„Изгубеният град”: Спасителна секси комедия!
Това си е обособен род – писателка, потънала в личните си светове, внезапно е провокирана да скочи в същинско премеждие, което я води в някоя джунгла (винаги е джунгла, евентуално поради асоциацията с нещо диво, екзотично и тотално отвън контрола на героинята), там тя схваща, че е в центъра на рискова престъпна конспирация, среща някакъв супер секси и доста печен сървайвър, който владее бойни изкуства и има доста крепко възприятие за комизъм и... всеки веч се сеща (както написа Христо Смирненски в гениално смешното си стихотворение му „ Стая №5”). 
Първият филм от този вечен род, който преди малко ви описах, е паметният „ Романс за камъка” (Romancing the Stone, 1984) на Робърт Земекис с Катлийн Търнър, Майкъл Дъглас и Дани де Вито – супер занимателен и до през днешния ден. Приликите с " Изгубеният град " са толкоз доста, че по-скоро би трябвало да търсите разликите. Обаче това няма никакво значение – в сърцето на човек има място за доста филми с писателки, джунгли и сървайвъри.Значи – Сандра Бълок е Лорета, сполучлива писателка на булевардни любовни романи. От тези, на чиято корица постоянно има фотография или рисунка на мускулест красавец, малко вид вандал или пък викинг, с развети дълги коси и разкопчана току до пъпа му риза. Принц Чарминг, само че по-така секси. Тя е изпаднала в креативна и екзистенциална рецесия, не може да преодолее загубата на обичания си мъж и се е затворила в себе си и личната си самотност. За обложките на книгите си тя избира модел красавец (Чанинг Тейтъм, в началото с дълга коса, само че популярност богу бързо се поправя), който е нещо като русокоските от вицове – хубав и малко безразсъден. Появява се обаче един доста богат и мощно комплексиран перко (Даниъл Радклийф в ролята), който точно забърква приключението в джунглата и... всеки веч се сеща. Намесва се и Брад Пит, за чиято роля съм гроб, няма да кажа и дума. Не, въпреки всичко ще загатна нещо – неговият воин има много повече мозък от този на Чанинг и това е недвусмислено показано във кино лентата. И продължава да е тежко хубав, превъзходен, олимпиец. Не мозъкът му, а Брад. 
„ Изгубеният град” е най-феминиският филм, който съм гледала в последно време. Първо, тъй като в ролята на „ глуповатата блондинка” е в действителност мъж. Персонажът на Чанинг Тейтъм е напълно щрихиран за задачите на комедията – плод на крос фит тренировки и всевъзможни фитнес завършения, с нулев опит в същинския живот и същинския екшън, леко нервен като множеството красиви хора, към момента завързан към мама, при все това върви към на попрището витално средата и така нататък Иначе почтен и с положително сърце. Втората победа на феминизма, записана във кино лентата е, чe на екрана виждаме, вместо голи и полуголи дами, голи и полуголи мъже. Дали са актьорите или техните дубльори – кой ти гледа! Ето това е същински феминистки филм, да знаете. Стига към този момент ние сме им се събличали!Сандра Бълок за мен персонално в никакъв случай не е била от актрисите, за които бих споделила: „ Хей, в този филм играе Сандра Бълок, отивам да го виждам!” Въпреки това излиза, че съм гледала съвсем всичките й филми. Без да е изключителна, е добра и в драмата, и в комедията, вярваш й, приемаш я, в отлична форма е – и физическа, и професионална. Може би в никакъв случай не можеш да се влюбиш в нея, само че въпреки това няма метод да не я харесаш, нещо такова. Разбира се, в „ Гравитация” на Алфонсо Куарон минава на друго равнище, защото филмът е друг от всичко, в което е взела участие. И въпреки всичко положителната сантиментална комедия си остава нейният род и в него тя плува в свои води. 
Много желая да отбележа и страхотната ДаВайн Джой Рандолф в ролята на издателката на Лорета. Периферна роля, обаче съвършено изиграна, която потвърждава какъв брой значими са „ малките” функции и какъв брой скъпи са присъщите артисти, а в Холивуд има божествени такива и неразбираемо по какъв начин даже международно незнайни режисьори знаят по какъв начин да работят с тях и да ги трансформират в незабравими акценти. Ами тази ДаВайн Джой Рандолф е точна във всеки взор, във всеки жест, във всяка гримаса!„ Изгубеният град” е занимателен, готин, релаксиращ, комичен, динамичен. Истинска противоотрова против този отвратително под напрежение, напряко непосилен свят, миниран с всевъзможни рискове, които могат да се взривят през днешния ден, на следващия ден, вдругиден, в който живеем към този момент две години. Наречете филмът ескейпистки, ще бъдете прави. Точно поради това ви поканвам да го гледате. Ако питате мен - напряко си е наложителен.
Първият филм от този вечен род, който преди малко ви описах, е паметният „ Романс за камъка” (Romancing the Stone, 1984) на Робърт Земекис с Катлийн Търнър, Майкъл Дъглас и Дани де Вито – супер занимателен и до през днешния ден. Приликите с " Изгубеният град " са толкоз доста, че по-скоро би трябвало да търсите разликите. Обаче това няма никакво значение – в сърцето на човек има място за доста филми с писателки, джунгли и сървайвъри.Значи – Сандра Бълок е Лорета, сполучлива писателка на булевардни любовни романи. От тези, на чиято корица постоянно има фотография или рисунка на мускулест красавец, малко вид вандал или пък викинг, с развети дълги коси и разкопчана току до пъпа му риза. Принц Чарминг, само че по-така секси. Тя е изпаднала в креативна и екзистенциална рецесия, не може да преодолее загубата на обичания си мъж и се е затворила в себе си и личната си самотност. За обложките на книгите си тя избира модел красавец (Чанинг Тейтъм, в началото с дълга коса, само че популярност богу бързо се поправя), който е нещо като русокоските от вицове – хубав и малко безразсъден. Появява се обаче един доста богат и мощно комплексиран перко (Даниъл Радклийф в ролята), който точно забърква приключението в джунглата и... всеки веч се сеща. Намесва се и Брад Пит, за чиято роля съм гроб, няма да кажа и дума. Не, въпреки всичко ще загатна нещо – неговият воин има много повече мозък от този на Чанинг и това е недвусмислено показано във кино лентата. И продължава да е тежко хубав, превъзходен, олимпиец. Не мозъкът му, а Брад. „ Изгубеният град” е най-феминиският филм, който съм гледала в последно време. Първо, тъй като в ролята на „ глуповатата блондинка” е в действителност мъж. Персонажът на Чанинг Тейтъм е напълно щрихиран за задачите на комедията – плод на крос фит тренировки и всевъзможни фитнес завършения, с нулев опит в същинския живот и същинския екшън, леко нервен като множеството красиви хора, към момента завързан към мама, при все това върви към на попрището витално средата и така нататък Иначе почтен и с положително сърце. Втората победа на феминизма, записана във кино лентата е, чe на екрана виждаме, вместо голи и полуголи дами, голи и полуголи мъже. Дали са актьорите или техните дубльори – кой ти гледа! Ето това е същински феминистки филм, да знаете. Стига към този момент ние сме им се събличали!Сандра Бълок за мен персонално в никакъв случай не е била от актрисите, за които бих споделила: „ Хей, в този филм играе Сандра Бълок, отивам да го виждам!” Въпреки това излиза, че съм гледала съвсем всичките й филми. Без да е изключителна, е добра и в драмата, и в комедията, вярваш й, приемаш я, в отлична форма е – и физическа, и професионална. Може би в никакъв случай не можеш да се влюбиш в нея, само че въпреки това няма метод да не я харесаш, нещо такова. Разбира се, в „ Гравитация” на Алфонсо Куарон минава на друго равнище, защото филмът е друг от всичко, в което е взела участие. И въпреки всичко положителната сантиментална комедия си остава нейният род и в него тя плува в свои води. Много желая да отбележа и страхотната ДаВайн Джой Рандолф в ролята на издателката на Лорета. Периферна роля, обаче съвършено изиграна, която потвърждава какъв брой значими са „ малките” функции и какъв брой скъпи са присъщите артисти, а в Холивуд има божествени такива и неразбираемо по какъв начин даже международно незнайни режисьори знаят по какъв начин да работят с тях и да ги трансформират в незабравими акценти. Ами тази ДаВайн Джой Рандолф е точна във всеки взор, във всеки жест, във всяка гримаса!„ Изгубеният град” е занимателен, готин, релаксиращ, комичен, динамичен. Истинска противоотрова против този отвратително под напрежение, напряко непосилен свят, миниран с всевъзможни рискове, които могат да се взривят през днешния ден, на следващия ден, вдругиден, в който живеем към този момент две години. Наречете филмът ескейпистки, ще бъдете прави. Точно поради това ви поканвам да го гледате. Ако питате мен - напряко си е наложителен. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ