Защо не мога да спра да пиша за 7 октомври
Това ще бъде последната ми колона за годината и ще бъде по-лична от множеството. Това е изпитание да обясня, както на себе си, по този начин и на читателите, за какво не мога да спра да пиша за 7 октомври и последствията от него.
Преди няколко седмици моят майка гледаше фрагменти на еврейски студент, който е подиграван и атакуван от анти-израелски стачкуващи в Харвард, откакто той се опита да ги снима. „ Родена съм в криене “, сподели ми тя. „ Не желая да умра, криейки се. “
Майка ми е родена в Милано през 1940 година в семейство, което е избягало от болшевиките в Москва и по-късно, няколко години по-късно нацистите в Берлин. Тя се кръсти, с цел да избегне подозрението; един от най-ранните й мемоари е по какъв начин е ненадейно скрита под навика на монахиня. Едва след войната, откакто идва в Ню Йорк като емигрант, тя схваща, че е еврейка. Америка за нея беше земята, в която не трябваше да се криеш.
Прочетете целия текст »
