Време е за висш пилотаж по закона Магнитски
" Това ще е върховен пилотаж от правна страна, с цел да се случи този законопроект. " Репликата прозвуча в края на последния парламентарен мандат, когато служебният кабинет раздаде на депутатите от краткотрайната комисия " Магнитски " проектотекстове за отиграване на глобите по едноименния световен американски закон. А работната група, в която бяха включени специалисти на двете " отраслови " министерства - правосъдното и финансовото - предложи бъдещия нормативен акт да се споделя Закон за отбрана на извънтериториалните последствия от санкционното законодателство на трети страни.
От народните представители се чакаха мнения и оферти, само че макар настойчивите предложения на тогавашния правосъден министър Янаки Стоилов и заместника му Иван Демерджиев (днес титулярен началник на ведомството), къд днешна дата резултатите са нулеви. Така че тежката задача по какъв начин България да реагира на глобите по закона " Магнитски ", освен това - без от Брюксел да са подсказали някаква концепция или да са ни задължили с правилник - остава грижа за 47-ото Народно заседание.
Трудността на сходна задача пролича още в съмнението по какъв начин да бъде регламентиран нормативният отговор на закона " Магнитски " - с промени в разнообразни закони или с приемането на нов нормативен акт; тези регулации в закон ли да бъдат " вкарани " или в подзаконовата нормативна уредба.
Единство има единствено по въпроса, че националната правна уредба би трябвало да е съобразена както с настоящите, по този начин и с бъдещите актове на европейското право. А то, както доста добре е известно,
не обезпечава автоматизираното използване на глобите,
наложени от трета страна на страна членка на Европейски Съюз. Особено, когато става дума за финансовата отбрана на банки, държавни органи и структуроопределящи предприятия.
Още тогава беше декларирано ясно, че до момента България не ползва нито интернационално, нито европейско право по отношение на екстериториалното деяние на закона " Магнитски ". Припомнено беше, че през 90-те години Европейски Съюз приема блокиращ регламент, който защищава европейските компании от американски наказания, задължавайки ги да не се преценяват с тях. В очакване на общоевропейския отговор във връзка санкционирането на Делян Пеевски и компания, България въпреки всичко незабавно реагира със особено решение на Министерския съвет.
Задокеанският камък в блатото оплиска хазартният необут Васил Божков, бизнес депутата Делян Пеевски, дългогодишният му човек и дълготраен кадър на Държавна сигурност Илко Желязков, някогашният зам.-министър на стопанската система Александър Манолев, експредседателят на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев и някогашният й основен секретар Красимир Томов.
Редом с тях, в умишлен " черен лист " бяха сложени
над 100 свързани физически и юридически лица,
от които държавните и банковите институции да се пазят поради заплахата самите те да бъдат глобени.
За всеки случай български евродепутати сложиха въпроса пред Европарламента и Еврокомисията, само че нито получиха съответни отговори, нито някой им даде обещание сходна " екстра " в бъдеще време. Изработването на общоевропейска позиция също не се планува скоро. Така че най-малко още две-три години страните членки сами ще вземат решение проблемите си със закона " Магнитски ".
Така че, в случай че би трябвало да обобщим, една от незабавните задания на 47-ото Народно заседание е решаването на два казуса с един размах - решение на ориста на държавния " Черен лист " посредством трайно споразумяване на глобите по закона " Магнитски " в националната правна система. Като под трайно споразумяване, преди всичко би трябвало да се схваща нещо простичко:
или признаваме американските наказания, или не ги признаваме.
Основните моменти в плана на служебния министър Янаки Стоилов и неговия правоприемник Иван Демерджиев са няколко.
На първо място - основаване на специфичен междуведомствен съвет. Негов ръководител ще е финансовият министър, а членове - заместник-министри на правораздаването, стопанската система, външните и вътрешните работи, заместник-директори на Национална агенция за приходите и на ДАНС, подуправител на Българска народна банка.
Този съвет ще е спомагателен орган към Министерския съвет и ще ревизира данните и съществуването на учредения за включването или изключването на физически и юридически лица от държавните санкционни описи.
В плана са планувани освен правилата за работа на междуведомствения съвет, само че и механизмите за правосъден надзор и правосъдна отбрана. Според анализатори, мъчнотията тук ще е реализиране на салдото сред късите периоди за правосъден надзор по жалбите за изключване от " черните описи " и нуждата от авансово осъществяване на санкционните ограничения поради високия публичен интерес и заплахата за националната сигурност от тяхното стопиране при подаване на тъжба.
Предложена е и по-прецизна формулировка на понятието " свързани лица ", като презумпцията за това е оборима с доказване в тежест на засегнатите лица. Хипотезите на съгласуваност са три, само че необятни с оглед преценката че ограничението им не би постигнало стремежи резултат.
Като задължени субекти, който ще ползват бъдещия нормативен акт, са планувани държавни органи, държавни и общински предприятия, обществените предприятия, стратегическите обекти - в лицето на техните ръководители, както и кредитните институции.
Всички задължени лица, за които стана дума нагоре, ще бъдат длъжни да приложат една единствена мярка по отношение на ицата в " черните описи " преустановяване на всевъзможни договорни връзки с тях.
И още - рестриктивните мерки ще се ползват и във връзка с дотациите за политическите партии с обществени средства, а всички от черните описи " наложително ще бъдат проверявани от КПКОНПИ (или както ще се споделя по-нататък комисията за противопоставяне на корупцията и спора на интереси).
От екипа на министър Демерджиев твърдят, че не подлагат на подозрение отбраната на главните правозащитни стандарти. И по тази причина бъдещият закон
изключва засягането на отговорности, произлизащи от участието ни в Европейски Съюз,
от Хартата за главните права, Европейската спогодба за правата на индивида и другите многостранни интернационалните контракти, по които България е страна.
В тази тенденция са и концепциите за уреждането на случаи, в които едно произвеждане е траяло прекалено дълго, какъвто механизъм е налице в Закона за правосъдната власт. По него може да се желае обезщетение от страната, с цел да бъде избегнато търсенето му в продължение на години по правосъден ред.
Дали и каква част от положените старания за национална уредба " Магнитски " ще оползотворят депутатите в идващото Нарадно заседание е въпрос на политическо маневриране. Евентуално допълване на " българския " лист ще налее обаче масло в огъня. А както стана ясно от дебата в едноименната парламентарна комисия единогласие има в още нещо - че корупцията у нас надалеч не е дело единствено на шестимата в листата.
От народните представители се чакаха мнения и оферти, само че макар настойчивите предложения на тогавашния правосъден министър Янаки Стоилов и заместника му Иван Демерджиев (днес титулярен началник на ведомството), къд днешна дата резултатите са нулеви. Така че тежката задача по какъв начин България да реагира на глобите по закона " Магнитски ", освен това - без от Брюксел да са подсказали някаква концепция или да са ни задължили с правилник - остава грижа за 47-ото Народно заседание.
Трудността на сходна задача пролича още в съмнението по какъв начин да бъде регламентиран нормативният отговор на закона " Магнитски " - с промени в разнообразни закони или с приемането на нов нормативен акт; тези регулации в закон ли да бъдат " вкарани " или в подзаконовата нормативна уредба.
Единство има единствено по въпроса, че националната правна уредба би трябвало да е съобразена както с настоящите, по този начин и с бъдещите актове на европейското право. А то, както доста добре е известно,
не обезпечава автоматизираното използване на глобите,
наложени от трета страна на страна членка на Европейски Съюз. Особено, когато става дума за финансовата отбрана на банки, държавни органи и структуроопределящи предприятия.
Още тогава беше декларирано ясно, че до момента България не ползва нито интернационално, нито европейско право по отношение на екстериториалното деяние на закона " Магнитски ". Припомнено беше, че през 90-те години Европейски Съюз приема блокиращ регламент, който защищава европейските компании от американски наказания, задължавайки ги да не се преценяват с тях. В очакване на общоевропейския отговор във връзка санкционирането на Делян Пеевски и компания, България въпреки всичко незабавно реагира със особено решение на Министерския съвет.
Задокеанският камък в блатото оплиска хазартният необут Васил Божков, бизнес депутата Делян Пеевски, дългогодишният му човек и дълготраен кадър на Държавна сигурност Илко Желязков, някогашният зам.-министър на стопанската система Александър Манолев, експредседателят на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев и някогашният й основен секретар Красимир Томов.
Редом с тях, в умишлен " черен лист " бяха сложени
над 100 свързани физически и юридически лица,
от които държавните и банковите институции да се пазят поради заплахата самите те да бъдат глобени.
За всеки случай български евродепутати сложиха въпроса пред Европарламента и Еврокомисията, само че нито получиха съответни отговори, нито някой им даде обещание сходна " екстра " в бъдеще време. Изработването на общоевропейска позиция също не се планува скоро. Така че най-малко още две-три години страните членки сами ще вземат решение проблемите си със закона " Магнитски ".
Така че, в случай че би трябвало да обобщим, една от незабавните задания на 47-ото Народно заседание е решаването на два казуса с един размах - решение на ориста на държавния " Черен лист " посредством трайно споразумяване на глобите по закона " Магнитски " в националната правна система. Като под трайно споразумяване, преди всичко би трябвало да се схваща нещо простичко:
или признаваме американските наказания, или не ги признаваме.
Основните моменти в плана на служебния министър Янаки Стоилов и неговия правоприемник Иван Демерджиев са няколко.
На първо място - основаване на специфичен междуведомствен съвет. Негов ръководител ще е финансовият министър, а членове - заместник-министри на правораздаването, стопанската система, външните и вътрешните работи, заместник-директори на Национална агенция за приходите и на ДАНС, подуправител на Българска народна банка.
Този съвет ще е спомагателен орган към Министерския съвет и ще ревизира данните и съществуването на учредения за включването или изключването на физически и юридически лица от държавните санкционни описи.
В плана са планувани освен правилата за работа на междуведомствения съвет, само че и механизмите за правосъден надзор и правосъдна отбрана. Според анализатори, мъчнотията тук ще е реализиране на салдото сред късите периоди за правосъден надзор по жалбите за изключване от " черните описи " и нуждата от авансово осъществяване на санкционните ограничения поради високия публичен интерес и заплахата за националната сигурност от тяхното стопиране при подаване на тъжба.
Предложена е и по-прецизна формулировка на понятието " свързани лица ", като презумпцията за това е оборима с доказване в тежест на засегнатите лица. Хипотезите на съгласуваност са три, само че необятни с оглед преценката че ограничението им не би постигнало стремежи резултат.
Като задължени субекти, който ще ползват бъдещия нормативен акт, са планувани държавни органи, държавни и общински предприятия, обществените предприятия, стратегическите обекти - в лицето на техните ръководители, както и кредитните институции.
Всички задължени лица, за които стана дума нагоре, ще бъдат длъжни да приложат една единствена мярка по отношение на ицата в " черните описи " преустановяване на всевъзможни договорни връзки с тях.
И още - рестриктивните мерки ще се ползват и във връзка с дотациите за политическите партии с обществени средства, а всички от черните описи " наложително ще бъдат проверявани от КПКОНПИ (или както ще се споделя по-нататък комисията за противопоставяне на корупцията и спора на интереси).
От екипа на министър Демерджиев твърдят, че не подлагат на подозрение отбраната на главните правозащитни стандарти. И по тази причина бъдещият закон
изключва засягането на отговорности, произлизащи от участието ни в Европейски Съюз,
от Хартата за главните права, Европейската спогодба за правата на индивида и другите многостранни интернационалните контракти, по които България е страна.
В тази тенденция са и концепциите за уреждането на случаи, в които едно произвеждане е траяло прекалено дълго, какъвто механизъм е налице в Закона за правосъдната власт. По него може да се желае обезщетение от страната, с цел да бъде избегнато търсенето му в продължение на години по правосъден ред.
Дали и каква част от положените старания за национална уредба " Магнитски " ще оползотворят депутатите в идващото Нарадно заседание е въпрос на политическо маневриране. Евентуално допълване на " българския " лист ще налее обаче масло в огъня. А както стана ясно от дебата в едноименната парламентарна комисия единогласие има в още нещо - че корупцията у нас надалеч не е дело единствено на шестимата в листата.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ