий IX се опита да промени вярата на българите.
Цанков е поканен за преподавател в лазаристката задача " Сен Бьоноа ". Седалището е в Цариград, тук скрито приема католицизма. Сетне с дебела дотация начева вестник " България ". Само папата ще ни реши проблемите, проповядва той! Ще се отървем от фанариотите, няма да плащаме налози на чорбаджиите, ще станем европейци!
" Латиния " назовават тази газета бранителите на православието, измежду които е и Георги Раковски.
Униатите първо завладяват Кукуш в Македония. Градът роптае, че му постановат гръцки владици. Подкокоросани от католиците, кукушани пишат петиция до папата, молят го за застъпничество. Иларион Макариополски отива да им върне мозъка в главата. Някой си Йожен Боре също отпътува да му окаже отпор. Печели православието, кукушани получават собствен епископ и хвърлят унията.
Папските хора обаче не се предават. Броят още жълтици на Драган Цанков, който е събрал и съидейници. На 18 декември 1860 година към 200 българи отиват на визита при Паоло Брунони. Той е апостолически викарий в османската столица. Шествието водят двама духовници и двама миряни – Цанков и доктор Георги Миркович, експерт по спиритически феномени.
Брунони подвига десница и ги благославя, както в миналото го е правил св. Петър. " Искаме си папето! ", скандира тълпата, която не е наясно защо тъкмо става дума.
Сега се намесват и арменците. Антоний Хасун е патриарх на арменокатолиците, занаятчия на витиеватата образност. С негова помощ е пригоден документ за единство на българското племе с Римската католическа черква. Под диктовката на Хасун неуместното " католическа " е сменено с " всеобща ". Тази рожба на доста баби остава в историята като Цариградската уния.
" Денят 18 декемврий 1860 е най-благополучний ден от всичките, които преминахме, откак нашите майки са ни донесли на свят. Денят 18 декемврий ще е за нас първий национален празник ", пророкува вестник " България ".
Братушките са мощно обезпокоени. През февруари 1861 година цариградският дипломат Алексей Лобанов-Ростовски осведоми външния министър Александър Горчаков: " Много българи, съхранили честност към източното православие, наподобява мислят към този момент за преход към католицизма, с цел да се избавят от ненавистта на Негово Светейшество. "
По-надолу четем: " Много поляци обикалят вилаетите Видин, Пловдив, Шумен, проповядвайки унията, събирайки петиции в този смисъл, убеждавайки с пари тези, които към момента се двоумят. Техните старания се увенчават с триумф на всички места, където жителите са подготвени на всичко, подтиквани от хищното и незаслужено гръцко духовенство. В местата, където популацията твърдо отстоява своята религия, те се стремят да привлекат на своя страна епископите. "
Цариградската уния обаче още е безглава ламя. Нужен е лидер на новото " всеобщо " образувание. За подобен Драган Цанков избира архиепископ Йосиф Соколски. Той е на 75 лазарника, изветрял е – ще стори, каквото му заръчат!
В края на март 1861 година подкарват дядо Йосиф към Рим. Охраняват го Цанков, Миркович, Боре и дякон Рафаил. Лъжат го, че ще го вършат патриарх. Церемонията е на 14 април в Сикстинската шапка. Пий IX ръкополага Йосиф за архиепископ и апостолически викарий на българите, които са склонили глава пред престола му.
" Ами патриарх? ", пита бедният Йосиф. Папата го твърди, че тази купа ще получи, когато католиците у нас станат най-малко половин милион броя.
Султан Абдул Меджид I незабавно признава новооглашения за " милетбашия ", т.е. за " шеф на българоуниатите ". С този ход падишахът клати Русия като поддръжник на православието.
Освободителката реагира с ударен отряд от Найден Геров, Тодор Бурмов и Петко Славейков. Тримата създават проект за обезвреждане на рисковия индивид. Изпълнител на интервенцията е Славейков. В академичната " История на българите " написа:
" Сладкодумецът Славейков го прелъгва да вземе със себе си както султанския милетбашийски берат, по този начин и папската архиепископска грамота и с каик го повежда да ги покажел сякаш на съветския дипломат. Вместо при посланика, комуто дядо Йосиф да се похвали, той го води на намиращ се под пара съветски морски съд, който незабавно по-късно подвига котва и взема курс към Одеса. "
Това е краят на Цариградската уния. Йосиф Соколски умира в заточение на 30 септември 1879 година.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ