Конституционният съд ще се произнесе по промените в Конституцията най-рано след 8 април
Това ще рече, че даже и да има нови избори, те ще се проведат по новите конституционни правила, защото процедурата с съвещания и мандати към този момент беше задвижена.
В същото време Конституционен съд може да се произнесе най-рано след 8 април поради законовия период, който изисква в идващия един месец да се събират единствено мнения от всички заинтригувани по проблема страни. След като бъдат оценени от тримата съдии - докладчици - Мариана Карагьозова-Финкова, Соня Янкулова и ръководителя на Конституционния съд Павлина Панова, делото ще бъде разисквано всъщност от целия състав на Конституционния съд. Това значи, че окончателното изговаряне отива сигурно след примерна дата за насрочване на избори.
По прогнози на конституционалисти, дали измежду текстовете в шестата корекция на Основния закон има текстове, които му опонират, ще стане ясно най-рано в средата на годината, оповестява БНР. Прогноза в тази посока направи единствено преди три дни и конституционалистът доцент Наталия Киселова.
Тя изрази упованието, че точно през тази седмица Конституционният съд ще допусне настояванията по жалбите против конституционните промени и ще стартира да тече едномесечния период за показване на мнения на заинтригуваните страни.
" След 9-и април, най-рано, може да се приказва за насрочване на съвещание всъщност по жалбите на президента и на опозицията. Около 9-10 април ще стане ясно дали ще има нови избори ", допусна преподавателката по конституционно право.
Тя заключи, че и президентът, и депутатите, които оспориха измененията пред Конституционен съд, извеждат две групи причини. " Една група причини са, че не е умело Народното събрание да прави промени по отношение на служебното държавно управление. Вторият мотив, народните представители е належащо по-високо болшинство за всяко едно от гласуванията ", съобщи Киселова пред Българска национална телевизия.
Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд на 8 януари за редица промени в Конституцията, признати от Народно събрание. Президентът смята, че част от промените, като се изключи че съдържат несъгласия с други конституционни разпореждания, трансформират салдото сред главните органи и взаимния надзор сред тях, като засягат директно формата на държавно ръководство и са от изключителната подготвеност на Велико национално заседание.
Малко по-късно 48 народни представители от " Възраждане " и " ИТН " също сезираха Конституционния съд за измененията в главния закон. Лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов разяснява тогава, че в жалбата има 40 страници обосновка по безусловно всяка една от точките, по която Конституцията беше изменена от това Народно заседание.
Промените в Конституцията бяха признати на 20 декември от 237 народни представители от ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Опозицията беше срещу.
В същото време Конституционен съд може да се произнесе най-рано след 8 април поради законовия период, който изисква в идващия един месец да се събират единствено мнения от всички заинтригувани по проблема страни. След като бъдат оценени от тримата съдии - докладчици - Мариана Карагьозова-Финкова, Соня Янкулова и ръководителя на Конституционния съд Павлина Панова, делото ще бъде разисквано всъщност от целия състав на Конституционния съд. Това значи, че окончателното изговаряне отива сигурно след примерна дата за насрочване на избори.
По прогнози на конституционалисти, дали измежду текстовете в шестата корекция на Основния закон има текстове, които му опонират, ще стане ясно най-рано в средата на годината, оповестява БНР. Прогноза в тази посока направи единствено преди три дни и конституционалистът доцент Наталия Киселова.
Тя изрази упованието, че точно през тази седмица Конституционният съд ще допусне настояванията по жалбите против конституционните промени и ще стартира да тече едномесечния период за показване на мнения на заинтригуваните страни.
" След 9-и април, най-рано, може да се приказва за насрочване на съвещание всъщност по жалбите на президента и на опозицията. Около 9-10 април ще стане ясно дали ще има нови избори ", допусна преподавателката по конституционно право.
Тя заключи, че и президентът, и депутатите, които оспориха измененията пред Конституционен съд, извеждат две групи причини. " Една група причини са, че не е умело Народното събрание да прави промени по отношение на служебното държавно управление. Вторият мотив, народните представители е належащо по-високо болшинство за всяко едно от гласуванията ", съобщи Киселова пред Българска национална телевизия.
Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд на 8 януари за редица промени в Конституцията, признати от Народно събрание. Президентът смята, че част от промените, като се изключи че съдържат несъгласия с други конституционни разпореждания, трансформират салдото сред главните органи и взаимния надзор сред тях, като засягат директно формата на държавно ръководство и са от изключителната подготвеност на Велико национално заседание.
Малко по-късно 48 народни представители от " Възраждане " и " ИТН " също сезираха Конституционния съд за измененията в главния закон. Лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов разяснява тогава, че в жалбата има 40 страници обосновка по безусловно всяка една от точките, по която Конституцията беше изменена от това Народно заседание.
Промените в Конституцията бяха признати на 20 декември от 237 народни представители от ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Опозицията беше срещу.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ