Това шоу е голямо. Има много танци – едни от

" Това шоу е огромно. Има доста танци – едни от най-хубавите, които съм виждал в света. Изненадан съм какъв брой добре всички работят между тях и си сътрудничат един с различен. Когато гледате, няма да можете да различите кой е танцьор, кой е цирков актьор и кой е артист ". Това споделя в изявление за Българска телеграфна агенция бродуейският режисьор Уест Хайлър. На него е поверен „ Книгата на фантазиите “ – първият фамилен български авторски мюзикъл. Премиерата е в зала 1 на НДК на 14 ноември.

Фантастична сценография, 18 авторски български песни и над 90 актьори вземат участие в историята на младия идеалист Пат, който открива в любовта мотивация да се оправи с всички провокации по пътя си. Оригиналният сюжет е напълно на български създатели. Лайтмотивът на представлението е за силата на истината и положителното и за това, че всичко, което виждаме с очите си, не всеки път е това, което е истината, а кой написа историята на личния ни живот – не избираме ние.

Режисьорът Уест Хайлър, сценаристите Ралица Мерджанова и Александър Чобанов, и актьорите в основните функции – Давид Крумов и Калина Асенова пред Българска телеграфна агенция, в диалог с Даниел Димитров – по какъв начин се прави мюзикъл на международно равнище в България, по какъв начин работят с българските актьори. И още – за изненадите, историята и посланията.

Г-н Хайлър, С какво този мюзикъл се разграничава от предходните три, сложени от Вас в България – Avenue Q, „ Шрек “ и „ Спондж Боб “?

Уест Хайлър: Тук несъмнено има най-вече хора и се играе в най-голямата зала, тъй че по тези стандарти е най-голямата продукция досега.

Първият театър, който направих в България, беше Avenue Q и го режисирах преди към осем години. През това време се случиха доста неща. Светът се трансформира. Преминахме през КОВИД, всички театри затвориха. Политиците също се трансформираха. В момента има войни с Русия, Израел и Хамас. Така че всякога, хората реагират на разнообразни неща, на национално равнище.

Но във връзка с изкуството и на културата, когато направих Avenue Q, в действителност нямаше различен мюзикъл в България. Сега, осем години по-късно, мюзикълите са доста известни. И за някого, който обича мюзикълите толкоз, колкото и аз, е доста вълнуващо да съм тук и да видя по какъв начин всички театри продуцират мюзикъли. И настрана от това, страхотни американски мюзикъли гостуват в България.

„ Книгата на фантазиите “ е основан от напълно български екип...

Уест Хайлър: Този театър е трогателен, тъй като е български мюзикъл. Обикновено аз дирижирам шоута, които се играят на Бродуей и по целия свят, и по-късно го върша в България. Но този мюзикъл е от български създатели, от български композитори. Не се постанова превод от британски. Написано е за България и за София, и е доста вълнуващо. За мен е чест да се върна тук и да работя по нещо сходно.

Ралица Мерджанова: Идеята за историята е авторска – на Ани Дончева и моя. По-късно към нас се причисли Александър Чобанов, дружно с който написахме драматургията и либретото към мюзикъла. И в действителност едно такова нещо се написа с доста обич и с религия в фантазиите.

Александър Чобанов: Аз имам доста огромен опит като сценарист на телевизионни сериали, по-късно като сценарист на „ Фортисимо фамилия “, където вършим детски просветителни концерти. През годините по този начин съумявам да се ориентирам към българската публика, тъй като постоянно има някаква специфичност. По-скоро е въпрос на това какво вътрешният нюх подсказва и това, че съм роден в тази страна.

Какъв бе методът към работа този път?

Уест Хайлър: Мюзикъл се получава най-добре, когато по него се работи като пиеса. Когато има почтени герои и почтени взаимоотношения, и историята просто продължава в песента. Да, това може и да звучи възвишено, само че самият стих е величествен. Шекспир е величествен – когато хората приказват в стихове. Така че, когато гледате мюзикъл, вие сте толкоз във вътрешността в орисите на героите, очакванията и фантазиите им, и това, което те желаят, колкото и в случай че гледате пиеса.

Затова аз постоянно стартирам работа по един мюзикъл на маса. Всички седят към масата, минава се през сюжета, през текста, през разговора –  за да сме сигурни, че каквото и да се случи, всички схващат каква е историята. Не мисля, че всеки режисьор работи по този метод. Мисля, че доста режисьори, когато работят върху мюзикъл, стартират с танца или с музиката. Но аз постоянно стартирам с историята.

Семеен мюзикъл значи ли, че „ Книгата на фантазиите “ е за всевъзможен вид публика?

Александър Чобанов: Основното е, че е фамилен мюзикъл. Това е също по този начин и мюзикъл за фамилията, само че аудиторията е от баба до бебе или от бебе до баба. 

Уест Хайлър: Като споделяме, че това е фамилен мюзикъл, най-често имаме поради, че можете да заведем децата си на него. За мен това е фамилен мюзикъл, тъй като в последна сметка е мюзикъл за намирането на семейство. Ето за това е историята. Става дума за хора, които имат разрушени фамилии, които нямат фамилии, които са сираци, които се намират един различен, които намират семейство и място, на което да принадлежат.

Александър Чобанов: Историята стартира тъжно, само че героите съумяват да намерят правилния път, да срещнат верните хора и да завъртят колелото на ориста в вярната посока, тъй че да реализират фантазиите си, даже не и задачите си, а фантазиите си. 

Ралица Мерджанова: Историята  разказва за ориста на дребното момче Пат, кръговиден сирак, растящо на улиците, препитаващо се от дребни обири и джебчийство. Той се осмелява да последва фантазията си. Попада под купола на цирк, на пътуващ карнавал, и там благодарение на верните хора, които среща, съумява в последна сметка да сбъдне своята фантазия и да откри семейство. 

Кое надвива – комичното или трагичното?

Ралица Мерджанова: Сложно да се дефинира какъв род е. Има малко комедия, има драма, има обич, има романтика, има и щипка чудо – навръх правилото на холивудските бродуейски истории, които те зареждат с топлота. 

Александър Чобанов: Мюзикълът нормално събира в себе си всички жанрове, само че да кажем, че тук доминират драмата и комедията, което е много постоянно срещано – още от Шекспир насам, тъй че се опитваме в тази посока да работим. 

Г-н Хайлър, има ли неща, които към момента Ви изненадват, когато работите с български актьори?

Уест Хайлър: Правил съм разнообразни представления. Например, при Avenue Q бях сюрпризиран от всеотдайността на актьорите и от това, че могат да изиграят всичко. Когато върших „ Спондж Боб ", бях сюрпризиран от комедийния гений на актьорите.

Това шоу е огромно. Има доста танци – едни от най-хубавите, които съм виждал в света. Бях доста сюрпризиран от това какъв брой изключителни са танците. Добавихме циркови актьори и артисти към това. Бях сюрпризиран също какъв брой добре всички работят между тях и си сътрудничат един с друга. Така че се надявам, че когато гледате този мюзикъл, няма да можете да различите кой е танцьор, кой е цирков актьор и кой е артист.

Александър Чобанов: Артистите се допълват, някои влизат територията на други. Например, актьорите вършат циркови номера, а на танцьорите им се постанова да приказват и да пеят. Така че, минават се границите на жанровете, което е доста забавно и много мъчно. Режисьор като Уест, който идва от Бродуей, и има нюх, който ние нямаме, прибавя стойност върху цялото, върху цялостния театър. 

Ралица Мерджанова: Изненадите в мюзикъла са съвсем във всяка сцена. Кастът е многочислен, има артисти, артисти, танцьори, акробати. И това, което вършим сега с целия екип, е, че в действителност никой няма да може да разбере кой е артист, кой артист, кой акробат. Артистите сами способстват взаимно за това всеки един да бъде мултижанров актьор.

Калина Асенова: Аз към този момент за трети път се сблъсквам с Уест Хайлър и е прелестен развой... в действителност доста лек, доста елементарен. Винаги има прелестни хрумвания, които те оставят самичък да стигнеш до изработването и усъвършенстването им. 

Давид Крумов: За мен е огромно преди предизвикателство, тъй като за първи път вземам участие в подобен огромен план, в основната роля. Уест е извънреден експерт, доста тъкмо и доста бързо ни насочва накъде да тръгнем, къде да потърсим облика. И в действителност за този интервал, който работихме с него, той в действителност направи превъзходни неща. 

Повече оказва помощ или повече пречи работата в толкоз огромен екип?

Давид Крумов: Работата в огромен екип е доста положително нещо, тъй като успяваш да се учиш от доста хора и да си крадеш някакви неща, които най евентуално ще ти бъдат потребни за в бъдеще. Имаш поддръжката на всеки един човек от екипа, всеки ти дава кураж, че ще може да се оправиш. Различно е. Мисля, че и този вид да работиш в огромен екип е ужасно нещо. 

Калина Асенова: Мюзикълът в действителност е с голяма мащабност. В него има от всичко по малко, даже по доста. Сработването с екипа е хем елементарно, хем е предизвикателство за всички. Понякога е мъчно откъм механически неща, които би трябвало да се създават.  

Кое е универсалното обръщение на „ Книгата на фантазиите “?

Калина Асенова: Посланието на мюзикъла е основно любовта, да намериш магията в себе си и хората към теб. Важно е с каквито и провокации да се сблъскваш да може да се оправиш с тях и да намираш решение.

Давид Крумов: Посланието ни напомня, че би трябвало да мечтаем, че би трябвало да имаме вяра в положителните неща, че има някой, който се грижи за нас, и че мечтаем ли, работим ли, фантазиите могат да се осъществен и можем да бъдем щастливи. И фантазиите не са просто единствено за нас, когато си ги сбъднем – те са за хората, с цел да носим наслада на хората и вяра на всички, които са към нас. 

Александър Чобанов: Мюзикълът е обвързван с постигането на една фантазия и какъв брой е значимо човек да мечтае, и да не стопира да мечтае, и да има вяра в фантазиите си, тъй като не знаеш по кое време могат да се осъществен. 

Ралица Мерджанова: Може би най-ценното, което ще се опитаме да предадем на публиката, са топлината и уютът. И предвид на идните коледни празници считаме, че ще бъде прекрасен подарък.