Info: Защо Путин и Лукашенко си късат нервите взаимно?
Това се случва годишно. Ето и в този момент са зародили огромни различия сред Русия и Беларус във връзка с цените на силата. Бяха направени сурови изказвания за окупацията и опасността за суверенитета на Беларус.
Както постоянно се говореше, че Москва се пробва да изнудва своя комшия, оказвайки стопански напън върху него, с цел да го принуди да се интегрира, написа "Поглед инфо ".
Подобни съображения се основават на концепцията, че по този метод съветският президент Владимир Путин би могъл да реши този въпрос „ един път вечно “ до края на 2024 година, когато той публично не може да се кандидатира още веднъж. Със сигурност такива разсъждения имат съображение и към този момент са звучали преди. Но има и някои „ само че “.
Може би в този случай най-съществен е фактът, че не за първи път приказват за такива неща. Събитията, сходни на случилото се през последните седмици и прекъсването на доставките на нефт и газ към този момент са се случвали и преди. Русия е привикнала да работи по този метод и го прави на Минск съвсем всяка година.
Накратко, Беларус желае Русия да получава непрекъснати дотации и отстъпки, а Русия от своя страна желае да премине към интеграция и да има част от белоруската промишленост.
В резултат всякога това води до обстоятелството, че белорусите дават обещание прогрес, от време на време чисто алегоричен, а руснаците не престават да субсидират.
По принцип е безсмислено да се търси жертва и провинен в такава обстановка, защото и двете страни са се научили да се притискат добре една друга. От 1999 година, когато беше подписан договорът за съюзната страна, те имаха задоволително време да разработят тактичност за напън.
Лукашенко - президентът на Русия?
Може би най-фрапиращи бяха договарянията за обединяването на двете страни през 2002 година, когато в последна сметка страните излязоха с разнообразни възгледи за интеграция.
Белоруският президент предложи на Русия доста необикновен план. Той искаше неговата десетмилионна страна да се сплоти със 140-милионната Русия по системата един плюс един и да се сътвори централен орган на президентите, министър председателите и ръководителите на палатите на парламентите на двете страни.
Предполагаше се, че след това този орган ще избере президент на съюза. В същото време Лукашенко доста добре си спомни, че Генадий Селезньов, който тогава беше началник на Държавната дума, е негов непосредствен другар, което означаваше, че ще гласоподава за него. Тоест, в действителност Лукашенко се предложи за президент.
Не е изненадващо, че тази концепция не провокира възторг у Путин.
Той от своя страна предложи анексиране на Беларус към Русия, основаване на федерация. Възмутеният белоруски президент отхвърли по-нататъшни договаряния, казвайки, че даже Ленин и Сталин не са си разрешавали да трансфорат Беларус в губерня.
Тази история удостоверява какъв брой напрегнати са дългогодишните договаряния за единната страна. Въпреки това нещата се трансформират.
С известна степен на цинизъм можем да кажем, че сравнението с Ленин и Сталин, което тогава беше възприето като засегнатост, през днешния ден, откакто Кремъл пренаписа руската история, в Русия може да се преглежда повече като въодушевяващ образец.
От друга страна, през годините малко се е трансформирало в региона на интеграцията и описът с достиженията остава повече от непретенциозен.
Днес Лукашенко още веднъж разчита на опасността от доближаване със Запада или даже демократизация на Беларус. Сега той е избрал войнствена изразителност, учредена на обстоятелството, че военна опасност за целостта на страната му неизбежно би довела до отговор от НАТО, с чиито членове Беларус е комшия.
Вярно е, че това е нещо ново, тъй като нормално Лукашенко заплашва да изостави съветския петрол и да го размени от други източници или с политическа интеграция със Запада. Но си коства да се каже, че нито една от тези закани не е осъществима. Беларус не желае да заплаща на Русия по пазарни цени и изисква отстъпки, които е малко евентуално да получи от някой различен.
А новите политически връзки със Запада сигурно биха довели до радикални политически промени в страната, от които Лукашенко, несъмнено, не се интересува.
Самият централен въпрос също е противоречив: какъв брой белоруси след 28 години самостоятелност като цяло желаят да се обединят с Русия.
За разлика от Украйна или балтийските страни, Беларус няма извънредно проруски партии, защото режимът на Лукашенко потиска сходни трендове. В страната има доста малко последователи на директен съюз с Русия.
В същото време Беларус обезпечава на своите жители по-висок витален стандарт, в сравнение с в Русия. Освен това съветските проблеми с корупцията и другите сходни дефекти никога не са загадка за Беларус.
Често се споделя, че съветската страна би желала да уреди бъдещето на Владимир Путин след 2024 година. Въпреки това, актуалната рецесия е малко евентуално да възникне затова.
Руското управление има доста други благоприятни условия за реализиране на тази цел, в това число промени в конституцията, назначението на Владимир Путин още веднъж за министър-председател, основаването на нов пост и така нататък
По този метод възникването на съюзна страна е единствено един вид. Ако имаше удобни условия за неговото осъществяване, съветското управление, несъмнено, нямаше да се съпротивява.
В последна сметка Москва не би трябвало да обръща повече внимание на този план от преди. Въпреки това тя в този момент няма причина да поема опасности и интензивно да търси обединяване с Беларус. Опитът на Крим демонстрира, че за известността на Путин нещо сходно има доста спорен резултат.
В умозаключение си разрешавам да направя някои догатки и прогнози. В обозримо бъдеще Беларус, несъмнено, няма да се приближи до демокрацията.
В последна сметка тогава Лукашенко би рискувал да загуби властта. Напротив, Русия ще поддържа режима му, въпреки и със скърцащи зъби. Оставката на Лукашенко може да има неприятни последствия за Москва, защото в Беларус може да възцари безпорядък или на власт ще пристигна намерено враждебно държавно управление.
Сериозните стопански проблеми няма да доведат до рухването на режима в Беларус. Русия ще се опита да издигне собствен претендент, единствено в случай че Лукашенко напусне непринудено.
Дотогава сходни дейности на Русия ще провокират единствено нежелана враждебна реакция в Минск. В бъдеще, в изискванията на относително демократични избори, всичко би било по-просто. И там, след провеждането на референдум, Москва ще може да реализира съвсем всичко...
Превод: В.Сергеев
Както постоянно се говореше, че Москва се пробва да изнудва своя комшия, оказвайки стопански напън върху него, с цел да го принуди да се интегрира, написа "Поглед инфо ".
Подобни съображения се основават на концепцията, че по този метод съветският президент Владимир Путин би могъл да реши този въпрос „ един път вечно “ до края на 2024 година, когато той публично не може да се кандидатира още веднъж. Със сигурност такива разсъждения имат съображение и към този момент са звучали преди. Но има и някои „ само че “.
Може би в този случай най-съществен е фактът, че не за първи път приказват за такива неща. Събитията, сходни на случилото се през последните седмици и прекъсването на доставките на нефт и газ към този момент са се случвали и преди. Русия е привикнала да работи по този метод и го прави на Минск съвсем всяка година.
Накратко, Беларус желае Русия да получава непрекъснати дотации и отстъпки, а Русия от своя страна желае да премине към интеграция и да има част от белоруската промишленост.
В резултат всякога това води до обстоятелството, че белорусите дават обещание прогрес, от време на време чисто алегоричен, а руснаците не престават да субсидират.
По принцип е безсмислено да се търси жертва и провинен в такава обстановка, защото и двете страни са се научили да се притискат добре една друга. От 1999 година, когато беше подписан договорът за съюзната страна, те имаха задоволително време да разработят тактичност за напън.
Лукашенко - президентът на Русия?
Може би най-фрапиращи бяха договарянията за обединяването на двете страни през 2002 година, когато в последна сметка страните излязоха с разнообразни възгледи за интеграция.
Белоруският президент предложи на Русия доста необикновен план. Той искаше неговата десетмилионна страна да се сплоти със 140-милионната Русия по системата един плюс един и да се сътвори централен орган на президентите, министър председателите и ръководителите на палатите на парламентите на двете страни.
Предполагаше се, че след това този орган ще избере президент на съюза. В същото време Лукашенко доста добре си спомни, че Генадий Селезньов, който тогава беше началник на Държавната дума, е негов непосредствен другар, което означаваше, че ще гласоподава за него. Тоест, в действителност Лукашенко се предложи за президент.
Не е изненадващо, че тази концепция не провокира възторг у Путин.
Той от своя страна предложи анексиране на Беларус към Русия, основаване на федерация. Възмутеният белоруски президент отхвърли по-нататъшни договаряния, казвайки, че даже Ленин и Сталин не са си разрешавали да трансфорат Беларус в губерня.
Тази история удостоверява какъв брой напрегнати са дългогодишните договаряния за единната страна. Въпреки това нещата се трансформират.
С известна степен на цинизъм можем да кажем, че сравнението с Ленин и Сталин, което тогава беше възприето като засегнатост, през днешния ден, откакто Кремъл пренаписа руската история, в Русия може да се преглежда повече като въодушевяващ образец.
От друга страна, през годините малко се е трансформирало в региона на интеграцията и описът с достиженията остава повече от непретенциозен.
Днес Лукашенко още веднъж разчита на опасността от доближаване със Запада или даже демократизация на Беларус. Сега той е избрал войнствена изразителност, учредена на обстоятелството, че военна опасност за целостта на страната му неизбежно би довела до отговор от НАТО, с чиито членове Беларус е комшия.
Вярно е, че това е нещо ново, тъй като нормално Лукашенко заплашва да изостави съветския петрол и да го размени от други източници или с политическа интеграция със Запада. Но си коства да се каже, че нито една от тези закани не е осъществима. Беларус не желае да заплаща на Русия по пазарни цени и изисква отстъпки, които е малко евентуално да получи от някой различен.
А новите политически връзки със Запада сигурно биха довели до радикални политически промени в страната, от които Лукашенко, несъмнено, не се интересува.
Самият централен въпрос също е противоречив: какъв брой белоруси след 28 години самостоятелност като цяло желаят да се обединят с Русия.
За разлика от Украйна или балтийските страни, Беларус няма извънредно проруски партии, защото режимът на Лукашенко потиска сходни трендове. В страната има доста малко последователи на директен съюз с Русия.
В същото време Беларус обезпечава на своите жители по-висок витален стандарт, в сравнение с в Русия. Освен това съветските проблеми с корупцията и другите сходни дефекти никога не са загадка за Беларус.
Често се споделя, че съветската страна би желала да уреди бъдещето на Владимир Путин след 2024 година. Въпреки това, актуалната рецесия е малко евентуално да възникне затова.
Руското управление има доста други благоприятни условия за реализиране на тази цел, в това число промени в конституцията, назначението на Владимир Путин още веднъж за министър-председател, основаването на нов пост и така нататък
По този метод възникването на съюзна страна е единствено един вид. Ако имаше удобни условия за неговото осъществяване, съветското управление, несъмнено, нямаше да се съпротивява.
В последна сметка Москва не би трябвало да обръща повече внимание на този план от преди. Въпреки това тя в този момент няма причина да поема опасности и интензивно да търси обединяване с Беларус. Опитът на Крим демонстрира, че за известността на Путин нещо сходно има доста спорен резултат.
В умозаключение си разрешавам да направя някои догатки и прогнози. В обозримо бъдеще Беларус, несъмнено, няма да се приближи до демокрацията.
В последна сметка тогава Лукашенко би рискувал да загуби властта. Напротив, Русия ще поддържа режима му, въпреки и със скърцащи зъби. Оставката на Лукашенко може да има неприятни последствия за Москва, защото в Беларус може да възцари безпорядък или на власт ще пристигна намерено враждебно държавно управление.
Сериозните стопански проблеми няма да доведат до рухването на режима в Беларус. Русия ще се опита да издигне собствен претендент, единствено в случай че Лукашенко напусне непринудено.
Дотогава сходни дейности на Русия ще провокират единствено нежелана враждебна реакция в Минск. В бъдеще, в изискванията на относително демократични избори, всичко би било по-просто. И там, след провеждането на референдум, Москва ще може да реализира съвсем всичко...
Превод: В.Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ