Как десетки хиляди българи изчезнаха в Сърбия?
Това се споделя в просторен репортаж на белградското издание " Данас ", съобщи БГНЕС, без редакторска интервенция в наличието.
" Най-големият ни проблем е бедността. Добре е, че сред нас и по-голямата част от популацията има единение и приемливост, което е и разумно, тъй като споделяме едно и също пространство и история, имаме една и съща вяра, традиции и привички ", споделят часто от събеседниците от българското малцинство в Сърбия, твърди " Данас ". Според това броене процентът им е най-голям в Босилеград, където 4075 от общо 6065 жители (67,18%) са се оповестили за такива, и в Димитровград, където българите съставляват 45,61% от популацията, защото 3669 от 8043 души са се " оповестили " по този метод.
В Ниш да вземем за пример, единствено 774 жители са се заявили като българи, в Белград - единствено 899, а в цяла Войводина - 1 123 жители.
Принадлежността към малцинствата не всеки път е " добра рекомендация " за реализиране на по-добър живот, до момента в който " приспособяването " към болшинството може да помогне за това, може да се чуе измежду тези, които са склонни на такова пояснение. В същото време броят на българите в тези елементи на Сърбия в действителност понижава, тъй като през последните десетилетия те физически се изпразват, за което сигурно способства и влизането на България в Европейския съюз (2007 г.), което отвори по-широко вратите за емиграция към " по-добър живот ".
" Сигурен съм, че сега в Сърбия живеят повече от 100 000 българи. Нямам пояснение и не разбирам за какво хората от листата не се заявиха по този метод, макар че ги призовахме да го създадат " свободно ", обяснихме им какво значи това и че " няма ужасно ". Въпреки че доста от тях имат двойно поданство - сръбско и българско, макар че карат коли с български номера, а децата им учат в София, те не го направиха. Убеден съм, че става дума за мимикрия и сигурно не за асимилация, тъй като Сърбия е демократична страна ", споделя Стефан Стойков, ръководител на Националния съвет на българското национално малцинство. Стойков посочи, че представителите на българския народ са " лоялни жители " - те почитат корените си, само че и страната, в която живеят.
" Най-големият проблем в Босилеград, Димитровград и част от Бабушница-Звонеца и Звоначка Баня е стопанската система, т.е. безработицата измежду хората, и би трябвало да работим върху това ", сподели Стойков и добави, че страната би трябвало да подсигурява, че колкото се може повече представители на българския народ ще влязат в бранша за сигурност - армията, полицията, граничната полиция и пожарникарите, тъй като наред с други неща, това ще накара младежите да остават в тези общини.
Ванче Божков, професор във Факултета по електроника в Ниш, в региона на обществените и филантропичните науки, е на мнение, че няма обществена отдалеченост сред българското малцинство и хората от болшинството.
" Това може да се види, наред с другото, на интернационалните научни срещи, където сърби, българи и македонци поддържат връзка, което е обикновено, тъй като има доста неща, които ни свързват, от религията до навиците, и малко неща, които ни разграничават. Има доста бракове сред членове на българската и сръбската общественост ", споделя още Божков.
Той добавя, че Нишкият университет си сътрудничи с университети в България - от продан на студенти до взаимни научни и просветителни планове, и че съвсем няма университет в Сърбия, който да не прави това.
" Вярно е, че студентите от България не идват да учат тук, само че представителите на българското малцинство отиват да учат в български университети. В същото време българските жители все по-често учат в Западна Европа, която е налична за тях, тъй като е член на Европейски Съюз ", споделя той.
" Смятам, че в Сърбия има задоволително медии на български и те са от огромно значение, само че въпросът е до каква степен тези медии обективно, професионално и реалистично показват проблемите и ситуацията на членовете на българската общественост като цяло. В същото време повече от 20 години в публичната работа РТС няма телевизионно предаване на български език ", сподели Виденов.
Той съобщи, че " съществува и огромно въздействие на управляващите, на Националния съвет и на притежателите, т.е. на учредителите, върху публицистичната политика на медиите на български език ", тъй че " поражда въпросът до каква степен те дават отговор на потребностите на жителите и извършват публичния интерес ". Той акцентира, че публицистите и справедливи малцинствени медии са подложени на напън в своята среда.
" Безспорно е, че съществуването е доста значим въпрос, тъй като работещите в медиите в дребни обитаеми места като Димитровград и Босилеград би трябвало да устоят с нещо фамилиите си. От друга страна, не трябва да се трансформираме в удължена ръка на държавното управление и пропагандаторите. Това е доста мъчно постижимо на процедура ", добави той.
ФрогНюз
" Най-големият ни проблем е бедността. Добре е, че сред нас и по-голямата част от популацията има единение и приемливост, което е и разумно, тъй като споделяме едно и също пространство и история, имаме една и съща вяра, традиции и привички ", споделят часто от събеседниците от българското малцинство в Сърбия, твърди " Данас ". Според това броене процентът им е най-голям в Босилеград, където 4075 от общо 6065 жители (67,18%) са се оповестили за такива, и в Димитровград, където българите съставляват 45,61% от популацията, защото 3669 от 8043 души са се " оповестили " по този метод.
В Ниш да вземем за пример, единствено 774 жители са се заявили като българи, в Белград - единствено 899, а в цяла Войводина - 1 123 жители.
Принадлежността към малцинствата не всеки път е " добра рекомендация " за реализиране на по-добър живот, до момента в който " приспособяването " към болшинството може да помогне за това, може да се чуе измежду тези, които са склонни на такова пояснение. В същото време броят на българите в тези елементи на Сърбия в действителност понижава, тъй като през последните десетилетия те физически се изпразват, за което сигурно способства и влизането на България в Европейския съюз (2007 г.), което отвори по-широко вратите за емиграция към " по-добър живот ".
" Сигурен съм, че сега в Сърбия живеят повече от 100 000 българи. Нямам пояснение и не разбирам за какво хората от листата не се заявиха по този метод, макар че ги призовахме да го създадат " свободно ", обяснихме им какво значи това и че " няма ужасно ". Въпреки че доста от тях имат двойно поданство - сръбско и българско, макар че карат коли с български номера, а децата им учат в София, те не го направиха. Убеден съм, че става дума за мимикрия и сигурно не за асимилация, тъй като Сърбия е демократична страна ", споделя Стефан Стойков, ръководител на Националния съвет на българското национално малцинство. Стойков посочи, че представителите на българския народ са " лоялни жители " - те почитат корените си, само че и страната, в която живеят.
" Най-големият проблем в Босилеград, Димитровград и част от Бабушница-Звонеца и Звоначка Баня е стопанската система, т.е. безработицата измежду хората, и би трябвало да работим върху това ", сподели Стойков и добави, че страната би трябвало да подсигурява, че колкото се може повече представители на българския народ ще влязат в бранша за сигурност - армията, полицията, граничната полиция и пожарникарите, тъй като наред с други неща, това ще накара младежите да остават в тези общини.
Ванче Божков, професор във Факултета по електроника в Ниш, в региона на обществените и филантропичните науки, е на мнение, че няма обществена отдалеченост сред българското малцинство и хората от болшинството.
" Това може да се види, наред с другото, на интернационалните научни срещи, където сърби, българи и македонци поддържат връзка, което е обикновено, тъй като има доста неща, които ни свързват, от религията до навиците, и малко неща, които ни разграничават. Има доста бракове сред членове на българската и сръбската общественост ", споделя още Божков.
Той добавя, че Нишкият университет си сътрудничи с университети в България - от продан на студенти до взаимни научни и просветителни планове, и че съвсем няма университет в Сърбия, който да не прави това.
" Вярно е, че студентите от България не идват да учат тук, само че представителите на българското малцинство отиват да учат в български университети. В същото време българските жители все по-често учат в Западна Европа, която е налична за тях, тъй като е член на Европейски Съюз ", споделя той.
" Смятам, че в Сърбия има задоволително медии на български и те са от огромно значение, само че въпросът е до каква степен тези медии обективно, професионално и реалистично показват проблемите и ситуацията на членовете на българската общественост като цяло. В същото време повече от 20 години в публичната работа РТС няма телевизионно предаване на български език ", сподели Виденов.
Той съобщи, че " съществува и огромно въздействие на управляващите, на Националния съвет и на притежателите, т.е. на учредителите, върху публицистичната политика на медиите на български език ", тъй че " поражда въпросът до каква степен те дават отговор на потребностите на жителите и извършват публичния интерес ". Той акцентира, че публицистите и справедливи малцинствени медии са подложени на напън в своята среда.
" Безспорно е, че съществуването е доста значим въпрос, тъй като работещите в медиите в дребни обитаеми места като Димитровград и Босилеград би трябвало да устоят с нещо фамилиите си. От друга страна, не трябва да се трансформираме в удължена ръка на държавното управление и пропагандаторите. Това е доста мъчно постижимо на процедура ", добави той.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ