Първан Симеонов: Тревожно е, че много българи не различават фалшивите новини
Това сочат данни от световно проучване на „ Галъп интернешънъл”, което пред „ Новини.бг.” разяснява изпълнителният шеф на локалното поделение на организацията Първан Симеонов:
Изследването е показано като взаимна самодейност на бнт и социологическата организация в # „ Къде сме ние” – именита графа от 90-те години, която бе възобновена преди година.
Данните са неповторими, защото изследванията са направени измежду хора от близо 60 страни.
Какво мислят по света
по отношение на доверието към медиите, към международни суперсили, водачи и така нататък Един от задаваните въпроси е: Колко постоянно срещате вест, която не показва обективно действителността и е подправена, съгласно вас? 35 на 100 от интервюираните са декларирали, че им се случва всеки ден или съвсем всеки ден. Т.е. над 1/3 от глобаното население намира, че всеки ден или съвсем всеки ден получава неправилна или подправена информация. Това е явен проблем.
Как е България?
Тук имаме много стабилен % от хора, които не могат да преценяват достоверността на новините. Ако приблизително за света този % е 10, то у нас е 26 на 100. Това значи, че тук сякаш сетивата на хората не са доста обострени по тази тематика. Нашите хора мъчно разпознават лъжата от истината и няма неотстъпчивост и решителност в отговорите им.
Големият въпрос е: Успяваме ли ние, българите, да разграничаваме подправените вести. 26 на 100 споделят, че всеки ден намират новини, които не могат да дефинират какви са, не са наясно със самият проблем.
Картата на света сочи, че максимален дял имат тези, които споделят, че срещат погрешни вести от региони като Съединени американски щати, от страните отвън Европейски Съюз, от страните, които се намират на Изток – към Азия, Русия и други, в Африка също. Т.е. това са все страни, в които има политически проблеми. Впрочем, това може да се дължи на идентичността на обществата и до каква степен те си признават това. Защото по-лесно се признава еднаквост на Стария континент, в сравнение с от някои страни в Азия да вземем за пример. В този знак се оглеждат значими народопсихологични характерности на обществата.
Има проблематични места по света, където хората си признават, че постоянно срещат подправени вести. Но има и проблематични места, където жителите заобикалят да си признават такива обстоятелства или не са осведомени с казуса.
Каква е ролята на обществените мрежи за фейковете?
Тази тематика би трябвало да е предмет на настрана проучване, само че във всеки случай този нов вид другарство прави тъй че, тези диалози се демократизират, само че и прекомерно елементарно популяризират наличие. Все по-ценно става не толкоз наличието, колкото формата, дали се харесва това, което се разгласява там, а не дали е стойностно и правилно. С две думи – има отместване на полезностите, несъмнена демократизация, само че противоположната й страна е, че натрапва: „ Това чети, това е истина”. Следователно обществените мрежи играят известна негативна роля в този аспект.
Изследването на Галъп сочи, че в България има повече хора, в сравнение с другаде в света, които не могат да образуват свое мнение по въпроса за подправените вести. Това значи, че те не могат елементарно да ги разпознават и че няма построена дейна социална настройка по този въпрос.
Също по този начин – в случай че хората в 35 на 100 от страните по света считат, че всеки ден до тях стигат фейкове, то това е сигурен световен мотив за паника.
Изследването е показано като взаимна самодейност на бнт и социологическата организация в # „ Къде сме ние” – именита графа от 90-те години, която бе възобновена преди година.
Данните са неповторими, защото изследванията са направени измежду хора от близо 60 страни.
Какво мислят по света
по отношение на доверието към медиите, към международни суперсили, водачи и така нататък Един от задаваните въпроси е: Колко постоянно срещате вест, която не показва обективно действителността и е подправена, съгласно вас? 35 на 100 от интервюираните са декларирали, че им се случва всеки ден или съвсем всеки ден. Т.е. над 1/3 от глобаното население намира, че всеки ден или съвсем всеки ден получава неправилна или подправена информация. Това е явен проблем.
Как е България?
Тук имаме много стабилен % от хора, които не могат да преценяват достоверността на новините. Ако приблизително за света този % е 10, то у нас е 26 на 100. Това значи, че тук сякаш сетивата на хората не са доста обострени по тази тематика. Нашите хора мъчно разпознават лъжата от истината и няма неотстъпчивост и решителност в отговорите им.
Големият въпрос е: Успяваме ли ние, българите, да разграничаваме подправените вести. 26 на 100 споделят, че всеки ден намират новини, които не могат да дефинират какви са, не са наясно със самият проблем.
Картата на света сочи, че максимален дял имат тези, които споделят, че срещат погрешни вести от региони като Съединени американски щати, от страните отвън Европейски Съюз, от страните, които се намират на Изток – към Азия, Русия и други, в Африка също. Т.е. това са все страни, в които има политически проблеми. Впрочем, това може да се дължи на идентичността на обществата и до каква степен те си признават това. Защото по-лесно се признава еднаквост на Стария континент, в сравнение с от някои страни в Азия да вземем за пример. В този знак се оглеждат значими народопсихологични характерности на обществата.
Има проблематични места по света, където хората си признават, че постоянно срещат подправени вести. Но има и проблематични места, където жителите заобикалят да си признават такива обстоятелства или не са осведомени с казуса.
Каква е ролята на обществените мрежи за фейковете?
Тази тематика би трябвало да е предмет на настрана проучване, само че във всеки случай този нов вид другарство прави тъй че, тези диалози се демократизират, само че и прекомерно елементарно популяризират наличие. Все по-ценно става не толкоз наличието, колкото формата, дали се харесва това, което се разгласява там, а не дали е стойностно и правилно. С две думи – има отместване на полезностите, несъмнена демократизация, само че противоположната й страна е, че натрапва: „ Това чети, това е истина”. Следователно обществените мрежи играят известна негативна роля в този аспект.
Изследването на Галъп сочи, че в България има повече хора, в сравнение с другаде в света, които не могат да образуват свое мнение по въпроса за подправените вести. Това значи, че те не могат елементарно да ги разпознават и че няма построена дейна социална настройка по този въпрос.
Също по този начин – в случай че хората в 35 на 100 от страните по света считат, че всеки ден до тях стигат фейкове, то това е сигурен световен мотив за паника.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ