АКФ: ВАС задължи КОНПИ да прекрати двегодишната поредица от проце...
Това поставя завършек на интервал от две години, в който КОНПИ прибегна до поредност от процедурни трикове, с цел да избегне осъществяването на правосъдното решение, което я задължава да разкрие информацията пред АКФ. Определението на Върховен административен съд не оставя повече процедурни стъпки пред КОНПИ.
„ Надяваме се, че след окончателното определение на Върховен административен съд КОНПИ - една от главните институции, призвани да реализират държавната антикорупционна политика - ще приключи двегодишното неглижиране на правовия ред в страната и ще разгласява публично значимата информация за решенията си за лишаване на имущество “, разяснява Лора Георгиева от правния екип на АКФ.
През април 2022 година АКФ заведе дело против КПКОНПИ, откакто комисията отхвърли да даде достъп до решенията си за формиране на произвеждане за конфискация на нелегално добито имущество. В хода на делото стана ясно, че комисията в нарушаване на закона е обявила за служебна тайна всички свои решения за формиране на конфискационно произвеждане. Решението е било взето през 2018 година от тогавашния шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Георгиев подаде оставка през 2019 година след абсурда „ Апартаментгейт “, почнал с разкрития на АКФ и Свободна Европа. Заповедта на Георгиев скрива решенията в най-обемната сфера на активност на КПКОНПИ, в която са заети максимален брой нейни чиновници и за която се разходва най-голяма част от 30 милионния ѝ годишен бюджет.
Решенията са значими, тъй като точно посредством тях може да се обясни какви инспекции са осъществени от държавния орган, откритите въз основа на тях обстоятелства, критериите и правните заключения, довели до формиране на правосъдно дело, мощно засягащо имуществената сфера на жителите.
Още през ноември 2022 година Административен съд – София град (АССГ) постанови, че решенията на КПКОНПИ не могат да бъдат служебна загадка. Според съда, тези решения съставляват социална информация и е налице надделяващ публичен интерес от даването им. Съдът задължи комисията да даде цялостен достъп до тях в 14-дневен период след влизането на правосъдното решение в действие. Решението на съда тогава е дефинитивно и не предстои на обжалване.
Вместо да извърши правосъдното решение обаче, КПКОНПИ подаде иск то да бъде оповестено за незначително и в нарушаване на закона своеволно спря даването на търсената от АКФ информация.
„ Съдебният акт е наложителен за осъществяване от всички, до които се отнася. КОНПИ обаче показва пренебрежение към закона и самоволно реши да не извършва решението на съда и да не разкрива търсената социална информация “, разяснява Лора Георгиева.
През март 2023 година АССГ отхвърли желае на КПКОНПИ и отхвърли да разгласи правосъдното решение за незначително. Според съда, изказванието на комисията, че правосъдното решение е „ неясно “, е изцяло безпричинно.
„ Съдебният състав напълно възприе причините на АКФ, че правосъдното решение, чиято незначителност се твърди, е изцяло разбираемо и изпълнимо и не са налице никакви пороци, водещи до незначителност, “ допълва Лора Георгиева.
Въпреки ясното решение на АССГ, през април 2023 година КПКОНПИ още веднъж прибегна до процедурни трикове, като апелира решението на АССГ пред Върховния административен съд. По този метод разкриването на решенията за лишаване на имущество се забави с още една година.
Преди няколко дни Върховният административен съд удостовери определението на първоинстанционния съд за преустановяване на производството. Произнасянето на Върховен административен съд е дефинитивно, което значи, че пред КОНПИ не остава нищо друго, с изключение на да извърши решението на съда - нещо, което комисията е била длъжна да направи още преди две години.
Веднага след публикуването на определението на Върховен административен съд, АКФ изпрати до КОНПИ писмо с искане за незабавното осъществяване на правосъдното решение от 14.11.2022 г.
Според АКФ решенията за започване на конфискационно произвеждане следва да се разгласяват, по този начин както се разгласяват тези за определяне на спор на ползи. Както е постановил и съдът: „ Търсената информация е социална и не съществуват учредения за отричане на достъп до нея “.
„ Колкото повече КОНПИ се бави да разгласява тези решения, толкоз повече се ускоряват подозренията, че управлението ѝ се опасява от публичната реакция, когато те бъдат разкрити “, коментира Бойко Станкушев, шеф на АКФ.
„ Ако комисията за следващ път се отклони от законовото си обвързване да извърши правосъдното решение, ще сигнализираме съда и ще поскаме налагане на санкция.
Става дума за проблем от основен публичен интерес и не можем да оставим институциите с години да неглижират закона и да се отклонят от задължението си навреме да дават на обществото достъп до значима обществена информация. “
„ Надяваме се, че след окончателното определение на Върховен административен съд КОНПИ - една от главните институции, призвани да реализират държавната антикорупционна политика - ще приключи двегодишното неглижиране на правовия ред в страната и ще разгласява публично значимата информация за решенията си за лишаване на имущество “, разяснява Лора Георгиева от правния екип на АКФ.
През април 2022 година АКФ заведе дело против КПКОНПИ, откакто комисията отхвърли да даде достъп до решенията си за формиране на произвеждане за конфискация на нелегално добито имущество. В хода на делото стана ясно, че комисията в нарушаване на закона е обявила за служебна тайна всички свои решения за формиране на конфискационно произвеждане. Решението е било взето през 2018 година от тогавашния шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Георгиев подаде оставка през 2019 година след абсурда „ Апартаментгейт “, почнал с разкрития на АКФ и Свободна Европа. Заповедта на Георгиев скрива решенията в най-обемната сфера на активност на КПКОНПИ, в която са заети максимален брой нейни чиновници и за която се разходва най-голяма част от 30 милионния ѝ годишен бюджет.
Решенията са значими, тъй като точно посредством тях може да се обясни какви инспекции са осъществени от държавния орган, откритите въз основа на тях обстоятелства, критериите и правните заключения, довели до формиране на правосъдно дело, мощно засягащо имуществената сфера на жителите.
Още през ноември 2022 година Административен съд – София град (АССГ) постанови, че решенията на КПКОНПИ не могат да бъдат служебна загадка. Според съда, тези решения съставляват социална информация и е налице надделяващ публичен интерес от даването им. Съдът задължи комисията да даде цялостен достъп до тях в 14-дневен период след влизането на правосъдното решение в действие. Решението на съда тогава е дефинитивно и не предстои на обжалване.
Вместо да извърши правосъдното решение обаче, КПКОНПИ подаде иск то да бъде оповестено за незначително и в нарушаване на закона своеволно спря даването на търсената от АКФ информация.
„ Съдебният акт е наложителен за осъществяване от всички, до които се отнася. КОНПИ обаче показва пренебрежение към закона и самоволно реши да не извършва решението на съда и да не разкрива търсената социална информация “, разяснява Лора Георгиева.
През март 2023 година АССГ отхвърли желае на КПКОНПИ и отхвърли да разгласи правосъдното решение за незначително. Според съда, изказванието на комисията, че правосъдното решение е „ неясно “, е изцяло безпричинно.
„ Съдебният състав напълно възприе причините на АКФ, че правосъдното решение, чиято незначителност се твърди, е изцяло разбираемо и изпълнимо и не са налице никакви пороци, водещи до незначителност, “ допълва Лора Георгиева.
Въпреки ясното решение на АССГ, през април 2023 година КПКОНПИ още веднъж прибегна до процедурни трикове, като апелира решението на АССГ пред Върховния административен съд. По този метод разкриването на решенията за лишаване на имущество се забави с още една година.
Преди няколко дни Върховният административен съд удостовери определението на първоинстанционния съд за преустановяване на производството. Произнасянето на Върховен административен съд е дефинитивно, което значи, че пред КОНПИ не остава нищо друго, с изключение на да извърши решението на съда - нещо, което комисията е била длъжна да направи още преди две години.
Веднага след публикуването на определението на Върховен административен съд, АКФ изпрати до КОНПИ писмо с искане за незабавното осъществяване на правосъдното решение от 14.11.2022 г.
Според АКФ решенията за започване на конфискационно произвеждане следва да се разгласяват, по този начин както се разгласяват тези за определяне на спор на ползи. Както е постановил и съдът: „ Търсената информация е социална и не съществуват учредения за отричане на достъп до нея “.
„ Колкото повече КОНПИ се бави да разгласява тези решения, толкоз повече се ускоряват подозренията, че управлението ѝ се опасява от публичната реакция, когато те бъдат разкрити “, коментира Бойко Станкушев, шеф на АКФ.
„ Ако комисията за следващ път се отклони от законовото си обвързване да извърши правосъдното решение, ще сигнализираме съда и ще поскаме налагане на санкция.
Става дума за проблем от основен публичен интерес и не можем да оставим институциите с години да неглижират закона и да се отклонят от задължението си навреме да дават на обществото достъп до значима обществена информация. “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ