Необразованите нации влизат в гробището на историята
Това се споделя в декларация от името на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “, която бе прочетена от парламентарната естрада от Иво Христов.
„ Първи ноември е ден на националните будители. Този път го отпразнувах в Пловдив, градът на хризантемите. Минавам през градината „ Цар Симеон “, толкоз красива в своите есенни багри и спирам пред основния й вход. Отсам и отвъд, по двата тротоара на улицата, стои изправено поданството сред тия два бряга. Между тия два бряга от хора тече потокът на бъдещето.
Преминават една след друга стройните редици на манифестираща юноша, с лица, огряни от вдъхновение и слънце. Знамена и песни, хубави момчета и дваж по-хубави девойки носят портрети на националните будители, вити с венци и хризантеми. Когато някой от редиците забавят ход, редиците подире им маршируват с едно голямо вдъхновение. Небето над нас е толкоз синьо и аз се усещам все по-бодро и все по-леко “.
Това не са мои думи. Това го е написал огромният български книжовен критик и публицист Константин Гълъбов, а годината е 1934. Това са 15 години след края на Първата международна война, която се оказва опустошителна за България. 15 години след Версайския контракт, според който България бива лишена от изконни свои територии. Има близо 1 млн. бежанци от Тракия, Македония и Добруджа.
От настоящата 850 хиляди войска, най-големият учредителен запас във всички воюващи страни като % от популацията, всеки трети е или ранен, или пленник и заложник. Ньойският контракт слага кръст на концепциите на България да бъде водеща мощ на Балканите, „ прусаците на Балканите “, както са ни казвали.
Само 15 години по-късно, в един от най-известните литературни алманаси, Константин Гълъбов разгласява този текст. Каква е била вярата на българите тогава. Надеждата на българите не е била икономическа, не е била политическа. Надеждата им е била точно в будителите. Както и преди 100 години, българите са разчитали на първо място на това, че са народ с концепция, с дух и с план за личния си взаимен живот в идващите години.
Да създадем скок във времето и да се приземим в 2017г. В 2017г., вследствие на 30-годишния преход, България е напусната от повече от 2,5 млн. от личните си жители, а от тях близо 32% са хора с висше обучение. По изчисленията на един от най-хубавите български математици, тези хора всяка година създават приход в страните, в които се намират, близо 100 милиарда $. Това значи, че страната се е лишила, жестоко казано, от още един народен бюджет.
Съгласно проучванията на теста ПИЗА на Организацията за икономическо съдействие към Организация на обединените нации, извършен измежду деца сред 9-ти и 10-ти клас, които към този момент ще завършат и ще поемат било към студентската пейка, било в живота, 30% от тези деца са функционално необразовани в трите посоки – математика, естествени науки и български език и литература. 41,5% са функционално необразовани в региона на литературата - четат текст, само че не схващат. 42% са функционално необразовани по математика – четат със заекване изискването на задачата, само че не схващат защо става дума. 38% са функционално необразовани по естествени науки. Вероятно мислят, че агрегатното положение на водата има 4 форми.
Само 13, 6 % от децата от по-долните обществени групи демонстрират положителни резултати по математика, естествени науки или литература, което значи задръстване на лифта за обществено напредване от по-долните към по-горните равнища на системата и тежко обществено разслояване.
За ваша информация във Виетнам този % е 70%. 45% от първокласниците в България през 2016 година нямат за роден език българския. Между 130 хиляди и 200 хиляди, няма точна статистика, напущат учебно заведение, така наречен „ ранно отпадане “. 38% от българите не приключват изобщо висше обучение.
Същевременно в страната към днешна дата има 52-53 висши учебни заведения. Тези висши учебни заведения оповестиха банкет тази година за към 70 хиляди студенти, в случай, че завършващите зрелостници са към 58-60 хиляди индивида. Очертава се недостиг от близо 10 хиляди души, което значи, че всеки един, уважаващ себе си ректор на висше учебно заведение, следва да издаде една доста значима заповед: вечер университетът да се заключва, тъй като ще влезе някое куче и ще приключи.
Същевременно голяма част от тези завършващи зрелостници, които влизат в съответните висши учебни заведения получават „ дипломи с фактура “ т.е. функционалната неначетеност, се трансформира в структурна неначетеност.
Тези хора, тези необразовани поколения ще влязат в деен обществен оборот и както споделяше огромният съветски режисьор Сергей Михалков: „ Днес деца, на следващия ден народ “. Утрото пристигна през днешния ден. България е една от страните с най-високи индикатори по начетеност, по коефициент на просветеност, по разпространяване на науката и образованието като особена полезност на нашия народ, сега се подрежда след 50-60 място във всички интернационалните ранглисти.
В 2017 година, не в 1917 година През това време получаваме „ бравурни “ отчети, какъв брой доста сме напреднали. Да, ние сме напреднали, само че се сещам, че май главното движещо несъгласие на българския преход е, че колкото по-натам отиваш, толкоз по насам идваш, убийствена диалектика. Вчера получих информация, че даже парите, които получаваме от Европейски Съюз по другите стратегии, в това число Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък “ заради корупция, несръчност и откровена корист, са спрени от Европейски Съюз и това го съобщи персонално министърът на образованието.
Поради която причина ние сме изправени пред следната наклонност, за която доста малко се приказва - наклонността българският народ от „ прусаците на Балканите “, да стане „ простаците на Балканите “ с всички произлизащи от това последствия.
Вчера беше Хелоуин. Гледах едни дечица, които се движеха по улицата, щастливи, облечени в маскарадните си униформи. Не знам дали знаете, че Хелоуин е празник на мъртвите.
Да не се трансформира Денят на националните будители в празник на прекратяването на българското обучение. Кой е най-големият проблем? Проблемът не е стопански, обществен или политически.
Проблемът е на първо място културен и опира до това, че ние като нация сме изправени пред бездната на незавръщането. Образованите народи се учат от проблемите. Необразованите народи влизат в гробището на историята.
„ Първи ноември е ден на националните будители. Този път го отпразнувах в Пловдив, градът на хризантемите. Минавам през градината „ Цар Симеон “, толкоз красива в своите есенни багри и спирам пред основния й вход. Отсам и отвъд, по двата тротоара на улицата, стои изправено поданството сред тия два бряга. Между тия два бряга от хора тече потокът на бъдещето.
Преминават една след друга стройните редици на манифестираща юноша, с лица, огряни от вдъхновение и слънце. Знамена и песни, хубави момчета и дваж по-хубави девойки носят портрети на националните будители, вити с венци и хризантеми. Когато някой от редиците забавят ход, редиците подире им маршируват с едно голямо вдъхновение. Небето над нас е толкоз синьо и аз се усещам все по-бодро и все по-леко “.
Това не са мои думи. Това го е написал огромният български книжовен критик и публицист Константин Гълъбов, а годината е 1934. Това са 15 години след края на Първата международна война, която се оказва опустошителна за България. 15 години след Версайския контракт, според който България бива лишена от изконни свои територии. Има близо 1 млн. бежанци от Тракия, Македония и Добруджа.
От настоящата 850 хиляди войска, най-големият учредителен запас във всички воюващи страни като % от популацията, всеки трети е или ранен, или пленник и заложник. Ньойският контракт слага кръст на концепциите на България да бъде водеща мощ на Балканите, „ прусаците на Балканите “, както са ни казвали.
Само 15 години по-късно, в един от най-известните литературни алманаси, Константин Гълъбов разгласява този текст. Каква е била вярата на българите тогава. Надеждата на българите не е била икономическа, не е била политическа. Надеждата им е била точно в будителите. Както и преди 100 години, българите са разчитали на първо място на това, че са народ с концепция, с дух и с план за личния си взаимен живот в идващите години.
Да създадем скок във времето и да се приземим в 2017г. В 2017г., вследствие на 30-годишния преход, България е напусната от повече от 2,5 млн. от личните си жители, а от тях близо 32% са хора с висше обучение. По изчисленията на един от най-хубавите български математици, тези хора всяка година създават приход в страните, в които се намират, близо 100 милиарда $. Това значи, че страната се е лишила, жестоко казано, от още един народен бюджет.
Съгласно проучванията на теста ПИЗА на Организацията за икономическо съдействие към Организация на обединените нации, извършен измежду деца сред 9-ти и 10-ти клас, които към този момент ще завършат и ще поемат било към студентската пейка, било в живота, 30% от тези деца са функционално необразовани в трите посоки – математика, естествени науки и български език и литература. 41,5% са функционално необразовани в региона на литературата - четат текст, само че не схващат. 42% са функционално необразовани по математика – четат със заекване изискването на задачата, само че не схващат защо става дума. 38% са функционално необразовани по естествени науки. Вероятно мислят, че агрегатното положение на водата има 4 форми.
Само 13, 6 % от децата от по-долните обществени групи демонстрират положителни резултати по математика, естествени науки или литература, което значи задръстване на лифта за обществено напредване от по-долните към по-горните равнища на системата и тежко обществено разслояване.
За ваша информация във Виетнам този % е 70%. 45% от първокласниците в България през 2016 година нямат за роден език българския. Между 130 хиляди и 200 хиляди, няма точна статистика, напущат учебно заведение, така наречен „ ранно отпадане “. 38% от българите не приключват изобщо висше обучение.
Същевременно в страната към днешна дата има 52-53 висши учебни заведения. Тези висши учебни заведения оповестиха банкет тази година за към 70 хиляди студенти, в случай, че завършващите зрелостници са към 58-60 хиляди индивида. Очертава се недостиг от близо 10 хиляди души, което значи, че всеки един, уважаващ себе си ректор на висше учебно заведение, следва да издаде една доста значима заповед: вечер университетът да се заключва, тъй като ще влезе някое куче и ще приключи.
Същевременно голяма част от тези завършващи зрелостници, които влизат в съответните висши учебни заведения получават „ дипломи с фактура “ т.е. функционалната неначетеност, се трансформира в структурна неначетеност.
Тези хора, тези необразовани поколения ще влязат в деен обществен оборот и както споделяше огромният съветски режисьор Сергей Михалков: „ Днес деца, на следващия ден народ “. Утрото пристигна през днешния ден. България е една от страните с най-високи индикатори по начетеност, по коефициент на просветеност, по разпространяване на науката и образованието като особена полезност на нашия народ, сега се подрежда след 50-60 място във всички интернационалните ранглисти.
В 2017 година, не в 1917 година През това време получаваме „ бравурни “ отчети, какъв брой доста сме напреднали. Да, ние сме напреднали, само че се сещам, че май главното движещо несъгласие на българския преход е, че колкото по-натам отиваш, толкоз по насам идваш, убийствена диалектика. Вчера получих информация, че даже парите, които получаваме от Европейски Съюз по другите стратегии, в това число Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък “ заради корупция, несръчност и откровена корист, са спрени от Европейски Съюз и това го съобщи персонално министърът на образованието.
Поради която причина ние сме изправени пред следната наклонност, за която доста малко се приказва - наклонността българският народ от „ прусаците на Балканите “, да стане „ простаците на Балканите “ с всички произлизащи от това последствия.
Вчера беше Хелоуин. Гледах едни дечица, които се движеха по улицата, щастливи, облечени в маскарадните си униформи. Не знам дали знаете, че Хелоуин е празник на мъртвите.
Да не се трансформира Денят на националните будители в празник на прекратяването на българското обучение. Кой е най-големият проблем? Проблемът не е стопански, обществен или политически.
Проблемът е на първо място културен и опира до това, че ние като нация сме изправени пред бездната на незавръщането. Образованите народи се учат от проблемите. Необразованите народи влизат в гробището на историята.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ