Павел Калпакчиев въвежда ваучерите за храна
Tова се случва през далечната 1913 година в тухларната фабрика, която построява в Пловдив
Първообраз на ваучерите за храна вкарва българският бизнесмен Павел Калпакчиев още в далечната 1913 година Той отваря специфична бакалия, където служащите от неговата тухларна фабрика пазарят на по-ниски цени против раздадени им от притежателя железни жетони. Тази новаторска самодейност дружно с цяла поредност от обществени придобивки прави едно от най-тежките производства желано от служащите. Не е инцидентно, че в тухларната фабрика на Калпакчиев, която е първата в страната, няма нито една стачка през цялото є битие.
Да се каже, че Павел Калпакчиев, прочут и почитан бизнесмен от началото на предишния век, елементарно стига до триумфа и благосъстоянието, няма да е правилно. Той минава през разнообразни действия и занаяти, до момента в който откри своето предопределение.
Роден е през 1859 година в Етрополе от втория брак на майка си Дона. От първия тя е вдовица с две деца. Омъжва се наново за Дойно Шишинев, от който има още 6 деца, като четвъртото и петото са близнаците Павел и Параскева. И вторият брачен партньор умира и многолюдното семейство остава единствено на грижите на майката.
Павел още десетинагодишен става чирак при шивач в родния си град, само че скоро взема решение, че кожарският поминък е по-перспективен, и стартира да го учи. И там не му провървява и се хваща прислужник в хана на огромния за времето си земеделец Петър Тодоров в близкото до София село Саранци. Там се залюбва с дъщерята Мария, за която се дами.
Скоро след сватбата фамилията отива да живее в София. С тях е и по-големият брат Юрдан от първия брак на майка му. Двамата стартират работа в софийската тухларна работилничка " Работник ". Там усвояват този нов тогава поминък.
Братята живеят във времето, когато българските държавни управления се стремят да подтикват развиването на родното произвеждане. През 1894 година държавното управление на Константин Стоилов предлага и 8. Обикновено национално заседание приема първия закон за поощряване на локалната промишленост, в който са записани облекчения за българските предприятия.
Те се
- " освобождават в разстояние на 15 години след отварянето им от даджията емляк и патентов налог;
- машините и техните елементи, които се донасят от странство за основанието и поддържането на фабриката, се освобождават от мито и се придвижват по държавните железници с 35% отстъпка от съществующите тарифи;
- суровините и материалите, които са нужни на фабриката и които не би се намирали в страната или не би ги имало много, се освобождават от мито ".
В допълнение се споделя, че страната дава правото на безвъзмездна земя и вода за фабриките.
Целият родолюбив напредък и другите тласъци за поощряване на българското произвеждане дават убеденост на братята Павел и Юрдан да отворят тухларна фабрика в Пловдив. Те записват в Пловдивския областен съд събирателно сдружение за произвеждане на огнеупорни, пресовани и корнизни тухли и керемиди и за разработване на хидравлична бяла вар. Първият опит не е сполучлив - тухларната им фабрика банкрутира след три години работа. Но Павел не се отхвърля. Със зестрата на жена си Мария прави нова в квартал " Кючук Париж ", която назовава " Остромила ".
С тухлите от фабриката са вдигнати множеството от къщите в Стария Пловдив. Предприемачът от близко следи новостите на европейския пазар и при започване на предишния век внася от Германия преси за керемиди и машини за тухли. Строи три нови рингови пещи. Важно за разширението на производството е бурното развиване на градовете, въведените през 1905 година наложителни регулационни проекти за всички общини в България. За разцвета на предприятието му обаче спомага и престижът, който Павел си извоюва в стопанските среди. Той е един от основателите и създателите на Пловдивската търговско-индустриална камара и на Пловдивската известна банка през 1913 година От 1925 до гибелта си през 1929 година той е неин ръководител, само че изискването му, преди да заеме поста, е да не получава пари за тази си активност.
Още със основаването на тухларната фабрика Павел стартира дейна обществена политика. Той е наясно, че технологията на керамичното произвеждане изисква тежък физически труд, работи се навън, а край пещите е доста горещо. За да притегли служащи, им дава с 50 стотинки по-висока отплата. Най-щедрата по това време е 1,50 лева, при Калпакчиев - 2 лева
Освен упоменатите към този момент жетони за извършване на покупки в заводската бакалия Калпакчиев строи амбулатория, която служащите употребяват гратис. Отваря фабричен стол. Раздава фирмени безлихвени заеми и безвъзмездни тухли за служащите, които строят лични жилища.
Като същински фабрикант от остаряло време Павел Калпакчиев подвига собствен дом едвам когато към този момент е одобрен предприемач - през 1919 година Днес къщата му е един от знаците на Пловдив. Строена е в най-модерния за времето си жанр сецесион. Първият етаж е употребен за адвокатска фирма, а на третия са спалните на Мария и Павел и на деветте им деца.
От началото на предишния век до гибелта си Павел Калпакчиев и брачната половинка му Мария подаряват съвсем половината от близо трите милиона лв., нужни за строителството на детски дом при църквата " Света Троица ". Трапезарията на дома е носила техните имена, тъй като те я поддържат със лични средства. Павел подарява тухлите, с които е издигната пловдивската гара. Това става през 1907 година Сградата е в бароков жанр по план на италианския проектант професор Мариано Пернигони. Павел построява и мост над жп линията, с цел да минават каруците гладко.
Година след гибелта на Павел синовете му записват нова компания под името " Керамична фабрика Павел Д. Калпакчиев " АД за произвеждане на машинни и ръчни тухли, марсилски керемиди и капаци.
След 1944 година членовете на огромната фамилия са дадени на съд от новата власт по Закона за нелегално забогателите, а фабриката им е национализирана. Тогава тя създава към този момент над 8 млн. тухли - близо 10 пъти повече от времето на своето начало.
Автор: Григор Николов/manager.bg
Първообраз на ваучерите за храна вкарва българският бизнесмен Павел Калпакчиев още в далечната 1913 година Той отваря специфична бакалия, където служащите от неговата тухларна фабрика пазарят на по-ниски цени против раздадени им от притежателя железни жетони. Тази новаторска самодейност дружно с цяла поредност от обществени придобивки прави едно от най-тежките производства желано от служащите. Не е инцидентно, че в тухларната фабрика на Калпакчиев, която е първата в страната, няма нито една стачка през цялото є битие.
Да се каже, че Павел Калпакчиев, прочут и почитан бизнесмен от началото на предишния век, елементарно стига до триумфа и благосъстоянието, няма да е правилно. Той минава през разнообразни действия и занаяти, до момента в който откри своето предопределение.
Роден е през 1859 година в Етрополе от втория брак на майка си Дона. От първия тя е вдовица с две деца. Омъжва се наново за Дойно Шишинев, от който има още 6 деца, като четвъртото и петото са близнаците Павел и Параскева. И вторият брачен партньор умира и многолюдното семейство остава единствено на грижите на майката.
Павел още десетинагодишен става чирак при шивач в родния си град, само че скоро взема решение, че кожарският поминък е по-перспективен, и стартира да го учи. И там не му провървява и се хваща прислужник в хана на огромния за времето си земеделец Петър Тодоров в близкото до София село Саранци. Там се залюбва с дъщерята Мария, за която се дами.
Скоро след сватбата фамилията отива да живее в София. С тях е и по-големият брат Юрдан от първия брак на майка му. Двамата стартират работа в софийската тухларна работилничка " Работник ". Там усвояват този нов тогава поминък.
Братята живеят във времето, когато българските държавни управления се стремят да подтикват развиването на родното произвеждане. През 1894 година държавното управление на Константин Стоилов предлага и 8. Обикновено национално заседание приема първия закон за поощряване на локалната промишленост, в който са записани облекчения за българските предприятия.
Те се
- " освобождават в разстояние на 15 години след отварянето им от даджията емляк и патентов налог;
- машините и техните елементи, които се донасят от странство за основанието и поддържането на фабриката, се освобождават от мито и се придвижват по държавните железници с 35% отстъпка от съществующите тарифи;
- суровините и материалите, които са нужни на фабриката и които не би се намирали в страната или не би ги имало много, се освобождават от мито ".
В допълнение се споделя, че страната дава правото на безвъзмездна земя и вода за фабриките.
Целият родолюбив напредък и другите тласъци за поощряване на българското произвеждане дават убеденост на братята Павел и Юрдан да отворят тухларна фабрика в Пловдив. Те записват в Пловдивския областен съд събирателно сдружение за произвеждане на огнеупорни, пресовани и корнизни тухли и керемиди и за разработване на хидравлична бяла вар. Първият опит не е сполучлив - тухларната им фабрика банкрутира след три години работа. Но Павел не се отхвърля. Със зестрата на жена си Мария прави нова в квартал " Кючук Париж ", която назовава " Остромила ".
С тухлите от фабриката са вдигнати множеството от къщите в Стария Пловдив. Предприемачът от близко следи новостите на европейския пазар и при започване на предишния век внася от Германия преси за керемиди и машини за тухли. Строи три нови рингови пещи. Важно за разширението на производството е бурното развиване на градовете, въведените през 1905 година наложителни регулационни проекти за всички общини в България. За разцвета на предприятието му обаче спомага и престижът, който Павел си извоюва в стопанските среди. Той е един от основателите и създателите на Пловдивската търговско-индустриална камара и на Пловдивската известна банка през 1913 година От 1925 до гибелта си през 1929 година той е неин ръководител, само че изискването му, преди да заеме поста, е да не получава пари за тази си активност.
Още със основаването на тухларната фабрика Павел стартира дейна обществена политика. Той е наясно, че технологията на керамичното произвеждане изисква тежък физически труд, работи се навън, а край пещите е доста горещо. За да притегли служащи, им дава с 50 стотинки по-висока отплата. Най-щедрата по това време е 1,50 лева, при Калпакчиев - 2 лева
Освен упоменатите към този момент жетони за извършване на покупки в заводската бакалия Калпакчиев строи амбулатория, която служащите употребяват гратис. Отваря фабричен стол. Раздава фирмени безлихвени заеми и безвъзмездни тухли за служащите, които строят лични жилища.
Като същински фабрикант от остаряло време Павел Калпакчиев подвига собствен дом едвам когато към този момент е одобрен предприемач - през 1919 година Днес къщата му е един от знаците на Пловдив. Строена е в най-модерния за времето си жанр сецесион. Първият етаж е употребен за адвокатска фирма, а на третия са спалните на Мария и Павел и на деветте им деца.
От началото на предишния век до гибелта си Павел Калпакчиев и брачната половинка му Мария подаряват съвсем половината от близо трите милиона лв., нужни за строителството на детски дом при църквата " Света Троица ". Трапезарията на дома е носила техните имена, тъй като те я поддържат със лични средства. Павел подарява тухлите, с които е издигната пловдивската гара. Това става през 1907 година Сградата е в бароков жанр по план на италианския проектант професор Мариано Пернигони. Павел построява и мост над жп линията, с цел да минават каруците гладко.
Година след гибелта на Павел синовете му записват нова компания под името " Керамична фабрика Павел Д. Калпакчиев " АД за произвеждане на машинни и ръчни тухли, марсилски керемиди и капаци.
След 1944 година членовете на огромната фамилия са дадени на съд от новата власт по Закона за нелегално забогателите, а фабриката им е национализирана. Тогава тя създава към този момент над 8 млн. тухли - близо 10 пъти повече от времето на своето начало.
Автор: Григор Николов/manager.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ