500 хиляди агнета под ножа за празниците
Това заяви пред „ Телеграф “ Симеон Караколев, съпредседател на Българската земеделска камара (БАК) и Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).
Той не се ангажира да посочи на какъв брой лв. месото ще излиза от кланиците, тъй като акцията не е стартирала, само че акцентира, че фермерите не са трансформирали цените от пролетта на 2024 година и от обора агнето и в този момент е по 12 лева живо тегло, а към 22-23 лева трупно.
Така цяло агне от 20 кг, заклано и почистено, е колкото предходната пролет – към 300 лева Има фермери, които продават в обществените мрежи трупно тегло и по 30 лева, само че са единици, сочи инспекция.
Проверка в софийските супермаркети сподели, че макар приближаването на християнския празник агнешко не се предлага, с изключение на замразени комплекти по 13 лева
Само на един от щандовете имаше предна част от СР Македония за 19,90 лева, само че главно кокали.
Цели млечни трупчета с български генезис бяха изложени единствено в арабските магазини на Женския пазар по 25 лева килото.
Засега ще задържаме цената, само че нищо не мога да подсигурявам до Великден, сподели продавачът. В квартален месарски магазин в „ Младост “ пък доставят агнешко единствено по поръчка, и то на 30 лева за кг. Симеон Караколев позволи, че търговците към момента се ослушват, тъй като най-големите наши пазари, откъдето се доставят агнетата – Хасковско и регионът на Пазарджик, са под забрана да продават поради рестриктивните мерки заради епизоотичната конюнктура.
Засега обстановката в стадото във Велинград с нищо не се е трансформирала, няма заболели животни, само че Европейска комисия е удължила ограниченията от декември до май. А тъй като агнешкото в България не доближава към този момент няколко години подред, се чака да си набавим неналичието с импорт от СР Македония. Става дума за 300 т, или 28 хиляди трупчета, тъй като оттова можем да внасяме единствено месо, изясни Караколев.
Ключовата роля за пазара на агнешко тази пролет се пада на Румъния, откъдето се чака да има проблеми, излиза наяве от думите му. Първо, тъй като за разлика от СР Македония от северната съседка могат да влизат у нас живи животни.
А там не престават огнищата на чума и шарка и респективно евтаназията.
Предвид неналичието на граница не се знае какво може да влезе тук. Именно поради чумата Румъния, която изнася 3 млн. агнета годишно главно за арабския свят, умишлено лимитира продажбите си за арабския пазар и в един миг може да ги пренасочи към Европа, като България се обрисува първа в листата.
Така тяхното агнешко може да подбие цените на нашето.
Караколев пресметна, че румънското живо тегло на агнешкото е 4 евро на кг., или към 8 лева, цена съвсем идентична с нашата, която се движи сред 8,50-9 лева до 10 лева килото на едро без Данък добавена стойност. Въпреки това доставката оттова е повече от преференциална, тъй като в случай че да вземем за пример се купят 20 хиляди румънски агнета от по 30 кг, това прави 600 т. Като се умножат по 2 лева, прави над 1 милион лв. от горната страна в джоба на търговеца, в случай че избра да се достави от северната ни съседка вместо от нашите ферми.
Какво тъкмо ще се случи, ще стане ясно до края на март-началото на април, когато кланиците стартират да доставят комерсиалните вериги. Въпреки че има огромен напън от снабдители да се подвига цената на дребно, дребните търговци са внимателни, тъй като разчитат бързо да продадат стоката си.
От друга страна, фермери всеобщо се оплакват от джамбазите, или по този начин наречените медиатори, сочи инспекцията. Те обикалят дребни ферми и труднодостъпни обори и препродават на кланиците и по пазарите.
Така е, тъй като кланиците не могат да стигнат до всяка плантация, а доста постоянно те изкупуват животни даже от персоналните стопанства. „ Ако някой собственик има 10 агнета, оставя пет за себе си, другите отиват на джамбазите, което си е нерегламентирана търговия “, разяснява Симеон Караколев. От друга страна, те натискат цената и на самите фермери, които са в неизгодна позиция.
Ядем агнета до 28 кг
Българите ядат най-вече агнета сред 25-28 кг за разлика от италианците, които избират млечно агнешко до 10 кг, а англичани и германци харесват тежките и по-мазни до 45 кг. При нас пазарът е банален, няма цени за месодайни породи. Доминираща е цената при продажбата, изясни шефът на НОКА.
Много е значимо с какво се е хранило животното, какви са били тревите, в случай че са горчиви, това се отразява и на усета както на месото, по този начин и на млякото. Затова има разлика в агнетата от Търговище и тези от Родопите, поради другия тревостой и билките по поляните.
Той не се ангажира да посочи на какъв брой лв. месото ще излиза от кланиците, тъй като акцията не е стартирала, само че акцентира, че фермерите не са трансформирали цените от пролетта на 2024 година и от обора агнето и в този момент е по 12 лева живо тегло, а към 22-23 лева трупно.
Така цяло агне от 20 кг, заклано и почистено, е колкото предходната пролет – към 300 лева Има фермери, които продават в обществените мрежи трупно тегло и по 30 лева, само че са единици, сочи инспекция.
Проверка в софийските супермаркети сподели, че макар приближаването на християнския празник агнешко не се предлага, с изключение на замразени комплекти по 13 лева
Само на един от щандовете имаше предна част от СР Македония за 19,90 лева, само че главно кокали.
Цели млечни трупчета с български генезис бяха изложени единствено в арабските магазини на Женския пазар по 25 лева килото.
Засега ще задържаме цената, само че нищо не мога да подсигурявам до Великден, сподели продавачът. В квартален месарски магазин в „ Младост “ пък доставят агнешко единствено по поръчка, и то на 30 лева за кг. Симеон Караколев позволи, че търговците към момента се ослушват, тъй като най-големите наши пазари, откъдето се доставят агнетата – Хасковско и регионът на Пазарджик, са под забрана да продават поради рестриктивните мерки заради епизоотичната конюнктура.
Засега обстановката в стадото във Велинград с нищо не се е трансформирала, няма заболели животни, само че Европейска комисия е удължила ограниченията от декември до май. А тъй като агнешкото в България не доближава към този момент няколко години подред, се чака да си набавим неналичието с импорт от СР Македония. Става дума за 300 т, или 28 хиляди трупчета, тъй като оттова можем да внасяме единствено месо, изясни Караколев.
Ключовата роля за пазара на агнешко тази пролет се пада на Румъния, откъдето се чака да има проблеми, излиза наяве от думите му. Първо, тъй като за разлика от СР Македония от северната съседка могат да влизат у нас живи животни.
А там не престават огнищата на чума и шарка и респективно евтаназията.
Предвид неналичието на граница не се знае какво може да влезе тук. Именно поради чумата Румъния, която изнася 3 млн. агнета годишно главно за арабския свят, умишлено лимитира продажбите си за арабския пазар и в един миг може да ги пренасочи към Европа, като България се обрисува първа в листата.
Така тяхното агнешко може да подбие цените на нашето.
Караколев пресметна, че румънското живо тегло на агнешкото е 4 евро на кг., или към 8 лева, цена съвсем идентична с нашата, която се движи сред 8,50-9 лева до 10 лева килото на едро без Данък добавена стойност. Въпреки това доставката оттова е повече от преференциална, тъй като в случай че да вземем за пример се купят 20 хиляди румънски агнета от по 30 кг, това прави 600 т. Като се умножат по 2 лева, прави над 1 милион лв. от горната страна в джоба на търговеца, в случай че избра да се достави от северната ни съседка вместо от нашите ферми.
Какво тъкмо ще се случи, ще стане ясно до края на март-началото на април, когато кланиците стартират да доставят комерсиалните вериги. Въпреки че има огромен напън от снабдители да се подвига цената на дребно, дребните търговци са внимателни, тъй като разчитат бързо да продадат стоката си.
От друга страна, фермери всеобщо се оплакват от джамбазите, или по този начин наречените медиатори, сочи инспекцията. Те обикалят дребни ферми и труднодостъпни обори и препродават на кланиците и по пазарите.
Така е, тъй като кланиците не могат да стигнат до всяка плантация, а доста постоянно те изкупуват животни даже от персоналните стопанства. „ Ако някой собственик има 10 агнета, оставя пет за себе си, другите отиват на джамбазите, което си е нерегламентирана търговия “, разяснява Симеон Караколев. От друга страна, те натискат цената и на самите фермери, които са в неизгодна позиция.
Ядем агнета до 28 кг
Българите ядат най-вече агнета сред 25-28 кг за разлика от италианците, които избират млечно агнешко до 10 кг, а англичани и германци харесват тежките и по-мазни до 45 кг. При нас пазарът е банален, няма цени за месодайни породи. Доминираща е цената при продажбата, изясни шефът на НОКА.
Много е значимо с какво се е хранило животното, какви са били тревите, в случай че са горчиви, това се отразява и на усета както на месото, по този начин и на млякото. Затова има разлика в агнетата от Търговище и тези от Родопите, поради другия тревостой и билките по поляните.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ